Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.05.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен
съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди двадесет и първа год., в
състав
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното
от Михаил Русев КАН дело №180 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
ОД на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Стоян Стоянов, чрез
пълномощника си юриск. М.А. против Решение №260136 от 04.03.2021 год.,
постановено по АНД №13/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е отменено наказателно постановление №349а-18/29.04.2020 год., издадено от
Директора на ОДМВР – Стара Загора с наложено на ответника по касация
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение
на чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Оспорва се извода на въззивния съд е за несъответствие между номера и датата на
издаване на АУАН, посочени в наказателното постановление, като се твърди, че
номера е даден от деловодната система, в която е въведен съставеният АУАН, , а
доколкото датата на съставянето му е изписан на първия ред, то не може да става
въпрос за съмнение кога е съставен акта. Изразено е несъгласие и с извода на
районният съд, че предвид бланкетния характер на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
препращането към чл.63, ал.1 или ал.2, следва да бъде изрично посочено за коя
от двете алинеи става въпрос. Не посочването му не счита, че представлява
съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че процесното наказателно
постановление е законосъобразно издадено,
налице е твърдяното нарушение, поради което съдебното решение следва да
се отмени и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – К.Д.К.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява е не изразява
становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара
Загора се е развило по жалба на К.Д.К. против наказателно постановление №349а-18
от 29.04.2020 год. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора,
издадено въз основа АУАН №327а-290/18.04.2020 год., с което на К.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба. От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 05.04.2020 год. около 00.30 часа в гр. Стара Загора,
по ул.“Августа Траяна“, до магазин „Жабките“, лицето К.Д.К. се придвижва, с
което си действие, не е изпълнил въведената с т.1 от Заповед №РД-01-100/01.04.2020
год., Директора на РЗИ Стара Загора, противоепидемична мярка по чл.63, ал.2,
връзка с ал.1 от Закона за здравето – временно ограничаване придвижването на
граждани на територията на Област Стара Загора за времето от 21.00 до 05.00
часа, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение Районен
съд – Стара Загора е отменил обжалваното наказателно постановление. За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че в производството по
налагането на наказанието са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел
е, че е налице разминаване между датата и номера на съставеният акт за
установяване на административно нарушение въз основа на който е издадено и
обжалваното наказателно постановление. На следващо място е приел, че е налице
противоречие между АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление – съгласно акта нарушението е по чл.209, ал.1 от ЗЗ, а в
наказателното постановление е посочено като такова на чл.63 от Закона за
здравето. Това го е мотивирало да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Решението на Районен съд Стара
Загора е постановено при правилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението предвижда
административно наказание - глоба от 300.00 до 1000.00 лв., за нарушаване или
не изпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или на
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1
или ал.2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Санкционната
разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е въведена с измененията на Закона за
здравето, обнародвани в ДВ, бр.28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020 год., като
първоначално размера на санкцията е била в размер на 5 000.00 лв. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в относимата редакция - ДВ, бр.28 от 2020 год.,
в сила от 13.03.2020 год./ при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион. Адресати на правните норми по
чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, които
имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, задължителни
за спазване под страх от административно или углавно наказание. Ето защо за
попълване на общо формулирания състав на административното нарушение по
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е необходимо не да се посочи 63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, които
имат други адресати, различни от субекта на нарушението, а следва да се
конкретизира акта на компетентните държавни органи и неговото съдържание, в
противоречие с което се явява поведението на привлеченото към отговорност
лице.
В този смисъл неправилен е извода
на районният съд, че е налице противоречие между посочената като нарушена
разпоредба в АУАН и тази в наказателното постановление. В акта за установяване
на административно нарушени е посочено, че е нарушен чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето във връзка с т.1 от Заповед №РД-01-100 от 01.04.2020 год. на Директора
на РЗИ Стара Загора, докато в наказателното постановление е посочено, че с
поведението си е нарушил въведената с т.1 от заповед №РД-01-100 от 01.04.2020
год. на Директора на РЗИ Стара Загора противоепидемична мярка по чл.63, ал.2
във връзка с ал.1 от Закона за здравето. С така направеното описание на неправомерното
поведение на ответника по касация, не е
налице каквото и да е било противоречие и същите отговарят на законовите
изисквания за съдържание, а осъществената правна квалификация съответства на
материално правните разпоредби на Закона за здравето.
Представяният в преписката АУАН
действително съдържа две номера, респективно две дати. Първият е така
нареченият бланкетен номер /665080/. Вторият е номер под който АУАН е заведен в
деловодството на касатора №8245а-673 от 07.04.2020 год. /в съответната актова книга,
като датата отразява и датата на вписването на АУАН, но не и датата му на
съставяне/. Следва да се отбележи бланките на АУАН, са бланки под строга
отчетност и всеки един от тях има съответния бланкетен номер – това е номера на
бланката и е с оглед отчетността на самите бланки, но не това не е номера на
АУАН. Ето защо, съдът намира, че не е налице приетото от районният съд
нарушение на процесуалните правила. По делото е представен АУАН, връчен в
условията на отказ от страна на наказаното лице. Безспорно, е че в конкретния
случай, нарушението е извършено извън територията на районното управление – в
гр. Стара Загора, открито обществено място – улица „Августа Траояна“ пред
магазин „Жабките“, поради което и е невъзможно същият да бъде изведен на
момента в актовата книга, а е вписан в актовата книга в по-късен момент. Не
получаването на екземпляр от същия е поради нежеланието на ответника по касация
да получи екземпляр от акта, а не поради неизпълнение на законовото задължение
на органите на МВР.
Посочената в процесното наказателното
постановление Заповед № РД-01-100/01.04.2020 год., която е издадена от
Директора на Регионална здравна инспекция - Стара Загора като компетентен орган
за въвеждане на противоепидемични мерки за територията на страната и която задължава
правните субекти да спазват предписаното поведение, е отменена с издаването на
Заповед №РД-01-119/ 06.04.2020 год. от същия орган. Отпадането на мярката има
действие занапред, тъй като Заповед №РД-01-100/01.04.2020 год. на Директора на
Регионална здравна инспекция - Стара Загора не е отменена на основание
незаконосъобразност, нито преурежда материята за времето, в което вече е
извършено административното нарушение.
От съществено значение в случая
е, че с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ се санкционира неизпълнението на
съответната противоепидемична мярка, а не неизпълнението на заповедта, с която
тази мярка е въведена. Освен това, заповедта на Директора на Регионална здравна
инспекция Стара Загора за въвеждане на противоепидемични мерки е общ административен
акт.
Правилен е направеният от Старозагорският
районен съд правен извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението се
характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване
заповедите на органите на държавно управление в условия на извънредно положение
поради епидемия. Следва да се отчете обаче, че противоепидемичната мярка
„временно ограничаване придвижването на граждани на територията на област Стара
Загора за времето от 21:00 ч до 05:00 ч“ е действала само пет дни и е отменена
в деня, следващ установяване на нарушението. Кратковременното й съществуване в
правния мир показва нейната нецелесъобразност, поради което установеното
конкретно неправомерно поведение на К.К. обективно е застрашавало с по-малък
интензитет охраняваните обществени отношения по опазване на общественото здраве
в сравнение с неспазване на другите въведени противоепидемични мерки. За
тежестта на нарушението следва да се отчете и възрастта на лицето, факта, че
нарушението е осъществено на обществено място - на улицата, в късен час и с
поведението си наказаното лице не е застрашавало по никакъв начин здравето на
трети лица. В този смисъл деянието се явява малозначително и за него не следва
да се налага наказание.
По тези съображения състав намира, че като е достигнал до краен
правен извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление №349а-18/ 29.04.2020
год., издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, районният съд е приложил
правилно материалния закон. Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна
на обжалваното на решението е бланкетно – не са релевирани и не се констатират
каквито и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3 от НПК при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
В касационната жалба е направено
възражение и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако
такова се претендира. Съдът намира същото за неоснователно. При разглеждането
на делото от районният съд са присъдени разноски в размер на 1 100.00 лв.
При извършената служебна проверка на делото от страна на касационният състав се
установи, че в същото са приложени два договора за правна защита и съдействие –
№59/10.06.2020 год. с договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв. /намиращо
се на лист 7 от АНД №1539/2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора и лист
6 от АНД №13/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора/ и №148/15.11.2020
год. с договорено възнаграждение в размер на 500.00 лв. се в /намиращо се на лист 17 от КАНД №362/2020 год.
по описа на Административен съд Стара Загора/. Присъждането на разноските в
което и да е съдебно производство цели възстановяването на реално направените
разходи от страната, но няма за цел обогатяването й. Въз основа на установените
реално направени разноски, съдът намира, следва да отмени на решението в тази
му част за присъдените над сумата от 800.00 лв. разноски.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260136 от 04.03.2021 год., постановено по АНД №13/2021 год. по описа
на Районен съд Стара Загора, В ЧАСТТА,
в която е отменено наказателно
постановление №349а-18/29.04.2020 год., издадено от Директора на ОДМВР – Стара
Загора.
ОТМЕНЯ
Решение №260136 от 04.03.2021 год., постановено по АНД №13/2021 год. по описа
на Районен съд Стара Загора, В ЧАСТТА,
в която са присъдени разноски за сумата над 800.00 лв. до присъденият размер от
1 100.00 лв.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.