Решение по дело №20/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 177
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20227080700020
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 177

 

гр.Враца  12.05.2022г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  шести  състав, в публично заседание на  14.04.2022г./ четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година /в състав:

                                                                     

АДМ. СЪДИЯ:  ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 20 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.156 и чл.144 от  ДОПК.

Образувано е по жалба на  „М.и К.“ ООД /*/ ***, представлявано от К.П.И.-* срещу АУЗД №727/06.12.2021г., потвърден с Решение №5/30.12.2021г. на Ръководител отдел „Местни приходи“ при Община Мездра, в  частта с която са определени за 2016г.- 2021г. ТБО в  размер на 12 678,80лв. и лихва в размер на 3 432,79 лв. В жалбата се твърди, че акта е незаконосъобразен и неправилен, тъй като през посочения период 2016г. - 2021г.  на дружеството не са извършвани тези услуги, за да се дължи ТБО. Посочва се, че дружеството не е работило и най-малко е ползвател на услугите почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци независимо генерира или не битови отпадъци на своя имот. Излагат се съображения за това в жалбата и се прави искане за отмяна на АУЗД в оспорената му част и потвърждаващото го решение.          

В с.з. оспорващото дружество, чрез * К.И. моли за уважаване на жалбата и отмяна на АУЗД в оспорената част и потвърждаващото го решение. Претендират се разноски по делото за заплатена държавна такса и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответникът в с.з. чрез процесуалния си представител * Ц.С. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък. Представен е писмен отговор с изложени съображения за законосъобразност на оспорения акт.  

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му задължение по чл.168, ал.1 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените  декларации с вх.№ **********/26.05.2009г. и с вх.№ № 05277001423/10.12.2010г. „МВ и КО“ ООД  е  декларирало имот с партиден № М40 090526, находящ се в ***, представляващ  земя с отчетна стойност– 5500.00 лв. и  сграда с отчетна стойност – 605 255.00 лв.   

От  приложени по преписката справки-декларации за освобождаване от ТБО за периода 2016-2021г. е видно, че дружеството –жалбоподател не е подавало такива за този период. Приложено е и удостоверение за  данъчна оценка на имота, изх.№ **********/03.02.2021г.

С  АКТ за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №727/06.12.2021г., издаден от П.В.-С.-*** в оспорената му част  е установен размер на ТБО по декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ **********/10.12.2010г. и декларация по чл.17 ЗМДТ с вх.№ **********/26.05.2009г., отнасяща се за имот с партиден номер № М40 090526, находящ се в ***, представляващ земя и сграда по отношение на „МВ и КО“ ООД с ЕИК *********, като по отношение на имота на дружеството  е определена ТБО -  за обезвреждане на отпадъци в депо и за чистотата на териториите за обществено ползване, изчислена за периода от 2016г. до  06.12.2021г.  в размер на  12 678,80лв.  и  лихви  за просрочие в размер на 3 432,79 лв.  АУЗ  с цитирания по-горе номер е обжалван с жалба вх.№ Ж-123/23.12.2021г. до Община Мездра, като Ръководител отдел „Местни приходи“ при Община Мездра с Решение №5/30.12.2021г. е потвърдил  АКТ за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №727/06.12.2021г., като правилен и законосъобразен. АУЗД е оспорен в частта с която са определени за 2016г.-2021г. ТБО в  размер на 12 678,80лв. и лихва в размер на 3 432,79 лв. и потвърден в тази част с Решение №5/30.12.2021г.  на  Ръководител на отдел „Местни приходи“ при Община Мездра, последният надлежна страна в производството. 

Със  заповед  № 84/17.02.2020г.  на  Кмета на Община-Мездра са определени длъжностните лица, които да упражняват правата и задълженията на орган по приходите по ДОПК, като в същата фигурира лицето издало АУЗ и ръководителя на отдел „Местни приходи“ издал решението.

От  представените по преписката Заповед №758/14.10.2015г., Заповед № 719/28.10.2016г., Заповед № 758/23.10.2017г., Заповед №671/19.10.2018г., Заповед № 880/18.10.2019г. и Заповед № 658/20.10.2020г. на Кмета на Община Мездра е видно, че  са  определени границите на районите и видът на предлаганите услуги  на територията на Община Мездра за периода от  2016г. - 2021г. Представено е и  решение №199  по протокол №15/26.11.2020 г. на Общински съвет–Мездра, с което е приета план сметка  на разходите на услугите, свързани със събиране и транспортиране на битови отпадъци, поддържане на чистотата на територии за общ.ползване в населени места и селищни образувания в общината за 2021г., като такива са налични и за предходните години, за което страните не спорят.    

По делото няма спор, че на територията на Община Мездра има РДНО, като „Е.“ ООД е приело да извършва всички дейности свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Община Мездра. Този факт се установява и от приложения по делото договор №У-13/06.02.2019г., сключен между Община Враца, Община Мездра и „Е.“ ООД с предмет: предоставяне на  услуги по приемане и съхранение на битови отпадъци на територията на РДНО ***, в т.ч. депониране в клетка 2.1, обезпечаване на нормалното функциониране на изградената инфраструктура на депото, която не е предоставена на друг оператор за извършване на услуги, свързани с дейности с постъпилите битови отпадъци  и обслужване на обект „разтоварване на строителни и неопасни производствени отпадъци“ в п.и..12259.153.4, ***. Представен е и договор № У-17/27.01.2014г.  сключен  между РСУО за регион *** и „Е.“ ООД *** с предмет: приемане в РДНО п.и. 12259.788.1 ***, всички дейности свързани със съхраняване на битови отпадъци генерирани на териториите на Община Враца и Мездра. Във вр. с така сключените договори по преписката са приложени фактури за извършени плащания  на „Е.“ ООД  за периода от 2016г.-2021г. от Община Мездра и  от ОП“Чистота“-Мездра.

По делото са приети като доказателства и приложени заверени копия на графици за сметосъбиране в селата на Община Мездра за 2016г.-2021г.; Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Мездра 2015г., както и Наредба  за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Мездра 2018г., с последните  изменения; Заповеди на Кмета на Община Мездра за периода 2016-2021г., във вр. с  снегопочистването, справка от регионално депо за периода 2016-2021г., фактури за извършени плащания за  периода 2016-2021г., решения  на ОбС-Мездра.

Представен е и Правилник за устройството и дейността на ОП“Чистота“ към Община Мездра; Решение № 163 по протокол №20/31.03.2005г. на ОбС-Мездра, с което е приет Правилник за  дейността на ОП“Чистота“, ведно с правилника; Информация за дейността на ОП“Чистота“ за периода 2016г.-2021г., ведно с план-сметки за обезвреждане на битови отпадъци в депа  по населени места  за периода 2016-2021г.,както  и  отчети за дейността на ОП“Чистота“ за  2016г. -2021г. Представени са и фактури за извършени дейности по поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване в района на *** за 2019г.,2020г. и  2021г. /стр.69-144/. Тези доказателства  са относими към предмета на спора, поради което и съдът ги кредитира.

По  делото е назначена и изслушана СЧЕ с ВЛ Д.Н.. От заключението на ВЛ е видно, че имота на оспорващото дружество с партиден № 40 090526 се намира извън строителните граници на ***. По отношение на този имот за периода 2016г. - 2021г.  услугата сметосъбиране и сметоизвозване от ОП“Чистота“ Мездра не е извършвана и няма начислени задължения за дружеството. По отношение на услугата обезвреждане на отпадъци в депа е предоставена от ОП“Чистота“ - Мездра, за което има сключени договори от 2014г. и 2019г. Относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване същата е извършвана от ОП“Чистота“ - Мездра, за което са налични доказателства, подробно описани в констативната част на заключението. Отразените изчисления в АУЗД са правилни и съобразени с всички изисквания, както главница, така и лихва. В с.з. ВЛ поддържа заключението, както и че услугата по поддържане чистота на територията на обществено ползване е извършвана по отношение на  дружеството.  Заключението на ВЛ не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното

Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването, в  законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана  по същество.  Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспорения  АУЗ и решението, с което е потвърден, са издадени от компетентните за това органи, видно от данните по преписката – заповед №84/17.02.2020г., в изискуемата писмена форма и съдържат необходимите реквизити, мотивирани са поради което не са нищожни. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. В тази насока възраженията на оспорващия са неоснователни. Същия е издаден и в съответствие с материалния закон.

Предмет на делото е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, издаден от П.В.-С. - ***, потвърден  с  Решение  № 5/30.12. 2021г. на Ръководител отдел “Местни приходи“ при Община Мездра, в ЧАСТТА  относно определените  задължения  за  ТБО  за  периода от 2016г. -2021г. в  размер  на  12 678,80лв.  и  лихва  в  размер на 3 432,79 лв.

Спорът по делото  се свежда до това  дали  оспорващото дружество дължи заплащането на ТБО за периода  2016г.-2021г. за услугата  поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения, както и дали същите  са  предоставяни  за  посочения  период.    

Безспорно е между страните, че оспорващото дружество е собственик на имот № 40 090526, находящ се в ***, представляващ земя и сграда, както и че имотът се намира извън строителните граници на населеното място, който имот дружеството е декларирало.  Не са налице и подавани декларации от дружеството за освобождаване от ТБО за периода 2016-2021г., който факт се установява от приложените по преписката справки-декларации.            

Съгласно  чл.62  от ЗМДТ общините събират местни такси, включително и за битови отпадъци. За целта съобразно правомощията, дадени в чл.9  общинските съвети  приемат Наредба за определянето и администрирането на  местните такси и цени на услуги, което  е  сторено за  Община Мездра, видно от приложените Наредби  от 2015г. и 2018г.  

Съгласно чл.62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. С изменението на чл.62 ЗМДТ/ДВ бр.98/2018г./ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Съгласно чл.64 ЗМДТ такса битови отпадъци заплащат данъчно задължените лица по чл. 11.               

Съгласно чл.71,т.3 от ЗМДТ - не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Съгласно чл.15, ал.1  от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра- за имоти, намиращи се извън районните, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. В чл.18 от Наредбата е  посочено, как се определя размера на таксата. Съгласно чл.21, ал.1 от Наредбата за имоти, които няма да се ползват през цялата година се подава декларация до края на предходната година.

Съгласно чл.11, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗМДТ - задължени лица за данък и такса битови отпадъци са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Задължението на лицето  за заплащане на  местни данъци и  такси възниква с придобиване на недвижимите имоти, установява се въз основа на декларирането им пред общинските данъчни власти и се изпълнява периодично, като данъчно-задълженото лице  няма задължение всяка година да подава декларация с цел определяне на дължимия данък или такса  за съответната календарна година. Веднъж възникнали и установени, те  се дължат  ежегодно до настъпване на предвиден в правната норма факт, който  да  ги   прекрати или измени.

По  отношение на  начислената такса в АУЗ за  услуга по обезвреждане на отпадъците в депо, следва да се има предвид, че законодателят предвижда освобождаване на задължените лица от този вид такса, в случай че няма депа, респ. съоръжения, в които да се извършва тази услуга. По делото няма спор, че на територията на Община Враца има РДНО, като „Е.“ ООД е приело да извършва всички дейности свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Община Мездра. Този факт се установява и от приложения по делото договор № У-13/06.02.2019г., сключен между  Община Враца, Община Мездра и „Е.“ ООД с предмет: предоставяне на  услуги по приемане и съхранение на битови отпадъци на територията на РДНО ***, в т.ч. депониране в клетка 2.1, обезпечаване на нормалното функциониране на изградената инфраструктура на депото, която не е предоставена на друг оператор за извършване на услуги, свързани с дейности с постъпилите битови отпадъци  и обслужване на обект „разтоварване на строителни и неопасни производствени отпадъци“ в п.и..12259.153.4, ***. Представен е и договор № У-17/27.01.2014г.  сключен между  РСУО за регион Враца, представлявано от Кмета на Община Враца и „Е.“ ООД *** с предмет: извършване на всички дейности свързани със съхраняване на битови отпадъци генерирани не териториите на община Враца и Мездра в РДНО, п.и. 12259.788.1, ***. Тоест по делото са  представени доказателства за наличие на функциониращо депо на територията на Общината,  свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Мездра, на чиято територия се  намира и имотът на жалбоподателя.  В тази връзка дали имотът генерира отпадъци е въпрос, който няма релевантно значение за дължимостта на този вид услуга. По смисъла на закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо и след като на територията на общината съществува такова, то изключението по чл.71, т.3  от  ЗМДТ не може да намери приложение. Таксата за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци  в депа" съгласно приложимия закон е обусловена не от ползването на имота, от предоставянето на конкретната услуга или от принадлежността на имота към съответното населено място, а единствено от наличието на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които се ползват от общината. Също така следва да се посочи, че с изм. на чл.71,т.3  ЗМДТ/ДВ бр.88/2017г./ не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота, а съгласно т.2 - когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. По делото липсват данни за  това, както и не са налице твърдения в тази насока от страна на оспорващия.  От приложените справки - декларации за освобождаване от ТБО за визирания период е видно, че дружеството не е подавало такива. Налице  са достатъчно доказателства  във  вр. с предоставяната услуга – договори, план сметки, вкл. и фактури за извършени плащания  за  периода 2016-2021г.,  поради което и начислената такса  за този  вид  услуги  за  периода 2016-2021г.  по отношение на имота на дружеството  е  дължима. Този факт се установява и от заключението на ВЛ. С оглед на изложеното и възраженията на жалбоподателя, че не се дължи заплащане на тази такса са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. 

По отношение на начислената ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване"  за периода 2016-2021г. от доказателствата по делото е видно, че същата е извършвана и предоставяна от общината. Този факт се потвърждава от наличните по преписката доказателства, както и от заключението на ВЛ, което подробно в констативната си част е посочило, че са налице доказателства за това, като такива се намират и в преписката по делото. Същото е видно и се  установява  от представените по делото отчети за дейността на  ОП“Чистота“-Мездра и в частност за *** за периода 2016-2021г.,както и фактури за извършени плащания, приложени по преписката. Следва да се има предвид, че услугата по „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргумент и от чл. 66, ал.1, т.3/т.4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Доколкото тази услуга не е обвързана изцяло с фактическо ползване на имота от  задълженото лице по чл. 64 ЗМДТ във вр. с чл. 11 ЗМДТ, то за нея не е налице възможност  предварително да  се декларира               неползването ѝ.  

Съдът приема за доказан факта, че услугата е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намира недвижимият имот на жалбоподателя. От доказателствата по делото и  заключението на ВЛ е видно, че услугата е предоставяна, поради което събраните доказателства в своята съвкупност обосновават извод за дължимост на таксата за периода от 2016-2021г.,  респективно не е налице условието по чл.71, т.2 от ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга, поради което правилно е определено такова задължение с оспорения акт. Без правно значение за дължимостта  и размера на ТБО е регулярността и обема на предоставяне на услугата и то точно в района на процесният имот. Съобразно действащата законова уредба, дължимостта на този компонент от ТБО не зависи от това дали даден имот генерира отпадъци или не. Определената такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима, защото Община Мездра е извършвала услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през периода 2016-2021г.                

С оглед на изложеното и доказателствата по делото съдът приема, че за периода  2016-2021г. жалбоподателя  дължи такса битови отпадъци по отношение на имота в *** за услугите „обезвреждане на отпадъци в депо“ и „поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване“. Същите са предоставяни от общината, поради което и правилно в АУЗ са начислени ТБО за този вид услуги. Не са налице изключенията предвидени в чл.71 от ЗМДТ.

Размерът на ТБО за  тези услуги по отношение на недвижимия имот  на оспорващото дружество в *** за периода 2016г.- 2021г. е правилно определен в АУЗ, както и лихвата е правилно изчислена. Таксата е определена поотделно за всяка една от услугите и за всяка година поотделно. Това обстоятелство се  установява, както от доказателствата по делото, така  и от заключението  на  ВЛ, което в констативната си част е дало подробни  изчисления  на  същите  за  периода  2016 - 2021г. В  АУЗ също подробно са направени изчисления по отношение на дължимите такси за всяка година поотделно, и по отношение на всяка услуга. Размерът на таксата битови отпадъци е определен при спазване на ЗМДТ, наредбата  за  местните такси и цени на услуги на територията на община Мездра, решенията на ОбС-Мездра. В тази насока възраженията на оспорващия са неоснователни .                      

С  оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл.168, ал. 1 АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на закона, поради което следва да се потвърди. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски  за  експертиза и адвокатско възнаграждение, но не в претендирания  размер от 1830 лева, съгласно представения  списък.  От страна на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, както и извършените действия от процесуалния представител на ответника, както и че производството е протекло в две съдебни заседания съдът приема, че следва да се присъди адв.възнаграждение в  размер на 900.00/деветстотин/ лева, което  е и минималното възнаграждение, съгласно материалния интерес по делото. Искането над тази сума до пълния  претендиран  размер  от 1830 лева следва да се отхвърли, като  неоснователно. За назначената и изслушана ССчЕ по делото е внесен депозит в размер на 250.00 лева, които следва да се заплатят от оспорващия.

Водим от горното и на основание чл. 172  АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.и К.“ ООД /*/ ****, представлявано от К.П.И.-* срещу АУЗД №727/06.12.2021г., в  частта с която са определени за 2016г. - 2021г. ТБО в  размер на 12 678,80лв. и лихва в размер на 3 432,79 лв., потвърден с Решение №5/30.12.2021г. на Ръководител отдел „Местни приходи“ при Община Мездра.

ОСЪЖДА „М.и К.“ ООД /*/ ***, представлявано от К.П.И.-***  разноски по делото в размер на 250.00 лева за експертиза и в размер на 900.00/деветстотин/ лева  за адвокатско възнаграждение и отхвърля искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над  тази сума до пълния претендиран  размер. 

Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца  пред ВАС-София  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                

 

АДМ.СЪДИЯ: