№ 132
гр. Габрово, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20214200100051 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2020г. в гр.Габрово, около 13,30ч. на
бул.Трети март и ул.Митко Палаузов настъпва ПТП, при което водачът на л.а Сеат Кордоба,
с рег.№ ****** - Н.Х. при завой на дясно в посока ул.М.Палаузов не пропуска движещия се
пред него велосипедист и реализира ПТП. В следствие на ПТП-то пострадал велосипедиста
Ц.Н. - ищец по делото. Същият бил приет в МБАЛ Габрово за лечение с диагноза тежка
черепно-мозъчна травма за периода 02.10.2020г.-12.10.2020г., където били констатирани
следните травми : фрактура на свода на черепа, фрактура на париентална кост, мозъчно
сътресение тип тежко със загуба на съзнание, разкъсно - контузна рана на главата, големи
кръвонасядания в областта на таза. Ищецът твърди, че нямал траен закрепен спомен в
съзнанието си за случилото се преди загубата на съзнание в следствие на процесното ПТП.
Твърди се, че лечението му продължавало и в момента в домашни условия, като инцидента
причинил усложнения на здравето предвид възрастта на пострадалия и нуждата от помощ.
Освен претърпените билки и страдания до момента ищецът изпитвал посттравматичен
стрес, изразяващ се в нарушение на съда, апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност.
Пред застрахователя била предявена претенция по реда на чл.380, ал.1 КЗ. л.а Сеат Кордоба,
с рег.№ ****** бил застрахован по задължителна застраховка Гражданска отговорност при
ответника, който бил завел щета №**********, но до момента по посочената от пострадалия
банкова сметка не било постъпило плащане. Претендира се да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 30000лв.- обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от получените при ПТП на
02.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020г.-датата на ПТП до
окончателното изплащане, като и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното дружество не оспорва, че относно л.а Сеат Кордоба, с рег.№ ****** към
02.10.2020г. е била налице валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с
ответника. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като считат, че
представените по делото доказателства не установявали начина на настъпване на ПТП.
Ищецът се позовавал единствено на Протокол за ПТП, който нямал доказателствена сила и
от него не можело да се установи механизма на възникване на ТПТ-то, както и
обстоятелството, кой от участниците е действал противоправно. Възникналият инцидент
бил "случайно събитие" по смисъла на чл.15 НК за водача на МПС-то, тъй като за него била
1
налице обективна невъзможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Оспорва наличието на вида единствено у водача на автомобила. Ищецът в значителна
степен сам бил завишил риска от увреждане, като нарушил правилата за движение на
велосипедисти, като неправомерно предприел пресичане на пътното платно, без да се огледа
и установи местоположението на другите участници в движението, с което сам се бил
поставил в ситуация да бъде ударен от завиващият в дясно лек автомобил, като нарушил
изискванията на чл.80 и чл.81 ЗДвП. Поради изложеното ответния застраховател прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва иска по размер, като счита,
че същият е завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск, алтернативно моли съда ако
установи, че иска е основателен да намали размера на обезщетението, като вземе предвид
съответния процент съпричиняване от страна на пострадалото лице. Моли съда да присъди
направените по делото съдебни и деловодни разноски, като прави възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че на 02.10.2020г. в гр.Габрово, около 13,30ч.
на бул.Трети март и ул.Митко Палаузов настъпва ПТП между л.а Сеат Кордоба, с рег.№
******, управляван от Н.Х. и ищеца Ц.Н., управляващ велосипед. При инцидента пострадал
велосипедиста, който през периода 02.10.2020г.-12.10.2020г бил на лечение в МБАЛ
Габрово
Не е спорно и че към датата на настъпване на процесния инцидент по отношение на
л.а. Сеат е било налице валидно застрахователно правоотношение по полица по застраховка
"Гражданска отговорност" №BG/02/120001076570 с ответното дружество. Този факт се
установява и при справка на сайта на Гаранционен фонд. Страните по делото не спорят и
относно обстоятелството, че ищецът е подал пред ответното дружество искане за заплащане
на обезщетение, по което е образувана преписа по щета, но му е отказано изплащане на
обезщетение, тъй като не бил представен влязъл в сила акт доказващ вината на водача,
управлявал лекия автомобил.
От заключението на допуснатата по делото автотехническа експертиза, неоспорено
от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява следния
механизъм на възникване на процесното ПТП : л.а. Сеат се движел по бул.Трети варт по
посока ул.Баба Зара със скорост около 33,67кв./ч, приближавайки се към кръстовището с
ул.Митко Палаузов. По същото време, в същата посока пред автомобила се движел
велосипед с помощен ел.двигател. скоростта на велосипеда била 24,98км./ч. Поради по-
високата си скорост лекия автомобил застигнал велосипеда и започнал изпреварването му.
При началото на отбивката за ул.М.Палаузов автомобила рязко се отклонил на дясно,
навлязъл в коридора за движение на велосипеда и го ударил с лявата част на предната
броня, а с дясната си странична средна част ударил лявата част на тялото на велосипедиста.
Вследствие на удара велосипедиста паднал на земята и се установил на мястото описано в
протокола за оглед. Велосипедиста се движел в дясната част на пътното платно за движение
на участниците в процесното ПТП. Велосипедиста имал видимост към останалите
участници в движението, които били пред нето, но тъй като нямал странични огледала
нямал видимост към участниците в движението, които се намирали след него. Предвид
установения от вещото лице механизъм на възникване на ПТП велосипедиста не е имал
възможност за реакция за намаляване на скоростта или спиране, поради което не е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
От показанията на св. Н.Х., водач на л.а. Сеат, се установява, че при движението си в
кръговото кръстовище за да достигне до отбивката към ул.М.Палаузов му се сторило, че
вижда велосипедист, който навлиза отгоре, но заел, че е с предимство. Зад него имало
автомобил. Свидетелят трябвало да следи едновременно дали идва някой от ул.Трети март,
дали някой не слиза от ул.М.Палаузов, а освен това автомобила зад него се движел бързо и
се страхувал за автомобила си, поради което ускорил, за да изпревари, но не видял човек.
Заявява, че не знае как се е случил инцидента, но чул удара. Като погледнал назад видял, че
човекът лежи отзад с колелото. Не знае, как велосипедиста бил стигнал там толкова бързо.
Излязъл за да види какво става, но човекът вече ставал. Позвънил на 112, но почти веднага
2
спряла кола на полицията.
От изложеното по-горе следва извода, че водача на л.а. Сеат не е съобразил скоростта
и траекторията си на движение с останалите участници в движението, с тяхната скорост и с
пътната настилка и конфигурация, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2
ЗДвП, като по този начин е станал причина за възникване на инцидента с ищеца. Не се
събраха доказателства, от които да се установи, че велосипедиста също има вина за
възникване на ПТП, поради което възражението на ответното дружество, че вината за
произшествието не е само на водача на лекия автомобил е неоснователно. От събраните по
делото доказателства се установява, че вина за настъпване на процесното ПТП има
единствено водача на лекия автомобил.
Не може да се приеме твърдението, че възникването на инцидента е случайно събитие
по смисъла на чл.15 НК. За водача на лекия автомобил е била налице обективна възможност
да предвиди и предотврати настъпването на вредите, самият той( св.Х.) в показанията си
заявява, че е видял велосипедиста, но не разбрал, как той стигнал толкова бързо до него,
освен това знаел, че е с предимство, т.е. водача вероятно разчитайки на предимството си не
е дооценил пътната обстановка.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза, което съдът възприема
изцяло и обясненията на вещото лице дадени в с.з. се установява, че при инцидента ищецът
получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване свода на черепа(счупване на
лявата теменна кост), имал рана в лявата слепоочно-теменна област на главата, която била
обработена. При направената компютърна аксиална томография на главен мозък не били
установено травматични мозъчни вреждания. Във фиша за спешна медицинска помощ не
било отразено че пострадалия е с нарушение в съзнанието. Травмата на главата причинила
мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, което представлявало временно разстройство
на здравето, неопасно за живота за срок от около три месеца. Разкъсно-контузната рана на
главата довела до значително нарушаване анатомичната цялост на кожата нуждаещо се от
хирургична обработка, поради което същото съставлявало временно разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок от около две седмици. Закритата черепно - мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на лявата теменна кост ри наличието на разкъсно-контузна
рана следвало да се прецени като проникващо нараняване в черепната кухина.
При произшествието ищецът получил и травми в лявата половина на тялото, както
следва кръвонасядане н лявото рамо, кръвонасядане и охлузване на левия лакът, травма в
лявата гръдна половина, много масивно кръвонасядане и охлузване в областта на лявата
тазобедрена става и лявата половина таза, травма в областта на лявото коляно и външния
глезен на левия крак, където имало дълбоко охлузване. В областта на левия лакът ищецът
имал деформация, белег и болезненост,у които ней-вероятно се дължали на зарастване на
костна тъкан. Ищецът имал нарушение на зрението на лявото око, за което не можело да се
каже дали ще остане за постоянно, дължало се на кръвоизливи в стъкловидното тяло, тази
травма не нарушавала зрителната острота и не намалявала зрението, но създавала
дискомфорт. Тези травми причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота
за срок от около три месеца. Интензитета на изпитваните от ищеца болки бил силен през
първите 2,5-3 месеца след произшествието, след което болките намалели по интензитет, а
към настоящият момент били периодични в травмираните области. Оплакванията на ищеца
от болка в травмираните области не били свързани с физическо натоварване. На ищеца било
проведено консервативно медикаментозно лечение по отношение на претърпяната черепно-
мозъчна травма и спазване на хигиенно - диетичен режим.
В показанията си св.Н.а - съпруга на ищеца за явява, че след инцидента бил приет в
болницата, където останал на лечение десет дни. Все още не можел да се възстанови- имал
набивания н таза и по ръцете. Имал нарушения на зрението, обонянието, повишил
диоптрите на очилата. Дълго време след травмата ищецът ползвал обезболяващи. Съпруга
на свидетелката изпитвал страх и стрес, чак след Коледа и Нова година започнал да излиза и
да й помага, за известно време се подпирал с бастун, като около месец накуцвал. Боляла го
цялата лява страна. Психически ищецът не бил както преди инцидента-по трудно вземал
решения, по-стресиран и по -остър бил.
3
Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца за неоснователно. По делото не се събраха доказателства в
подкрепа на същото.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид следните обстоятелства:
възрастта на ищеца, вида и естеството на причинените здравословни увреждания,
претърпените от пострадалият болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително -
възстановителния процес. Съдът отчита обстоятелството, че ищеца и към настоящият
момент търпи известни неразположения в следствие на претърпените увреждания в областта
на главата, левите коляно и глезен, както и в областа на гърдите. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че в следствие на претърпените травми и последвалото лечение ищецът
около два месеца е бил ограничен в излизанията си от къщи.
Не на последно място следва да се отчете и преживения от ищеца стрес, както по
време на инцидента, така и по време на провежданото лечение. Този стрес все още не е
отшумял и се отразява на качеството му на живот.
Поради изложеното, съдът счита, че за получените от ищеца уврежданият в
следствие на настъпилото на 02.10.2020г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания,
по време на лечението и възстановяването на пострадалия следва да бъде определено
обезщетение в размер на 20000лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен до
този размер, а за горницата над него следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от 02.10.2020г.-
датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице (която се установява от
приложеното писмо от застрахователя, в което е видно, на коя дата е заведена щетата) до
окончателното изплащане. Дължимостта на законната лихва върху обезщетението от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е уредена в
чл.493, ал.1, т.5 КЗ, съгласно която застрахователното покритие обхваща и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят
следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от
двете дати : на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване
на застрахователна претенция). От събраните по делото доказателства се установява, че
ищеца е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя на 02.10.2020г.,
която в настоящия случай съвпада с датата на инцидента, и следователно от тази дата
същият следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение,
доколкото по делото не се твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от
застрахования. В този см. са Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на Iт.о. и
Решение №167/30.01.2020г. по т.д.№2273/2018г. на ІІт.о на ВКС. Основание за присъждане
на претендираната от ищцата лихва от по-късна дата не може да бъде изведено от правилото
на чл.497, ал.1 във вр. чл.496 КЗ, тъй като тези норми установяват отговорността на самия
застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност
е резултат от неговата собствена забава.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху
уважената претенция в размер на 800лв., както и сумата от 200лв.-разноски, заплатени от
касата на съда, съразмерно уважената част от иска, както и ДТ в размер на 5лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на ОС Габрово. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв.Х.К. сумата от 953,33лв.- адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.38 ЗАдв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от
673,33лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част от претенцията.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Джеймс Баучер №87 да заплати на ЦВ. П. Н., с ЕГН ********** от гр.Габрово,
ул.***** №9 сумата от 20000лв.(двадесет хиляди лева)- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 02.10.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 02.10.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди за горницата над
уважения размер от 20000лв.(двадесет хиляди лева) до размера на 30000лв.(тридесет хиляди
лева), като неосноватеен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Джеймс Баучер №87 да заплати държавна такса в размер на 800лв. (осемстотин
лева), в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Джеймс Баучер №87 да заплати сумата от 200лв. (двеста лева)- разноски
заплатени от касата на съда, в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Джеймс Баучер №87 да заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет лева),
в полза на ОС Габрово, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
присъдените в полза на ОС Габрово суми.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Джеймс Баучер №87 да заплати на адв. Х.Р. К. от АК В.Търново, с адрес на
кантора гр.В.Търново, ул.*** №3, ет1 сумата от 953,33лв.(деветстотин петдесет и три лева и
тридесет и три стотинки)-адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЦВ. П. Н., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.***** №9 да заплати на ЗД
"БУЛИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Джеймс Баучер №87 сумата от 673,33лв.(шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и
три стотинки)- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
5