Решение по дело №156/2017 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № 52

гр. Пазарджик, 30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ    ОКРЪЖЕН   СЪД,  търговско  отделение,  в  закрито  заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година…..                в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илиана Димитрова

                                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д.  № 156 по описа                за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Постъпила е молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение по т. д. № 156/2017 г. Молбата е подадена от една от пълномощника на двамата ответници в процеса, който твръди, че неправилно е посочен размера на предявявения установителен иск по чл. 422 ГПК ., в отхвърлителния диспозитив на решението по този иск, който е уважен частично до размера от 3 500 лв. и отхвърлен за разликата до 83 292, 34 лв., вместо до пълния предявен размер от 86 292, 34 лв.

В същата молба се съдържа и искане за допълване/изменение на решението в частта за рапноските, като се твърди, че съдът е пропуснал да пирсъди разноски на ответниците именнно съразмерно до така приетата за неоснователна част на установителения иск.

Препис от молба е изпратена на другата страна, която е подала отговор в законния срок.

Ищецът също счита, че има грешка при посочване на размера, до който се отхвърля устанонителния иск в същия смисъл, в който твърдят и ответниците. Но освен това намира, че има такава и при посочване размера на уважената част от него, който би трябало да е 3 000 лв., както  било констатирано и в заключението на вещото лице. Тази страна с‘ита, че размера на падежиралите главници „от 15.02.2010 г. до 15.07.2010 г. е за пет месеца и следва да бъде 3 000 лв.“.

Оспорва молбата по чл. 248 ГПК, като счита, че заради присъдената сума за главница в пълен размер на ответниците не следвало да се дължат разноски.

          След преценка, че не е необходимо призоваване на страните в открито заседание, съдът разгледа молба в закрито и прие следното:

          Допусната е твърдяната от ответнияите фактическа грешка относно пъния размер на предявянетия  установителет иск в отхвърлителната част на диспозитивач касаещ тази претенция. В мотивите ясно е посочено, че този иск е предявен за вземане за главнизца в размер от 86 292, 34 лв., като е прието, че е несонователен па разликата от 3 500 лв. именно до тази сума – 86 292, 34 лв. В разрез с така формираната и отразена в мотивити воля, съдът е отхвърли иска за разликата до 83 292, 34 лв. /предпоследия ред от първия абзац на диспозитива/. Касае се за очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи от постановилия решението първоинстанционен съд.

          Тази грешка е възпроизведена и в следващата част от диспозитива, в която се уважава изцяло предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Той е предявен под условие, че искът по чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен изцяло или отчасти и при сбъдване на същото, съдът го разгледа и прие в мотивите си, че следва да бъде уважен изцяло, т.е. за сумата от 86 292, 34 лв., която представлява сбор от неплатени вноски с настъпил падеж преди подаване на настоящата искова молба – 39 062,06 лв. и 55 822 лв. /предсрочно изискуема главница/.

          От мотивите на съда става ясно каква е действително формираната воля относно размера на сумата, която следва да се присъди по осъдителния иск. На стр. 9-на от мотивите /л. 194 от цялото дело/ ясно е посочено, че това е сумата от 86 292, 34 лв. /сбор от падежирали преди завеждане на иска вноски и главницата, станала предсрочно изискуема с връчване на преписа от исковата молба на длъжниците/. Този начин на формиране общия размер на присъдената главница е посочен отново и самият диспозитив на решението /1-3 ред от последната страница на съдебния акт/.

          Т. е. налице е още една явна фактическа грешка, която съдът има правомощие и е длъжен службено да поправи.

          Съдът не сподела разбирането на страните, че след като е уважен частичто установителния иск по чл. 422 ГПК, тази сума непременно се приспада приспадната от присъжданата по евентуалния осъдителен иск главница.                      В мотивите е направен опит за аргументация защо в конкретния казус това не е така, а именно:

          Сумата от 3 500 лв. е част от главницата, която е била изискуема към момента на подаване на заявлението пред заповедния съд и за това за нея / и само до този размер/ е основателен искът по чл. 422 от ГПК. Тази сума от 3 500 лв. , както се сочи най-горе на стр. 8-ма от мотивите, е част от събрана в изпълнителното производство по издавения изпълинтелен лист въз основа на заповедта за незабавно изпъление.

          Сумата, която се присъжда по осъдителния иск е цялата сума, останала дължима след осъщественото в това производство принудително събиране на вземанията на банката, поради което няма дублиране между частта от вземането, за която е уважен иска по чл. 422 от ГПК и онази, дължима и несъбрана главница, за която се уважава осъдителния иск. Дали тези изводи на съда са правилни и има ли основание за отхвърляне, било то изцяло или отчасти на осъдителния иск, подлежи на преценка от горната инстанция по повод въззивната жалба на ответнизите.

          За да се отстрани противоречие в действително формираната и външно изразената воля на първоинстанционния съд, ще следва се поправи и тази служебно констатирана грешка.

          Не може да бъде споделено и становището на ищеца за грешка в размера на уважения установителен иск. Съдът е приел, че за период от 7 месеца, посочен в мотивите, е имало изискуеми и неплатени вноски в общ размер на 3 500 лв. /мотивите на л. 193 от делото/. И същото е постановил в диспозитива на съдебния си акт.

          Колкото до това, че експертизата била установила сума от 3 000 лв. като размер на изискуемата главница към момента на подаване на заявлението пред заповедния съд, следва да бъде отбелязано,  че несъответствието между волята на съда, изразена в съдебния акт с определени факти и констатации на вещото лице, не съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. В слеая от значение е, че няма  несъответствие между приетото в мотивите и установеното с диспозитива, нито дори някакво вътрешно противоречие в самите мотиви.

          Няма основание за допълване, нито – за изменение на решението в частта за разноските, с присждане на такива в полза на ответниците.Съдът не е попуснал да се занимае с въпроса за разноските, в светлината на частичното отхвърлйне на установителения иск. Напротив, приел, че се дължат само онази част от разноските в заповедното производство, съответстващи на уважената част от иска по чл. 422 от ГПК и така ги е осъдил в диспозитива.

          По отношение разноските за исковото производство е приел, че с оглед изхода му /имайки предвид уважаването изцяло на предявение евентуален иск/ ответниците следва са заплатят изцяло разноските на ищеца. По същата причина, е счетено, макар да не е посочено изрично, че на ответниците не се дължат разноски от страна на ищеца.

          Съдът не намира основание са промени теди свои изводи, сътоветно – да допълни или измени решението си в частта му за разноските. 

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

 Р  Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на ответниците по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 25/21.02.2019 г. по т.д.                     № 156/2017 г. на ПОС.

Допуска поправка на очевидни фактически грешки в решение                       № 25/21.02.2019 г. по т.д. № 156/2017 г. на  на Пазарджишкия окръжен съд, както следва:

На ред 11-ти и на ред 16-ти от текста на диспозитива на решението, вместо погрешно посочената сума „ 83 292,34 лв.“, да се чете „86 292,34 лв.“ , съответно като размер, до който се отхвърля иска по чл. 422 от ГПК /на р.11-ти/ и като размер на сумата, която се осъждат да заплаят солидарно ответниците на ищеца /на р. 16-ти/.

 

Решението подлежи на обжалване пред П.ския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от същото. 

 

 

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: