№ 15189
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:... Г. Н......
като разгледа докладваното от ... Г. Н...... Гражданско дело № 20211110150339
по описа за 2021 година
при участието на секретаря Р......, като разгледа гр.д. № 50339 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т...” ЕАД, ЕИК ...., срещу Т.
И. П., с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на Т... ЕАД сума в общ
размер на общ размер на 955,41 лв., от които 840,91 лв. - главница за потребена
топлинна енергия, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на настоящия иск до окончателното погасяване на
задълженията, както и мораторна лихва в размер на 89,40 лв., начислена върху
главницата за потребена топлинна енергия, за периода от 15.09.2018 г. до 17.02.2021 г.,
както и 20,28 лв.- неплатени суми за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г.
до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
настоящия иск до окончателното погасяване на задълженията и 4,82 лв.- мораторни
лихви от 30.03.2018г. до 17.02.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот, част от имота е придобит в качеството на наследник на М. Т. П., е бил клиент на
ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, алЛ, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи
че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от “Т... АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се
1
изготвят от “Т...” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че
съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така
съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди,
че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към
настоящия момент не е заплатил задълженията си възлизащи на претенидираните
суми, поради което за ищеца възниква правен интерес от настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се взема
становище за частична основателност на предявените искове. Сочи че вземанията са
частично погасени по давност като заявява, че признава иска за сумата от 527.63 лв.
общо за периода от м17.02.2018г до 30.04.2019г ведно с мораторнтите лихви до
17.02.2021г., която сума е разлика от цената на иска минус сумата влизаща в
погасителната давност или 955.41лв. - 427.78лв. = 527.63 лв., по нейни изчисления.
Заявява, че е готова веднага да изплати сумата след становище на ответника.
Третото лице – помагач взима становище за основателност на предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
2
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот
в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Не се спори по делото, а и видно от представения договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 21.12.2004 г., обективиран в НА № 184, том IV, рег. № 9342, дело
№ 674/2004 г., Т. И. П. и М. Т. П. са придобили следния недвижим имот: ап. 76,
находящ се в гр. София, ж.к. „...... От представените препис – извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници от 29.10.2021 г. се установява, че М. Т. П. е
починал на 26.04.2017 г. и е оставил за свой наследник съпругата си Т. И. П..
Следователно се установи, че през процесния период ответникът е бил битов клиент за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, относно процесния
имот, за което обстоятелство и не се спори по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150
от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
3
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „......“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закона и договор
при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Не се спори още по делото, а и доставката на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното
заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника
топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически
правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период ФДР „......“ ЕООД е извършвала дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба,
като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен № 293763. Установява се още, че през процесния период измервателният
уред е бил в техническо годно състояние.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза
се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период,
която възлиза на сумата в размер на 765,54 лв., като с извършено плащане от страна на
ответника на 05.02.2024 г. е погасена част от главницата в размер на 50,91 лв.,
следователно дължима остава сумата от 714,63 лв.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
4
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение
за абонатен № 293763. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза стойността на непогасената главница за дялово разпределение
възлиза на сумата от 20,28 лв. след извършено плащане от страна на ответника в
размер на 2,35 лв.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за частично основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и
ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е подадена на 30.08.2021г.,
съответно, вземанията на ищцовото дружество за стойността на доставената топлинна
енергия с настъпил падеж преди 06.11.2018г. (при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) са погасени
по давност, а именно вземанията на ищцовото дружество за начислените месечни
вноски за месеците м.05.2017г. до м.08.2018г. вкл., определени по прогнозна
консумация за сградата, като последващото издаване на обща фактура по реда на чл.32
от общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз
основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през
отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата.
Размерът на погасените по давност вземания за главница за доставена и
потребена топлинна енергия за периода м.05.2017г. до м.08.2018г. вкл., възлиза на
361,94 лв., съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
5
експертиза. Следователно предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява
основателен за сумата от 352,69 лв. и за периода от м.09.2018 г. до м.04.2019 г. , като
за разликата до пълния предявен размер от 840,91 лв. и за периода от м.05.2017г. до
м.08.2018г. вкл. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Погасена по давност се явява и главницата за дялово разпределение за периода
от м.01.2018 г. до м.08.2018г. вкл. в размер на 11,19 лв., с оглед на което предявеният
иск подлежи на уважаване за сумата от 9,09 лв. и за период от м.09.2018 г. до
м.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 20,28 лв. и за периода от
01.01.2018г. до 31.08.2018г. вкл. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Върху уважените главници следва да бъде присъдена законна лихва от подаване
на исковата молба – 30.08.2021 г. до окончателното плащане.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна
енергия през процесния период са приложими Общи условия на "Т..." ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016
г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и
претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение, тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи
да е отправена от ищеца до ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
6
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, съобразно уважената част от исковете, следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 304,82 лв., представляваща
разноски по настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 186,40 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, 1229,
общ.Надежда, ж.к...., да заплати на„Т...” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Я......, на основание чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от
ЗЕ следните суми: 352,69 лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.09.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на настоящия иск – 30.08.2021 г., до окончателното погасяване на
задълженията, както и сумата от 9,09 лв. - неплатени суми за дялово разпределение за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на настоящия иск – 30.08.2021 г., до окончателното погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 840,91 лв. и за периода м.05.2017г. до м.08.2018г. вкл.,
както и иска за главница за дялово разпределение за разликата до пълния предявен
размер от 20,28 лв. и за периода 01.01.2018г. до 31.08.2018г., като погасени по давност
и неоснователни, ОТХВЪРЛЯ и исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
следните вземания: мораторна лихва в размер на 89,40 лв., начислена върху главницата
за потребена топлинна енергия, за периода от 15.09.2018 г. до 17.02.2021 г. и 4,82 лв.-
мораторни лихви върху главница за дялово разпределение от 30.03.2018г. до 17.02.2021
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, 1229,
общ.Надежда, ж.к...., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Я......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер
на 304,82 лв., представляваща разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т...” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Я......, да заплати на Т. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, 1229,
общ.Надежда, ж.к...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 186,40 лв. за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „......“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8