№ 1907
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20241110110089 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от О.З.АД АД,
искова молба насочена против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите както следва: 100.00лв. – част от вземане в
общ размер 3 952.60лв. – регресно вземане, представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски във връзка с вреди
по автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ от настъпило на 02.11.2022г. в гр. Габрово
ПТП, причинени виновно от водача на лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и 10.00лв. – част
от вземане в общ в общ размер на 180.78лв., мораторна лихва за периода 19.10.2023г. –
18.02.2024г.
С протоколно определение от 31.01.2025г., на основание чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на исковете, чрез увеличаване размера на претенциите, като
размерът на иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ е увеличен на
3952.60лв., а размерът на акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД е увеличен на 180.78лв.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 02.11.2022г. в гр. Габрово е настъпило ПТП между автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ
**** ВМ, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Пежо 306“
с ДК № ЕВ **** АР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорности“, при което водачът на застрахованото при ответника МПС причинил
виновно щети по автобуса, застрахован при ищеца. Сочи се, че при ищеца е образувана
преписка по щета, по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 3 937.60лв., на собственика на застрахования автобус. Твърди се, че до
ответника е изпратена регресна покана, получена ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ 02.10.2023г., за
възстановяване на сумата от 3 952.60лв., включваща изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски. Навеждате се доводи, че от страна на
ответника сумата не е възстановена.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на лек автомобил
„Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че е
определено и изплатено застрахователно обезщетение в индивидуализирания размер.
Оспорва се вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил, в каквато
насока се излагат подробни съображения. Прави се искане претенциите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автобус, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че към
02.11.2022г. лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, че във връзка с
процесното ПТП при О.З.АД АД е образувана преписка по щета, по която е
определено и изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на
автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ и са сторени ликвидационни разноски в общ
размер на 3 952.60лв.
Спорът по делото е концентриран върху механизма на настъпване на
произшествието, респективно вината на двамата водачи.
От приобщените по делото писмени доказателства, разпитите на свидетелите /
двамата водачи/, заключението на вещото лице и становище на експерта изразено в
проведеното на 28.06.2024г. о.с.з, съдът изведе следния механизъм на произшествието,
а именно: на 02.11.2022г., около 10.30часа, в гр. Габрово, по /адрес/, се движат
застрахования при ответника лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР, който се
спуска по улицата, която е с наклон и застрахования при ищеца автобус „Ютонг“ с ДК
№ ЕВ **** ВМ, който се изкачва, при което водачът на лекия автомобил навлиза в
насрещната лента за движение и удря изкачващия се по пътното платно автобус.
2
Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства, в частност протокола за ПТП. От траекторията, описана в изготвената в
протокола схема на произшествието, е видно, че застрахованият при ответника лек
автомобил /отразен в схемата като превозно средство Б/ е навлязъл в съседната
пътна лента. И двамата водачи посочиха по време на разпитите им, че протоколът е
попълнен и скицата е изготвена от пристигналите на място служители на МВР, като те
само са положили подписи в протокола.
В тази насока е и становището на вещото лице, застъпено при изслушването на
експерта в проведеното на 28.06.2024г., открито съдебно заседание /протокол л. 129/.
При изслушването експертът посочи, че единственият източник на данни, за
механизма на настъпване на произшествието е скицата, обективирана в двустранния
протокол, , в която е отразено, че лекият автомобил с отклонение наляво е навлязъл в
лентата за движение на автобуса.
В подкрепа на изведения механизъм са показанията на свидетеля М. И. водачът
на автобуса /протокол л. 154/. По време на разпита свидетеля посочи, че се е движел с
автобуса по линия № 7, по посока кв. Ябълка в гр. Габрово, при което насрещно
движещия се автомобил е навлязъл в лентата за движение на автобуса е и реализирал
ПТП. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично
издържани и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, в
частност констатациите, отразени в двустранния протокол за ПТП и заключението на
вещото лице.
Водачът на застрахования при ответника лек автомобил – В. П., по време на
разпита си посочи, че не той е навлязъл в лентата за движение на автобуса, а обратно
водачът на автобуса е навлязъл в неговата лента за движение. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел, доколкото твърденията му не намират опора в
останалата приобщена по делото доказателствена съвкупност, напротив тезата му е
изолирана и се опровергава от приобщените писмени доказателства и заключението на
вещото лице.
