РЕШЕНИЕ
№ 2705
гр. София, 08.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20221110211238 по описа за 2022
година
установи:
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на Б. Г.
И. срещу НП №7747/30.06.2022г. , издадено от упълномощен
ръководител - началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „ Пътна инфраструктура” - София , с което на основание чл.
53 ал.1 т.2 Закона за пътищата вр. чл. 26 ал. 2 т.1 б. „а“ от ЗП вр.
чл. 8 ал. 1 и ал.2 и чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 4 000 лв. - за
това, че при извършена от органите на Агенцията проверка е
установено, че , без съответно разрешение , управлява състав от ППС
с пет оси по чл. 6 ал.1 т.2 б.а от Наредба № 11 - МПС с две оси
и полуремарке с три оси -
при превишение на допустимото натоварване на единична ос –
1
зaдвижвaщa и на допустимото натоварване на ос на тройната ос на
полуремаркето - нарушение на чл. 7 ал. 1 т. 4 б. а и на чл. 7 ал.
1 т. 3 б. Б от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства .
С жалбата и в съдебно заседание се оспорват фактическите
констатации по обжалваното НП и се претендират допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му . Излагат се
също възражения, с които по същество се оспорват - вината на
жалбоподателя за допуснатото нарушение и приложението на
материалния закон.
Представител на административнонаказващия орган изразява
становище за неоснователност на жалбата със съображения в
писмени бележки .
И двете страни претендират присъждането на разноски по делото .
По отношение на фактите по делото :
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото , прие за установено следното като факти по делото :
На 03.06. 2022г. жалбоподателят управлявал повереното му от
дружеството – собственик и превозвач ППС - състав от ППС с
пет оси по чл. 6 ал.1 т.2 б.а от Наредба № 11 - МПС с две оси и
полуремарке с три оси и в района на околовръстен път на
София бил спрян за проверка от служители на АПИ - София . При
проверката било установено, че се превозва товар от камък ,
проверени били документите на ППС , пътен лист и кантарна
бележка за товара , извършено било измерване на разстоянието
между осите на ППС и измерване с електронна мобилна везна на
натоварването на всяка една от осите. При измерванията било
отчетено - натоварване на задвижващата единична ос на ППС -
15.245 т. при максимално допустимо - 11.5 т съгласно чл. 7 ал. 1 т.
4 буква „А“ от Наредбата - превишение с 3.745 т. и -
2
натоварване на тройната ос на полуремаркето 32.035 т при
максимално допустимо 24 т. съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 буква „Б“ от
Наредбата - превишение с 8.35 т.
За констатираното на място е съставен актът за установяване на
административно нарушение по делото , подписан от жалбоподателя без
възражения .
По отношение на доказателствата по делото :
Изложеното като факти по делото се установява от
непротиворечив доказателствен материал - АУАН и показанията на
свидетеля - актосъставител, които потвърждават установеното с АУАН ,
проверените документи - документи на ППС , пътен лист и
кантарна бележка за товара , удостоверение за отчетеното при
измерването с електронна мобилна везна относно натоварването на
всяка една от осите , доказателства за техническата годност на
електронната мобилна везна - удостоверение от Български институт
по метрология , решение 959 / 31.12. 2018г. на Министерски съвет за
за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за
пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища , също доказателствата за компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя и останалите
документи , приобщени към материалите по делото .
По отношение на правната страна по делото:
3
При така установеното като факти - от правна страна съдът прие за
жалбата за основателна в частта относно възражението за неправилно
приложение на по - тежък материален закон .
Съгласно посочените чл. 7 ал. 1 т. 4 буква „А“ и чл. 7 ал. 1
т. 3 буква „Б“ от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - допустимото
за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване -
максимално натоварване на осите за ППС по чл. 6 ал.1 т.2 б.а от
Наредба № 11 е конкретно нормативно установено с посочените
разпоредби на чл. 7 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ.
Съобразно изложеното и с оглед установеното по делото, че
жалбоподателят е управлявал ППС с претоварени съгласно
посочените норми задвижваща и тройна ос , без да разполага със
специално разрешение по чл. 8 ал.2 Наредба №11 за движение на
тежко по см. на чл. 3 от Наредбата ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване – законосъобразно е прието от
административнонаказващия орган, че същият е извършил нарушение,
за което следва да бъде санкциониран , макар неправилно нарушението
да е квалифицирано като такова по по – тежко наказуем състав – по
чл. 53 ал.1 т.2 вр. чл. 26 ал.2 т.1 Закона за пътищата .
При обсъждане на приложените с НП разпоредби на ЗП - съдът прие
, че субект на нарушението по чл. 53 ал.1 вр. чл. 26 ал.2 ЗП са лицата -
субект и на задължението по чл. 26 ал.2 ЗП - да осигурят надлежно
разрешение по закона при необходимост от това, а именно лицата по
чл. 15 ал.3 от Наредба №11, от името и за сметка на които се
осъществява дейността , в случая – дейността по превоза, както и
ръководни длъжностни лица , които могат да наредят извършване на
дейността в нарушение на тази разпоредба на закона , не и водачът на
ППС , нает по договор като шофьор. Съобразно изложеното
неправилни са изводите в обжалваното НП в частта относно
приложението на материалния закон .
4
Допуснато от жалбоподателя е нарушение на забраната по чл. 139
ал.1 т.2 ЗДвП - движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат
с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от МРРБ и с това е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП, предвиждащ
наказание глоба от 500 до 3 000лв. за водач на МПС , който управлява,
не по установения ред, пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от МРРБ .
Съобразно доказателствата по делото следва да се приеме, че
нарушението е извършено умишлено . Основанието да се приеме
умишлена вина са значителното превишение на нормите по Наредба №11
, видно за жалбоподателя и от представената от него кантарна
бележка за тежестта на товара. Жалбоподателят не поддържа ,че не е
могъл да знае за възможното претоварване с описаното значително
превишение на управляваното от него ППС и да предприеме
необходимото , съобразно възможностите , с които разполага , за да
предотврати движението на автомобила в нарушение на законовата
забрана – да разтовари част от количествата до обеми , които несъмнено
ще са в рамките на нормите, да поиска да се осигури техническа
проверка на натоварването и други . По делото не се твърди и не са
събрани доказателства нарушението да е извършено и в изпълнение на
неправомерна служебна заповед като изключващото вината
обстоятелство по см. на чл. 11 ЗАНН и чл. 16 НК.
За необосновани съдът прие и останалите възражения за липсата на
задължение за получаване на специално разрешение за движение на
автомобила , тъй като същите са явно противоречие с описаните
разпоредби на Наредба № 11, към чието приложение препраща текста
на чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП.
Наказването на жалбоподателя за извършеното от него нарушение
следва да потвърдено при зачитане признатата в Закона за пътищата
компетентност на актосъставителя и адм. наказващия орган по
отношение нарушенията на изискванията за движение на
извънгабаритни /тежки пътни превозни средства и чл. 189 ал.1 ЗДвП
и чл. 167 ал.3 ЗДвП .
5
Квалифициране от съда за първи път на нарушението като такова по
чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП и Наредба № 11 вр. чл. 139 ЗДвП е в
съответствие с правомощието на съда по чл. 63 ал.7 т.1 ЗАНН и чл.
337 НПК вр. чл. 84 ЗАНН – за приложение на закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение и с утвърдената съдебна практика по
приложението на закона по наказателни дела.
В случая по делото вярното квалифициране на нарушението е
допустимо и при съблюдаване на правилата, осигуряващи правото на
защита на жалбоподателя , тъй като видно от материалите - фактите на
нарушението на Наредба № 11 ЗДвП и чл. 139 ЗДвП се съдържат във
връчения на жалбоподателя АУАН , посочен и от наказващия орган
като фактическо основание за налагане на административно наказание
, а от друга страна и съставът на административното нарушение ,
извършено от жалбоподателя - по чл. 177 /3/ т.1 ЗДвП се явява по -леко
наказуем в сравнение с приложения с обжалваното НП .
По определяне размера на наказанието съдът съобрази от една
страна - липсата на данни за предходни адм. нарушения , а от друга –
като отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства -
установения по делото размер на превишението на определените в
закона норми , всяко от които , макар и несанкционирано отделно , се
явява самостоятелно адм. нарушение . С оглед на това съдът прие за
справедлив размер на наказанието - размер над средния, предвиден в
закона – глоба от 2 500 лв..
Съобразно изложеното наказателното постановление в обсъжданата
част следва да бъде изменено.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение
№ 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г ., в тежест на жалбоподателя
6
следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за
участие на юрисконсулт на административно- наказващия орган по
делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ - в размер 120 лв. .
По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №7747/30.06.2022г. , издадено от упълномощен
ръководител - началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „ Пътна инфраструктура” - София , с което на основание чл.
53 ал.1 т.2 Закона за пътищата вр. чл. 26 ал. 2 т.1 б. „а“ от ЗП на
жалбоподателя Б. Г. И. е наложено административно наказание глоба
в размер на 4 000 лв. като КВАЛИФИЦИРА нарушението по чл. 177
ал. 3 т.1 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба
на 2 500 лв.
ОСЪЖДА Б. Г. И. да заплати в полза на Агенция „ Пътна
инфраструктура” сумата от 120 лв. - разноски за участие на
юрисконсулт по делото .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от деня на
съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - София .
Районен съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8