О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
350
гр.
Велико Търново, 07.07.2022 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Йорданка Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 359/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 158, ал. 3 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК
Настоящето дело е образувано по жалба от Г.М.В. от гр. В. Търново
с вх. № 2500/23.05.2022 г., с искане да бъдат обявени за нищожни три отделни заповеди
на Министерството на транспорта - Заповед
№ ПР-21 от 08.03.1999 г., публикувана в ДВ бр. 26/1999 г., Заповед № ПР-21-Б от
06.04.1999 г., публикувана в ДВ бр. 39/1999 г. и Заповед № ПР-21 от 13.05.1999
г. на Министерството на транспорта, публикувана в ДВ бр. 49/1999 г., всички
относно приватизацията на фирма „Пътнически превози“ ЕООД – В. Търново.
Оспорващият твърди, че обект на приватизацията е фирма „Пътнически превози“
ЕООД – В. Търново, а във фирмения регистър към Великотърновския окръжен съд
нямало регистрирано държавно дружество с такова наименование. Оттам, според
него, следвал извод за нищожност на посочените заповеди.
Така подадената жалба не е била редовна с оглед на изискванията по
чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 от АПК, а именно – извън употребеният термин
„нищожност“ по отношение на посочените заповеди не са посочени никакви конкретни
основания за претенциите на молителя за нищожност, както и по какъв начин тези
заповеди засягат неговата правна сфера; не е било изпълнено и изискването по
чл. 151, т. 3 от АПК – да се внесе държавна такса в размер на по 10 лв. по
сметка на съда за всяка жалба. Ето защо с разпореждане на съдията-докладчик от 26.05.2022
г. жалбите са оставени без движение, като на молителя са дадени указания за
отстраняването на нередовностите в 7-дневен срок, съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК.
С разпореждането са изискани от Министерството на транспорта и съобщенията
комплектовани административните преписки по посочените заповеди и изпращането
им в съда.
С молба с вх. № 2857/01.06.2022 г. по описа на АС – В. Търново Г.В.
е представил документ за платена държавна такса в размер на 30 лв., като е
подал допълнителна молба, озаглавена “изпълнение на разпореждане”. В нея по същество
са изложени общи, теоретични доводи за същината и правните последици от нищожността
на административни актове, без да се уточняват конкретните основания за
нищожност на оспорваните заповеди. По отношение на правния интерес от
оспорването, г-н В. и посочено, че след като заповедите не съществуват в
правния мир, те това накърняват негови права.
От МТС е депозиран писмен отговор с вх. № 3214/13.06.2022 г. (доокомлектован
с пълномощно от 26.06.2022 г.), с който жалбите са оспорени като недопустими и
неоснователни с подробни съображения за естеството на спора като гражданско
правен, липсата на правен интерес у В. да оспорва една приватизационна
процедура в която не е участвал, но е оспорил отделни части от нея, при това
неуспешно, като е водил серия предходни дела в този смисъл както пред
гражданските съдилища, така и пред ВАС (всички прекратени или приключили с акт
по същество, отхвърлящ претенциите му).
Като взе предвид горното от фактическа страна, съдът намира следното
от правна:
Преди всичко, и понастоящем нередовностите в жалбите не са
отстранени. С разпореждането на съдията-докладчик са дадени подробни указания
на г-н Г. В. да посочи както пороци на съответния оспорван акт и основания за
нищожност, така и да обоснова наличие на правен интерес от оспорването му, тъй
като простото оспорване на актове с искане за обявяване на нищожност не
произвежда само по себе си правен интерес у оспорващия. Никакви уточнения в
тази насока не са внесени с т.нар. „изпълнение на разпореждането“ и не се
установява и до сега по какъв начин заповедите засягат пряко и непосредствено неговата
правна сфера. При оспорване на административните актове с искане за
прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане
или предстоящо засягане на права или законни интереси. Правният интерес следва
да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на
предявяване на претенцията пред съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2021 на ВАС, поради
което не може да се приеме, че простото оспорване на един акт с искане за
прогласяването му за нищожност
обосновават правния интерес от воденето на такова дело.
На второ място, жалбоподателят не е адресат на оспорваните заповеди,
нито с тях се засягат пряко и непосредствено лични права, свободи и интереси,
нито се създават задължения, поради което същият няма правен интерес от
обжалването. Видно от представената по делото административна преписка от МТС е,
че със Заповед № ПР-21/08.03.1999 г. министърът на транспорта на основание чл.
3, ал. 1, т. 1, чл. 21 и чл. 23 от ЗППДОбП (отм.) е наредил да се открие
процедура за приватизация на „Пътнически превози – Велико Търново“ ЕООД, да не
се извършват разпоредителни действия с активи на дружеството и е определили
условия за започване на процедурата. Със Заповед № ПР-21-Б/06.04.1999 г. са
определени условията за продажба на 80% от дяловете на дружеството и е утвърдена
конкурсната документация за продажбата. А с последната от оспорените заповеди -
Заповед № ПР-21 от 13.05.1999 г. на
Министерството на транспорта, просто е удължен срокът за подаване на
предложенията.
Жалбоподателят не е адресат на тези заповеди, нито противно на
твърденията му се установява да е бил участник в проведената приватизационна
процедура. Съгласно чл. 12 от Наредбата за конкурсите (отм.) обаче, само
участниците в конкурса могат да обжалват индивидуалните административни актове
на органа по чл. З от ЗППДОбП (отм.). Според разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административни актове имат тези граждани и организации,
чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него
или за които той поражда задължения. След като жалбоподателят не е адресат на
заповедта и с нея не се засягат пряко и непосредствено лични права, свободи и
интереси, нито се създават задължения, доколкото няма данни по делото той да е
участник в проведената конкурсна процедура, то същият не е доказал наличие на
правен интерес от оспорване на заповедите, което обуславя извода, че жалбите му
са процесуално недопустими, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК
следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото прекратено,
защото наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за допустимост на жалбата, за които съдът следи служебно.
На края, в този смисъл са и редица други съдебни актове, приложени
към административната преписка, постановени в други съдебни производства,
образувани от оспорващия по повод на посочената приватизационна процедура (вж.
вкл. Определение № 4372/07.04.2017 г. по АД № 3552/2016 г. на ВАС.) Практически
настоящето производство е поредно между същите страни по този повод, като
никакви нови факти и обстоятелства не се навеждат, нито се прецизират
оспорванията, които и преди са били намирани за нередовни и недопустими по
изложените по-горе мотиви.
Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК и чл. 159,
т. 4 от АПК, Административният съд – В. Търново, Четвърти състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
от Г.М.В. от гр. В. Търново с искане да бъдат обявени за нищожни Заповед № ПР-21 от 08.03.1999 г. на
Министерството на транспорта, публикувана в ДВ бр. 26/1999 г., Заповед №
ПР-21-Б от 06.04.1999 г. на Министерството на транспорта, публикувана в ДВ бр.
39/1999 г. и Заповед № ПР-21 от 13.05.1999 г. на Министерството на транспорта, публикувана
в ДВ бр. 49/1999 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по АД № 359/2022 г. по описа на Административен съд – В.
Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: