О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Русе, 08.06.2020г.
Русенският
районен съд,
II-ри
граждански състав в
закрито заседание на 08-ми юни, две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател
: Милен Петров
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2070 по
описа за 2020 г., констатира следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК.
Съдът приема, че предявеният
срещу длъжника Т.С.Т. *** иск за установяване на дължимостта на сумите по
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 561/2020г. по описа на РРС/приложено
към настоящето/ е недопустим поради
липса на правен интерес, предвид липсата на направено от този длъжник възражение по смисъла на чл.414 ГПК или
дадени указания от заповедния съд по чл.
415 ал. 1, т. 2 ГПК. Установителният иск по чл.422 ГПК е иск на
кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването
на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е
недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника или дадени
указания от заповедния съд по чл. 415
ал. 1, т. 2 ГПК се цели да се установи наличието на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като
подаденото възражение или наличието на предпоставките по чл. 415 ал. 1, т. 2 ГПК представлява пречка за
влизането й в сила. От изложеното
следва, че съдът пред който е предявен иск по чл. 422 ГПК следи служебно за едновременното
наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1. издадена ЗИ; 2. подадено
от длъжника в едномесечен срок от връчване на заповедта възражение по чл. 414 ГПК или указания на заповедния съд по чл.
415 ал. 1, т. 2 ГПК; 3. Спазване на срока за предявяване на
установителния иск по чл. 415 ГПК.
В настоящия случай, безспорно е установено, че
ЗИ е влязла в сила по отношение на
длъжника Т.С.Т. и на
осн.разпореждане на заповедния съд от 03.06.2020г. срещу него е издаден ИЛ. По
този начин липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване
на иска по чл.422 ГПК срещу Т.С.Т., а именно липса на правен интерес.
Неоснователно би било твърдението на ищцовото дружество, че обосновава правният си интерес от предявяване
на иска по чл.422 ГПК с разпореждането на РРС, с което са му дадени указания
като заявител по ч.гр.д. № 561/2020г. да предяви иск за установяване на
вземането си. Дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство
указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок съгласно чл.415, ал.1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ
предявения установителен иск по чл.422 ГПК, от задължението му да провери
абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред който е висящо исковото
производство не е обвързан от констатацията на съда по заповедното
производство, че е подадено в срок възражение или че са налице предпоставките
по чл. 415 ал. 1, т. 2 ГПК и от дадените
от този съд указания по чл.415, ал.1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта
на предявения установителен иск по чл.422 ГПК. По изложените съображения,
настоящият състав на съда приема, че предявеният установителен иск по чл.422 ГПК срещу Т.С.Т. е недопустим поради липса на правен интерес, поради което ИМ
следва да се върне на ищеца.
По изложените
съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14,
като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 2070/2020г. по описа
на РРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца пред
Русенски окръжен съд.
Районен съдия: