Р Е Ш Е Н И Е
№ 260027
гр. Горна Оряховица, 10.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на десети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 826 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД с искане по
чл.34 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Ищецът С.Е.Й. твърди, че през пролетта на
Ответникът
Н.Д.Х. признава сключването на договорите и получаването на твърдените от ищеца
суми, но твърди, че е издал фактури за всяко плащане. Сочи, че касационната жалба
по адм.д. № 851/2017 г. по описа на АдС – Велико Търново не е изготвена от него
и не е изпращана до съда от него. Установил е, че жалбата е просрочена едва
след запознаване на делото и с определение № 11089/20.09.2018 г. на ВАС,
постановено около шест месеца след сключване на договора. Твърди, че към
момента на сключването му е бил уведомен от ищеца, че жалбата е депозирана в
срок, поради което и се ангажирал с процесуалното представителство пред ВАС.
Признава, че ищецът е оттеглил пълномощията по другите две дела преди
провеждането на съдебните заседания по тях пред ВАС, но след като ответникът е
извършил необходимата подготовка по тях. Сочи, че предметът на договорите е
осъществяване на защита по делата, а не конкретно процесуално представителство.
Оспорва да не е знаел датите на насрочените съдебни заседания, като твърди, че
те са включени в графика му. Твърди, че страните са уговорили неизползваната
част от платените суми да бъде използвана за защита на ищеца по НОХД № 465/2017
г. по описа на Районен съд – Свищов, включително и за транспортните разходи на
стойност 220 лв. с ДДС за всяко проведено съдебно заседание. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представените писмени доказателства, ищецът бил страна по адм.д. № 820/2017
г., а Е. Е.Й. – по адм.д. № 819/2017 г. и адм.д. № 851/2017 г., и трите по
описа на Административен съд – Велико
Търново. От протокол от проведено на 05.04.2018 г. открито съдебно заседание по
адм.д. № 819/2017 г. по описа на АдмС – Велико Търново и фактура №
**********/03.04.2018 г. се установява, че ответникът, в качеството му на
адвокат, осъществил процесуалното представителство на Е. Й. в съдебното
заседание по това дело, за което на 03.04.2018 г. му било заплатено адвокатско
възнаграждение. На 10.04.2018 г. ответникът заплатил държавна такса за издаване
на препис от протокол по посоченото дело (авизо за преводно нареждане №
ОВ61004180032729/10.04.2018 г. на „Банка ДСК“ ЕАД).
От
приложените писмени доказателства се установява, че срещу решенията по трите
дела били подадени жалби – с вх.№ 1455/13.03.2018 г. и вх.№1808/28.03.2018 г.,
подадени от пълномощника на ищеца и на Е. Й. – адв.Д.С.– АК-Русе, били
обжалвани съответно решение № 63/16.02.2018 г., постановено по адм.д. №
820/2017 г. и решение № 86/07.03.2018 г. по адм.д. № 851/2017 г., а с жалба
вх.№ 2824/16.05.2018 г., подадена от ответника, Е. Й. обжалвал решението по
адм.д. № 819/2017 г.
От
представените платежни нареждания и фактури се установява, че между ищеца и
ответника бил сключен договор, по силата на които ответникът се задължил да
осъществи защита в производството пред ВАС по обжалване на решението по адм.д.
№ 820/2017 г. на АдмС – Велико Търново срещу възнаграждение от 1 800 лв. с
ДДС. То било платено на 03.05.2018 г. от ищеца по банкова сметка ***, за което
ответникът издал фактура № **********/10.05.2018 г. Била издадена и фактура №
**********/08.05.2018 г. за заплащане на сумата 1 800 лв. с посочено
основание „защита по АХД 5021/2018 г. ВАС“, което е делото, образувано по
жалбата срещу решение по адм.д. № 820/2017 г. на АдмС – Велико Търново (видно
от представения протокол за проведено на 22.05.2019 г. открито съдебно
заседание).
Установява
се още, че между Е. Й. и ответника били
сключени договори, по силата на които ответникът се задължил да осъществи
защита в производството пред ВАС по обжалване на решенията по по адм.д. №
819/2017 г. и адм.д. № 851/2017 г. на АдмС – Велико Търново срещу
възнаграждение от по 1 800 лв. с ДДС, за всяко от делата. Съгласно
представените платежни нареждания, на 08.05.2018 г. и 09.05.2018 г. ищецът
превел по банкова сметка ***. с основание „адм дело 851 адм дело 819 на
Администр съд В.Търново Е. Е.Й.“, за което ответникът издал фактура №
**********/10.05.2018 г. за сумата от
1 800 лв. относно дело № 851/2017 г. на АдмС – Велико Търново.
В
доклада по делото за безспорно между страните бе отделено обстоятелството, че
трите договора са сключени между страните, тъй като на този процесуален етап
съдът няма основание да разглежда или обсъжда представените доказателства, а се
основава единствено на въведените твърдения. В случая, обаче, макар и двете
страни да сочат, че ищецът е страна по трите дела и договорите с ответника са
сключени за осъществяване на неговата защита, събраните доказателства сочат
обратното. Понеже съдът е задължен да прецени признанието на ответника по реда
на чл.175 ГПК, в случая фактическите изводи на съда не могат да се основат на
него, защото то не се подкрепя от събраните доказателства.
Както
и по-горе се посочи, по жалбата срещу решение по адм.д. № 820/2017 г. на АдмС –
Велико Търново било образувано адм.д. № 5021/2018 г. по описа на ВАС. Съгласно
удостовереното в представения протокол, в проведеното на 22.05.2019 г.
заседание започнало и приключило разглеждането на делото в тази инстанция.
Протоколът удостоверява още, че ищецът бил представляван от упълномощената от
него адв. Заборова.
Подадената
от Е. Й., чрез ответника жалба срещу решението по адм.д. № 819/2017 г. на АдмС
– Велико Търново била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса
от 5 лв. Същата била заплатена на 23.05.2018 г. от ответника (авизо за преводно
нареждане № ОВ62305180020108/23.05.2018 г. на „Банка ДСК“ ЕАД). Съгласно
представения протокол от проведено на 01.04.2019 г. съдебно заседание, по
жалбата било образувано адм.д. № 8102/2018 г. по описа на ВАС. Видно от
съдържанието на протокола, Е. Й. бил представляван от адв.Заборова, а в открито
съдебно заседание било единственото проведено в тази инстанция.
От
представените писмени доказателства се установява, че по подадената срещу
решението по адм.д. № 851/2017 г. по описа на АдмС – Велико Търново жалба било
образувано адм.д. № 9489/2018 г. по описа на ВАС. С разпореждане от 23.05.2018
г. на Председателя на VII отделение на
ВАС жалбата била оставена без движение, като на Е. Й. били дадени указания за изправяне
на нередовности, в т.ч. и представяне на доказателства, че жалбата е подадена в
срок. В изпълнение на посоченото, Е. Й. уточнил, че жалбата е подадена на
28.03.2018 г. С определение № 11089/20.09.2018 г., постановено по адм.д.№
9489/2018 г. по описа на ВАС, жалбата била оставена без разглеждане и
производството било прекратено. Не са представени доказателства за влизане в
сила на посоченото определение.
Между
страните не се спори, че дадените на ответника пълномощия и по трите дела били
оттеглени и това изявление е достигнало до адресата си. Няма основание да се
приеме, че оттеглянето е станало чрез представеното заявление, изходящо от
ищеца – лично и като пълномощник на Е. Й., съдържащо и покана за връщане на
платените хонорари. Не са ангажирани доказателства дали и кога ответникът е
получил представения документ, а вписаната в него дата му е противопоставима (арг.
от чл.181, ал.1 ГПК). Въпреки
посоченото, съдът приема, че изявлението на ищеца, действащ лично и като
представител на Е. Й., е достигнало до ответника преди датата на насрочените по
адм.д. № 5021/2018 г. и адм.д. № 8102/2018 г. по описа на ВАС съдебни
заседания, тъй като и двете страни посочват, че ответникът не е осъществил
процесуално представителство в тези заседания, именно защото към момента на
провеждането им, пълномощията са били оттеглени.
Представените
доказателства не дават основание да се приеме за установено от фактическа
страна, че между страните е имало уговорка неизползваната част от платените
хонорари да покрие защитата и разходите по явяване на ответника по НОХД №
465/2017 г. по описа на Районен съд – Свищов. Ищецът призна, че адвокатът е
ангажиран по това дело, като страна по него е синът му, но оспори соченото от
ответника с твърдението, че за всяко от четирите явявания на адвоката му е
заплащал по 200 лв. в брой, което се потвърждава и от удостовереното от самия ответник
в представената от него фактура № **********/08.05.2018 г. Нещо повече – тази
фактура е издадена, съответно основанието за плащане по нея е осъществено, по
време когато процесните договори са били сключвани, при което е изключено
плащането по нея да има сочения от ответника произход. Макар с доклада по
делото на ответника да бе указано, че доказателствената тежест да установи
уговорката е негова, той не ангажира доказателства за това. Дори да се счете,
че съдът неправилно не е приел като писмено доказателство извлечението от
електронна кореспонденция чрез комуникационно приложение, то не удостоверява
соченото съглашение, защото съдържа единствено възпроизвеждане на твърдение на
самия ответник да има такава уговорка.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както
следва: установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.2,
предл.1 ЗЗД – за прогласяване на нищожност на договор поради невъзможен
предмет, съединен с искане с правно основание чл.34 ЗЗД – за връщане на
даденото по този договор и два осъдителни иска с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД – за връщане на даденото при отпаднало основание.
По първият от предявените искове ищецът основава на
твърденията си, че страните постигнали съглашение за осъществяване на
процесуално представителство (защита) на ищеца в касационното производство по
обжалване на решението по адм.д. №
851/2017 г. по описа на АдмС – Велико Търново срещу сумата от 1 800 лв.,
който хонорар бил заплатен, но подадената срещу решението жалба била
просрочена. Тъй като ищецът оспорва действителността на сделката с твърдения,
че е страна по нея, а не трето лице, не са приложими постановките за
задължителното участие на страните по сделката като ответници в производството.
Представените доказателства не установяват ищецът да
е страна по този договор, както се твърди. Дори и ищецът да е преговарял с
ответника и да е сключил договора като представител на Е. Й., страна по съглашението
е последният, от името на когото е уговорено извършването на възложеното по
мандата. Основание ищецът да се счита страна по договора не е и
обстоятелството, че той е заплатил адвокатския хонорар по договора, тъй като
това се явява изпълнение на чуждо задължение, освобождаващо длъжника (чл.73 ЗЗД), но не и заменящо страната по договора. Доколкото се касае за
установителен иск, за интереса от водене на който съдът следи служебно, а
едновременно с това – съдът не може да съобрази интерес от водене на делото
извън заявения от ищеца, производството по този иск и съединеното с него искане
се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Другите
два предявени иска намират правното си основание в чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД – за
връщане на даденото на отпаднало основание. Основателността им е предпоставена
от установяване от страна на ищеца на даването на имуществено благо (в случая –
плащането на процесните суми) и отпадане на основанието за имущественото
разместване с обратна сила – оттегляне на поръчката (мандата). В случая, за да
отблъсне претенцията, ответникът се позовава на извършена подготовка и
осъществена защита по делата до момента на оттегляне на поръчката, както и
наличие на основание да задържи неизползваната част от платените хонорари – уговорка
между страните тази сума да покрие защитата и разходите по явяване на ответника
по НОХД № 465/2017 г. по описа на Районен съд – Свищов, каквато, обаче, не се
установи да е постигната.
Заплатеното
от името на Е. Й. възнаграждение за защита по адм.д. № 819/2017 г. на АдмС –
Велико Търново неоснователно се претендира за връщане на ищеца. Доколкото
претенцията се основава на последващо отпадане на основанието (чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД), то материалноправно легитимирана да търси връщане на даденото е
страната по правоотношението, съставлявало основание за имущественото
разместване – Е. Й.. По съображения, идентични с изложеното по-горе относно
адм.д. № 851/2017 г. на АдмС – Велико Търново, ищецът е изпълнил задължението
на доверителя по договора Е. Й. и това изпълнение го е освободило пред
ответника, но то нито прави ищеца страна по договора, нито поражда основание за
кондикционна претенция срещу ответника, основана на прекратяване на
правоотношението. Отношенията между ищеца и Е. Й., в рамките на които ищецът е
изпълнил чуждите задължения, са извън предмета на спора.
