Р Е Ш Е Н И Е № 52
гр. Пазарджик, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
заседание на тридесети април през две хиляди и
деветнадесета година….. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илиана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Димитрова т.
д. № 156 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила
е молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от
Пазарджишкия окръжен съд решение по т. д. № 156/2017 г. Молбата е подадена от
една от пълномощника на двамата ответници в процеса, който твръди, че
неправилно е посочен размера на предявявения установителен иск по чл. 422 ГПК
., в отхвърлителния диспозитив на решението по този иск, който е уважен
частично до размера от 3 500 лв. и отхвърлен за разликата до 83 292,
34 лв., вместо до пълния предявен размер от 86 292, 34 лв.
В същата молба се
съдържа и искане за допълване/изменение на решението в частта за рапноските,
като се твърди, че съдът е пропуснал да пирсъди разноски на ответниците именнно
съразмерно до така приетата за неоснователна част на установителения иск.
Препис от молба е
изпратена на другата страна, която е подала отговор в законния срок.
Ищецът също счита,
че има грешка при посочване на размера, до който се отхвърля устанонителния иск
в същия смисъл, в който твърдят и ответниците. Но освен това намира, че има
такава и при посочване размера на уважената част от него, който би трябало да е
3 000 лв., както било констатирано
и в заключението на вещото лице. Тази страна с‘ита, че размера на падежиралите
главници „от 15.02.2010 г. до 15.07.2010 г. е за пет месеца и следва да бъде
3 000 лв.“.
Оспорва молбата по
чл. 248 ГПК, като счита, че заради присъдената сума за главница в пълен размер
на ответниците не следвало да се дължат разноски.
След
преценка, че не е необходимо призоваване на страните в открито заседание, съдът
разгледа молба в закрито и прие следното:
Допусната
е твърдяната от ответнияите фактическа грешка относно пъния размер на
предявянетия установителет иск в
отхвърлителната част на диспозитивач касаещ тази претенция. В мотивите ясно е
посочено, че този иск е предявен за вземане за главнизца в размер от
86 292, 34 лв., като е прието, че е несонователен па разликата от
3 500 лв. именно до тази сума – 86 292, 34 лв. В разрез с така
формираната и отразена в мотивити воля, съдът е отхвърли иска за разликата до
83 292, 34 лв. /предпоследия ред от първия абзац на диспозитива/. Касае се
за очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи от постановилия
решението първоинстанционен съд.
Тази
грешка е възпроизведена и в следващата част от диспозитива, в която се уважава
изцяло предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Той е предявен
под условие, че искът по чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен изцяло или отчасти и при
сбъдване на същото, съдът го разгледа и прие в мотивите си, че следва да бъде
уважен изцяло, т.е. за сумата от 86 292, 34 лв., която представлява сбор
от неплатени вноски с настъпил падеж преди подаване на настоящата искова молба
– 39 062,06 лв. и 55 822 лв. /предсрочно изискуема главница/.
От
мотивите на съда става ясно каква е действително формираната воля относно
размера на сумата, която следва да се присъди по осъдителния иск. На стр. 9-на
от мотивите /л. 194 от цялото дело/ ясно е посочено, че това е сумата от
86 292, 34 лв. /сбор от падежирали преди завеждане на иска вноски и главницата,
станала предсрочно изискуема с връчване на преписа от исковата молба на
длъжниците/. Този начин на формиране общия размер на присъдената главница е
посочен отново и самият диспозитив на решението /1-3 ред от последната страница
на съдебния акт/.
Т.
е. налице е още една явна фактическа грешка, която съдът има правомощие и е
длъжен службено да поправи.
Съдът
не сподела разбирането на страните, че след като е уважен частичто
установителния иск по чл. 422 ГПК, тази сума непременно се приспада приспадната
от присъжданата по евентуалния осъдителен иск главница. В мотивите е направен
опит за аргументация защо в конкретния казус това не е така, а именно:
Сумата
от 3 500 лв. е част от главницата, която е била изискуема към момента на
подаване на заявлението пред заповедния съд и за това за нея / и само до този
размер/ е основателен искът по чл. 422 от ГПК. Тази сума от 3 500 лв. ,
както се сочи най-горе на стр. 8-ма от мотивите, е част от събрана в
изпълнителното производство по издавения изпълинтелен лист въз основа на
заповедта за незабавно изпъление.
Сумата,
която се присъжда по осъдителния иск е цялата сума, останала дължима след
осъщественото в това производство принудително събиране на вземанията на
банката, поради което няма дублиране между частта от вземането, за която е
уважен иска по чл. 422 от ГПК и онази, дължима и несъбрана главница, за която
се уважава осъдителния иск. Дали тези изводи на съда са правилни и има ли
основание за отхвърляне, било то изцяло или отчасти на осъдителния иск, подлежи
на преценка от горната инстанция по повод въззивната жалба на ответнизите.
За
да се отстрани противоречие в действително формираната и външно изразената воля
на първоинстанционния съд, ще следва се поправи и тази служебно констатирана
грешка.
Не
може да бъде споделено и становището на ищеца за грешка в размера на уважения
установителен иск. Съдът е приел, че за период от 7 месеца, посочен в мотивите,
е имало изискуеми и неплатени вноски в общ размер на 3 500 лв. /мотивите
на л. 193 от делото/. И същото е постановил в диспозитива на съдебния си акт.
Колкото
до това, че експертизата била установила сума от 3 000 лв. като размер на изискуемата главница към момента на подаване на
заявлението пред заповедния съд, следва да бъде отбелязано, че несъответствието между волята на съда,
изразена в съдебния акт с определени факти и констатации на вещото лице, не
съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. В слеая от
значение е, че няма несъответствие между приетото в мотивите и установеното с диспозитива, нито дори някакво вътрешно противоречие в самите мотиви.
Няма основание за допълване, нито – за изменение на решението в частта
за разноските, с присждане на такива в полза на ответниците.Съдът не е попуснал
да се занимае с въпроса за разноските, в светлината на частичното отхвърлйне на
установителения иск. Напротив, приел, че се дължат само онази част от
разноските в заповедното производство, съответстващи на уважената част от иска
по чл. 422 от ГПК и така ги е осъдил в диспозитива.
По отношение разноските за исковото
производство е приел, че с оглед изхода му /имайки предвид уважаването изцяло
на предявение евентуален иск/ ответниците следва са заплатят изцяло разноските
на ищеца. По същата причина, е счетено, макар да не е посочено изрично, че на
ответниците не се дължат разноски от страна на ищеца.
Съдът не намира основание са промени
теди свои изводи, сътоветно – да допълни или измени решението си в частта му за
разноските.
По изложените
съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна молбата на ответниците по чл. 248 ГПК за изменение в частта
за разноските на решение № 25/21.02.2019 г. по т.д. № 156/2017 г. на ПОС.
Допуска поправка
на очевидни фактически грешки в решение № 25/21.02.2019 г. по
т.д. № 156/2017 г. на на Пазарджишкия окръжен съд, както следва:
На ред 11-ти
и на ред 16-ти от текста на диспозитива на решението, вместо погрешно
посочената сума „ 83 292,34 лв.“, да се чете „86 292,34 лв.“ , съответно като размер, до който се отхвърля иска по чл. 422 от ГПК /на
р.11-ти/ и като размер на сумата, която се осъждат да заплаят солидарно
ответниците на ищеца /на р. 16-ти/.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване
на препис от същото.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: