РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. *****, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243300600147 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 55 от 06.12.2023 г. по НОХД № 403/2021 г. по описа на Районен съд –
*****, съдът е признал всеки от подсъдимите - П. Н. Т., Н. П. Н., А. Ю. Х., Е. К. Е., С. Й. Й.,
Й. Д. Й. за виновни в извършено престъпление по чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, като
на подсъдимите П.Т. и Е.Е. е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, а
подсъдимите Н.Н., А.Х., Ст. Й. и Й. Й. на основание чл.78а НК са освободени от
наказателна отговорност, като е наложено на всеки един от тях административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда подсъдимите П.Т. и Е.Е. за признати за
невиновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.197 т.1 вр. с чл.194 ал.1 във
вр. с чл.20 ал.2 НК, за което са оправдани. Подсъдимите Е.Е., Ст. Й. и Й. Й. са признати за
невиновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК,
по които са оправдани. Подсъдимият Ст. Й. е признат за невиновен, съответно оправдан по
повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130
ал.1 и ал.2 НК.
Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно по сметка на ОД МВР ***** сумата
1104,57 лв. За разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС-***** - 2918 лв.
1
разноски в съдебното производство.
Против присъдата е постъпил протест от РП-*****. Представителят на РП-*****
намира постановената присъда за неправилна, като предлага същата да бъде отменена, а на
подсъдимите П. Н. Т., Н. П. Н., А. Ю. Х., Е. К. Е., С. Й. Й., Й. Д. Й. бъдат наложени по-
високи наказания по обвинението за извършено престъпление по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2
НК. Подсъдимите П. Н. Т. и Е. К. Е., да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения за престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК НК;
Подсъдимите Е. К. Е., С. Й. Й., Й. Д. Й. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК; Подсъдимият С. Й. Й. да бъде
признат за виновен за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 и
ал.2 НК.
В допълнителни съображения представителят на РП-***** сочи, че съдът неправилно е
дал вяра на обясненията на подсъдимите, че пострадалият е нанесъл пръв удар на подс.Й.Й.,
поради което е ескалирало желание за саморазправа у подсъдимите. Намира, че на същите за
престъплението по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК следва да бъде наложено по-високо
наказание „лишаване от свобода“, както и наказание „обществено порицание“. Излага
доводи за едностранчива преценка на доказателствата по отношение на престъплението по
чл.144 ал.3 НК, по обвинението, за което подсъдимите Е.Е., Ст.Й. и Й. Й. са оправдани, тъй
като съдът отново е дал вяра на обясненията на подсъдимите. В този смисъл са и доводите
по отношение на обвинението за престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 НК по
отношение на подсъдимите Е. Е. и П. Т., тъй като съдът не е дал вяра на показанията на
пострадалия Д. и неговите близки и приятели, което обвинение представителят на РП
намира за доказано и че е извършено именно от двамата подсъдими. В подобен смисъл и по
отношение на обвинението спрямо подсъдимия Ст.Й. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във
вр. с чл.130 ал.1 НК като се сочи, че съдът отново се е позовал единствено само на
обясненията на подсъдимия - че бил провокиран от св.Д. А., поради което неправилно е
приел, че в случая липсват хулигански подбуди.
С протеста не са направени доказателствени искания.
Преписи от протеста и допълнителните съображения е връчен на подсъдимите и
защитниците, като писмени възражения срещу протеста не са постъпвали.
Против присъдата е постъпила жалба от П. Н. Т. чрез адв. М. Й., с молба за отмяна
присъдата, с която му е наложено наказание за престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 НК – три месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от
три години. Сочи, че не е доволен от наложеното наказание предвид чистото си съдебно
минало. Моли за оправдателна присъда.
Депозирана е жалба от Е. К. Е., чрез адвокат Д.П.. Счита, че присъдата е
незаконосъобразна, тъй като подсъдимия е признат за виновен в извършено престъпление по
чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК при неизяснена фактическа обстановка, недоказаност на
обвинението както това, че изводите на РС не кореспондират с показанията на свидетелите и
останалите събрани по делото доказателства. Моли присъдата да бъде отменена, като бъде
2
признат за невиновен.
Депозирана е жалба от А. Ю. Х., чрез адвокат Д.П.. Същият е недоволен от така
постановената присъда, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК. Счита присъдата за незаконосъобразна, като постановена
при неизяснена фактическа обстановка, недоказаност на обвинението и това, че изводите на
РС не кореспондират с показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото.
Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като бъде признат за невиновен.
С жалбите не са направени доказателствени искания.
Допълнителни съображения към жалбите след съобщаване за изготвяне на мотивите
към присъдата не са депозирани.
Препис от жалбите са връчени на Районна прокуратура – *****, частните обвинители
Д. М. А. и Д. М. А. и повереника адв. Р. В., както и на всички подсъдими и защитниците им,
като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
След образуване на въззивното производство с вх. №3059 от 24.06.2024г. е постъпило
писмно становище от адвокат М. М. защитник на подсъдимите С. Й. и Й. Й., в което
заявява, че не се присъединява към въззивните жалби подадени от защитниците на
подсъдимите П. Т., Е. Е. и А. Х.. Възразява срещу подадения протест като счита, че
присъдата не страда от заявените в протеста пороци. Счита, че правилно и законосъбразно
РС-***** е признал двамата за невиновни в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 НК,
както, че е признал подс. С. Й. за невиновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1
т.12 във в. с чл.130 ал.1 и ал.2 НК, като споделя мотивите на първия съд. Сочи, че при
правилно установена фактическа обстановка доказателствата са оценени правилно, като при
липса на несъмнена доказаност на обвиненията, подсъдимите са били оправдани. Поддържа
всички доводи и съображения срещу основателността на повдигнатите им обвинения от
РП-*****, с изключение на обвиненията по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК. Моли да бъде
постанвен съдебен акт, с който присъдата да бъде потвърдена.
В с.з. пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – *****
поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита жалбите подадени от част от
подсъдимите за неоснователни. Намира присъдата на първоинстанционния съд за
неправилна, поради превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Кредитирани са обясненията на подсъдимите, за които първоначално съдът е посочил, че са
тяхна защитна теза. Намира показанията на пострадалия Д. и св.В. Н. за последователни, че
на същите може да се даде вяра. Както по отношение на пострадалия по отношение
обвинението спрямо подс. Ст.Й. за нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди,
тъй като кореспондират с изготвената СМЕ, както и от СППЕ. Поради което счита, че
приетото от съда, че пострадалият е предизвикал агресията у подсъдимите, за неподкрепено
от доказателствата и че е предизвикан от подс. Й.Й.. Така също и по отношение на това кой
е отнел мобилния телефон от МПС - следва да се даде вяра на показанията на пострадалия,
подкрепени от тези на св. В. Н.. Предлага присъдата да бъде отменена в частта с която
3
подсъдимите са оправдани. Намира, че обвинението по чл.144 ал.3 НК спрямо подсъдимите
Е., Ст. Й. и Й. Й. за доказано, тъй като отправените закани, които са приети и от първия съд,
са били от такова естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им у
пострадалия. Предлага на подсъдимите бъде определено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. По отношение на обвинението по чл.325 ал.1 вр. с ч.20 ал.2 НК, намира, че на
подсъдимите следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца, тъй като е продължило в период от време повече от 15-20 минути, съответно на
подсъдимите бъде определено общо наказание.
В съдебно заседание въззивникът П. Н. Т. се явява лично и упълномощен защитник
адв. Ж.. Същият намира присъдата за незаконосъобразна, тъй като подс.Т. е признат за
виновен за престъпленитео по чл.325 вр. с чл.20 ал.2 НК при неизяснена фактическа
обстановка както, че изводите на съда не кореспонсдират с показанията на свидетелите и
останали събран доказателствен материал. Твърди, че неговия подзащитен не е извършвал
непристойни действия, не е отправял заплахи и обиди, не е нанасял удари по лекия
автомобил на Д. Д.. Моли присъдата да бъде отменена, като подс.Т. бъде оправдан в
извършване на престъплението по чл.325 НК.
Подсъдимият П.Т. поддържа становището на защитника си. Сочи, че няма как да е
удрял колата при положение, че бил опериран, за което е представил болничен лист.
Въззивникът Е. К. Е. се явява лично и със защитник адв. Д. П..
В съдебно заседание въззивникът А. Ю. Х. се явява лично и упълномощен защитник
адв. Д. П..
Адвокат П. моли подзащитните му да бъдат признати за невиновни. По отношение на
обвинението на подс.Е. по чл.197 т.1 НК сочи, че се базира единствено на показанията на
пострадалия Д., който имал отдавнашни разправии с този подсъдим може да бъде изведен
такъв извод. Както, че в свидетелските показания няма нищо за подсъдимите Х. и Е., а дори
обратното, че първия се опитал да предотврати конфликта. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае подзащитните му за невиновни по така повдигнатите
обвинения.
Подсъдимият Е. поддържа казаното от защитника си.
Подсъдимият Х. се придържа към казаното от защитника си. Сочи, че не бил и
свидетел в случая, тъй като бил един от последните, които отишъл на мястото.
В съдебно заседание въззивникът Н. П. Н. се явява лично и упълномощен защитник
адв. Д. Б.. Защитникът на подсъдимия моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена по отношение на подзащитния му, с която е освободен от наказателна
отговорност и ме у наложено административно наказание. Счита протеста за неоснователен.
Подсъдимият се е намирал в неподходящото време на неподходящото място. Подс. Н. се
присъединява към становището на защитника си.
Въззивникът С. Й. Й. и Й. Д. Й. се явяват лично и с адвокат М. М..
4
Защитникът поддържа депозираното писмено становище. Моли да бъде оставен без
уважение протеста по отношение на двамата подсъдими. Счита присъдата за обоснована,
законосъобразна, постановена в съответствие със събрания доказателствен материал.
Подсъдимият С. Й. и подсъдимият Й. Й. поддържат казаното от защитника. Първият
подсъдими сочи, нападнатите били самите те.
Частният обивинител Д. А. Д., както и частният обвинител Д. А. редовно призовани, не
се явяват. Явява се повереникът им адв. Р. В., който поддържа протеста. Счита жалбите на
подсъдимите за изцяло неоснователни. Сочи, че са голословни твърденията на подсъдимите,
че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдебноито
следствие е било в продължение на три години, в проведени над десет заседания, множество
разпити, експертизи. Отправя упрек към снизходителния подход на районния съд. Както
това, че игноирал доказателства по делото и се е позовал на обяснения на подсъдимите,
които са очевидно несъстоятелни. Претендира да бъдат присъдени разноски.
Окръжен съд – *****, след като обсъди доводите в протеста и в жалбите‚ както и тези
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се
установява от събраните пред Районен съд – ***** доказателства при спазване на принципа
на непосредственост по чл. 18 от НПК, при събран доказателствен материал, обсъден в
мотивите на присъдата. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Волята на
контролирания съд е обективирана ясно, което позволява осъществяване на въззивната
проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата
съдебна инстанция.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени
съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както
доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и голяма част от изложените в
мотивите към атакуваната присъда фактически констатации, които по същество могат да
бъдат сведени до следното:
Подсъдимият П. Н. Т. е роден на ******г. в гр.*****, живущ в гр.*****, ******, ***
гражданин, със *** образование, ***, ***, ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият Н. П. Н. е роден на ******г. в гр.*****, живущ в гр.*****, ул.*******,
*** гражданин, със *** образование, ***, ***, ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият А. Ю. Х. е роден на ***** г. в гр. *****, с адрес: гр.*****, ул.*** ***
гражданин, със *** образование, ***, *** като *** в ***, ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият Е. К. Е. е роден на *****г. в гр.*****, с адрес: гр.*****, ж.к. *******,
*** гражданин, със *** образование, ***, *** - *** *******, ***, ЕГН: **********.
5
Подсъдимият С. Й. Й. е роден на ***г. в гр.*****, с адрес: гр.*****, ул ******, ***
гражданин, със *** *** образование, ***, ***, ***, ЕГН: **********
Подсъдимият Й. Д. Й. е роден на *****г. в гр.*****, живущ в гр.*****, ул.*******,
*** гражданин, със *** образование, ***, *** като *** в ********, ***, ЕГН: **********.
Първоинстанционното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура
– ***** обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение против: I. П. Н. Т. за това, че: l. Ha
16.09.2019г., в гр.*****, в съучастие като съизвършител с Й. Д. Й., Н. П. Н., С. Й. Й., А. Ю.
Х. и Е. К. Е., всички от гр.***** и неустановено в хода на разследване по делото лице, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като проявил буйство, невъзпитаност, крещял, отправил
псувни, обиди и заплахи към Д. А. Д. от гр.***** с думите: "Викни баща си сега, да го
убием и него!", отправил закана към В. И. Н. от гр. ***** с думите „Махай се от тука, да не
те почнем и тебе!" и нанесъл множество удари с юмруци по главата и тялото на Д. А. Д. от
гр.***** и множество удари с крак по л.а. „***" с рег. № ****, собственост на Д. А. Д. от
гр.***** -престъпление по чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК. 2. На 16.09.2019г., в
гр.*****, в съучастие като съизвършител с Е. К. Е. от гр.*****, е отнел чужди движими
вещи - 1 бр. мобилен телефон, марка „***", на стойност 1500 лева и намиращата се в него 1
бр. сим-карта на „***", на стойност 6 лева, на обща стойност 1506 лева, от владението на Д.
А. Д. от гр.*****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били
върнати - престъпление по чл. 197, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
II. Подсъдимият Н. П. Н. за това, че на 16.09.2019г., в гр.*****, в съучастие като
съизвършител с Й. Д. Й., Е. К. Е., С. Й. Й., А. Ю. Х. и П. Н. Т., всички от гр.***** и
неустановено в хода на разследване по делото лице, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като проявил
буйство, невъзпитаност, крещял, хванал за горнището на анцуга Д. А. Д. от гр.*****,
намиращ се седнал на предна лява седалка в л.а. „***" с per. № **** и го издърпал през
отворения прозорец на автомобила, нанесъл множество удари с юмруци по главата и тялото
на Д. А. Д., нанесъл три удара с юмрук по главата на З. Д. Н. от гр.***** и множество удари
с крак по л.а. „***" с рег. № ****, собственост на Д. А. Д. от гр.***** - престъпление по
чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
III. Подсъдимият А. Ю. Х. за това, че на 16.09.2019г., в гр.*****, в съучастие като
съизвършител с Н. П. Н., Й. Д. Й., Е. К. Е., С. Й. Й. и П. Н. Т., всички от гр.***** и
неустановено в хода на разследване по делото лице, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като проявил
буйство, невъзпитаност и нанесъл множество удари с юмрук по главата на Д. А. Д. от
гр.***** и множество удари по л.а. „***" с рег. № ****, собственост на Д. А. Д. от гр.***** -
престъпление по чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
IV. Подсъдимият Е. К. Е. за това, че: l.Ha 16.09.2019г., в гр.*****, в съучастие като
съизвършител с Й. Д. Й., С. Й. Й., Н. П. Н., П. Н. Т. и А. Ю. Х., всички от гр.***** и
6
неустановено в хода на разследване по делото
лице, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като проявил буйство, невъзпитаност,
крещял, отправил псувни, обиди и заплахи към Д. А. Д. от гр.***** с думите: „Сега ще ти
покажем как се бие! Ще ви счупим главите!" и нанесъл множество удари с неустановен
твърд предмет и юмруци по главата и тялото на Д. А. Д. от гр.***** и множество удари с
крак по л.а. „***" с per. № ****, собственост на Д. А. Д. от гр.***** -престъпление по
чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК. 2. На 16.09.2019г., в гр.*****, се заканил с убийство
към Д. А. Д. от гр.*****, с думите: "Ще те убием! Ще те изтрием! Лично аз ще изкарам
червата на баща ти!" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК; 2. На 16.09.2019г. в
гр.*****, в съучастие като съизвършител с П. Н. Т. от гр.*****, е отнел чужди движими
вещи - 1 бр. мобилен телефон, марка „***", на стойност 1500 лева и 1бр. сим-карта на „***",
на стойност 6 лева, на обща стойност 1506 лева, от владението на Д. А. Д. от гр.*****, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати -
престъпление по чл. 197, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
V. Подсъдимият С. Й. Й. за това, че: l. Ha 16.09.2019г., в гр.*****, в съучастие като
съизвършител с Й. Д. Й., Н. П. Н., Е. К. Е., П. Н. Т. и А. Ю. Х., всички от гр.***** и
неустановено в хода на разследване по делото лице, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като проявил
буйство, невъзпитаност, крещял, отправил псувни, обиди и заплахи към Д. А. Д. от гр.*****
с думите: "Ще ти еба майката сирийска! Циганин! Педераст!", "Майка ти да еба сириец
мръсен. Намери ми баща си, доведи го, ще ви изкормя червата!", "Тъп сириец! Ще ти ебем
майката сирийска!","Ей сега ще видиш как се бие!" и нанесъл множество удари с
неустановен твърд предмет и юмруци по главата и тялото на Д. А. Д. и множество удари с
крак по л.а. „***" с рег. № ****, собственост на Д. А. Д. - престъпление по чл.325, ал. 1 във
вр. чл.20, ал.2 от НК; 2. На 16.09.2019г., в гр.*****, се заканил с убийство към Д. А. Д. от
гр.*****, с думите: "Ще те убием! Ще ти изкараме червата! Ще убием и баща ти“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК; 3. На 16.09.2019г., в гр.*****, причинил на Д. М. А. от
гр.***** две леки телесни повреди - лека телесна повреда, изразяваща се в дълбоко
охлузване на кожата в областта на лявата скула с отток на меките тъкани по съседство, която
следва да се преценява по медико - биологичния признак - болка и страдание и лека телесна
повреда, изразяваща се в по - лека степен на разстройство на съзнанието, която следва да са
се преценява по медико - биологичния признак - разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 вр.с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК /след изменението в с.з. от 09.10.2023г. по
реда на чл.287 от НПК/.
VI. Подсъдимият Й. Д. Й. за това, че: l. Ha 16.09.2019г., в гр.*****, в съучастие като
7
съизвършител с Н. П. Н., Е. К. Е., С. Й. Й., А. Ю. Х. и П. Н. Т., всички от гр.***** и
неустановено в хода на разследване по делото лице, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като проявил
буйство, невъзпитаност, крещял, отправил псувни, обиди и заплахи към Д. А. Д. от гр.*****
с думите: "Ще ти еба майката сирийска! Циганин! Педераст!", "Майка ти да еба сириец
мръсен. Намери ми баща си, доведи го, ще ви изкормя червата!","Тъп сириец! Ще ти ебем
майката сирийска!" и нанесъл множество удари с неустановен твърд предмет и юмруци по
главата и тялото на Д. А. Д. от гр.***** - престъпление по чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от
НК; 2. На 16.09.2019г., в гр.*****, се заканил с убийство към Д. А. Д. от гр.*****, с думите:
"Ще те убием! Ще ти изкараме червата! Ще убием и баща ти! Ще изкараме и неговите
черва!" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
С протоколно определение от 23.02.2022г. в производството са конституирани като
частни обвинители пострадалите Д. М. Д. и Д. А. А..
Подсъдимите П. Т., Е. Е., А. Х. и Й. Й. били приятели и се познавали отдавна. Подс.
С. Й. бил чичо на подс. Й. Й., а подс. Н. Н. – негов приятел. Първите двама подсъдими на
25.05.2018г. участвали в конфликт с брата и сестрите на пострадалия Д. Д., който станал на
бала на подс. Х., а подс. Й. Й. бил свидетел. По отношение на този конфликт подс. Т. с
присъда по НОХД № 164/2020г., влязла в сила на 13.10.2023г., бил признат за виновен в
извършено престъпление по чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на основание
чл.78а, ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Подс. Е. със същата присъда бил
признат за виновен извършването на престъпления по чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК
и по чл.129, ал.1 от НК, като му било наложено едно общо наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три
години, като било присъединено и наказанието обществено порицание, чрез обявяване на
присъдата чрез Общинска радио *****. Във връзка с този случай отношенията между
четиримата подсъдими и пострадалия Дж. Д. и неговите близки и приятели, сред които и
пострадалия Д. А., били обтегнати.
Вечерта на 16.09.2019г., подсъдимите П. Т., Е. Е., А. Х., Й. Й., Н. Н. и С. Й. се
срещнали пред дома на подс. Е., находящ се в ж.к.“******“ в гр.*****. С тях били и
свидетелите К.Е. /баща на подс. Е. Е./, Т. Б. и Р. Б.. Разговаряли във връзка със създалото се
напрежение с Дж.Д., като решили да го намерят. За целта го потърсили на ОМВ, след което
се разпръснали с няколко коли в гр.*****, за да го търсят. Подсъдимите С. Й., Н.Н., Й. Й. и
св. Р.Б. се придвижвали с л.а. “***“ с рег. № ****, управляван от подс. Н.. Около 22.40ч.,
движейки се в ж.к. “***“ в гр.*****, те забелязали автомобила на св.Дж. Д. - л.а. “***“ с рег.
№ ****, който бил спрял пред бл.***, където живеела приятелката му - св.В. И.. Същата била
на предната дясна седалка в автомобила му. Подс. Н. спрял управляваният от него
автомобил успоредно от лявата страна на автомобила на св. Дж.Д.. Подс. Й.Й. позвънил по
телефон на останалите, като ги уведомил, че са го установили и посочил мястото, където се
8
намира, за да дойдат при тях. От л.а “***“ с рег.№ **** слезли подс. Ст.Й. и подс. Й.Й.,
както и подс. Н.. Тримата подсъдими се отправили към автомобила на св.Дж. Д.. Същите
крещели и отправяли към него псувни, обиди и заплахи - „сега ще ти ебем майката
сирийска“ „ще ти извадим червата“ и „ще ти счупим главата“. Викали „циганин“,
„педераст“, „сириец“. Достигайки автомобила на св.Д., подс. Ст. Й. започнал да нанася
удари по главата и тялото на св.Д. с неустановен твърд предмет и с юмруци през отвора на
предната лява врата, чието стъкло било отворено. Подс. Ст. Й. първоначално хванал
пострадалия и го държал. Зад автомобила на св.Дж.Д. спрял л.а.“***“ с рег.№ ****, от който
слезли подс. П.Т. и св.Т.Б.. Силно притеснен и изплашен от случващото се, св.Дж.Д. извикал
на св.И. да се прибира. Св.Н. слязла бързо от автомобила и тръгнала в посока към дома си,
като оставила предната дясна врата на автомобила отворена. В това време към автомобила
на св.Дж.Д. приближавал подс. П.Т., когото тя познавала и й казал - „Махай се от тука, да не
те почнем и тебе!“. В близост спрял автомобил, от който слезли подс. Е. и баща му - св.Кр.Е.
и л.а. „***“ с англ. рег. № ***, от който слязъл подс. Х.. Подс. П.Т. влязъл през отворената
предна дясна врата на автомобила на пострадалия и започнал да удря св.Дж.Д. по тялото и
главата. Казал, че ще го убият, да позвъни на баща си, на което последния отговорил, че го
няма, а той казвал да не лъже и че неговите черва ще извадят също. Подс. Й. Й. отворил
задната лява врата на автомобила и седнал на задната седалка, от където продължил да
нанася удари с по главата на пострадалия Д. с твърд предмет. През задната дясна врата в
автомобила влязъл и подс. Е., който започнал да го заплашва като казвал, че това било
съобщение от баща му, да изтеглят жалбите по делото. Св. Дж. Д. си покрил главата с ръце,
за да се предпази. Подс.Е. се протегнал и взел мобилния телефон на св.Д. - марка „***“, с
поставена в него сим-карта на „***“, който се намирал на предната дясна седалка в
автомобила и който бил оставил там, след като св.И. излязла от автомобила. Продължавали
да го налагат дружно. След това подс. Е. и подс. Т. излязли от автомобила, като последния
казал на първия да му подаде телефона. В това време подс.Х. дошъл до прозореца и
започнал да удря св.Д. по главата. По време на извършване на деянието подсъдимите Т., Н.,
Ст.Й., Е. и Х. нанесли множество удари с крак по лекия автомобил собственост на св.Д.ал
Д., като подс.Ст. Й. и с бухалка по задата броня, която извА. от багажника на автомобила, с
който дошли. Действията на подсъдимите били чути и възприети от множество граждани,
живущи в блоковете в района, включително свидетелите С. С., С. И. и Т. К., които подали
сигнал на тел. 112. Възмутени и притеснени граждани започнали да излизат по терасите на
апартаментите си. На мястото на инцидента пристигнали свидетелите Д.А., Д.Й. и З.Н.
приятели на св.Д.ал Д., тъй като св. В. Н. се била обА.а междувременно по телефона на св.
Д.Й., като казала, че бият Д.. Приближавайки, те видели, че подсъдимите Ст.Й. и Н.
продължават да нанасят удари по тялото на св.Д. Д., при което св.А. им извикал: “Какво
правите, кои сте вие?“. Подс. Ст.Й. извикал: “Кои сте вие?“ и тръгнал към тях, като се опитал
да удари св. А., но не го улучил. Св.А. отвърнал, като ударил на подс. Ст. Й. в стомаха.
Момче с неустановена самоличност блъснало св.А., в резултат на което той паднал върху
задния капак на автомобил, който бил паркиран пред автомобила на св.Д. Д.. В това време
подс. Н. се доближил до св.З. Н. и му нанесъл три удара с юмрук в областта на главата.
9
Когато св.Д. А. се изправил и обърнал с лице към подс. Ст.Й., последният му нанесъл удар с
бухалка, в областта на лявата скула, в резултат на което св.А. паднал на земята. Виждайки
това подсъдимите се качили бързо в автомобилите си и си тргнали. След това пострадалите
и техните приятели търсили известно време мобилния телефон на Д. Д., за който им
съобщил, че липсва, а в последствие казал на св.И., че подс.Е.Е. бил взел телефона от
седалката на автомобила, но продължили да го търсили, защото можело да е бил изхвърлен.
Св.Д.ал Д. се прибрал с лекия си автомобил в дома си, същото сторили и останалите.
Пристигналият по-късно на място екип на РУМВР – ***** не установил никое от
посочените лица. По-късно на 17.09.2019г. пострадалият постъпил в МБАЛ-*****, от където
бил изписан на 19.09.2019г. Впоследствие бил освидетелстван в МБАЛ-Търговище от
съдебен лекар на 20.09.2019г. и издадено СМУ. На 20.09.2019г. св. А.. също бил
освидетелстван в МБАЛ Търговище от съдебен лекар и му било издадено СМУ. На
19.09.2019г. подс. Й.Й. също бил освидетелстван в МБАЛ-Търговище от съдебен лекар и му
било издадено СМУ.
На следващия ден – 17.09.2019г. св.Дж. Д. чрез приложението Месинджър изпратил
седем текстови съобщения на подс.Й.Й./л.353-354/, на които той не е отговорил. Първото в
10:26:59 сутринта със съдържание „телефон не виждали“, а следващите съдържащи обидни
и циницни изрази.
С протокол за доброволно предаване от 17.09.2019г. подс. Т. предал на служител от
РУМВР - ***** мобилен телефон, марка „***“, с намиращата се в него сим-карта, който с
разписка от 27.09.2019г. бил върнат на Д. Д..
Според заключенията по назначените по делото съдебно-медицински експертизи
/л.134-140, л. 144-147, л.151, л.155-156, том 1/: 1. В резултат на нанесеният на 16.09.2019г.
побой, на Д. Д. са причинени: -три разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата -
две в лява теменнослепоочна и една в теменната област; -кръвонасядане по канта на
гръдния кош от дясната страна; -дъговидно охлузване по горната трета на задната
повърхност на лявата мишница; -три малки повърхностни охлузвания по гръбната
повърхност на дясната длан; -клинични данни за сътресение на мозъка. По своята медико-
биологична характеристика: -разкъсно-контузните рани в окосмената част на главата и
клиничните данни за сътресение на мозъка обуславят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота -кръвонасядането от дясната страна на гръдния кош; охлузванията по
лява мишница и гърба на дланта на дясна ръка обуславят болка и страдание. Експертизата
счита, че „припадането“ след прибирането в дома не се отнася към медико-биологичния
критерий травматична кома, тъй като непосредствено след нанесените удари пострадалият е
излязъл сам от автомобила си, разговарял е, шофирал е и се е прибрал в къщи. Излизането от
кома има свои характеристики, които не са налице у пострадалия. Разкъсно-контузните рани
в окосмената част на главата могат да бъдат получени от нанесени удари с твърд тъп
предмет - бокс, предмет подобен на бухалка; обловатото кръвонасядане би могло да се
получи от удар с юмрук или заоблена част от предмета подобен на бухалка; драскотините са
резултат от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет - нокти, ръбове на бокс.
10
Локализацията на уврежданията сочат, че е възможно да са получени в седящо положение
на седалката на автомобила, при което през отворения прозорец на предна лява врата е била
открита за травмиране лявата половина и горната част на окосмената част на главата, лява
мишница. Охлузванията върху гърба на дланта на дясна ръка могат да са причинени при
предпазване - т.нар.“защитни увреждания“. Установените травми са в причинно-следствена
връзка с обстоятелствата по делото.
При инцидента от 16.09.2019г. на Д. А. са причинени: 1. Дълбоко охлузване на кожата
в областта на лявата скула с оток на меките тъкани по съседство, а според разпитани
свидетели - придружено с обилно кървене; 2. Травматична кома - изпадане в безсъзнателно
състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда за около 2-3 минути, потвърдено от
показанията на свидетелите Дж. Д., Дж.А., Д.Й. и Зв.Н.. По своята медико-биологична
характеристика: -изпадането в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
обкръжаващата среда след нанесен удар с бухалка и падане по гръб на терена - травматична
кома, продължила 2-3 минути, обуславя разстройство на здравето с временна опасност за
живота; -дълбокото охлузване на кожата на лява скула, придружено с обилно кървене,
обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Установените телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с обстоятелствата по
делото. Ако показанията на пострадалия Зв.Н. са достоверни, то от нанесени удари с юмрук
по главата на 16.09.2019г. са му причинени болка и страдание. Налице е причинно-
следствена връзка между получените увреждания и обстоятелствата, при които те са
причинени.
При инцидента от 16.09.2019г. на Й.Й. са причинени: -отоци и кръвонасядания на
лигавицата на горна устна и клепачите на ляво око с леко замъглено зрение; -кръвонасядане
на гръдната стена; -спонтанна и палпаторна болка в теменно-тилната област на главата. По
своята медико-биологична характеристика тези увреждания обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Налице е причинно-
следствена връзка между получените увреждания и обстоятелствата, при които те са
причинени.
От заключението по назначената по делото допълнителна съдебномедицинска
експертиза: 1. При освидетелстването на Й.Й. от съдебен лекар на 19.09.2019г. са
установени: -спонтанни и палпаторни болки по окосмената теменно-тилна област на главата;
-отоци с моравочервен цвят по цялата дължина и ширина на горния и долен клепачи на
лявото око; -подлигавични кръвоизливи с ясно червен цвят по срединната линия и в дясно
по лигавицата на горна устна; -бледосинкаво жълтеникаво кръвонасядане с кръгловата
форма, с диаметър 3-4 см. по предната гръдна стена, в областта на големия гръден мускул.
Кръвонасяданията са причинени от удари с/върху твърди тъпи предмети. Травмите на
лицето могат да са получени от два удара с юмрук, попаднали в областта на лява орбита и в
устата на пострадалия, като последния удар е с направление отдолу/нагоре. Не се изключва
нападателят да е нанесъл ударите с дясна ръка и в седнало положение на предна лява
седалка в лек автомобил, а пострадалият да е бил наведен/приведен към отворения прозорец.
11
Много по-малко възможен е вариант за получаване на уврежданията по лицето от
плоскостта на отваряща се автомобилна врата, но е възможно травмата на орбитата да е
получена от такъв удар. 2. При освидетелстването от съдебен лекар е установено и „бледо
синкаво жълтеникаво кръвонасядане с кръгловата форма, с диаметър 3-4 см. по предната
гръдна стена, в областта на големия гръден мускул“. Предвид морфологичната
характеристика на това кръвонасядане може да се допусне, че е получено няколко дена
преди инцидента и то е резултат от удар с твърд тъп предмет и по-заоблена форма -
напр.юмрук, силно блъскане в гърдите. Не са установени травми, които да сочат падане на
терена. Ако е имало такова приземяване може да не са останали контактни следи по тялото
или крайниците.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото оценъчна експертиза,
стойността на мобилния телефон и сим-картата в него, е в размер на 1 506 лева, от които
1500лева е стойността на мобилния телефон и 6 лева е стойността на поставената в него
сим-карта.
Оценителна автотехническа експертиза съчи, че общата стойност на нанесените по
л.а. “***“ с рег.№ **** щети към 16.09.2019г. е 221.80 лева.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно
психологическа експертиза, осв.Дж. Д. е изпитвал страх, за себе си и живота си предвид
лицата извършващи побоя и отправящи заплахите - много на брой момчета и мъже, с някои
от които е имал предходна конфликтна ситуация с физически последствия за брат му.
Чувствал се е безпомощен и гневен, че ситуацията на конфликт се повтаря отново с още по
голяма сила. Чувствата на объркване, смущение и страх за живота и целостта - твоите и на
любими хора са своеобразни стресови състояния. След описаната от освидетелствания
ситуация на агресия и заплахи, той е прекарал Адаптационно разстройство, което се
изразява в състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо
временно социалното функциониране. Проявите са разнообразни и обхващат потиснато
настроение, тревожност и безпокойство, чувства за невъзможност за справяне със
ситуацията, както и известни затруднения при извършване на рутинни всекидневни
дейности. Освидетелстваният Дж. Д. е със стабилна нервна система, с добри адаптационни
годности. Разполага с много добър интелектуален потенциал, личностовите му особености
са стабилни, но в ситуации на затруднение, особено при провокация, е склонен да реагира
опозиционно. При обстоятелствата изложени в делото е видно, че е налице реална ситуация
на насилие - физическо и вербално. Дж.Д. е възприемал фактическата обстановка, участието
си, неговата реакция, реплики и т.н., т.е. при описаната от него ситуация не се откриват
тежки промени във възприятията и ограничение върху контрола. Дж. Д. е осъзнавал
извършените спрямо него насилствени действия, запазил е нужния самоконтрол, критична
оценка, както и спомен за ситуацията. Всичко това му позволява да възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Предвид данните
от проведеното изследване, беседа и наличната информация от делото, не се идентифицира
склонност у изследваното лице към лъжа или преиначаване на истината, манипулиране,
12
преиначаване или собствено интерпретиране на действителността. В съображение с
утежнения преморбиден терен вследствие на предхождащо стресово събитие със сходен
характер (през предходна година), бидейки близко във времето до настоящото, е налице
повишена сенсибилизация, с нисък фрустрационен праг променящ изначално стабилната
реактивност на освидетелствания към момента на инцидента. Предвид това и характеровите
особености е вероятно освидетелстваният да не неглижира заплахите отправени спрямо
него. Нееднократното провокативно поведение на ответната страна отключва защитен
механизъм целящ излизане от конфликтната ситуация по механизма на съдебното дирене.
Дж. Д. е *** общителен, активен, понякога незадълбочен в действията си. В общуването е
непридирчив, непокоен. Бързо се ориентира в нова ситуация, адаптивен. Енергичен, активен
и любознателен. Стреми се към самостоятелност. Самоуверен, често действията му са
импулсивни, прибързани и спонтанни, вследствие на което попада в конфликтни ситуации.
Проявява ентусиазъм при повечето дейности, но често се случва да изоставя започнатото.
Самостоятелен е в решенията по относително принципните въпроси, но е зависим в
близките емоционални отношения. С променливо настроение, импулсивност и
непостоянност, бързо се пали. Ръководи се предимно от моментните обстоятелства, а не от
убеждения, затова понякога е склонен към необмислени постъпки. Притежава възможност за
емпатия, но няма изграден ресурс да изрази по добър начин емоциите си. Личността е все
още незряла, със слаби възможности да изрази себе си. Има неустойчива оценка и
самооценка. С потребност от повече емоционална топлина. С прояви на защитна
агресивност.
От заключението по назначената техническа експертиза, е видно съдържанието на
сигналите, подадени от граждани, живущи в близост до мястото на инцидента, притеснени и
възмутени от действията на извършителите на деянията, както и съдържанието на сигнала,
подаден от пострадалия А.. /л. 189-194, том 1/.
В хода на съдебното следствие първоинстанционния съд е назначил допълнителна
комплексна съдебномедицинска експертиза по отношение получените телесни увреждания
от пострадалия Д. А., с оглед събраните гласни доказателства в съдебно заседание, която
заключава, че: Мозъчното сътресение, придружено с изпадане в безсъзнателно състояние с
пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома е единственият медико-
биологичен критерий за разстройство на здравето, който се преценява по свидетелски
показания, въпреки че не следва Експертизата да ги кредитира. Пострадалият е получил
степенно разстройство на съзнанието, изразяващо се със зашеметяване, дезориентация,
замъгляване, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ако при инцидента от 16/17.09.2019г. Д. А. е преживял мозъчно сътресение, то е било леко
изразено по тежест и е протекло като кратковременно зашеметяване, замъгляване и
дезориентация.
В хода на съдебното производство по искане на прокурора и предвид различните
установени увреждания на пострадалия Д. А. пред първоинстанционния съд е назначена и
тройна съдебномедицинска експертиза, според заключението на която: Предвид
13
представената медицинска документация Д. А. е получил следните увреждания: Оток и
охлузване на лява скула. Така описаното увреждане е резултат на действието на твърд тъп
предмет и може да бъде получено при инцидент на 16.09.2019г. по начин описан в
представените свидетелски показания на Д. Д., Д. А. и З. Н., а именно при удар с
продълговат предмет, с вид на бухалка, по лява скула на Д. А.. Така установеното
травматично увреждане следва да се преценява по медико-биологичния признак - Болка и
страдание. При изследваните данни по делото, не може да се приеме, че при инцидент на
16.09.2019г. Дж.А. е изпаднал в травматична кома (безсъзнателно състояние по смисъла на
НК), което да се преценява по медико-биологичния признак - Разстройство на здравето,
временно опасно за живота. При тези данни следва да се приеме, че при инцидент на
16.09.2019г. Дж. А. е изпаднал в по-лека степен на разстройство на съзнанието, което следва
да се преценява по медико-биологичния признак – Разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Първоинстанционният съд е назначил техническа експертиза относно проведената он
лайн кореспонденция между подс. Й. Й. и пострадалия Д. Д. в периода 01- 30.09.2019г.,
според заключението на която, след направеното изследване било установено, че е налична
комуникация между частния обвинител Д. Д. и подсъдимия Й. Й. на 17.09.2019г, в 10:25ч. Д.
Д. е изпратил кратки текстови съобщения в приложението Messenger на Й. Й., на които Й. Й.
не е отговорил. Тяхното съдържание е изведено от вещото лице в приложенията.
Предвид изложената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че
Районен съд – ***** е изпълнил задължението си да анализира относимите доказателствени
средства при съобразяване на изискванията на чл. 13 и чл. 107 от НПК, с което е осигурил
разкриване на обективната истина и съблюдаване правата на страните.
Правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на преките очевидци -
свидетелите Дж. Д., Д. А., В. И., З.Н. и Д. Й.. Същите се отличават с еднопосочност,
категоричност, във взаимна връзка помежду си както и с останалия доказателствен
материал. Показанията на пострадалите Д. и А. и техните приятели се подкрепят от
показанията на живущите в блока – свидетелите С. И., С. С. и Т.К., които станали свидетели
на инцидента, възприели го макара не в в неговата цялост, тъй като са разговаряли и с тел.
112. Показанията на тези свидетелки са последователни, логични, като се допълват в
определени насоки и от приобщените по реда на чл.281 ал.4 НПК показания на свидетелите
Р.Б. и Т. Б., които са приятели на подсъдимите. Първият е видял, че подс. Й.Й. нанесъл удар
на седящия в лекия автомобил Дж.Д., а вторият сочи, че подс.Й.Й. и Ст.Й. били до
автомобила на пострадалия Д., крещели като последния ударил седящия в автомобила.
Поради което и въззивната инстанция също не намира основание посочените гласни
доказателствени средства да не бъдат кредитирани. Показанията на посочените свидетели в
своята съвкупност установяват действията на подсъдимите от момента на пристигането им
до блок *** в ж.к.*** с автомобилите, виковете, крясъците, боя над пострадалия Дж. Д., в
последствие и над пристигналите на място свидетели А., Н. и Й.. Нанесените ударите по
лекия автовмобил, собственост тогава на св.Дж.Д., наличието на бухалка у подс.Ст.Й., с
14
която ударил автомобила както и пострадалия Д. А.. В тяхна подкрепа са и показанията на
св. М. Н., пред която бащата на подс.Й.Й. казал, че синът му и неговия брат - подс.Ст. Й. са
участвали в побоя над Дж.Д.. В подкрепа са и показанията на св.М.Г., който е новия *** на
автомобил на Дж.Д., на който последния казал, че автомобилът е пострадал процесния ден,
установяват щетите по същия, посочени и в огледния протокол/л.128-132 от ДП/
Свидетелските показания относно действията на подсъдимите се обвързват и със
заключенията на съдебномедицинските експертизи, в които са описани травматологичните
увреждания на св. Дж.Д. и Д. А.. Заключението на медецинската експретиза по отношение
на първия сочи, че получените разкъсно-контузни рани са в окосмената лява темменно
слепоочна и в теменната област както и дъговидното охлузване в в горната трета на задната
лявата мишница - т.е. същите са предимно в ляво, от която страна сочи Дж.Д., че са били
първоначално подсъдимите Ст.Й., Й.Й. и Н. Н., като първите двама са нанасяли ударите с
твърд предмет. Така също съответно е и заключението на експертизата и по отношение на
уврежданията получени от св. Д. А. - дълбоко охлузване в областта на лявата скула, което е в
резултат от удара с бухалка. Цитираните експертизи макар и косвено, също потвърждават
показанията на пострадалите свидетели – очевидци. Следва да се посочи, че в подкрепа
относно достоверността на показанията на св. Дж.Д. е заключението на съдебно-
психологичната експертиза в частта, в която вещото лице сочи, че: „не се идентифицира
склонност у изследваното лице към лъжа или преиначаване на истината, манипулиране,
преиначаване или собствено интерпретиране на действителността“.
Правилно първият съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимите, които според
настоящия съдебен състав са дадени единствено с цел да омаловажат и декриминизират
действията си, както и да прехвърлят вината за инцидента върху пострадалия Дж. Д.. Тук
намира за необхоД. да отбележи, че не възприема изложеното по фактите от първия съд,
който е кредитирал обясненията на подс. Й. в частта, че Дж.Д. пръв го е ударил, в подобен
смисъл са обясненията на подсъдимите Ст.Й. и Н. Н.. Независимо от установените от
съдебно-медицинската експертиза наранявания на подс.Й.Й., същият явно е бил ударен при
боя, когато са пристигнали и приятелите на Дж.Д. и при което явно са били разменени удари.
Експертизата както и от обяснението на вещото лице в с.з. се установява, че част от
нараняванията на подс.Й.Й. - кръвонасядането по гърдите е възможно да е получено няколко
дни преди инцидента. По отношение на установените от същата експертиза спонтанни и
плапаторни болки в окосмената теченно-тилна област на главата намира, че няма как да са
причинени при евенуален удар отпред, като единствено травмите по лицето е възможно да
са получени от два удара с юмрук. Това, че подс.Й.Й. е бил ударен от пострадалия Д., се
отрича от същия, чиито показания се подкрепят от тези на св.В. И., отчасти от показанията
на свидетелите С.С. и Т.К. - видели седящото в колата момче и другите момчета, които
викали, видели са и предмет в ръцете на по-едрият от тях/подс. Ст. Й./. А св. С. И. видяла
боя отвън над три момчета, явно когато са пристигнали свидетелите Д.Й., Дж. А. и Зв.Н..
Освен това такова поведение от страна на пострадалия Дж.Д. противоречи на формалната
логика, както и на житейската такава, а именно по отношение на твърдението на
15
подсъдимите Й.Й., Ст. Й., че Дж.Д. е ударил подс.Й. през сваления прозорец на автомобила,
след като явно, че същият е бил нападнат по това време от подсъдимите Й.Й., Ст.Й. и Н.Н..
Обясненията на подсъдимите Й.Й. и Ст.Й. са в противоречие и с показанията на
присъствалия на място св.Р.Б. в частта, в която сочи, че не първия, а двамата подсъдими се
приближили към автомобила на пострадалия, след което последния ударил подс.Й.Й..
Несъстоятелни са обясненията на подсъдимите и за това, че пострадалия сам се наранил
като си удрял главата във волана. Същите са в противоречие с показанията на кредитираните
свидетелите - Дж. Д., В. Н., както и с констатациите на експертизата, че разкъсно контузните
рани са в окосмента част на главата и могат да бъдат получени от нанесени удари с твърд
тъп предмет - бокс, предмет подобен на бухалка. Поради изложените съображения, съдът
приема обясненията на подсъдимите като тяхна защитна позиция.
В този смисъл възраженията в жалбите на подсъдимите Е.Е. и А.Х., че изводите на
съда са постановени при неизяснена неизяснена фактическа обстановка и непълнота на
доказателствата, се явяват неоснователни. Съдът е положил усилия и е събрал голям обем
доказателствен материал, с оглед правилното изясняване на фактите по делото.
При така изложената фактическа обстановка и събрани по делото доказателства,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че с деянието си подсъдимите П. Н. Т.,
Н. П. Н., А. Ю. Х., Е. К. Е., С. Й. Й., Й. Д. Й. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на
16.09.2019г. в съучастие като съизвършители са извършили непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. На публично
място пред блок *** в ж.к. *** гр.*****, в късните часове на деня са крещяли, проявили
буйство, невъзпитаност, всеки от подсъдимите нанесъл удари по пострадалия Дж. Д..
Подсъдимите П. Т., Ст. Й., Й. Й., Е. Е. са обиждали псували същия, отправяли са заплахи
към него, така също са били нанесени удари, съответно причинени увреждания и по
автомобила собственост на пострадалия.
Съдът е изложил съображения, както относно обективната и субективна страна на
извършеното от подсъдимите деяние, така и за доказаността на повдигнатото им обвинение,
които настоящият съдебен състав споделя.
Безспорно подсъдимите на публично място са действали непристойно,
демонстрирали са превъзходство, незачитане личността и достойнството на св Дж. Д., така
също на свидетелите А., Н. и Й., както и по отношение на чуждата собственост и явно
неуважение към обществените порядки, готовност и желание за саморазправа, като брутално
са нарушили установения обществен ред. Деянието им е предизвикало силно възмущение у
живущите в околните блокове.
При обсъждане на субективната страна на деянието следва да бъде отбелязано, че
насилническите действия на обвиняемите по отношение на св. Дж. Д. са продиктувани от
предишен конфликт и в този смисъл е налице личен мотив. Съгласно съдебната практика
обаче действията, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като
хулиганство, когато са извършени публично, грубо нарушават обществения ред и изразяват
16
едновременно с това умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и
обществото, като в тези случаи личният мотив не изключва съставомерността на деянието
като хулиганство. Подсъдимите освен накърняване на телесната неприкосновеност на
личността на пострадалите, постигат нарушаване на обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществените порядки. В тези случаи засягането на реда и общественото
спокойствие е косвен, страничен резултат на деянието. В настоящия случай действията на
подсъдимите, макар и извършени по лични мотиви, са такива, че изразяват явно неуважение
към обществото и пренебрежителното отношение към установените норми и порядки. С
оглед на това настоящата инстанция намира, че подсъдимите са осъществили деянието по
чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК при евентуален умисъл. Целеният от дейците резултат е
бил да се разправят със свидетеля Дж. Д., а не да се наруши обществения ред, като към
последния резултат деецът се е отнасял безразлично/в т. см. Пост №2/1974 ПЛ ВС/.
Описаните по - горе действия на подсъдимите, извършени задружно, отличаващи се с
грубост и безпардонност, не могат да се охарактеризират като дребно хулиганство, предвид
по-високата обществена опасност на извършеното от тях - в късните часове на деня, шест
лица, са предизвикали с действията си възмущението както на присъсващите на място, така
и на живущите от съседните блокове, поради което възраженията на защитника на
подсъдимия П. Т. в този смисъл са неоснователни.
Неоснователни са възраженията и в жалбите на подсъдимите П. Т., Е.Е. и А.Х., за
недоказаност на деянието по чл.325 НК. Както бе посочено по-горе, при така приетата
фактическа обстановка, са посочени хронологично и действията на тези подсъдими,
доказани от кредитираните показания на свидетелите Дж. Д., В.Н., Д.Й., Зв. Н..
Законосъобразно е наложено наказанието за деянието по чл.325 ал.1 НК като е
отчетено, че за подсъдимите Н. Н., А. Х., С. Й. Й. и Й. Д. Й. са налице предпоставките за
приложението на чл. 78а от НК, като първоинстанционния съд ги е освободил от
наказателна отговорност и е наложил административно наказание на всеки един от тях глоба
в размер на 1000 лв., отчитайки степента на обществена опасност на деянието и на дейците.
Настоящият състав намира, че наложеното наказание е съответно на извършеното деяние,
предвид добрите характеристични данни на тези подсъдими, като в случая като смекчаващо
обсотятелство надделява изминалия период от деянието – повече от четири години, както и
това, че с процесуално си поведение подсъдимите с нищо не са допринесли за това дълго
във времето производство.
Правилно и законосъображно спрямо подсъдимите П. Т. и Е. Е., за извършеното
престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК не е приложен института на чл.78а от
НК. В случая е налице забраната на чл.78а ал.7 НК, тъй като разпоредбата не се прилага при
множество престъпления. Тези подсъдими са били осъдени с влязла в сила на 13.10.2023г.
присъда по нохд № 164/2020г. на РС-*****, за деяние извършено на 25.05.2018г. Налице е
съвкупност от престъпления по смисъла на чл.23-25 НК по отношение на деянието предмет
на това производство и настящото, поради което спрямо тях разпоредбата на чл.78а от НК е
неприложима – в т.см. ТР №2/21.10.2010г. т.д. №2/2010г. ОСНК ВКС. Наложеното наказание
17
на подсъдимите Т. и Е. е лишаване от свобода в размер на 3 месеца в минималния
предвиден размер, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.
Правилно и законосъобразно съдът е отчел в случая като смекчаващи обсоятелства
изминалия период от време от инцидента, като и тук следва да се има предвид изрядното
процесуално поведение на тези подсъдими в процеса, а така също следва да се добави и
трудовата им ангажираност. Правилно е приложен института на условното осъждане, като за
поправянето на дейците предвид и целите на наказанието не е небохоД. същите да бъдат
изолирани от обществото.
Поради изложените по-горе съображения по отношение определянето и размера на
наложените наказания на подсъдимите за престъплението по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
НК доводите на прокурора заявени в протеста, както и тези изложени в с.з. за налагане на
по-тежко наказание на подсъдимите за това престъпление, се явяват неоснователни, тъй като
както вече бе споменато наложеното наказание е съответно на обществената опасност на
деянието дейците, както и целите предвидени в чл.36 НК.
По отношение на обвинението по чл.144 ал.3 НК повдигнато на всеки един от
подсъдимите: Е. Е. - на 16.09.2019г., в гр.*****, се заканил с убийство към Д. А. Д. от
гр.*****, с думите: "Ще те убием! Ще те изтрием! Лично аз ще изкарам червата на баща ти!
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; По
отношение на С. Й. - на 16.09.2019 г., в гр.*****, се заканил с убийство към Д. А. Д. от
гр.*****, с думите: "Ще те убием! Ще ти изкараме червата. Ще убием и баща ти. Ще
изкараме и неговите черва! и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му и спрямо подс. Й. Й. - на 16.09.2019г., в гр.*****, се заканил с убийство
към Д. А. Д. от гр.*****, с думите: "Ще те убием! Ще ти изкараме червата. Ще убием и
баща ти! Ще изкараме и неговите черва! и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. Настоящият състав споделя изводите за несъставомерността на
повдигнатото обвинение по чл.144 ал.3 НК, спрямо подсъдимите Е. Е., С. Й. и Й. Й., поради
което същите са признати за невиновни. За осъществяване на престъпление по чл. 144, ал. 3
от НК от обективна страна се изисква, обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му. За съставомерността на деянието не е от значение
дали пострадалият се е изплашил от заканата, а дали тя обективно може да възбуди
основателен страх от осъществяването й, като това следва да се преценява към момента на
отправянето й, а не след минаването на определено време. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. В конкретния случай заканите отправени от всеки един от тримата
подсъдими/както и подс. Н., но на същият не е повдигнато такова обвинение/ са били в
контектста на осъществяваните спрямо пострадалия Дж.Д. действия представляващи състава
на престъплението хулиганство. В случая подсъдимите освен тези заплахи са изрекли и
други думи и изрази с обидно съдържание – „сега ще ти ебем майката сирийска“, „ще ти
счупим глават“,,циганин“, „педераст“, „сириец“, при кото му били нанесени и удари от тези,
18
както и останалите подсъдими. При това положение съдът намира, че целият страх у
пострадалия от случилото се, последвалия психически дискомфорт и социална
неразположеност са били провокирани от прояваната спрямо него физическа агресия, а не от
изречените конкретни фрази. Или казано по друг начин не думите, а поведението на
подсъдимите са причинили всички негативни последици за Дж. Д.. СПЕ не е направила
отграничение дали изпитания страх у пострадалия е предизвикан конкретно от заканите, или
пък от ситуацията в цялост – много на брой момчета и мъже с някои от които имал
предходна конфиктна ситуация и изпитания в този смисъл страх предизвикан от
съществуващите събития/проявено физическо насилие с травми в областта на главата/.
Поради изложените съображения доводите в протеста по отношение на отправените закани,
че са имали за цел да възбудят основателен страх у пострадалия се явяват неоснователни.
При това положение настоящият състав намира, че тези подсъдими правилно и
законосъобразно са били признати за невиновни да са извършили всеки един от тях
престъпление по чл.144 ал.3 НК.
По отношение обвинението повдигнато на подс. Ст. Й. за престъпление по чл.131
ал.1 т.12 във вр. с чл.130 НК - за това че на 16.02022г. в гр.***** е пирчинил на Д. М. А. две
леки телесни повреди - такава изразяваща се в дълбоко охлузване на кожата в областта на
лявата скула с отток на меките тъкани по съседство, която следва да се преценява по медико
– биологичния признак – болка и страдание и лека телесна повреда, изразяваща се в по -
лека степен на разстройство на съзнанието, която следва да са се преценява по медико -
биологичния признак - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
като деянието е извършено по хулигански подбуди. За да е изпълнен съставът на това
престъпление следва да е причинена телесна повреда по смисъла на посочената разпоредба,
както и да са налице хулигански подбуди в поведението на дееца. За да са налице такива, е
необхоД. да се установи, че подсъдимият е извършил деянието с цел да покаже явно
неуважение към обществото, пълно пренебрежение спрямо отделната човешка личност.
Както, че отсъстват лични отношения между подсъдимия и пострадалия, като вражда,
завист и др. В конкретния случай се установява, че причиненото телесно увреждане на св.Д.
А. представлява лека телесна поповреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК - лека степен на
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, установено от тройната,
както и повторна съдебно медицински експертизи, като същото е причинено от възникналия
конфликт между двамата. Действително при идването на мястото на инцидента пострадалия
Д. А. е бил посрещнат от подсъдимия Ст. Й., който му е посегнал, като последният от своя
страна е ударил подсъдимия, за което сам посочва в показанията си дадени пред
първоинстанционния съд. В този смисъл обясненията на подс. Ст. Й. в частта им, че е бил
ударен в стомаха от Д. А., се явяват достоверни. Т.е. преди нанасянето на удара довел до
посоченото травматично увреждане представляващо лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 НК, подс. Ст.Й. е бил ударен от Д. А.. Поради което в дадения случай действията
на подс. Ст.Й. са били да засегнат пострадалия по личен мотив, но не и да демонстрира
незачитане на правните норми, чрез такова посегателство върху пострадалия. В този смисъл
доводите на прокурора, че е осъществен състава на това престъпление се вяват
19
неоснователни, тъй като с оглед установената в случая фактическа обстановка телесната
повреда на Д. А. не се доказва да е причинена от подс. Ст. Й. по хулигански подбуди.
По отношенето на обвинението за извършено престъпление по чл.197 т.1 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК повдигнато на подсъдимите Е. Е. и П. Т. - за това, че на
16.09.2019г. в гр.***** в съучастие като съизвършители са отнели мобилния телефон с
поставена в него сим карта, от владението на св.Дж.Д., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвоят, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати: За да е налице съставът на
това престъплнение следва да бъдат доказани обективните и субективни елементи на
същия, а именно - отнемането на вещта, без съгласието на владелеца, както и наличие на
субективно намерение за своене у дееца, като в случая прекият умисълът, следва да е налице
у двамата подсъдими. От приетата фактическа обстановка се установява, че подс.Е. е
извършил отнемането на вещта, тъй като взел телефона от седалката на автомобила, на
която го е оставил пострадалия Дж. Д. и това е станало без съгласието на последния. По-
нататък, за да е налице осъществен състав на престъплението следва у този подсъдим да е
налице и умисъл за своене на вещта, което намира, че в случая не е установено безспорно.
Доказаните факти по отношение на това деяние са недостатъчни, за да се се стигне до такъв
извод. Няма никакви доказателства относно субективната страна на деянието по отношение
на подс. Е., тъй като не е ясно с какво намерение същият е взел телефона, който почти
веднага подс. П. Т. е поискал и той му го е предал. От своя страна по отношение на подс. Т.
не се установява безспорно наличието на съставомерния признак на деянието, а именно
отнемането от владението на чуждата вещ. Извършител на деянието е само този, който
участва в изпълнителното деяние на престъплението, като при кражбата това се изразява в
пряко отнемане на вещта - прекъсване на чуждото владение и установяване на трайно
владение за себе си. Както бе посочено фактическото отнемане в случая явно е извършено от
подс. Е.. По отношение на подс. Т. не е установено безспорно и намерението за своене. По
никакъв начин не са събрани доказателства в тази насока, като за това следва да се имат
предвид обясненията на същия, че е взел телефона, който е бил до колата, както и
посоченото от него в протокола за доброволно предаване от 17.09.2019г., в който
собственоръчно е посочил: „Видях телефона в колата на седалката и в яда си го взех“. Така
съдът намира, че в сучая не може да се направи извод, че у подсъдимия е било налице
намерение за своене на вещта, пердвид и разясненията в ППВС 6/71 ВС. Евентуално вземане
на вещта с друго намерение, включително и за послужване не е кражба, тъй като липсва
субективния състав на престъпленито. На следващо място, за да е налице съучастие под
формата на съизвършителство каквото е в случая обвинението по отношение на
подсъдимите Е. и Т., следва да е налице връзка на деянията на двамата съучастници, както в
обективно, така и в субективно отношение. Съучастникът следва да съзнава основните
елементи от състава на деяниет и че действа задружно с останалите съучастници. В
конкретния случай не се доказва наличие на такова намерение както у подсъдимия Е. така и
у подсъдимия Т..
20
По изложените съображения правните изводи на РС-***** се споделят и от
настоящия състав. Наведените доводи в протеста се явяват неснователни, тъй като както бе
посочено фактическите действия по вземането на телефона от подс.Е. и предаването му на
подс.Т., не осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението
кражба.
С присъдата шестимата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на
ОДМВР – ***** сумата 1104,57 лв. разноски на досъдебното производство, а по сметка на
РС-***** - 2918 лв. разноски в съдебното производство.
Съгласно чл. 189 ал. 3, изречение второ от НПК когато осъдените са няколко, съдът
определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Като е осъдил подсъдимите да
заплатят солидарно направените разноски по делото, съдът е нарушил закона, като
присъдата в тази й част следва да бъде изменена и се определят частта от разноските,
дължими от всеки от подсъдимите.
В процесния случай всеки един от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати
равни части от направените разноски както от досъдебното производство, така и на
съдебното следствие, а именно по 184,10 лева разноски от досъдебното производство и по
486,33 лева от съдебното производство.
Депозирано е искане за заплащане на разноски от повереника на частните обвинители
Д. Д. и Д. А. – адвокат В., за което е представен договор за правна защита и съдействие, по
който е заплатена сума в общ размер на 1600лв. за въззивното производство, както и
заплатена сума 1000лв. за първоинстанционното производство/л.59/, за което липсва
произнасяне от страна на РС-*****. С оглед изхода на спора разноски се следват единствено
на частния обвинител Д. Д., във връзка с оказаната му правна помощ по обвинението по
чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК, тъй като подс.Ст.Й., е оправдан обвинението по чл.131
ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 НК с пострадал Д. А.. Тъй като в представения договор за правна
помощ не е посочена платената сума от всеки един намира, че всеки един от тях е заплатил
по равно, именно сума в размер на 800лв. за въззивното производство и по 500лв. за
първоинстанционното поризводство. Поради което на основание чл.189 ал.3 НПК всеки от
подсъдимите П. Н. Т., Н. П. Н., А. Ю. Х., Е. К. Е., С. Й. Й. и Й. Д. Й. следва да заплати по
83,33лв. на частния обвинител Д. Д. за разноски в първоинстанционното производство и по
133,33лв. разноски за въззивното производство
При извършената цялостна проверка извън конкретните доводи, развити в жалбата,
въззивният съд не установи други основания за отмяна или изменение на проверяваната
присъда.
Водим от горното съдът и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК Окръжен съд -
*****
РЕШИ:
21
ИЗМЕНЯ Присъда №55 от 06.12.2023 г. по НОХД № 403/2021 г. по описа на Районен
съд – ***** в ЧАСТТА, с която подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно по сметка на
ОДМВР – ***** сумата от 1104,57 лева, разноски от досъдебното производство и по сметка
на Районен съд – ***** деловодни разноски от 2918 лева, като ОСЪЖДА подсъдимите П. Н.
Т., ЕГН: **********, Н. П. Н., ЕГН: **********, А. Ю. Х., ЕГН: **********, Е. К. Е., ЕГН:
**********, С. Й. Й., ЕГН:**********, Й. Д. Й., ЕГН: **********, да ЗАПЛАТЯТ всеки
един от тях по сметка на ОДМВР – ***** сумата от по 184,10 лв./сто осемдесет и четири
лева и десет стотинки/, разноски от досъдебното производство и по сметка на Районен съд –
***** сумата от по 486,33 лв./четиристотин осемдесет и шест лева и тридесет и три
стотинки/, разноски на съдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА подсъдимите П. Н. Т., ЕГН: **********, Н. П. Н., ЕГН: **********, А. Ю.
Х., ЕГН: **********, Е. К. Е., ЕГН: **********, С. Й. Й., ЕГН:**********, Й. Д. Й., ЕГН:
********** да ЗАПЛАТЯТ всеки един от тях на Д. А. Д., ЕГН********** по 83,33
лв./осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ за сторените разноски в
първоинстанционното произвоство и по 133,33 лв./сто тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/ за разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22