По
договора, касаещ защита по адм.д. № 820/2017 г. на АдмС – Велико Търново,
страна е ищецът и по отношение на това правоотношение има основание за
разглеждане на твърденията и възраженията на страните по същество. В случая
имущественото разместване е безспорно – ищецът е заплатил на ответника сумата
от 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред ВАС
по обжалване на решението по адм.д. № 820/2017 г. на АдмС – Велико Търново. Не
е спорно още, че поръчката била оттеглена преди насроченото съдебно заседание
по образуваното пред ВАС адм.д. № 5021/2018 г. и това изявление е достигнало до
ответника. Спорен по делото е въпросът дали това има за последица задължение за
връщане на платения хонорар.
Предвид
характера на договора за поръчка, какъвто е и процесния, като основан на
доверието в отношенията между довереника и доверителя (в случая –адвоката и
клиента), за прекратяването му в чл.287 ЗЗД са предвидени специални основания,
сред които и оттегляне на поръчката от доверителя, каквото в случая е налице.
Съгласно чл.288, ал.1 ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от
правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение. В отношенията
между адвокат и клиент размерът на възнаграждението, на което адвокатът има
право, в посочената хипотеза е уредено в чл.26, ал.2 ЗАдв и то зависи от това
дали оттеглянето на пълномощията е основателно. В случая ищецът се позовава и
сочи като причина за оттегляне на пълномощията това, че ответникът не знаел датата
на насроченото съдебно заседание и не се е запознал с материалите по делото. За
установяване на посоченото се представя заявлението за оттегляне на
пълномощията, но същото възпроизвежда твърдения на самия ищец за изгодни нему
обстоятелства, поради което не е годно да установи соченото. Други
доказателства за посочените факти не бяха ангажирани, а в хода на устните
състезания ищецът сам посочи, че останал с убеждение, че ответникът е забравил
за делата, заради реакцията му в проведен между двамата разговор и това го
мотивирало да потърси връщане на парите, като оттегли пълномощията. Посоченото
не води на извод за основателност на оттеглянето на пълномощията, защото както
самия ищец признава, решението едностранно да прекрати договора се базира на
негово субективното убеждение за бездействие или ненадлежно изпълнение на
мандата. С оглед посоченото, въпреки оттеглянето на пълномощията, ответникът на
основание чл.288, ал.1 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗАдв, има право на уговореното
възнаграждение. Това изключва връщане на платеното по договора и води на извод
за неоснователност на иска.
В
обобщение на изложеното, ищецът не е страна по договорите с ответника, сключени
за защита пред ВАС по адм.д. № 851/2017 г. и адм.д. № 819/2017 г. по описа на
АдмС – Велико Търново, поради което няма интерес да претендира нищожност на
първия договор и не е материалноправно легитимиран да търси връщане на даденото
по втория. По договора, касаещ защита по адм.д. № 820/2017 г. на АдмС – Велико
Търново, ответникът има право на адвокатско възнаграждение, поради което
платеното не подлежи на връщане.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 и
ал.4 ГПК ответникът има право да му се
присъдят направените разноски, но той нито е представил доказателства да е
сторил такива, нито претендира заплащането им, поради което отговорност за
разноски не следва да се разпределя.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Е.Й., ЕГН **********,*** срещу Н.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***№ 4 иск за заплащане на сумата 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща платено на отпаднало
основание адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита и
процесуално представителство
пред Върховен административен съд по обжалване на решение по адм.д. № 819/2017 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на иска – 07.07.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Е.Й., ЕГН **********,*** срещу Н.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***№ 4 иск за заплащане на сумата 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща платено на отпаднало
основание адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита и
процесуално представителство
пред Върховен административен съд по обжалване на решение по адм.д. № 820/2017 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на иска – 07.07.2020 г., до окончателното й заплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 826/2020 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, в частта по иска
на С.Е.Й., ЕГН **********,*** срещу Н.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***№ 4 за
прогласяване на нищожност на договор за правна защита и процесуално
представителство пред Върховен
административен съд
по обжалване на решение по адм.д. № 851/2017 г. по описа на Административен съд
– Велико Търново поради невъзможен предмет и по искането за връщане на
платеното по този договор адвокатско възнаграждение в размер 1 800 лв.
(хиляда и осемстотин лева), ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска – 07.07.2020 г., до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Велико Търново, в частта, в която исковете са отхвърлени – с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на
преписи на страните, а в частта, в която производството е прекратено – с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: