№ 42504
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110132216 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. И. Д. срещу „К.“ ЕАД, с която са
предявени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, с които се иска прогласяването на нищожността на Договор за потребителски
кредит № 3115130 от 21.01.2025 г., сключен между Е. И. Д. и „К.“ ЕАД.
Ищцата твърди, че между нея и „К.“ ЕАД на 21.01.2025 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 3115130 за сумата в размер на 10 000 лв., при годишен процент на
разходите (ГПР) от 62,93 % и фиксиран годишен лихвен процент от 49,82 %. Счита, че
договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като към ГПР не е
включено възнаграждението за поръчител, което ищцата дължи по договор, сключен с „А.
т.“ ЕООД, а този разход е пряко свързан с договора за кредит и възнаграждението се дължи
отново на ответника, както и не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването на ГПР. Счита, че застраховката представлява разход по заема, който също
следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че договорът противоречи и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като в него не са посочени условията по прилагането на лихвения процент; липсва
уточнение на базата, върху която се начислява лихвеният процент, както и как е разпределен
той във времето; не е посочено и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата. Твърди, че е недействителен и
договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „А. т.“ ЕООД, тъй като е акцесорен
към недействителен договор за кредит. Сочи, че сключеният договор за поръчителство е
лишен от основание, както и че чрез него се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
следователно и договорът за потребителски кредит заобикаля закона. С оглед
гореизложеното моли за прогласяване нищожността на договора за кредит и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че исковете са
недопустими поради липса на правен интерес, тъй като отпускането на сумата не е одобрено
от ответника. Сочи, че между страните не са разменени насрещни престации. Твърди, че
посоченият от ищцата договор не съществува в правния мир. Сочи, че съгласно чл. 4, т. 5 от
Общите условия „К.“ ЕАД има право, без да се мотивира, да отхвърли заявлението за
отпускане на кредит, чрез изпращане на изрично уведомление до кредитополучателя,
включително по посочения от него в заявлението e-mail или чрез SMS на посочения от
1
кредитополучателя телефонен номер, или чрез мълчалив отказ, като в случая „К.“ ЕАД не е
одобрило заявлението до изтичане на сроковете и договорът не е влязъл в сила. Сочи, че
договорът за кредит е реален договор и същият се сключва с предаването на заемната сума,
като в случая не е предавал сума в заем на ищцата. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство също не е влязъл в сила, тъй като не е сключен договор за кредит. Моли
исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а в условията на
евентуалност - да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
По допустимостта на исковете:
Допустимостта на исковете се определя от твърденията на страните. В случая ищцата
твърди, че е сключен договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, както и представя такъв договор като писмено доказателство, поради което към
настоящия момент съдът счита, че предявените искове са допустими.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК е да
установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за
потребителски кредит № 3115130 от 21.01.2025 г. със соченото в исковата молба
съдържание, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите
изисквания на ЗПФУР, включително че ответникът е одобрил сключването на договора за
кредит (одобрил е подаденото заявление, за което кредитополучателят е бил уведомен на
посочения от него e-mail и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване) чрез
изпращане на уведомление за одобрение) и е предоставил, съответно ищцата е усвоила
сумата по отпуснатия потребителски кредит, за които обстоятелства на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства, както и че договорът
противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, или че договорът заобикаля закона – в
частност ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор.
На ответника следва да се изпратят служебно изготвени преписи от приложенията
към исковата молба за становище в срок до откритото съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.11.2025 г. от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
2
доказателства.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ответника служебно изготвени преписи от приложенията към
исковата молба за становище в срок до откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата - и препис
от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3