Р Е Ш Е Н И Е
№ 334 / 20.10.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич, ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ, разгледа докладваното от председателя
КАНД № 327 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация - Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор - инж.
Т.Г., срещу решение № 127 от 26.04.2022 г. по НАХД № 1413/ 21 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № МН
– СИБ – 21- 124/ 26.11.2021 г., издадено от Началника на Регионален отдел
Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен
надзор“ (ГД МН) на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
(двеста лева) на основание чл. 85, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за
измерванията (ЗИ) за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43,
ал. 1 от ЗИ.
Според касатора първоинстанционното решение е необосновано,
неправилно и в противоречие с материалния закон. Настоява, че твърдяното
нарушение не е установено по несъмнен начин, като не са доказани всички
елементи от неговия обективен и субективен състав. Твърди, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи процесното наказателно постановление, като навежда
довод, че нито в АУАН, нито в НП, е посочена конкретна дата на нарушението. Претендира
приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е отстранено непосредствено
след установяването му и от извършването му не са настъпили вредни последици, поради
което са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажно. Иска отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде
отменено наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на жалбоподателя.
Ответникът по касационната жалба - Регионален отдел
„Метрологичен надзор Североизточна България“ към ГД „Метрологичен надзор“, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността ѝ по съображения, подробно
изложени в писмен отговор по делото (л. 12). Иска решението на ДРС да бъде
оставено в сила като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че на 22.07.2021 г. е
извършена надзорна проверка на използвано от „В и К Добрич” АД средство за
измерване – водомер, монтиран във водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта
в двор, намиращ се в с. Бранище, общ. Добричка, ул. Осма № 4, при която е констатирано,
че върху водомера липсва поставен знак, удостоверяващ извършена последваща
проверка на измервателното средство, с валиден срок на проверката в
съответствие с чл. 43, ал. 3 от ЗИ. Счел е, че експлоатационното дружество използва
монтирания водомер за непрекъснато измерване на обема на доставената вода с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за
измерванията (ЗИ) без знак за последваща проверка.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено и процесното наказателно постановление. В мотивите към него е посочено,
че съгласно заповед на председателя на ДАМТН по чл. 43, ал. 3 от ЗИ за
процесния вид водомер е предвиден петгодишен срок за провеждане на последваща
проверка. При надзорната проверка е констатирано, че върху водомера е поставен
знак за извършена последваща проверка през 2010 г. Направен е извод, че 5-годишният период е изтекъл
на 31.12.2015 г., поради което преди тази дата на водомера, намиращ се в употреба,
е следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се удостовери със
знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Деянието е квалифицирано
като административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ,
за извършването на което се налага наказание по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. За
дата на извършване на нарушението е посочена датата на проверката, когато е
констатирано използването на водомера без знак за последваща проверка.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение
е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за измерване без знак
за последваща проверка противно на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която задължава
лицата, ползващи средства за измерване, да не използват такива без знак за извършена
последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Обсъдил е относимите правни норми,
като е изложил мотиви относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на ДРС е валидно, допустимо и правилно. Приетите
за установени факти съответстват на събраните по делото доказателства. Изводите
на районния съд са правилни и обосновани. Съобразени са с данните по делото и приложимите
правни норми.
Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за това,
че в качеството му на В и К оператор на територията на община Добричка (в НП е
изписано „Добрич – селска“) е използвал водомер за измерване на изразходваното
количество вода с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5
от ЗИ, без измервателното средство да има поставен знак за последваща проверка
съгласно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за
последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. „В и К Добрич“
АД е ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания,
поради което и по аргумент от чл. 85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44,
т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В настоящия случай е безспорно
установено, че дружеството е използвало средство за измерване, което не е имало
знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, т.е. без да е преминало последваща проверка в
определения съобразно чл. 43, ал. 3 от ЗИ срок. При това положение то е осъществило
състава на нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, за което правилно е санкционирано по
реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Нарушението е описано ясно и точно, както в АУАН,
така и в НП, като подробно е отразено кога и как е установено и кои са доказателствата,
които го потвърждават, с което са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколкото изпълнителното деяние е продължавало
и към момента на проверката, то правилно наказващият орган е приел, че това е и
датата на неговото извършване.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Нарушението на процесуалните правила
е съществено само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху
съдържанието на крайния акт по същество, което в случая не е налице.
Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации в АУАН и НП, нито е
представил доказателства, които да ги оборват, поради което правилно и законосъобразно
наказващият орган е стигнал до извода, че В и К операторът не е изпълнил
задължението си по чл. 44, т. 4 от ЗИ.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че са
налице законовите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. Правилно е становището на Районния съд, че деянието не се отличава с по
- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от процесния вид. Мотивите му за това се споделят
изцяло от касационния състав, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща
към тях. Действително, от представените от жалбоподателя доказателства, се
установява, че на 28.07.2021 г., след надзорната проверка от 22.07.2021 г., е
демонтиран старият водомер и на негово място е монтиран водомер с изискуемия
знак за контрол, но това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове
маловажност на случая, защото от данните по делото е видно, че
експлоатационното дружество е използвало средството за измерване без знак за последваща
проверка повече от пет години, считано от датата на изтичане на 5-годишният
срок за последваща проверка. Липсват категорични доказателства за това, че не
са настъпили вредни последици от изпълнителното деяние, а и този факт не е от
решаващо значение за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед на формалния
характер на нарушението, както правилно е преценил и Районният съд. Ползването
на водомер без преминала последваща проверка може да компрометира отчитането на
реалното количество доставена вода, поради което не е ясно дали през процесния
период измерените стойности и заплатените от потребителя суми съответстват на
действителното потребление на вода от негова страна. Нарушението е извършено от
дружество, масово използващо средства за измервания, свързани с търговски
плащания при продажба на вода, поради което не може да се приеме, че деянието
разкрива по-ниска степен на обществената опасност. Затова, като е отказал да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, Районният съд е изтълкувал и приложил
правилно материалния закон.
С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че
не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да
го остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал.
4 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
В касационната жалба се изразява несъгласие с решението и в
частта му за разноските по съображения, че не е било осъществено реално
процесуално представителство на ответника. В тази част жалбата има характер на
искане за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, по което следва да се произнесе Районният съд след връщане на делото.
Едва при недоволство от неговия акт може да се подаде жалба, която следва да се
разгледа от касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 26.04.2022 г., постановено
по НАХД № 1413/ 2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ИЗПРАЩА касационната жалба в частта, имаща характер на
искане за изменение на решението в частта му за разноските, на Районен съд –
Добрич за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №
59, представлявано от изпълнителния директор - инж. Т.Г., да заплати на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева),
съставляващи разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: