Решение по дело №92/2020 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20203510200092
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р         Е         Ш        Е         Н         И         Е

 

№ 260007                                          18.08.2020 година                                        гр. Омуртаг

                       

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Районен съд Омуртаг

на втори юли

две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Д. К.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията А. П.

АН дело         номер № 92 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази следното:

        

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Д.П.С. с адрес *** против Електронен фиш Серия К № 3047584 на ОДМВР – Т. за налагане на глоба в размер на 50 лева. В жалбата се визира незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш/ЕФ/. Жалбоподателят оспорва изцяло приетата фактическа обстановка и направените констатации в ЕФ. Визира като нарушение липсата на отбелязани дата и час на нарушението върху приложената снимка от АТСС. Излага пространни съображения за това, че тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС водели до извода, че ЕФ се издава само от стационарно АТСС, но не и когато нарушението било заснето с мобилно такова, в който случай следвало да се издаде АУАН и съответно НП. Счита, че освен, че ЕФ следва да се издава само от стационарно АТСС, също и че последното следва да е предварително обозначено. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят е приет за редовно призован съгласно чл. 61, ал. 2 ЗАНН, същият не се явява и не изпраща представител в с. з.

            Ответникът – ОД на МВР- град Т., не изпраща представител по делото, но в съпровождащото АНП писмо се настоява за потвърждаване на обжалвания ЕФ като визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка, приложена към АНП и установяваща нарушението, която е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на скоростта в пътния участък и скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, както и самото МПС. Изрично се посочва, че нарушението е установено чрез измерване на скоростта на посоченото МПС със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/, който е одобрен тип за измерване от БИМ и е преминал последваща периодична проверка в БИМ. Пояснява, че използваното АТСС измерва скоростта на преминаващите МПС, но заснема само движещите се с превишена скорост. Сочи, че преносът на данните до автоматизираната система за управление на АНДейност се осъществява автоматично чрез 3G мрежа, без намеса на служител, поради което и обжалваният ЕФ е издаден в отсъствие на жалбоподателя съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП. От снимката било видно, че допуснатото превишение на допустимата скорост било извършено в рамките на населено място предвид и посочените GPS координати, позволяващи чрез въвеждането им в Google maps да се определи и точното място на нарушението. Отчетен бил толеранс за допустима грешка на техническото средство от 3%. Сочи, че към датата на установеното нарушение изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. били отменени. За използването на АТСС бил съставен протокол от обслужващия полицай. Сочи, че ЕФ се приравнява на НП само по правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което и изискванията към НП са неприложими за ЕФ, за който се отнасяли само изискванията по чл. 189, ал. 4 изр. ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал на законовите изискванията за съдържанието му като била налице и яснота относно описаното нарушение.

            Районна прокуратура – град Т. не изпраща представител по делото и от тази страна не е взето становище по същото.

            По допустимостта на жалбата – с наличната по АНПреписка разпечатка от системата на МВР и приложена разписка за връчване се удостоверява, че обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 08.04.2020 г. Жалбата е подадена от визирания нарушител до АНОрган по пощата с дата на пощенското клеймо върху плика – 22.04.2020 г., при което е спазен предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.

            По основателността на жалбата - Видно от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К № 3047584 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Т., в същия е отразено, че на 24.09.2019г, в 11.33ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. *** до номер 9, с посока на движение към град С. с МПС лек автомобил „Мерцедес Ц220ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Д.П.С. с адрес ***, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743с4, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч установената такава на МПС била 67 км/ч с отчетен толеранс на измерване от -3 км/ч, т. е. налице била превишена стойност на скоростта – 17 км/ч, за което на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДП на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 50 лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с № 11743с4/0117929, направена на 24.09.2019 г. в 11:33:51.4 часа. На снимката фронтално се вижда лек автомобил с рег. № ***, пътуващ през посочена локация с. ***, общ. А., обл. Т., ул. ***, на която разрешената скорост е 50 км/ч, а измерената скорост на движение е 70 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на нарушението. Налице по преписката е справка от Централна база – КАТ, от която следва, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя Д.П.С.. АНОрган е представил удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017 г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027 г. Неразделна част към удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики на системата. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017 г. от БИМ дава сведение за приключилата проверка на 28 броя от заявените средства за измерване тип ARH CAM S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие на одобрения тип и едно от изброените по фабрични номера такова средство е № 11743с4. Приложено е писмо № 3286р-30276/28.06.2018 г. на Директора на ГД „НП“, в което се сочи, че с оглед постигане на прозрачност в дейността на полицията и на максимална степен на законосъобразност до „Селектрон“ ООД е изпратена молба фиксираната скорост от СПУКС да бъде намалена с предполагаемата максимална грешка/толеранс/на радарния измерител при реални условия на измерване на скоростта 3 км на 100 км и 3% над 100 км, като до автоматичното отчитане на толеранса са дадени указания чрез ръчна обработка на фишовете да се приспада посочения толеранс от измерената с радарния измерител скорост на МПС. От наличното писмо, изпратено на 13.02.2020 г. от БИМ до Директора на ОДМВР – Т. следва, че на преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 с Ф № 11743с4 е извършена проверка през м. октомври 2019 г., за което бил издаден и съответния протокол за проверка № 74-С-ИСИ/29.10.2019 г., като е пояснено, че периодичността на проверката на лазерни скоростомери е 1 година. Цитираният протокол също е приложен и в него е описан резултат от проверката: съответствие с одобрения тип, наличие на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, като грешките не превишават максимално допустимите грешки за този тип средство за измерване, които при проведен полеви тест при реални условия са +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3% над 100 км/ч. Към преписката са приложени разпечатани изображения от Google maps на населеното място с. ***, общ. А. с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение. Налице е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било поставено това средство. Приложени са и утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно – технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“. Налице е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 11743с4, който протокол има характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 24.09.2019 г., с начало на работа 10.10ч. и край 13.50 ч. за контрол на участъка в с. ***, ул. *** до номер 9, с ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч., т. е. в периода и в участъка, в които е заснето движението на МПС на жалбоподателя. В същия протокол е посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към приближаващите се автомобили, движещи се в посока В. – С., а режимът на измерване на скоростта им е стационарен. В протокола е отразено, че са направени общо 205 статични изображения и съответно са установени такъв брой нарушения. Протоколът е подписан от полицейски служител Св. С.  на 24.09.2019 г. и е проверен от Д. Р.  Д.  на 25.09.2019 г.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП регламентира, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Второто изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“. Налице е изискване образецът на електронния фиш да се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ и съставлява типизиран документ, издаден от техническо средство, съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване за посочване автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /“ Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От дадената дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и по отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т. см. е и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Автоматизираното издаване на електронния фиш предпоставя и реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189, ал. 4 изр. ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Даденото в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС тълкуване, на което се позовава жалбоподателя и според което издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които средства да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, се отнася до редакцията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, действала до 09.07.2017 г. и според която „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба“. С цел постигане на яснота и еднозначност в тълкуването така, че приложното поле на електронните фишове да обхване и мобилните АТСС, с ДВ бр. 54/2017 г. е направено изменение на посочената разпоредба, която от влизането й в сила на 09.07.2017 г. и понастоящем гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Последвалата съдебна практика приема, че при новата редакция на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронни фишове се издават не само от стационарно позиционирани АТСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но са в стационарен режим на измерване и снимане на нарушенията. В този смисъл е неоснователно основното изтъкнато в жалбата оплакване, че електронен фиш не може да се издава от АТСС, което не е трайно стационарно поставено и предварително обозначено. В обжалвания ЕФ са отразени ясно времето, мястото на извършване на нарушението – в населено място, и стойността на разрешената и измерената скорост. Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в разпечатаната от АТСС снимка липсвало отбелязване на датата и часа на заснемане на обекта. Както се посочи по-горе върху тази снимка е отбелязана не само датата, но и точния час на заснетото нарушение до десети от секундата. При прегледа на АНПреписка съдът не установи нарушение на процедурата, регламентирана в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Налице са надлежни доказателства, че използваното в случая автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743с4 е преминало през първоначална и периодична проверка по смисъла на чл. 4 от наредбата. Съставен е протокол по смисъла на чл. 10 от наредбата. В случая за нуждите на съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16, ал. 3 от наредбата по делото е представено и статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер. Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изискваща обозначаване и оповестяване на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, е била отменена изцяло, считано от 16.01.2018 г., което означава, че към датата на установеното нарушение тези изисквания вече не са били част от действащото законодателство. Задължението, вменено на контролните органи с разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП в редакцията й от 31.01.2017 г. при проверка да се обозначат ясно, също е било отменено със ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г. /, поради което към момента на установеното нарушение такова задължение за контролните органи не е съществувало и съгласно ЗДвП. С оглед гореизложеното съдът не установи допуснати нарушения на процедурата, регламентирана в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Относно типа на снимащото АТСС в ЕФ е посочено изрично, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743с4, а в номера на приложената снимка е интегриран и фабричния номер на това АТСС - 11743с4. Изготвеният протокол за използване на АТСС също доказва, че на посочената дата и място е ползвано АТСС ARH CAM S1 № 11743с4. Обсъдените по-горе документи - удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017 г., с приложеното към него описание на техническите и метеорологични характеристики на системата, както и писмо от 11.12.2017 г. от БИМ, установяват годността на ползваното в случая АТСС. Визираната като разрешена скорост напълно съответства на регламентираната от чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост на МПС от категория В в населено място, а именно 50 км/ч. Измерената скорост на движение на МПС е била 70 км/ч, която след отчитане на предполагаема максимална грешка /толеранс/ на измерителя при реални условия от 3 км до 100 км, е приета на стойност 67 км/ч. Съпоставянето на данните, отразени в ЕФ, в разпечатката на снимката, заснета с АТСС, и в протокола за използване на АТСС, сочат на пълно съответствие. Ето защо след направения доказателствен анализ съдът намира за установено описаното в обжалвания ЕФ административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, същото е санкционирано правилно на основание съответната санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба, наложено в точно фиксирания от законодателя размер от 50 лева. Ето защо обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.

                                                          

Водим от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К № 3047584 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР - Т., с което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 24.09.2019 г., в 11.33ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. *** до номер 9, с МПС лек автомобил „Мерцедес Ц220ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Д.П.С. с адрес ***, е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова