Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 763
14.11.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при секретаря Ивелина
Въжарска и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура,
гр. Хасково, като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева адм. д. № 825 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез
пълномощник – адв. Б.Б., срещу чл.72, ал.1 от Наредба №9 за обществения ред при
използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че имал правен интерес по
смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, защото е жител по постоянен и настоящ адрес ***,
има жилище в гр. Д., правоспособен водач
е на МПС, кат. „А“, „Б“, „М“ и управлявал, спирал и паркирал ежедневно както
лични, така и автомобили на свои приятели на територията на Община Димитровград.
Възможно било да наруши някоя от множеството забрани за паркиране, разписани в
чл.33 от посочената Наредба, а така бил застрашен от санкцията, предвидена в
оспорената част на чл.72 ал.1 от същата Наредба. Така оспорената част застрашавала
правата, свободите и законните му интереси и създавала задължения за него,
защото преповтаряла и интерпретирала по недопустим начин вече уредени идентични
правила от нормативни актове от по-висока степен – ЗАНН и ЗДвП, поради което
оспорената част била нищожна и нетърпима с принципа на правовата държава – чл.4
ал.1 КРБ. Навеждат се доводи, че пороците и отменителните основания на
оспорената част били по чл.146 т.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че както
при приемането на посочената Наредба, така и при издаване на оспорената част от
същата, ответникът нарушил изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2-3 от ЗНА,
като не публикувал проекта в интернет, а така отнел възможността на
заинтересованите страни да изразят становища и предложения, липсвал анализ за
съответствие с правото на Европейския съюз, липсвал доклад за очакваните
финансови резултати от прилагането на оспорената част. Нарушени били принципите
на откритост и съгласуваност при издаване на Наредбата и оспорената част. Сочи се,
че както цялата Наредба, така и оспорената част от нея били нищожни на две
основания. Навеждат се доводи, че с §11 от ЗДвП законодателят предоставил права
на няколко министерства да уредят неуредените в закона случаи, но не
предоставял никакви права на нито един Общински съвет, в т.ч. и на ОбС –
Димитровград, да създава правила, забрани и санкции при организация на
движението на ППС на територията на Община Димитровград. Така ответникът
надхвърлил своята компетентност и по недопустим начин издал оспорената част,
която била нищожна.
Сочи се също, че по силата на чл.2, чл.8 и чл.12 ЗНА
ответникът нямал компетентността да издава правила за налагане на глоба с фиш
при маловажни случаи на административни нарушения, още по-малко да урежда
съдържанието на фиша, каквито правила и съдържание било допустимо да се уреждат
само от законодателя със ЗАНН и ЗДвП или с указ от Президента на РБ, по арг. от
чл.23 и чл.39 ал.2 от ЗАНН, поради което оспорената част от Наредбата била
нищожна.
По подробно изложените в жалбата съображения се моли
да бъде постановено решение, с което да се обяви за нищожна или алтернативно да
се отмени като незаконосъобразна разпоредбата на чл.72 ал.1 от Наредба №9 за
обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община
Димитровград, издадена от Общински съвет Димитровград. Претендира се и
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез
пълномощник. Моли се да бъде постановено решение, с което да се обяви за
нищожна или алтернативно да се отмени като незаконосъобразна разпоредбата на
чл.72 ал.1 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на Община Димитровград, издадена от Общински съвет
Димитровград, както и да се присъдят направените разноски.
Ответникът, Общински съвет – Димитровград, редовно
призован, не изпраща представител. В писмо рег. индекс ОбС-10-247#1/26.08.2022г. на
Общински съвет на Община Димитровград се изразява становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана, а оспорените норми от Наредбата са законосъобразни
и приети при спазване на административнопроцесуалните правила. В случай, че
жалбоподателят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, се прави
възражение за прекомерност на същото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
жалбата за частично основателна. В действителност текстът на чл.72 ал.1 от
атакуваната Наредба на Общински съвет – Димитровград регламентирал налагането
на глоба с фиш за маловажни нарушения, които са регламентирани в нормативен акт
от по-висока степен, а именно чл.39 ал.2 от ЗАНН, което действително било
недопустимо. Относно искането за обявяване на нищожност на цялата Наредба, с
оглед нарушения на чл.26 и чл.28 от ЗНА, счита, че такива не са налице. По така
изложеното смята, че жалбата е частично основателна, досежно текста на чл.72
ал.1 от Наредбата.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена в актуалната й действаща
редакция Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на Община Димитровград (Наредбата). В §1 от
Допълнителни и заключителни разпоредби на същата е посочено, че се издава на
основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и влиза в сила, считано от 01.01.2009г. Отразени
са също направените промени след издаване на Наредбата, с решения на Общински
съвет – Димитровград и по съдебен ред.
За оспорената разпоредба на чл.72 ал.1 от Наредбата не е отразено да е изменяна или допълвана
от момента на приемането до настоящия момент. Същата гласи следното: „При
маловажни случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването
им, на мястото на нарушението може да бъде наложена глоба с фиш в размер до 50
лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: за
самоличността на служителя, наложил глобата; за самоличността на нарушителя; за
мястото и времето на нарушението; за нарушените разпоредби; за размера на
глобата, която трябва да се заплати. Фишът се подписва от служителя, наложил
глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата и се изпраща за
изпълнение на „Отдел Приходи“ при Община Димитровград. На нарушителя се дава
екземпляр от фиша, за да заплати глобата доброволно.“
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорването в настоящото производство е насочено срещу чл.72, ал.1 от Наредба № 9 за обществения ред при
използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград
/Наредбата/, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Съгласно
чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда
безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без
ограничение във времето. Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Като орган на местно самоуправление, Общинският съвет
е компетентен да приема правила за поведение и да регулира обществени отношения
от местно значение, предоставени в неговата компетентност. Съгласно чл.8 от
ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение. Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА) предвижда компетентност на общинския съвет, в
изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Предмет на процесната
наредба са местните изисквания, ограничения и забрани, свързани с организацията
на движението на пътни превозните средства на територията на Община
Димитровград – чл.1 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.72 ал.1 от Наредбата предвижда
налагане на глоби с фиш за маловажни нарушения, установени при извършването им.
Съгласно чл.39 ал.2 изр. 1 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или
указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в
размер от 10 до 50 лв.
Тълкуването на горната разпоредба, води на извод, че
налагането на глоби с фиш за маловажни случаи на административни нарушения,
установени при извършването им, може да бъде предвидено само в закон или указ,
но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба № 9 за
обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на
община Димитровград.
С оглед горното, настоящият състав намира разпоредбата на чл.72
ал.1 от Наредбата за нищожна, като приета от орган неразполагащ с такава
материална компетентност. В тази насока е практиката на Върховен
административен съд на Република България, изразена в Решение №1867 от
28.02.2022г. по адм. д. №10567/2021г., VII о. и др. Ето защо следва да бъде
прогласена нищожността на оспорената норма.
С оглед на така констатираната от съда липса на материална
компетентност на Общински съвет Димитровград да приеме норма със съдържание на
процесната, безпредметно се явява обсъждането на останалите изложени в жалбата
доводи за незаконосъобразност на същата.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
настоящият състав при дължимата проверка по реда на чл. 146 от АПК, не
констатира допуснати от органа съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяна на оспорения акт, предвид което не се споделят изложени в тази насока
доводи на жалбоподателя.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 196 от АПК,
вр. чл. 143, ал.1 от АПК съдът намира за основателно искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски. Преди приключване на устните състезания, ответната
страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция на
разпоредбата), следва ответната страна да бъде осъдена да заплати същото в размер от 500 лева. Предвид което
общата сума на дължимите разноски по делото е 530 лева, от които 10 лева за
платена ДТ, 20 лв. платена такса за обнародване в ДВ и 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, на
основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбата
на чл.72, ал.1 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на Община Димитровград.
ОСЪЖДА Общински съвет Димитровград да заплати на П.Т.З.
ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 530.00 (петстотин
и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.