Р Е Ш
Е Н И Е №
260056
гр.Пловдив, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание
на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Ваня Христева, като
разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 33 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 248/09.10.2019г.,
постановена по НОХД № 2829/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 22 н.с.,
осъденият С.С.К. е признат за виновен за това, че на 01.05.2019г. в гр.*е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „*“, с peг. №*, след
употреба на наркотични вещества - амфетамин /АМР/, поради което и на основание
чл.343б, ал.3 вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на една година и два месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на
600 /шестстотин/ лева.
Съгласно чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на санкцията лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от
три години.
На основание чл.343г вр. чл.343б,
ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и
два месеца.
Първоинстанционният съд е приложил
разпоредбите на чл.59, ал.1 и ал.4 от НК при изпълнение на санкциите лишаване
от свобода и лишаване от правоуправление. Произнесъл се е и относно
вещественото доказателство.
По повод въззивна жалба на защитника
на осъдения съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение №
133/24.07.2020г., постановено по ВНОХД № 91/2020г., Окръжен съд гр.Пловдив е
потвърдил присъдата на Районен съд
гр.Пловдив.
Поради липса на процесуална
възможност за касационно обжалване, съдебният акт на първоинстанционния съд е
влязъл в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
От осъдения К., чрез неговия
пълномощник адв.Р.А., е направено искане за възобновяване на производството по
делото. Излагат се доводи за
допуснати съществени нарушения, изразяващи се в нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се възобновяване на ВНОХД № 91/2020г. по описа на Окръжен съд
гр.Пловдив, като се отмени решението на въззивния съд и делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно се предлага да се
възобнови производството по НОХД №
2829/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив и да се отмени постановената
присъда, като осъденото лице се признае за невиновно по повдигнатото обвинение,
или да се измени присъдата, като се намалят наложените наказания.
Пред
Пловдивския апелативен съд осъденият К. и неговият защитник поддържат искането
с изложените в него съображения. Пледират
за възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че
искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата нарушения на материалния закон и процесуалните
правила,
наложеното наказание е правилно определено и справедливо.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не
подлежи на
проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване
на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК,
които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано
по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и
постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е
извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид
стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на
съществените, са допуснати нарушения на
процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността,
законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират
степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху
приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното
наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен
състав не констатира наличието на сочените в искането процесуални
нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на
делото и пропуснати от въззивната инстанция.
Неоснователно е оплакването, че присъдата
е постановена от незаконен съдебен състав. Тази теза е поддържана и пред
Окръжен съд гр.Пловдив, който я е
обсъдил в решението си. Изложените от него мотиви са правилни и няма причина да
не се споделят. При преглед на протокола за избор на съдия-докладчик и
съдопроизводствените действия не се установява да е нарушен принципът на справедлив
съдебен процес, залегнал в чл.6, т.1 от КЗПЧОС. Делото е разгледано в разумен
срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
В случая се касае за бързо
производство. При него законодателят е предвидил особени правила - кратки
срокове за приключване на разследването, за повдигане на обвинение с
обвинителен акт и внасяне на делото в съда, както и такива за разглеждането му
в първата инстанция. Естеството на това производство обуславя и необходимостта
от съответната организация в съда. В Районен съд гр.Пловдив съобразно
Вътрешните правила за образуване и разпределяне на наказателни дела бързите
производства се разпределят на дежурния съдия, който ред е спазен. Делото е
внесено на 08.05.2019г., разпределено е на тази дата, на която е и първото
съдебно заседание. Не може да се приеме
виждането, че наблюдаващият прокурор е избрал първоинстанционния съдия с оглед
сроковете, които е спазил.
Некоректно и декларативно е твърдението
на защитата, че поради отлагане на делото решаващият съд е предубеден или в „явно
близките отношения” с част от свидетелите /полицейските служители/. Първото
съдебно заседание е отложено поради неявяване на осъдения и постъпилия от последния
болничен лист. Причина за следващите отлагания е събирането и проверката на
доказателства, удовлетворяването на доказателствените искания на страните,
включително и на защитата, съобразно разпоредбата на чл.107 от НПК.
Не са налице пропуски в доказателствената
дейност на двете съдебни инстанции,
които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да са
основание за възобновяване на производството по делото. При преглед на
съдопроизводствените им действия не се установява да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на различните доказателствени източници.
Несъстоятелно е
изложеното от защитата съображение за неправилна оценка и превратно тълкуване
на доказателствената съвкупност. Първоинстанционният
и второинстанционният
съд, в рамките на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен,
всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не
се констатират допуснати от решаващите съдилища нарушения
на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените
законови текстове. Въззивният съд, от една страна, е
дал своята оценка за доказателствената дейност на
първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на
доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си
изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.
Следва да се има предвид, че
възобновяването е извънреден способ за контрол на влязъл в сила съдебен акт.
При него като инстанция „по правото”, а не по „фактите”, компетентният съд
преценява фактическите положения само с оглед на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при установяването им, но не и с оглед пълнота на
доказателствения материал или обосноваността.
Съгласно чл.106 от НПК доказването в
наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този
кодекс. Нито един от тях обаче няма задължителен характер. Според чл.14, ал.2
от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила в наказателния процес.
Неоснователно е възражението в
искането за възобновяване, че в хода на въззивното производство не е била
проведена очна ставка за изясняване на противоречията в твърденията на
осъденото лице и на двете групи свидетели. Очната ставка е един от способите за
доказване, но не e задължителен. Нейното провеждане зависи от преценката на съответния орган.
В чл.143, ал.1 от НПК законодателят си служи с глагола „може“ да се направи
очна ставка. Не се касае и за две групи свидетели.
Неправилно е оплакването, че не е
извършен оглед на вещественото доказателство „Дръг Чек 3000”/Drug Check 3000/,
с фабричен № ARLN-0461. Не е имало пречка защитникът, който е представлявал
осъдения и в съдебното производство, да поиска извършване на оглед на
вещественото доказателство, след като намира, че такъв е необходим да се
направи. В същото време цитира Ръководството за работа с теста, според което резултатите
от него трябва да бъдат анализирани в рамките на 10 минути след стартирането
му. Следователно евентуален оглед не би имал търсената от защитата безспорност
на резултатите от вещественото доказателство.
Готовността за евентуално полиграфско
изследване на осъдения К. е несъстоятелна с оглед липсата на такъв способ за
събиране на доказателства и доказателствени средства.
В протокола за доброволно предаване
е посочен номерът на бързото производство, водено срещу осъденото лице, и името
на последното. Настоящият съд не разполага със специални знания в областта на
почерковите изследвания, за да обсъжда колко лица са участвали в съставянето
му.
Двете решаващи съдебни инстанции са анализирали
обясненията на осъдения К.. Посочили са в коя част ги кредитират и коя
разглеждат като израз на правото му на защита. Отговорили са и на възраженията
на защитата. В тази си дейност не са допуснали нарушения на процесуалните
правила.
Окръжен съд гр.Пловдив се е спрял в
решението си и на съображенията на защитника относно от кого е подписан протоколът
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
от 01.05.2019г. и искането за назначаване на тройна съдебнографическа
експертиза, която да изследва този въпрос. Неговата преценка относно
достоверността на доказателствените материали не подлежи на контрол. Вътрешното
му убеждение е суверенно и неотменимо. То не може да бъде оспорено и поставено
под съмнение, тъй като не са нарушени наказателнопроцесуални норми, които
регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Оставянето без
уважение на последвалото искане за назначаване на тройна експертиза, която да
се възложи на специалисти от * при МВР
гр.*, не води до нарушаване правото на защита на осъденото лице. Съдебната
практика е последователна, че съдът не е длъжен да уважава всички
доказателствени искания на страните, а само тези, които ще допринесат за
разкриване на обективната истина по
делото.
Оплакването, че вещественото
доказателство „Дръг Чек 3000”/Drug Check 3000/, с фабричен № ARLN-0461, не
отговаря на изискванията на Ръководството за работа с теста и на Методическите
указания на МВР, ГДНП, е необосновано. Защитата не е конкретизирала какъв
протокол следва да получи тестваното лице след като визираният тест се запечата
в плик и се предостави на органите на досъдебното производство. Такова
изискване няма във визираните Методическите указания на МВР, нито в
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Редът, по който се установява употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства, е уреден в
горната Наредба. Твърденията за неспазването й не намират опора в
доказателствената съвкупност.
В производството по глава 33 от НПК
„Възобновяване на наказателни дела” не се събират доказателства, поради което
Пловдивският апелативен съд няма да
обсъжда приложената към искането жалба до Районна прокуратура гр.Пловдив,
изготвена от защитника на осъдения, с приложени два броя експертизи.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 от
НПК, тъй като липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение
на първоинстанционния
съд и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.
Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е транспортно престъпление на просто
извършване. За да е осъществен неговият престъпен състав е необходимо да се
установи употребата на наркотични вещества или техни аналози. Законодателят не
се интересува от вида, количеството на тези вещества и какво е конкретното им
проявление в поведението на водача. Не е необходимо да се изследва какви
промени са настъпили в съзнанието на последния след техния прием и дали той
представлява опасност за движението. Със самата употреба се поставя в опасност
нормалната и безаварийната транспортна дейност, лични и имуществени интереси на
неопределен брой физически и юридически лица. Това прави деянието общоопасно
престъпление.
Не е налице и основанието на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, за да се приеме, че наложеното наказание на осъдения К. е явно
несправедливо. Следва
да се отбележи, че в искането не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на
молбата за намаляване на санкциите до минималния размер.
Всяка една
от двете инстанции е изложила достатъчно съображения по въпроса за
индивидуализацията на наказанието, така че волята на съдилищата относно вида и размера на
санкцията може да се проследи и провери. Тя е формирана и в
съответствие с доказателствата по делото, и със закона. Определеното наказание на осъденото лице по вид и размер е в
унисон с осъществяване на целите на специалната и на генералната превенция. То е съответно на чл.54 и чл.36 от НК, поради което липсват основания за намеса и неговото намаляване по реда на възобновяването. Съобразено е с обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението.
Правилно отговорността на осъдения К. е индивидуализирана при условията на чл.54 от НК, а не
при хипотезата на чл.55 от НК. В случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е определено при превес
на смекчаващите обстоятелства, като са отчетени и отегчаващите такива.
Предвид
гореизложените съображения Пловдивският
апелативен съд намира,
че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на въззивното
решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.
С оглед на горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на осъдения С.С.К. за възобновяване
на производството по ВНОХД № 91/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив и НОХД
№ 2829/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.