В подкрепа на изведения от съда механизъм е и отговорът на задача 2 от
заключението на вещото лице по изготвената САТЕ. Експертът е посочил, че може да
се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на
водача на застрахования при ответника лек автомобил, който е навлязъл в насрещната
пътна лента за движение., при което е пресякъл траекторията на движение на автобуса,
застрахован при ищеца.
На следващо място за пълнота съдът намира за необходимо да посочи и
следното.
И двамата водачи по време на разпита си посочиха, че ПТП – то е настъпило на
път с наклон, като лек автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР се е спускал, а
автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ се е изкачвал. И двамата водачи посочиха, че
пътното платно е било по-тясно от обичайното. При изслушването на експерта същият
посочи, че на мястото на ПТП не е имало нито хоризонтална / обособени ленти за
движение/ , нито вертикална маркировка / пътни знаци/
С оглед липсата на маркировка, приложение следва да намери чл. 45, ал. 1
ЗДвП. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 45, ал. 1 ЗДвП - на планински
пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно
или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът
на спускащото се превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се.
По изложената аргументация, съобразявайки обстоятелството, че и двамата
водачи са възприели, че пътното платно е тясно и липсата на маркировка, съдът
намира, че в нарушение на чл. 45, ал. 1 ЗДвП, водачът на застрахования при ответника
лек автомобил, който се е спускал, в нарушение на цитираната разпоредба, не е спрял
и не е пропуснал изкачващия се автобус, точно обратното продължил е движението си,
3
навлязъл е в съседната пътна лента и е причинил виновно произшествието.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена, което обуславя извода, че вината за настъпване на процесното ПТП е на
водача на застрахования при ответника лек автомобил.
От заключението на вещото лице /отговор задача 3/ се установява, че щетите
по застрахования при ищеца автобус са в причинна връзка с процесното ПТП. Видно
от заключението, стойността необходима за възстановяване на автобуса, по средни
пазарни цени към датата на ПТП е 3937.60лв., към която сума следва да се прибавят и
15.00лв. – ликвидационни разноски / виж отговор задача 7 САТЕ/ или общо на ищеца
следва да бъде възстановена сумата от 3952.60лв. Доколкото с допуснатото, по реда на
чл. 214 ГПК, изменение на иска претенцията е увеличена именно до тази сума, искът с
правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ се явява изцяло основателен за сумата от
3952.60лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства или след мотивиран
отказ . В случая поканата е получена от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ на 02.10.2023г., видно от л. 52
по делото, като с писмо от 19.10.2023г. /л. 54/, ответното дружество е уведомило
ищеца, че не е налице основание за възстановяване на сумата, респективно налице е
отказ.
По изложената аргументация ответното дружество е в забава от датата, на която
е постановен отказът, а именно считано от 19.10.2023г. Акцесорната претенция е
заявена за периода от 19.10.2023г. до 18.02.2024г., като размерът на лихвата за забава
върху претендираното застрахователно обезщетение, изчислен с помощта на
компютърна програма е 180.78лв. След допуснатото изменение на иска, акцесорната
претенция е заявена именно в такъв размер, респективно същата се явява изцяло
основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1370.00лв., от които 100.00лв. –
държавна такса, 300.00лв. – депозит вещо лице, 100.00лв. – депозит свидетел и
870.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА З.Д.Б.Ж. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/АДРЕС/, да заплати на З.О.З.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, на основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,
сумите както следва: 3 952.60лв. – регресно вземане по щета № 0020-530-0076-2022,
представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски във връзка с вреди по автобус „Ютонг“ с ДК № ЕВ **** ВМ
от настъпило на 02.11.2022г. в гр. Габрово, ПТП, причинени виновно от водача на лек
автомобил „Пежо 306“ с ДК № ЕВ **** АР, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 22.02.2024г. до окончателно плащане на сумата и 180.78лв. - мораторна лихва
за периода 19.10.2023г. – 18.02.2024г.
ОСЪЖДА З.Д.Б.Ж. АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на З.О.З.А., ЕИК *********, сумата от 1370.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5