Решение по дело №2068/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №......

              гр.*, 11.01.2019г.

 

    В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2068 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за невърнат паричен заем, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ /съвпадаща с датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата Ю.Р.Х. ***. *, излага твърдения в ИМ, че с ответника на страни по сключен между тях на 19.07.2017г. в с.* в присъствието на трима свидетели договор за паричен заем в размер на сумата от 2000 евро. Твърди, че още на същия ден с платежно нареждане е превела на ответника исковата сума от 2000 евро, като уговореният между страните срок за връщането й от ответника е до 31.12.2017г., който е изтекъл, но заетата сума не й е върната от заемателя - ответник. Твърди, че по нейно заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№1358/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковата сума от 2000 евро - невърнат заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване  на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, против която заповед за изпълнение длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правният й интерес от предявяване на настоящия установителен иск за установява съществуването на оспореното й парично притезание, съгласно издадената против ответника - длъжник заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1358/2018г. по описа на ВТРС за главница от 2000 евро - невърнат заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В СЗ лично и чрез пълномощника си адв.П. П. от ВТАК поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен. С протоколно определение от СЗ от 27.11.2018г. съдът допусна конкретизация в адресната част на ИМ, като същата се счита предявена от Ю.Х..

Ответникът Ю.И.П. от гр.* в едномесечният срок по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск, без да навежда конкретно основание за недопустимост. По същество оспорва същия като неоснователен и недоказан. Оспорва между страните да е възникнало заемно правоотношение от сключен между тях на 19.07.2017г. устен договор за паричен заем. Навежда, че превода по банков път от ищцата в полза на ответника на исковата сума от 2000 евро с платежно нареждане от 19.07.2017г. е в изпълнение точно на падежа на паричното й задължение за връщане на дадената й от ответника в заем парична сума от 2000 евро, породено от възникнало между тях заемно правоотношение от сключен помежду им на 18.06.2017г. в с.*, общ.* договор за паричен заем, по силата на който ответникът е дал в заем на ищцата сумата от 2000 евро с уговорен срок на връщане 19.07.2017г., като за предаването на заемната сума е била оформена подписана от страните разписка, която след връщане на дадения заем, кредиторът по него - ответник в процеса, съобразно чл.77 ал.2 вр. чл.109 от ЗЗД, е върнал оригинала на ищцата - длъжник, тъй като дългът й е бил погасен изцяло. Навежда, че е неясно предявеният иск за сумата от 2000 евро от какво правно основание произтича - от самостоятелен договор за заем или е частично предявен иск. В СЗ, чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен по съображения, изложени в писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адв. възнаграждение.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са в приятелски и съседски отношения. За доказване ищцовото твърдение за сключен между страните на 19.07.2017г. договор за паричен заем, по силата на който ищцата е предоставила в заем на ответника исковата сума от 2000 евро по делото е разпитан водения от нея свидетел В.Ст., от чийто показания се установи, че през месец юли 2017г., сряда, същият е бил в стопанските постройки в дома на ищцата, а страните по делото са били на 2-3 метра от него, при което ответникът поискал от ищцата в заем сумата от 2000 евро, която Х. казала, че ще изтегли и ще му даде в заем, а ответникът отвърнал, че ще и ги върне и е разбрал, че ищцата е превела някакви 2000 евро, като от ищцата знае, че ответникът не й е върнал заемната сума. Свидетелят установи, че разговорът по повод дадената от ищцата на ответника в заем сума от 2000 евро е станал в негово присъствие и това на родителите на ищцата, като тримата са чули, "че Ю. й поиска парите". Свидетелят Ст. установи, че откакто е починала майката на ищцата не работи у тях, а понастоящем само понякога, когато му се обади ищцата. Съдът отчете, че според свид. показания на П., свид.Ст. понастоящем има интимна връзка с ищцата, предвид което прецени показанията му по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира, доколкото Ст. възпроизвежда свои преки и непосредствени възприятия относно уговорките между страните и кореспондират и на приетото писмено доказателство, а именно представено от ищцата платежно нареждане от 19.07.2017г., съгласно което същата като наредител е превела на ответника - получател сумата от 2000 евро с посочено в документа основание за превода - "даден заем".

Във връзка с ответното твърдение за предоставен от ответника на ищцата  на 18.06.2017г. в с.* параичен заем в размер на сумата от 2000 евро с уговорен срок за връщане 19.07.2017г. по делото е разпитана свидетеля Т. П., съпруга на ответника, предвид който факт показанията й съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК. Видно от показанията на П., същата познава ищцата от 2014г. Според показанията на П., съпругът й, ответник по делото, на 18.06.2017г., неделя, е дал заем на ищцата за един месец, като тя е видяла, че било написано на хартия, че П. дава на Х. сумата от 2000 евро и тя е получила тези пари пред П. в брой, което свидетелката е видяла, както и че след един месец ищцата е направила превод на 19.07.2017г. за Ю.. Свидетеля П. установи, че с Ю. са били на 19.07.2017г. в гр.*, където живеят, а само събота и неделя са в с.П. Сеновец. Свидетеля П. установи, че от десет години е с ответника, през които знае, че Ю. не е получавал в кредит никакви суми от Ю., както и че ва 19.07.2017г. Ю. е превела в * в офис на * сумата от 2000 евро, тъй като с нея си връща заема, който Ю. й е дал.

По делото е прието като писмено доказателство платежно нареждане от 19.03.2015г., съгласно което ищцата като наредител е превела на ответника като получател сумата от 72 000 евро с основание превод, което опровергава свид. показания на П., че през десетте години, от както е с ответника, Ю. не е получавал в заем никакви суми от ищцата, които се явяват недобросъвестно дадени, предвид което и преценявайки ги по реда на чл.172 от ГПК съдът не кредитира показанията, дадени от съпругата на ответника в тяхната цялост, доколкото и досежно ответното твърдение за предоставен от ответника паричен заем на ищцата от 2000 евро на 18.06.2017г. не се подкрепят от други събрани по делото доказателства. Представената от ответника с писмения отговор Разписка за получена сума от 18.06.2017г., доколкото е заверена от проц. представител на ответника, без сверка с оригинала на документа, то няма характер на официално удостоверяване по реда на чл.32 от ЗА, поради което и с оглед оспорването и поискването й от ищцата и непредставянето й от ответника, по реда на чл.183 от ГПК е изключена от доказателствата по делото.

По заявление на ищцата по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№1358/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковата сума от 2000 евро - невърнат заем по договор за заем от 19.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, против която длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният от ищцата по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за невърнат паричен заем в размер на 2000 евро, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ, съвпадаща, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, с датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му за установяване съществуването на оспореното му от длъжника парично притезание. Възражението на ответника за процесуална недопустимост на предявеният иск, без в писмения отговор да е наведено конкретно основание за това, е неоснователно доколкото са налице процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск у ищцата.

            Разгледан по същество предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за невърнат паричен заем е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

            Уважаването на предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД предполага установяване в процеса от ищцата при условията на пълно и главно доказване сключването на 19.07.2017г. на договор за паричен заем между страните по делото, по силата на който ищцата като заемодател е предоставила на ответника като заемател заемна сума в исковия размер от 2000 евро срещу поето от ответника задължение за връщането й на уговорения падеж, както и, предвид реалния характер на договора за заем, факта на предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя. Ищцовото твърдение за неизпълнение на паричното задължение на заемателя по договора за паричен заем е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване.

            При установителният иск по чл.422 ал.1 от ГПК съдът е обвързан от предметните и субективни предели на издадената заповед по чл.410 от ГПК, поради което правният интерес у ищцата се свежда до установяване паричното й вземане против ответника за исковата сума от 2000 евро, като доколкото паричната й равностойност от  3911,66лв. е под 5000лв., по арг. от 164 ал.1 т.3 от ГПК, за установяване на твърдяния от ищцата сключен между страните договор за паричен заем на стойност, по-малка от 5000лв., са допустими свидетелски показания. В тази връзка от допустимите свидетелски показания на В.Ст., очевидец, възприел лично и чул уговорките между страните, се установи постигането на съгласие между страните през м.юли 2017г. за договор за паричен заем, по който ищцата е заемодател, а ответникът - заемател на сумата от 2000 евро, съвпадаща с исковия размер, срещу поето задължение от ответника за връщането й. Доколкото договорът за паричен заем е реален, с превеждане от ищцата като заемодател на ответника - заемател на сумата от 2000 евро с преводното нареждане от  19.07.2017г. договорът за паричен заем, считано от тази дата, се счита сключен, като ищцата е изправна страна по него, изпълнила задължението си да предаде в собственост на ответника - заемател заемната сума от 2000 евро, срещу насрещно поето от ответника задължение за връщането й. Основанието за предоставяне в собственост от ищцата на ответника на сумата от 2000 евро на дата 19.07.2017г., свеждащо се до договор за паричен заем, се установява както от свид. показания на Ст., така и от самото вписано основание за превеждането й в платежното нареждане от 19.07.2017г. "даден заем", чието тълкуване предполага предоставяне в заем на превежданата сума от наредителя на получателя. Показанията на свид.Ст. съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед показанията на П., че е в интимна връзка с ищцата, но които кредитира, доколкото възпроизвежда свои преки възприятия и като кореспондиращи на приетото като писмено доказателство платежно нареждане от 19.07.2017г. Свид. Ст. освен, че възпроизвежда казано му от ищцата, че ответникът й е поискал пари и тя му ги е превела, възпроизвежда и свои преки възприятия за уговорките между страните за сключен между тях договор за заем за 2000 евро, по който ищцата е заемодател, поради което и съдът ги кредитира и им дава вяра. Доколкото от свид. показания на Ст. не се установява между страните да е уговорено друго досежно падежа на поетото от ответника - заемател парично задължение за връщане на дадената му в заем парична сума от ищцата от 2000 евро, на основание чл.240 ал.4 от ЗЗД заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. По делото не са представени писмени доказателства за изпратена покана от ищцата до ответника, предхождаща подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, поради което последното, подадено в съда на 10.05.2018г., съставлява такава покана по смисъла на чл.240 ал.4 от ЗЗД, от предявяване на която е изтекъл срок от един месец, който факт съдът съобразява на основание чл.235 ал.3 от ГПК, предвид което вземането на ищцата за връщане от ответника на дадената му от нея заемна сума от 2000 евро е както ликвидно, така и изискуемо, т.е. доказано е и по основание и по размер. Ищцовото твърдение за неизпълнение от ответника на паричното му задължение по заемното правоотношение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване, като по делото не са представени доказателства ответника да го е изпълнил на падежа, предвид което предявеният от ищцата по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена на иска от 2000 евро се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло, като съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищцата исковата сума, невърнат паричен заем по сключен между тях на 19.07.2017г. договор за паричен заем, като следва да уважи и ищцовата претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ, съвпадаща с датата на подаване на заявлението в съда 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, предвид акцесорният й характер. Съдът намира за необходимо да изложи, че произходът на заетата сума е ирелевантен за изхода по предявеният иск.

            Съдът приема за недоказано в процеса ответното твърдение за сключен между страните на 18.06.2017г. договор за заем за сума от 2000 евро с падеж до 19.07.2017г., по който ответникът е заемодател, а ищцата - заемател, в изпълнение на задължението си за връщане по който ищцата му превежда на 19.07.2017г. сумата от 2000 евро. Това е така, доколкото, макар и допустими за установяване на този факт, по  арг. от чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, съдът, предвид факта, че свид.П. е съпруга на ответника, преценява показанията й по реда на чл.172 от ГПК, имайки предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото, като при преценката им с оглед на всички други данни по делото, дадените от нея показания не кредитира изцяло, доколкото констатира че са недобросъвестно дадени в частта им, че ответника не е получавал в заем никакви суми от ищцата през десетте години, в които свидетелката е заедно с ответника, и противоречието им с приетото като писмено доказателство платежно нареждане от 19.03.2015г. за преведени от ищцата на ответника 72000 евро. В тази връзка съдът приема за недоказано ответното възражение, че с преведената сума от ищцата от 2000 евро на ответника на 19.07.2017г. същата погасява поето задължение за връщане на заем по сключен с ответника като заемодател договор за заем от 18.06.2017г., от една страна, доколкото не кредитира показанията на свидетеля П. по обсъдените по-горе съображения, а от друга, доколкото това не се установява от преводното нареждане от 19.07.2017г., т.е. вписаното в него основание за превода не е погасяване на даден заем, а е даден заем, което предполага даден от наредителя на получателя паричен заем. Не на последно място,  факта, че на 19.07.2017г. ответникът и съпругата му са били в гр.*, според показанията на П., не разколебава извода на съда, че по делото е доказано възникнало заемно правоотношение между страните от 19.07.2017г., по което ищцата е заемодател, а ответника - заемател, доколкото независимо кога е постигнато съгласието между страните за сключване на договор за заем /в случая през м.юли 2017г., сряда, без да уточнено през коя седмица - първа, втора или трета, според свид.Ст./, релевантна за сключването му е датата на предаване в собственост на парите от заемодателя на заемателя, в случая с банковия им превод на 19.07.2017г., предвид реалния характер на договора за паричен заем.

            Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски /за вн. ДТ от 78,23лв. и 250лв. заплатено адв. възнаграждение/ в доказан размер общо от 328,23лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Неоснователно е ответното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адв. възнаграждение за един адвокат, доколкото същото в размер на 250лв. е под минимално определеното такова от 503,82лв., съгласно чл.7 ал.2 т.2 от "Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения" и в този смисъл не е прекомерно.

            Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.

На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по предявеният иск, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищцата - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№1358/2018г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 78,23лв. и 350лв. адв. възнаграждение, което също е под минималния размер, съгласно чл.7 ал.7 вр. ал.2 т.2 от "Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения", в доказан размер от 428,23лв.

Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№1358/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.

            Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.И.П. ***, че дължи на Ю.Х. ****, сума в размер на 2000 евро /две хиляди евро/, представляваща невърнат заем по сключен между страните договор за паричен заем от 19.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ, съвпадаща с датата на подаване на заявлението в съда 10.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №630/11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№1358/2018г. по описа на ВТРС.

            ОСЪЖДА Ю.И.П. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Х. ****, сума в размер на 328,23 лв. /триста двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ю.И.П. за присъждане на съдебни разноски в исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            ОСЪЖДА Ю.И.П. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Х. ****, сума в размер на 428,23лв. /четиристотин двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№1358/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.    

След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№1358/2018г. по описа на ВТРС.

 

 

 

                                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......