Определение по дело №63642/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21312
Дата: 16 юни 2023 г. (в сила от 16 юни 2023 г.)
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20221110163642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21312
гр. София, 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110163642 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД , ЕИК *********, срещу В. Д. П.,
ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване на установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 687,16 лв., представляваща изискуемо от 02.06.2020 г. вземане по
Договор за паричен заем № 371266/12.11.2019 г., сключен между В. П. и кредитора „Сити
Кеш“ ООД, ведно със законна лихва за период от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането;
договорна лихва от 63,26 лв., представляваща възнаградителна лихва дължима за период от
17.12.2019 г. до 02.06.2020 г., и мораторна лихва в размер на 343,08 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.12.2019 г. до 04.05.2022 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.05.2022 г. по ч.гр.д. № 23631/2022 г.
по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД , ЕИК *********,
твърди, че на 12.11.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор и В. Д. П., в
качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за паричен заем №
371266/12.11.2019 г., като на ответницата била предоставена в заем сумата от 800 лв.
Сумата, която ответницата следвало да върне, ведно с договорната лихва за срока на
договора в размер 105,55 лв., възлизала на обща стойност от 905,55 лв., която е следвало да
се изплати на 29 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,23 лв. Падежът
на първата вноска бил на 19.11.2019 г., a на последната- 02.06.2020 г. Посочва, че на
05.07.2021 г. бил сключен договор за покупко-продажба на вземания между „Сити Кеш“
ООД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като към него било подписано
Приложение № 1, в което фигурирали и вземанията, произтичащи от процесния договор за
паричен заем. Твърди, че до ответницата било изпратено уведомление от 13.07.2021 г. за
извършената цесия. Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за цесия,
което ищецът моли да бъде връчено на ответницата, ведно с исковата молба. Поддържа, че
към момента на подаване на исковата молба процесните вземания не били погасени, като
във връзка с това претендира и обезщетение за забава за периода на просрочието в размер на
1
343,08 лв. за периода от 18.12.2019 г. до 04.05.2022 г. Посочва, че за времето, през което е
обявено извънредно положение на територията на Република България, не е начислявана
лихва. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Към исковата молба ищецът представя писмени доказателства, като моли от съда да
приложи и ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. В условията на
евентуалност моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответницата В. Д. П., ЕГН **********, в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и по размер. Счита процесния
договор за паричен заем за недействителен, поради липса на задължителни реквизити в
съдържанието. Поддържа, че не било спазено изискването договорът и общите условия към
него да бъдат изписани с шрифт не по-малък от 12. Твърди, че в договора не бил посочен
срок. Липсвала разписана методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Нито
от договора, нито от погасителния план можело да се извлече информация за размера на
включените в месечната погасителна вноска суми, а именно- каква част от главницата,
таксата за обслужване на кредита и лихвата се погасяват със заплащането на погасителната
вноска. Поддържа, че предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение
представлявала скрита лихва или допълнителна печалба за кредитора, която е следвало да
бъде включена в ГПР. Посочва, че последният надхвърлял законоустановения размер,
поради което договорът за кредит е недействителен. Твърди, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като не съдържал клаузи относно наличието на правото на отказ на
потребителя от договора и условията за неговото упражняване. Посочва, че искът е предявен
за установяване дължимост на суми, възникнали на договорно основание, а в случая
сключеният договор за заем, е недействителен, следователно признаването на главницата за
дължима, на извъндоговорно основание, в частност на основание неоснователно
обогатяване, би било недопустимо. Оспорва да е уведомена надлежно за извършената цесия.
В условията на евентуалност оспорва размера на възнаградителната лихва като прекомерен
и необосновано завишен. Сочи се, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като договорната лихва надвишава трикратния размер на
законната. Предвид това счита, че се дължи само чистата стойност на кредита – главницата.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност се твърди,
че ответницата е погасила чистата стойност на заема. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.Прави искане ищецът да бъде задължен да представи в оригинал
Договор за паричен заем № 371266 от 12.11.2019 г. и Общите условия към него, тъй като
заверените копия на същите не били идентични с оригиналите /по отношение на шрифт и
реквизити/.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: На
12.11.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор и В. Д. П., в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор за паричен заем № 371266/12.11.2019 г., като на
ответника е предоставена сума в размер на 800 лв.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение, на
основание договор за потребителски кредит между „Сити Кеш“ ООД и ответницата В. Д. П.,
по силата на който кредиторът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ответницата
/кредитополучател/ сумата, посочена в договора, а за последната е възникнало задължението
за връщане в уговорените размери и срокове, както и основанието и размера на
непогасените задължения за плащането на възнаградителна лихва върху главницата; валиден
договор за цесия относно процесното вземане между „Сити Кеш“ ООД и ищеца и надлежно
уведомяване на ответницата за цесията.
При установяване на горните факти в тежест на ответницата е да докаже, че е погасил
2
претендираните вземания.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат приети като допустими представените писмени доказателства от
ищеца с исковата молба.
Следва да се приложи за послужване ч. гр. дело № 23631/2022 г. по описа на СРС,
164-и състав.
Следва да бъде уважено искането на ответника по чл. 183 ГПК за задължаване ищеца
да представи в оригинал Договор за паричен заем № 371266 от 12.11.2019 г., приложенията
към него /ако има такива/ и Общите условия към него.
Следва да уважи искането на ищеца за допускане изслушване на ССчЕ, доколкото
ответницата въпреки, че не оспорва отпускането на заем в размер на посочената главница и
поддържа единствено възражение за недействителност на договора за кредит и погасяване
на вземането по давност, не твърди и не представя доказателства за реално извършени
плащания по кредита. С оглед установяване на размера и основанието на дължимите към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, суми – за главница, възнаградителна и
мораторна лихва, евентуално извършените плащания, реда и начина на погасяване на
различните компонентни на задължението /за главница, възнаградителна, мораторна лихва и
евентуално други плащания по кредита, осчетоводени от ищеца като такси и неустойки/,
както и за установяване насрещното твърдение на ответника, че е погасил чистата сума на
кредита, която дължи по реда на чл.23 от ЗПК, при обявяване за недействителен договора за
заем, поисканата от ищеца ССчЕ, се явява допустима, относима и необходима за изясняване
на релевантните по иска факти.
Относно искането на ищеца да бъде задължен ответника да представи доказателства
относно материалното си положение съдът счита, че не следва да бъде уважено поради
следните съображения: За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. В случая, с подписването на ДПЗС, клиентът е
декларирал моментното си затруднено материално състояние, което му пречи да заплати
дължимия размер на адвокатското възнаграждение и това е достатъчно адвокатът му да
претендира, в случай на отхвърляне на исковете, дължимото му се адвокатско
възнаграждение да бъде присъдено директно на него. За ищеца е без правно значение, при
неблагоприятно развитие на производството за него, на кого ще дължи плащане на
съдебните разноски, представляващи адвокатски хонорар – на ответника или директно на
неговия пълномощник по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 17.10.2023 г. от 15,15 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
3
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищецът да представи в срок до о.с.з.
оригинали на Договор за паричен заем № 371266 от 12.11.2019 г. и приложенията му /ако
има такива/, както и Общите условия към него.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, със заключението по която в.л. след като посети
счетоводството на ищеца да отговори на поставените в ИМ въпроси, както и да установи
има ли извършени плащания от страна на ответника, ако да – в какъв размер и какви
задължения /по пера/ са погасени с тях, какъв е неплатения остатък /за главница,
възнаградителна и мораторна лихва/ към датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК и към датата на изготвяне на заключението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да изпълни допуснатата ССчЕ – П. А. Д., при
възнаграждение в размер на 250 лв., вносим от ищеца в 3 дневен срок от съобщаване на
настоящото определение. Вещото лице да се призове и уведоми за задачата след
представени доказателства за внесения депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните като ненеобходими.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 от ГПК- ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4