РЕШЕНИЕ
Номер 281 22.11.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори
касационен състав, на осми ноември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2.
Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева и
прокурор Радослав Градев като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 294 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Ответникът – В.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ангажира
писмена молба, чрез процесуален представител, с която иска да се даде ход на
делото в негово отсъствие. Посочва, че решението е правилно и законосъобразно и
иска същото да бъде потвърдено. Развива тезата, че правилно въззивната
инстанция е квалифицирала казуса като маловажен случай. Претендира разноски по
представен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването поради факта,
че не разкрива признаци за маловажност на нарушението. Прави изявление, че
действително се касае за стоки с висок фискален риск и премахване на поставено
техническо устройство разкрива по-висока степен на обществена опасност, поради
което считам, че следва решението на въззивния съд да бъде отменено, а
издаденото наказателно постановление потвърдено.
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на В.М.М. против Наказателно
постановление № 690102/06.02.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Главна дирекция .„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София,
с което за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК на основание чл. 278б, ал.
1 от ДОПК на В.М.М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1 000
лева. Глобата е наложена за това, че на 20.12.2022 г. в 09:46 часа на ГКПП
Дунав мост – Русе, на трасе изход, при извършена проверка на товарен автомобил,
марка „Волво" с рег. № СТ1744РМ и на ремарке с рег. № Р2145ЕЕ с водач В.М.
е установено, че водачът е отстранил обикновено техническо средство за контрол
(ТСК) № 0848468. Посоченото техническо средство е поставено на товарния
автомобил, управляван от М. поради факта, че същият е превозвал превозват стока с висок фискален риск -
сладки портокали, 19 200 кг. За целта, при навлизане на територията на страната
през ГКПП Кулата е съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 010102416723 1 от 17.12.2022 г., в който е вписано ТСК №
0848468. При извършване на проверка на посоченото превозно средство на
20.12.2022 г. в 9:40 часа на ГКПП Дунав мост" - Русе - трасе
"Изход" се установява, че водачът В.М.М. е отстранил предварително
сам ТСК № 0848468, като не е посочил причина за стореното.
За да отмени процесното
наказателно постановление, въззивната инстанция е приела, че нарушението е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, но е приел, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото техническото средство е
отстранено на самия граничен пункт, непосредствено преди проверката и не са
установени липси.
Решението
на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
В
касационната жалба е релевирано възражение срещу квалификацията на нарушението,
извършено от М., е по реда на чл. 28 от ЗАНН. Съдът приема като основателно
възражението в касационната жалба, че отстраняването на техническото средство е
в правомощията само на органа по приходите и не е предоставена в преценката на
водач В решението си въззивната инстанция сама отбелязва, че водачът е знаел за
своето задължение да опази поставеното ТСК цяло, тъй като е положил подпис в
протокола, в който това ТКС е вписано на ГКПП Кулата.
Основателно
е и възражението на касатора, че нарушението по чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК е
формално, на просто извършване и във фактическия състав на същото не се включва
настъпил резултат.
Неправилно
въззивната инстанция е дала преимущество на смекчаващите отговорността
обстоятелства пред значимия обществен интерес, защитаван от нормата на чл. 13,
ал. 2, т.. 5 от ДОПК, с която се цели осъществяването на безпрепятствена
проследимост на движението на стоките с висок фискален риск на територията на
страната с оглед предотвратяване укриването на данъци и данъчни измами.
Като е достигнал до
изводи, различни от изложените, въззивната инстанция е постановила неправилно
решение, което следва да се отмени и вследствие на това процесното наказателно
постановление да се потвърди.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от ответника, а искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е заявено от касатора в касационната жалба.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН,
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете
инстанции поотделно, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, втори касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 486/30.06.2023 г.,
постановено по АНД № 515/2023 г. по описа на Районен съд – Русе
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
690102/06.02.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна
в Главна дирекция .„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Националната агенция по приходите, София сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение общо за въззивна и касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: