Мотиви към
присъда по НОХД 304/2019 г. по описа на СГС-НО, 20-ти
с-в
НОХД
№ 304/2019 г. е образувано в Софийски градски
съд (СГС) по внесен от Софийска градска прокуратура (СГП) обвинителен акт по
досъдебно производство № 513 ЗМИП 5231/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13958/2018 г. по описа на СГП, срещу С.П.В.
за това, че за периода от 21.03.2011 г. до 13.12.2012 г., в гр. София, в
условията на продължавано престъпление – с пет отделни деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и същата обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице – счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов договор № 660/27.12.2006 г. и длъжностна
характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди пари, на обща стойност
61 300 лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това ѝ качество да
ги управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“ АД с IBAN : ***,
и длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай, поради това, че деецът е осъждан, като отделните деяния са
извършени както следва :
1. Ha
21.03.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице -счетоводител в
„Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов договор №
660/27.12.2006 г. и длъжностна характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди
пари, на стойност 2 000 лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това
ѝ качество да ги управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“
АД с IBAN : *** ;
2. На 17.06.2011 г., в гр. София, в
качеството си на длъжностно лице -счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов договор № 660/27.12.2006 г. и длъжностна
характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди пари, на стойност 3 000
лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това ѝ качество да ги
управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“ АД с IBAN : *** ;
3. На 26.09.2011 г., в гр. София, в
качеството си на длъжностно лице -счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов
договор № 660/27.12.2006 г. и длъжностна
характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди пари, на стойност 26 300
лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това ѝ качество да ги
управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“ АД с IBAN : *** ;
4. Ha
17.01.2012 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице -счетоводител в
„Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов договор №
660/27.12.2006 г. и длъжностна характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди
пари, на стойност 27 000 лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това
ѝ качество да ги управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“
АД с IBAN : *** ;
5. На 13.12.2012 г., в гр. София, в качеството
си на длъжностно лице -счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов договор № 660/27.12.2006 г. и длъжностна
характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди пари, на стойност 3 000
лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това ѝ качество да ги
управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“ АД с IBAN : *** –
престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, пр. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
С разпореждане на съдията –
докладчик от 07.03.2019 г. делото е насрочено в открито разпоредително
заседание, проведено на 25.03.2019 г. С оглед становищата на страните, изразени
в разпоредителното заседание, делото е протекло по реда на Глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението спрямо подс. В.. Намира, че възприетата
в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства, които
намира за непротиворечиви. В частност акцентира върху трудов договор и
длъжностна характеристика за заеманата от подсъдимата длъжност и протокол от
проведена ревизия в „Ч.Б.“ ЕАД и на способите за доказване – експертизи.
Посочва, че въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, се налага единствено възможният извод, че подс. В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
вмененото ѝ престъпно посегателство. Счита за безспорно доказано, че подсъдимата
е имала качеството „длъжностно лице“, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК,
тъй като, съгласно трудовия договор и длъжностна характеристика за заеманата от
нея длъжност, работата ѝ като счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД е била свързана с
пазене на чуждо имущество, собственост на юридическо лице през инкриминирания
период от време. Излага доводи, че с пет отделни деяния, подсъдимата е
изтеглила от банковата сметка на дружеството сума, в общ размер от 61 300
лева, която не е възстановила, а е използвала за лични нужди. Застъпва, че подс. В. е следвало да използва поверените ѝ парични
средства за целите на създадената Взаимоспомагателна каса (ВСК) в дружеството и
да ги отчете, но вместо това се е разпоредила неправомерно с тези средства в
своя лична полза. Предлага на съда да признае подсъдимата В. за виновна по
повдигнатото ѝ обвинение, като ѝ бъде наложено наказание при баланс
на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“, над
минимума и под средния, предвиден в закона, размер и лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за срок от 3 (три) години, като счита, че
наказания в този размер биха съответствали на целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Защитникът на подс.
В. – адв. К.М., САК, навежда доводи, че от събраните
по делото гласни доказателствени средства е
установено, че сумите по визираната от обвинението банкова сметка ***, а не на „Ч.Б.“
ЕАД и последното не се явява ощетено юридическо лице. Намира за декларативно твърдението,
че процесните суми са собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, тъй
като ВСК няма правен статут. Изтъква, че по делото не е доказано по нужния
несъмнен и категоричен начин, че установената липса по банковата сметка на ВСК
се дължи именно на присвояване от страна на подсъдимата, тъй като по делото не
е установено нито един от членовете на ВСК да се тъжи от неизплатени суми при
напускане или неотпуснати заемни средства, нито такива липси са констатирани в
счетоводството на ВСК. Квалифицира извършената инвентаризация като
непрофесионална и формална. Акцентира на разминаване между отделните експертни
заключения по отношение на конкретния размер на сумите, които се твърди да са
присвоени. Изразява становище, че обвинението не е прецизирало коя от двете
форми на изпълнително деяние, визирани в състава на престъплението по чл. 201
от НК, е осъществила подсъдимата, като сочи, че инкриминираните парични суми не
са били нито връчени, нито възложени за управление на В.. Застъпва, че със задължението
да оформят документацията на ВСК са били натоварени още няколко лица, както и
достъп до касата и документацията на ВСК са имали и други лица. Желае
подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото ѝ обвинение, като намира
същото за недоказано.
Подсъдимата В. се възползва от
правото си да не дава обяснения по подигнатото ѝ обвинение.
При упражняване правото си на лична
защита, подсъдимата се присъединява към становището на защитника си.
В предоставената ѝ последна
дума, желае да бъде оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и доказателствени средства,
съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при
спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за
установено следното :
От
фактическа страна
По силата на трудов договор № 660/27.12.2006 г., сключен между „Ч.Б.“ ЕАД,
в качеството му на работодател, и подс. С.П.В., в
качеството ѝ на служител, последната била назначена на длъжност
„счетоводител“ в Дирекция „Финанси“, направление „Финансово – счетоводно“ в
отдел „Електроразпределение Столично“ към „Ч.Б.“ ЕАД. Тази длъжност подсъдимата
заемала и към 2011 г.
Съгласно длъжностната характеристика
на заеманата от подс. В. длъжност в „Ч.Б.“ ЕАД,
връчена ѝ на 17.06.2008 г., трудовата ѝ мисия била да отговаря за
приемането и обработката на постъпващите счетоводни документи, при спазване на
счетоводното и данъчното законодателство и в съответствие с прилаганата
счетоводна политика на отдела. Конкретните задължения на В. били : да приема и
обработва постъпилите в отдела документи, като следи законосъобразността и
целесъобразността на стопанските операции, наличието на необходимите реквизити
и оторизации в първичните счетоводни документи,
съгласно изискванията на счетоводното и данъчното законодателство и одобрените
вътрешнофирмени процедури ; да съставя счетоводни статии за отразяване на
стопанските операции, като спазва изискванията на Закона за счетоводството,
счетоводната политика и приложимите стандарти ; да извършва осчетоводявания на
всички постъпили документи на дневна база ; да контролира контировките,
направени от служителите в другите отдели ; да отразява стопански операции,
свързани със счетоводни сметки от група 20, 21, 24, 25, 75 и 70 (активи,
амортизации, приходи от присъединяване) – подробно описани в длъжностната
характеристика ; да участва в комисии при извършване на проверки на материално
– отговорно лице (МОЛ) и при годишни инвентаризации и изготвя инвентарни
списъци ; да изготвя справки и информации за целите на финансовите отчети,
статистическите отчети, както и за други цели по нареждане на преките ѝ
ръководители ; да уведомява за констатирани нарушения на финансовата и
отчетната дисциплина прекия си ръководител ; да изпълнява всички други
възложени задачи от прекия си ръководител, свързани с дейността ; при
необходимост да участва в проекти, свързани с изработването и внедряването на
програмни продукти и да изготвя и анализира данни, свързани с тези проекти ; да
участва в изготвяне на справки във връзка с вътрешни проверки, одити и външни
проверки ; да комуникира във връзка с преките си задължения с отделите,
представящи документи за осчетоводяване ; да регистрира получаването и
предаването на документи към другите отдели ; да обобщава, анализира и засича
ДАП за класовете активи, за които отговаря ; да изготвя данъчни декларации по
ЗМДТ в частта на активите и да отговаря за спазване на сроковете за деклариране
на активи във връзка с придобиването им ; да представя справки, информация на
външни отдели, след одобрение на прекия си ръководител.
Подсъдимата В., при изпълнение на
заеманата от нея длъжност, била подчинена пряко на ръководител отдел „Капитал и
активи“ в дружеството, а административно – на финансовия директор на „Ч.Б.“
ЕАД.
На неустановена по делото дата преди 1983 г., била
учредена Взаимоспомагателна каса (ВСК) на служителите от дружествата от групата
на „ЧЕЗ Б.“ (към момента на учредяване - „Електроснабдяване“). Взаимоспомагателната
каса не притежавала статут на юридическо лице или каквато и да било друга
нормативно регламентирана правно – организационна форма на самостоятелен
финансов и правен субект на стопанския живот в страната, нито имала каквато и да
е финансова, правна или организационна обвързаност с „ЧЕЗ Б.“
(„Електроснабдяване“). Респективно последното нямало към нея и кумулираните от дейността ѝ средства никакви
финансови и/или организационни задължения или права. Основна цел на ВСК била да
подпомага финансово своите членове, чрез отпускане на заеми. Средствата за
последните се набирали от встъпителни вноски и членски вноски на служителите,
членуващи доброволно във ВСК, в размер, определен от самите служители и удържан
от заплатите им в дружествата от групата на „Ч.Б.“ ЕАД. Вноските на служителите
на ВСК били тяхна лична собственост, но се превеждали по банкова сметка, ***. Предназначението
на набраните средства от вноски на служители било в случай на необходимост, да
им се отпускат заемни средства. Средствата се отпускали въз основа на молба от
заявителя – член на ВСК до председателя, който от своя страна одобрявал и сортирал
постъпилите всеки месец молби за отпускане на заемни средства и ги предоставял
на касиера на ВСК за осчетоводяване и отпускане на одобрените заемни средства.
Получените заемни средства от членовете на ВСК се връщали от тях отново чрез
заявен превод от работна заплата или в брой („на ръка“), в касата на ВСК.
Средствата се получавали срещу лихва, като събраните от платени лихви суми
отивали за заплащане на възнаграждение на председателя, касиера и счетоводителя
на ВСК. Същите били и служители на дружествата от „Ч.Б.“ ЕАД, но функциите си
във връзка с дейността на ВСК изпълнявали отделно, доброволно, в извънработно
време, тъй като не били част от задълженията им като служители на „Ч.Б.“ ЕАД.
През различните периоди от време,
ВСК имало различен брой членове. Към 11.04.2016 г., същите наброявали 310 служители
на дружествата от групата на „ЧЕЗ Б.“, сред които и свидетелите Й.М. –П., П.Т.,
Н.Д. и Р.Г..
От неустановена по делото дата до 01.01.2011 г., председател на ВСК била Магдалена В.. На 01.01.2011 г., функциите на председател били поети от св. Г.И.,
която ги изпълнявала до м. януари 2013 г., когато те били поети от св. К.П., а
от м. юни 2014 г., когато св. П. излязла в отпуск по майчинство – от св. С.Г..
При предаването на функциите на председателстващия ВСК му били предавани
молбите за отпускане на кредит, както и информация относно банковата сметка,
открита на името на ВСК и парола за достъп при интернет банкиране.
Председателят на ВСК приемал, одобрявал и сортирал подадените молби за
отпускане на заемните средства и бил ангажиран с разпределението на получените
суми от встъпителни вноски и членски вноски от членовете на ВСК.
От 1988 г. касиер на ВСК била подс. В.. От неустановена по делото дата през 2010 г., тя
поела и функциите на счетоводител на ВСК, след пенсиониране на св. Н.Д., която
дотогава била счетоводител на касата. Във фактическите задължения на касиера на
ВСК било включено единствено изплащането на отпуснатите заемни средства на
членовете на ВСК и отчитането на раздадените финансови средства, които се
представяли на счетоводителя. Във фактическите задължения на счетоводителя на
ВСК се включвало обработването на молби за отпускане на заемни средства,
нанасяне в картоните на членовете на ВСК на постъпленията от месечните вноски и
отпуснатите заемни средства и оформянето на счетоводните книги на ВСК. Подсъдимата
В. нямала подписан трудов договор и длъжностна характеристика, по отношение на
изпълняваните от нея функции във ВСК, с оглед посочените по-горе доброволност
на изпълняване на функциите в нея и липса на правно – организационна форма.
След като св. Г.И. започнала да
изпълнява функциите на председател на ВСК, на 15.03.2011 г., заедно с подс. В. депозирали искане до „П.Б.“ АД (с настоящо
търговско наименование Ю.И Е.Д.Б.“ АД) за откриване на банкова сметка *** „Ч.Б.“
ЕАД. Такава банкова сметка *** : ***. На 10.03.2015 г., св. И. упълномощила подс. В. с нотариално заверено пълномощно, да я
представлява пред Ю.И Е.Д.Б.“ АД, с право да се разпорежда с банковата сметка
на ВСК, открита в същата банка, с право да тегли и внася суми без ограничение в
размера им, да прави справки по наличността на сметката, да изисква банкови
референции, както и да извършва други банкови операции, включително да извършва
банкови преводи. Спесимен за теглене на суми от
сметката имали св. И. и подс. В.. Изтеглените суми от
банковата сметка следвало да се осчетоводяват чрез приходни касови ордери (ПКО)
от подс. В..
Отделно от това, суми, постъпващи
във ВСК, се съхранявали от касиера и в каса. Сумите от касата на ВСК се
усвоявали в брой, за което касиерът, който фактически ги предавал на члена на
ВСК, следвало да състави съответните разходни касови ордери (РКО). Впоследствие,
тези суми се нанасяли от счетоводителя на ВСК в личните картони на всеки член.
Когато се връщали заемите в касата, се издавал от касиера приходен касов ордер
за внесената сума. Също така, всеки месец счетоводителят нанасял вноските по
заемите и се изчислявал остатъкът периодично, за да се знае колко точно всеки
член дължи.
Усвоените средства за периода от 21.03.2011
г. до 17.11.2014 г. от подс. В. и от св. И.,
изтеглени в брой от банковата сметка на ВСК, възлизали на 1 000 000 лева. Подсъдимата В. изтеглила от банковата сметка на
ВСК сумата от 974 000 лева, като липсват разходооправдателни
документи за изтеглени суми, в размер на 136 390.78 лева. Свидетелката И.
изтеглила от банковата сметка на ВСК сумата от 26 000 лева, която била
правилно осчетоводена и за която имало разходооправдателен
документ.
На 21.03.2011 г., подс. В. посетила клон на „П.Б.“ АД (с настоящо търговско
наименование Ю.И Е.Д.Б.“ АД), находящ се в гр. София
и изтеглила от банковата сметка на ВСК на каса сумата от 2 000 лева. На
същата дата, подс. В. внесла сума от 350 лева по
сметката, открита на нейно име в „П.И.Б.“ АД, за погасяване на задължение по
кредитна карта (вж. заключение на извършена допълнителна съдебно счетоводна –
оценителна експертиза – т. 1, л. 349 от досъдебното производство).
На 17.06.2011 г., подс. В. посетила клон на „П.Б.“ АД (с настоящо търговско
наименование Ю.И Е.Д.Б.“ АД), находящ се в гр. София
и изтеглила от банковата сметка на ВСК на каса сумата от 3 000 лева. На
същата дата, подс. В. внесла сума от 300
лева по сметката, открита на нейно име в „П.И.Б.“ АД, за погасяване на
задължение по кредитна карта (вж. заключение на извършена допълнителна съдебно
счетоводна – оценителна експертиза – т. 1, л. 349 от досъдебното производство).
На 26.09.2011 г., подс. В. посетила клон на „П.Б.“ АД (с настоящо търговско
наименование Ю.И Е.Д.Б.“ АД), находящ се в гр. София
и изтеглила от банковата сметка на ВСК на каса сумата от 26 300 лева. На същата
дата, подс. В. внесла сума от 300 лева по сметката,
открита на нейно име в „П.И.Б.“ АД, за погасяване на задължение по кредитна
карта (вж. заключение на извършена допълнителна съдебно счетоводна – оценителна
експертиза – т. 1, л. 349 от досъдебното производство) На 17.01.2012 г., подс. В. посетила
клон на „П.Б.“ АД (с настоящо търговско наименование Ю.И Е.Д.Б.“ АД), находящ се в гр. София и изтеглила от банковата сметка на
ВСК на каса сумата от 24 200 лева (вж. заключение на извършена съдебно
счетоводна – оценителна експертиза – т. 1, л. 253 от досъдебното производство).
На същата дата, подс. В. внесла сума от 1 144
лева по сметката, открита на нейно име в „П.И.Б.“ АД, за погасяване на
задължение по кредитна карта (вж. заключение на извършена допълнителна съдебно
счетоводна – оценителна експертиза – т. 1, л. 349 от досъдебното производство).
На 13.12.2012 г., подс. В. посетила клон на „П.Б.“ АД (с настоящо търговско наименование
Ю.И Е.Д.Б.“ АД), находящ се в гр. София и изтеглила
от банковата сметка на ВСК на каса сумата от 3 000 лева. На същата дата, подс. В. внесла сума от 340 лева по сметката, открита на
нейно име в „П.И.Б.“, АД за погасяване на задължение по кредитна карта (вж.
заключение на извършена допълнителна съдебно
счетоводна – оценителна експертиза – т. 1, л. 349 от досъдебното
производство).
Общият размер на паричните суми, изтеглени
от подс. В. на посочените дати, респективно внесени
по банковата ѝ сметка в „ПИБ“ АД, възлизал на 58 500 лв. По делото
не се установи подс. В. да е възстановила по
банковата сметка на ВСК изтеглените от нея суми в посочения размер. Общият
размер на внесените от подс. В. суми по сметката,
открита на нейно име в „П.И.Б.“, АД, на посочените дати, възлиза на сумата от 2 434
лева.
Във връзка с достигнала до
председателя на ВСК информация през м. януари 2015 г. за затруднения при
отпускане на заемни средства от ВСК, със заповед на председателя на ВСК от
16.01.2015 г. било възложено на комисия в състав свидетелите С.И.Г., В.Б.П., П.П.Т. и Й.В.М. –П., да извърши ревизия на ВСК, в срок до
31.01.2015 г. Извършена била ревизия, чието начало било поставено с попълването
на въпросен лист от подс. В. и било установено, че в
касата на дружеството не са налични парични средства. В хода на ревизията, на
ревизиращите били предоставени следните документи : картоните, в които се
отразяват оборотите на ВСК за всеки неин член, съдържащи данни с начално салдо
м. 01.2011 г. и с отразено движение до м. 11.2014 г. ; папки, съдържащи
приходни и разходни документи за периода м. 01.2011 г. – м. 11.2014 г. и извлечения
от банковата сметка за същия период ; счетоводни книги за периода 2011 – 2014
г., с нанесени данни до м. 11.2014 г.
На комисията не били представени касови
книги, документи от последно извършвана ревизия, както и документи за приемане
– предаване на смяна на лицата, изпълняващи длъжности „председател“,
„счетоводител“, „касиер“, както и такива, отразяващи предаването на
счетоводните документи от Н.Д. – изпълняващ длъжността „счетоводител“ до 2011
г., на подс. С.В.. Комисията констатирала, че
счетоводните книги на ВСК не били водени коректно. В резултат на работата си,
комисията констатирала счетоводна липса, в размер на 136 390.78 лева. За
констатациите на комисията били сезирани органите на реда.
На проведено общо събрание на
членовете на ВСК в дружествата от групата на „Ч.Б.“ ЕАД от 18.02.2016 г., било
взето решение за прекратяване на дейността ѝ и закриване на ВСК.
Подс. С.П.В. е родена на *** ***,
българка, български гражданин, със средно специално образование, пенсионер,
живуща ***, ж. к. „Редута“, ул. „*********, вход единствен, ет. *******, ЕГН **********.
Същата е неосъждана (реабилитирана).
По
доказателствата
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното
производство доказателства, закрепени в писмените доказателства и гласните и
писмени доказателствени средства и способите за
събиране и проверка на доказателствен материал, а
именно : показанията на свидетелите Васка
Б.П. (л. 64/гръб – л. 69 от съдебното производство и тези, снети в хода на
досъдебното производство (т. 1, л. 139), приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
от НПК), Й.В.М. -П. (л. 70 – л. 75 от съдебното производство), С.И.Г. (л. 75/гръб
– л. 79 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното
производство (т. 1, л. 143), приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК), П.П.Т. (л. 79 – л. 81/гръб от
съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство (т. 1, л.
145), приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК),
Г.Б.И. (л. 82/гръб – л. 86 от съдебното производство и тези, снети в хода на
досъдебното производство (т. 1, л. 146/гръб), приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК), К.Г.П. (л. 86/гръб – л. 87/гръб от съдебното производство),
Филип Г.Г. (л. 96/гръб – л. 98/гръб от съдебното
производство), С.Г.Д. (л. 98/гръб – л. 99/гръб от съдебното производство), Н.П.Д.
(л. 218/гръб – л. 220/гръб от съдебното производство), П.И.Н. (л. 220/гръб – л.
222 от съдебното производство), Р.Б.Г. (л. 222/гръб от съдебното производство)
и К.Д.Х. (л. 223 от съдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – заверени електрофотографски (ксерографски)
копия на заповед за ревизия на ВСК при „ЧЕЗ Груп“ – гр. София от 16.01.2015 г.
(т. 1, л. 6 от досъдебното производство), протокол за предаване на съхранение
на документи, получени във връзка с ревизията на ВСК на служителите на „ЧЕЗ
Груп“ от 26.01.2015 г. (т. 1, л. 7 от досъдебното производство), доклад от
инвентаризация на ВСК от 26.01.2015 г., ведно с приложения (т. 1, л. 8 – л. 35
от досъдебното производство), незаверено електрофотографско
(ксерографско) копие на извлечение от банкова сметка ***
: ***, открита в „П.Б.“ АД (т. 1, л. 36 – л. 129 и т. 2 от досъдебното
производство), писмо от „ЧЕЗ Разпределение Б.“ АД, изх. № CD-DOC-3676/1/11.04.2016 г., ведно с
приложения – заверено електрофотографско (ксерографско) копие на трудов договор на С.П.В., длъжностна
характеристика на С.П.В. и списък на ощетените членове на ВСК на дружествата от
групата на ЧЕЗ в Б. (т. 1, л. 192 – л. 204 от досъдебното производство), писмо
от „ЧЕЗ Разпределение Б.“ АД, изх. № CD-DOC-9463/21.09.2016 г., ведно с
приложения – заверено електрофотографско (ксерографско) копие на протокол от проведено общо събрание
на членовете на ВСК от 18.02.2016 г. (т. 1, л. 224 – л. 227 от досъдебното
производство), писмо от БНБ, изх. №
БНБ-95356/06.06.2017 г., ведно със справка от
информационната система на Регистъра на банковите сметки на подс.
В. (т. 1, л. 238 – л. 241 от досъдебното производство), писмо от юрисконсулт Н.С.до
водещия разследването (т. 1, л. 245 от досъдебното производство), протокол от
проверка на място на картони на ВСК членове (т. 1, л. 258 – л. 263 от
досъдебното производство), протокол от касова наличност във ВСК към м. ноември
2010 г. (т. 1, л. 264 – л. 265 от досъдебното производство), извлечения от
движенията по банкови сметки с титуляр С.П.В., открити в „Райфайзенбанк Б.“ ЕАД
(т. 1, л 278 – л. 282 от досъдебното производство), в „ОББ“ АД (т. 1, л. 284 –
287 от досъдебното производство), в „ПИБ“ АД (т. 1, л. 289 – л. 309 от
досъдебното производство), в „Банка ДСК“ АД (т. 1, л. 310 – л. 320 от
досъдебното производство), писмо от Ю.И Е.Д.Б.“ АД, изх. № 1201/0856/17.07.2017 г., ведно с приложения
(т. 2, л. 7 – л. 277 от досъдебното производство), в т.ч. искане за откриване
на банкова сметка ***.03.2011 г. (т. 2, л. 49 от досъдебното производство),
договор за разплащателна сметка в Ю.И Е.Д.Б.“ АД от 15.03.2011 г. (т. 2, л. 50
от досъдебното производство), разпоредители по банкова сметка ***.03.2011 г.
(т. 2, л. 32 от досъдебното производство) и пълномощно от 10.03.2011 г. (т. 2,
л. 56 от досъдебното производство), справка за съдимост и бюлетини за съдимост на
подсъдимата (л. 13 – л. 15 от съдебното производство) ; способи на доказване – заключения на съдебно счетоводна –
оценителна експертиза (т. 1, л. 151 – л. 159 от досъдебното производство), допълнителна
съдебно счетоводна – оценителна експертиза (т. 1, л. 249 – л. 257 от
досъдебното производство), допълнителна съдебно счетоводна – оценителна
експертиза (т. 1, л. 318 – л. 348 от досъдебното производство) и вещественото доказателствено
средство по делото – оптичен носител – приложение към допълнителна съдебно
счетоводна – оценителна експертиза (т. 1, л. 349 от досъдебното производство).
В посочената доказателствена
съвкупност не фигурират писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени средства, както и способ на доказване, които
да не са относими към предмета на доказване по
наказателното производство.
При формиране на изводите си по фактите, съдът не
ползва единствено показанията на св. К.Х., депозирани в открито съдебно
заседание (о.с.з.) на 24.07.2019 г., като прецени, че този свидетел не е
възприел факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване и не
допринася за изясняване на обективната истина. Останалите събрани и проверени в
хода на съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе
гласни и писмени доказателствени средства и писмени
доказателства, включително и приобщените по предвидения за това процесуален ред
от досъдебната фаза на процеса, както и способи на доказване – експертизи,
подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.
Така, при формиране на изводите си
по фактите, съдът се довери изцяло на показанията на свидетелите В.П., Й.М. –П.,
С.Г. и П.Т.. Това той направи, като прецени, че показанията им са напълно еднопосочни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви, кореспондират със събраните гласни и
писмени доказателствени средства и в частност – с
отразеното в доклада от инвентаризация на ВСК от 26.01.2015 г., поради което и
намери, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Въз основа
на показанията на тези свидетели, съдът установи фактите и обстоятелствата,
довели до извършване на ревизията на ВСК, предоставените на ревизиращия екип
документи, механизмът за извършване на ревизията и резултатите на същата, както
и поведението на подс. В. по време на ревизията.
Показанията на тези свидетели допринесоха, наред със заключенията на съдебно –
счетоводно и оценителните експертизи, за установяване на механизма на набиране
на средства по сметка и по каса на ВСК, механизма за отпускане на заемни
средства на членовете на ВСК и на връщане на заемните средства, както и този на
отразяване на получените вноски и получените заеми в картоните на членовете на
ВСК. Действително, в показанията си, депозирани пред настоящата инстанция,
свидетелите П., Г. и Т. не бяха в състояние да възпроизведат в цялост и в
детайли възприетата от тях фактическа обстановка, относима
към предмета на доказване, което наложи приобщаване на показанията им,
депозирани на досъдебната фаза, пред водещия разследването, към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред.
Това обстоятелство, обаче, добре се обяснява с изминалия значителен период от
време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и
обстоятелства – 16 – 20.01.2015 г., и тази на депозиране на показанията им пред
съда – на 14.05.2019 г., при което е напълно естествено да се приеме, че
свидетелите не са в състояние да възпроизведат конкретно възприети факти и
обстоятелства в цялост и детайли, и категорично не води до извод за евентуална
заинтересованост или недобросъвестност на тези свидетели. Показанията им, в
нито една тяхна част, не се разколебават от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, а напротив – кореспондират не
само помежду си, но и с показанията на свидетелите Г.И., П.Н., К.П. и Н.Д. и с
писмените доказателствени средства.
Като единни, взаимнодопълващи
се, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите, събрани по делото, доказателствени източници, съдът кредитира с доверие и
показанията на св. Г.И. – председател на ВСК от 01.01.2011
г. до м. януари 2013 г., св. К.П. – председател на ВСК в периода от м. януари
2013 г. до м. юни 2014 г., и на св. Н.Д. – счетоводител на същата до
неустановена по делото дата през 2010 г. Въз основа на показанията на тези
свидетели, съдът установи изпълняваните от подс. В.
функции към ВСК в периода от 1988 г. до 2014 г., взаимоотношенията на
подсъдимата с председателстващите ВСК, функциите на председателя, касиера и
счетоводителя на ВСК (в тази насока е и писмо от „Ч.Б.“ ЕАД, находящо се в т. 1, л. 224 от досъдебното производство).
Показанията на св. Г.И. послужиха на съда да формира изводи и относно начина на
откриване на банковата сметка в Ю.И Е.Д.Б.“ ЕАД, титулярът
на банковата сметка – ВСК, наличието на интернет банкиране и упълномощаването
на подс. В. за разпореждане със сумите по банковата
сметка. По отношение на тези факти и обстоятелства, показанията на св. И.,
освен че са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондират
по небудещ съмнение начин и с писмените доказателствени
средства – представените под формата на заверени електрофотографски
(ксерографски) копия документи, налични в Ю.И Е.Д.Б.“
АД, във връзка с откриването на банковата сметка на ВСК към „Ч.Б.“ ЕАД на
15.03.2011 г. (т. 2 от досъдебното производство). Въз основа на показанията на
св. Д., съдът установи и фактите и обстоятелствата, свързани с обслужването на
заемните средства от членовете на ВСК, както и практиката за съхранение на
средства на членовете на ВСК в каса, осчетоводяването на постъпилите вноски,
отпуснатите заемни средства и вноските по връщането им до края на 2010 г.
Настоящата инстанция кредитира в
цялост и показанията на свидетелите Филип Г. и С.Д., депозирани в хода на
съдебното следствие, като съобрази, че същите са еднопосочни, взаимно допълващи
се и кореспондират с показанията на свидетелите П., И. и Д., относно
собствеността на средствата, кумулирани по банковата
сметка и в касата на ВСК, липсата на вреди за дружеството „Ч.Б.“ ЕАД, в
резултат на констатираните липси от ВСК, липсата на претенции на членовете на
ВСК към „Ч.Б.“ ЕАД, във връзка с констатираните липси. Показанията на св. Г.
кореспондират и с показанията на св. И., относно титуляра
на банковата сметка, по която са постъпвали отчисленията за ВСК. Въз основа на
показанията на свидетелите Г. и Д., съдът установи безспорно, че набираните във
ВСК средства, макар и набирани чрез удръжки от трудовото възнаграждение на
служителите от дружествата на „Ч.Б.“ ЕАД, не били собственост на дружеството, а
на физическите лица - служители. В този смисъл, св. Г. сочи : „Тези пари, обаче, по тази сметка, не са на
„Ч.Б.“ ЕАД, това са пари на служителите на дружествата на ЧЕЗ…“, „…Ч.Б.“ ЕАД не
е претърпяла вреди от действията на С.В.. Парите, за които се твърди да са
присвоени, не са на „Ч.Б.“ ЕАД, те са на тази ВСК. „Ч.Б.“ ЕАД или юридическото
лице, на което тя е правоприемник, никога не е създавало тази ВСК, която да е
била част от нейната правно – организационна структура.“, както и „Бюджетът на „Ч.Б.“ ЕАД не е бил ангажиран с
покриване на загуби на членове на ВСК“ (л. 98 от съдебното производство). В
същата насока са и показанията на св. С.Д. – „Парите в тази сметка на ВСК – след като се касае за доброволно
сдружение на работници и служители, са само на тези работници и служители,
примерно от заплатите им, т.е. парите в сметката не са били на „Ч.Б.“ ЕАД“)
(л. 99/гръб от съдебното производство). За да кредитира показанията на свидетелите
Г. и Д. в тази им част, съдът съобрази, че същите получават категорична доказателствена подкрепа и в показанията на св. П. („ЧЕЗ“ не възстанови парите на тези хора,
защото това са лични вноски… Това си е отделно сдружение, организация, което
няма нищо общо с „ЧЕЗ“ – л. 68/гръб от съдебното производство), св. М. („„ВСК по никакъв начин не е имала връзка с „Ч.Б.“
ЕАД“ – л. 74 от съдебното производство),св. Т. („Единствената връзка между ЧЕЗ и тази ВСК е, че служителите на ЧЕЗ са
членове на ВСК. Аз не знам да има юридическа връзка между тях. Не знам ВСК да е
собственост на ЧЕЗ. Функциите във ВСК се изпълняваха на доброволни начала …
като „ЧЕЗ Б.“ не е плащало възнаграждение на тези хора“ – л. 81 от
съдебното производство), св. И. („Не е
имало финансова връзка между ВСК и ЧЕЗ. Не е имало пари на ЧЕЗ, които да са
давани на касата, или ЧЕЗ да заплаща. …. Не е имало организационна връзка между
касата, „ЧЕЗ Груп“ или някое от дружествата му“ – л. 84 от съдебното
производство) и св. Н. („По отношения на
липсата – тъй като „Ч.Б.“ ЕАД, дружествата към него, въобще нямат щета, щетата
е спрямо хората, членували във взаимоспомагателната каса … както казах, тъй като „Ч.Б.“ ЕАД нямат щета,
поради това не са предприемани дисциплинарни мерки спрямо подсъдимата. … Това
са пари лично на лицето… Това са пари лично на служител или работник“ – л.
222 от съдебното производство). Така събраната доказателствена
съвкупност позволи на настоящата инстанция да формира еднозначен и категоричен
извод по фактите, че инкриминираните от държавното обвинение суми не са били
собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, а на отделните физически лица – членове на ВСК,
които, обаче, не са посочени от обвинението като пострадали от инкриминираното
деяние.
Съдът кредитира с доверие и
показанията на свидетелите П.Н. и Р.Г., като прецени, че като членове на ВСК,
същите допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с
дейността на ВСК каса, а тези на св. Н. – и за начина на кумулиране
и разходване на средства за ВСК, начина на сформиране на ревизиращия екип и
резултатите от извършената ревизия на ВСК.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че така събраните по делото гласни доказателствени
източници са логични, последователни, еднопосочни, взаимно допълващи се и
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателствени
средства и писмени доказателства, поради което и за съда не възникна съмнение
относно пълната им кредитируемост. Ето защо и СГС прецени,
че няма пречка да постави обсъдените гласни доказателствени
източници в основата на изводите си по фактите.
Съдът кредитира като достоверни и относими към предмета на доказване по делото, съгласно
разпоредбата на чл. 102 от НПК, и останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства по делото, изрично посочени от
него в началото на доказателствения му анализ като
такива, но необсъдени отделно тук, които също използва при изграждане на фактическите
си изводи.
При формиране на изводите си по
фактите, съдебният състав кредитира изцяло и ползва и способите на доказване –
експертизи, като съобрази, че същите са относими към
предмета на доказване по делото, отговарят ясно, точно и в пълнота на
поставените им въпроси и са дадени от вещи в съответната област на науката лица,
за които липсват каквито и да е основания за съмнения в тяхната
безпристрастност, обективност и компетентност. В тази връзка, настоящият съд
дължи да посочи, че не се откриват съществени противоречия между заключенията
на експертните заключения на основната и допълнителни съдебно – счетоводни и оценителни
експертизи, изготвени от в. л. М.Ж., в какъвто смисъл са доводите на защитата. Единственото
противоречие между така изготвените и приети експертни заключения касае размера
на паричната сума, изтеглена от подсъдимата на 17.01.2012 г. Така, видно от
заключението на основната съдебно счетоводно – оценителната експертиза (т. 1,
л. 151 – л. 165 от досъдебното производство) и допълнителната такава (т. 1, л.
249 – л. 256 от досъдебното производство), на посочената дата подс. В. е изтеглила сумата от 24 200 лева (вж.
таблици на л. 163 и на л. 253 от експертизите). Заключенията на вещото лице в
този смисъл кореспондират изцяло с извлечението от банковата сметка, открита на
името на ВСК в „П.Б.“ ЕАД (т. 2, л. 13/гръб от досъдебното производство).
Същевременно, вещото лице, изготвило заключението на допълнителната съдебно счетоводно – оценителната експертиза
(т. 1, л. 328 – л. 349 от досъдебното производство) е посочило, че на тази дата
подсъдимата е изтеглила сумата от 27 000 лева (вж. таблица на л. 349 от
експертизата). Констатациите на в. л. Ж. в последния смисъл съдът не кредитира,
като прецени, че те не намират опора в писмените доказателствени
средства – извлечение от банковата сметка на ВСК, открита в „П.Б.“ ЕАД, но
намери, че така установеното разминаване се дължи на техническа грешка, а не на
недобросъвестност, субективизъм или некомпетентност на вещото лице. По
отношение на заключенията на експертизите относно механизма на разпореждане със
сумите по банковата сметка на ВСК, размера на изтеглените от св. И. суми на
каса и констатираните липси, и трите заключения са напълно еднопосочни.
Действително, едва при изготвяне на допълнителната съдебно – счетоводна и
оценителна експертиза (т. 1, л. 318 – 349 от досъдебното производство) вещото
лице дава заключение досежно съотношението между
изтеглените на каса суми от подс. В. от банковата
сметка на ВСК и направените вноски по банковата сметка, открита на нейно име в
„ПИБ“ АД, но това добре се обяснява с обстоятелството, че едва към момента на
назначаване на тази експертиза е била разкрита банкова тайна по отношение на
банковите сметки на подсъдимата, което е позволило на вещото лице да направи
необходимия анализ.
В заключение, може да се обобщи, че
събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими
от посочените по-горе гласни и писмени доказателствени
средства и писмени доказателства, включително и приобщените по предвидения за
това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способи на
доказване – експертизи, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.
Между същите не се констатират съществени противоречия, които да налагат по-подробното
им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
По изложените аргументи, съдът прие,
че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
От
правна страна
Съдът намира, че при така
установената фактическа обстановка, подс. В. не е
осъществила, от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.
203, ал. 1, вр. чл. 201, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК така, както е формулирано от прокуратурата в обвинителния
акт.
Длъжностното присвояване е уредено в
Глава V от Особената част на НК, „Престъпления против собствеността“, в Раздел
ІІІ „Присвоявания“. Системата на длъжностното присвояване включва основен
състав (по чл. 201 от НК), квалифицирани състави (по чл. 202 и по чл. 203 от НК) и привилегировани състави (по чл. 204 и чл. 205 от НК).
Обектът на престъплението по този
законов текст е комплексен, като това са обществените отношения, в рамките на
които се гарантира нормалното упражняване правото на собственост върху движими
и недвижими вещи и имущество и тези, в рамките на които се гарантира
законосъобразното и безкористно упражняване правата и задълженията по служба на
субекта на престъплението.
От обективна страна, длъжностно
присвояване по цитираният законов текст разкрива следните особености :
Предмет на престъпно посегателство
са чужди пари, вещи или други ценности, които трябва да са връчени или поверени
за пазене или управление на субекта – длъжностното лице, в това му качество. Когато
предмета на посегателство е поверен за „пазене“ на дееца, е налице пряк и непосредствен контакт между
субекта на престъплението и съответните вещи, като длъжностното лице има
задължение да ги съхранява и впоследствие отчита. Тази дейност не изисква
непрестанен непосредствен контакт между вещите и длъжностното лице и не може да
бъде приравнена на дейност по охрана на тези вещи. Подобна е ситуацията на
длъжностните лица, работещи в складове за съхраняваните вещи или на
професионалисти, в чиято дейност се налага да използват движими вещи, които са
им били предварително предоставени във връзка със служебната им характеристика.
Под „управление“ на вещите - предмет на престъпление, законът има предвид
осъществяване на дейност, включваща разпореждане с тях. Подобна дейност би била
извършването на различни сделки, имащи транслативен
ефект, променящ собствеността на вещите или пренасочване на движението им, като
при това понятие не е налице изискване за непосредствен контакт между субекта
на престъплението и предмета на престъпно посегателство. Достатъчно е
съответните пари, вещи или други ценности да са били поверени на длъжностното
лице и то да е имало служебна компетентност да се разпореди с тях или
направлява движението им (например главният счетоводител по отношение на
имуществото на предприятието).
Начинът на връчването или
поверяването на вещта е без значение – това може да стане по силата на нарочен
акт (заповед, договор или други) или по естеството на заеманата от лицето
длъжност (например вещите се считат за поверени на управляващия дружеството).
Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в противозаконното юридическо или фактическо
разпореждане със средствата или имуществото в интерес на самия деец или на
другиго (друго физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице), освен
на собственика на вещта или имуществото. Изпълнителното деяние при
присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца
към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на
определена организация, предприятие, дружество, изразено в противозаконно
разпореждане с поверената вещ, в свой личен интерес или в интерес на другиго,
т. е. трябва да е обективирано противозаконно
действие или бездействие, чрез което вещта да бъде отклонена от патримониума на лицето, от името на което се владее
имуществото (вж.
ППВС № 3/1970 г., решение № 459/1991 г. на ВС, I н. о. и др.). Противозаконното юридическо или
фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума
на собственика на вещта, което обективно трябва да е налице, а не да бъде
предполагаемо.
Изпълнителното деяние по чл. 201 от НК се
изразява в това, че длъжностното лице, на което е връчено или поверено
имуществото (вещи, пари, стоки, материали), собственост на организациите и
лицата по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, се разпорежда с това имущество като със
свое, защото преустановява разпоредителните действия с имуществото, съобразно
неговото предназначение, определено с акта за връчване на имуществото. Деецът
превръща държането на имуществото от името и за сметка на лицето или
организацията - собственик, посочени в чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, във владение
за себе си, като отнема възможността на собственика да се ползва от
имуществото, а чрез фактически или правни действия се разпорежда и в полза на
друго физическо или юридическо лице, без да има право за това (в този смисъл
вж. решение № 469/2005 г. на ВКС, ІІ н.
о.). Именно поради това, ВКС в редица свои решения е приемал последователно, че
само констатацията за липса на пари и имущество като факт не е достатъчно
доказателство за присвояване от отчетника, защото тя може да се дължи на
различни причини. В областта на отчетническата имуществена отговорност „липса“
означава неотчитане на обществено имущество, предизвикано от щета с неизвестен
произход. Длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201 - 205 от НК ще има само,
ако наред с констатираната липса се докаже по несъмнен начин, че длъжностното
лице се е разпоредило с обществено или лично имущество в свой личен интерес или
в интерес на други лица (физически или юридически), които нямат право да
получат такова имущество. Не бъдат ли доказани такива действия, съдът следва да
постанови оправдателна присъда, защото наказателна отговорност не може да се
носи по предположение (в този смисъл е и константната и еднопосочна съдебна
практика на върховната съдебна инстанция, като например решение № 5/1983 г. но Пленума на ВС, решение № 8/1990 г. на ВС, І н. о., решение № 425/1991 г. на ВС, І н. о., решение № 429/2001 г. на ВКС, I н. о., решение № 65/2003 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 469/2009 г. на ВКС, ІІ н. о. и много други).
Присвояването е резултатно престъпление – съставомерният резултат се изразява в засягане възможността
на собственика на предмета да се разпорежда с него, доколкото присвоеното
имущество излиза от патримониума на съответното лице.
Възможен субект на престъплението по
този законов текст се явява длъжностно лице, на което средствата са връчени в
това му качество или са му поверени да ги пази или управлява. Съгласно чл. 93,
т. 1 от ДР на НК, „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява
със заплата или безплатно, временно или постоянно : а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение; б) (ред., ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 26 от 2010
г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и
помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител. По-конкретно, когато се
касае до длъжностно качество, придобито въз основана критериите по чл. 93, т.
1, б. „б“ от НК, пазенето (управлението) на чуждото имущество се явява
съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на възложената му
работа.
За съставомерността
на деянието като длъжностно присвояване, е необходимо да се установи
отношението на субекта към предмета на престъпление – чуждите вещи, пари или
ценности, следва да са връчени или поверени за пазене или управление на
длъжностното лице в това му качество. Следователно, качеството на длъжностно
лице само по себе си не е достатъчно, за да направи някого субект на
престъпление по чл. 201 от НК. Необходимо е освен това, инкриминираното
имуществото да е връчено в това му качество или му е поверено да го пази или
употребява, защото едновременно с присвояването нарушава свое служебно
задължение.
От субективна страна, длъжностното
присвояване е типично умишлено престъпление, което може да бъде осъществено
само с „пряк“ умисъл. Деецът съзнава, че
предметът на престъпление представлява чужда движима вещ или средства, че няма
никакви права върху правомерно предадените му във владение в качеството на
длъжностно лице да пази и управлява пари, вещи или други ценности, но въпреки
това се разпорежда с тях, в своя лична полза или в полза на друго физическо или
юридическо лице.
Длъжностното присвояване се
квалифицира по чл. 203 от НК, когато е в особено големи размери, представляващо
особено тежък случай. Предметът на присвояването е в особено големи размери,
когато левовата му равностойност надвишава 140-кратния размер на минималната
работна заплата за страната към датата на извършване на деянието. Случаят е
особено тежък, когато извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни
последици и другите отегчаващи обстоятелства по делото, разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. При преценката си, съдът
трябва да вземе предвид не само особено големия размер на присвоеното
имущество, вида и размера на настъпилите вредни последици, начина, средствата и
подбудите за извършване на престъплението, но и всички други обстоятелства,
които се отнасят до деянието и дееца. За да се квалифицира длъжностното
присвояване по чл. 203 от НК, е необходимо присвояването в особено голям размер
да представлява и особено тежък случай. Двата признака на престъплението трябва
да бъдат налице едновременно.
В конкретния по делото случай,
събраните гласни и писмени доказателствени средства и
писмени доказателства са еднопосочни, че имуществото, по отношение на което подс. В. е осъществявала разпоредителни действия – теглене
на суми от банкова сметка *** : ***, открита в „П.Б.“ АД с титуляр ВСК при „Ч.Б.“
ЕАД, макар да се е кумулирало от вноски, удържани от заплатите на съответните
служители в дружествата от групата на „ЧЕЗ Б.“ – членове на ВСК, не е принадлежало на „Ч.Б.“ ЕАД, в
какъвто смисъл са фактическите твърдения, направени в обвинителния акт, а е било
собственост на членовете на ВСК. В този смисъл са събраните по делото и
подробно обсъдени по-горе гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Г., Д., П., М., Т., И. и Н., въз основа
на които безпротиворечиво се установява, че
средствата, набирани във ВСК, са лични вноски на членовете на касата, а не
имущество на дружеството „Ч.Б.“ ЕАД. Поради това, последното не се явява
ощетено юридическо лице, т. е. лице, претърпяло вреди от инкриминираното
деяние. Вярно е, че ВСК няма самостоятелна правно - организационна форма и не е
самостоятелен правен субект, както съдът прие за доказано от фактическа страна,
но също така вярно е и това, че сумите, кумулирани от
членски вноски, не принадлежат на лицето, извършващо удръжки от трудовите
възнаграждения на служителите – „Ч.Б.“ ЕАД, а на всеки един от членовете на
ВСК, които, в конкретния случаи не се твърди да са ощетени. Същевремeнно, нито с внесения за разглеждане в
СГС – НО обвинителен акт, нито по реда на чл. 287 от НПК, срещу подс. В. не е повдигнато обвинение да е присвоила имущество
на конкретно физическо лице – член на ВСК.
Оттук и изводът, че заемайки
длъжността „счетоводител“ в Дирекция „Финанси“, направление „Финансово –
счетоводно“ в отдел „Електроразпределение Столично“ към „Ч.Б.“ ЕАД, по силата
на сключен трудов договор с „Ч.Б.“ ЕАД №
660/27.12.2006 г., на подс. В. не са били възложени
функции по пазене или управление на сумите, собственост на членовете на ВСК,
удържани като встъпителни вноски и членски вноски от трудовите им
възнаграждения. Липсва каквато и да било функционална връзка между заеманата от
подсъдимата длъжност в „Ч.Б.“ ЕАД и сумите – собственост на членовете на ВСК. В
качеството ѝ на „счетоводител“ в „Ч.Б.“ ЕАД, на подс.
В. не е било връчено, нито поверено да го пази или управлява имуществото,
собственост на членовете на ВСК. В тази насока са както показанията на св. И.,
така и тези на св. Г..
Действително, установява се, че към
инкриминирания период от време, подс. В. е била
определена да изпълнява функциите на касиер и счетоводител на ВСК и е била
упълномощена от св. Г.И. – председател на ВСК, да оперира с банковата сметка,
като внася, тегли и извършва всички банкови операции по банковата сметка, по
която са постъпвали вноските на членовете на ВСК. Доколкото, обаче, ВСК не
притежава правно – организационна форма и не може да бъде приравнена на „държавно предприятие, кооперация, обществена
организация, друго юридическо лице или едноличен търговец“, следва да се
приеме, че фактическото упражняване на функциите на касиер и счетоводител в
същата не е годно основание за придобиване на качеството „длъжностно лице“, по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Такова не може да бъде придобито и по
пълномощно, каквото се установява да е било издадено на подсъдимата от св. И.,
доколкото пълномощното, представляващо договор за поръчка, не създава
качеството на длъжностно лице на упълномощения (вж. решение № 16/1977 г. на ВС, ІІ н. о., решение № 490/1977 г. на ВС, І н. о., решение № 354/1995 г. на ВС, І н. о. и др.).
В обобщение на изложеното дотук,
настоящата инстанция намира, че към инкриминирания период от време подс. В. не е притежавала длъжностно качество, придобито
съгласно критериите на чл. 93, т. 1, б. „а“ или б. „б“ от НК, по отношение на имуществото,
собственост на членовете на ВСК и не е възможен субект на престъплението
„длъжностно присвояване“.
Действията ѝ, изразяващи се в теглене на
суми от банковата сметка с титуляр ВСК при „Ч.Б.“ ЕАД на посочените от
обвинението дати и последващия превод на суми по банковата
сметка с титуляр подс. В., открита в „ПИБ“ АД, не
могат да бъдат квалифицирани и като обсебване, по смисъла на чл. 206 от НК,
доколкото същото е собственост на членовете на ВСК, а не на „Ч.Б.“ ЕАД, но обвинението
не инкриминира присвояване от нито един от членовете на ВСК в лично качество.
Подсъдимата не се е защитавала по обвинение да е присвоила имущество,
собственост на членовете на ВСК, поради което и преквалификацията на деянието в
обсебване на такова имущество е недопустима, тъй като би довела до накърняване
правото на защита на подсъдимото лице.
По така изложените съображения,
съдът призна подс. С.П.В. за невинна в това, че за
периода от 21.03.2011 г. до 13.12.2012 г., в гр. София, в условията на
продължавано престъпление - с пет отделни деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период
от време, при една и същата обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице -
счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов договор № 660/27.12.2006 г. и длъжностна
характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди пари, на обща стойност
61 300 лв. собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това ѝ качество да
ги управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“ АД с IBAN : ***,
и длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай, поради това, че деецът е осъждан, като отделните деяния са
извършени както следва :
1. Ha
21.03.2011 г., в гр. София в качеството си на длъжностно лице -счетоводител в „Ч.Б.“
ЕАД, съгласно трудов договор №
660/27.12.2006 г. и длъжностна характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди
пари, на стойност 2 000 лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това
ѝ качество да ги управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“
АД с IBAN : *** ;
2. На 17.06.2011 г., в гр. София в
качеството си на длъжностно лице -счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов
договор № 660/27.12.2006 г. и длъжностна
характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди пари, на стойност 3 000
лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това ѝ качество да ги
управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“ АД с IBAN : *** ;
3. На 26.09.2011 г., в гр. София в
качеството си на длъжностно лице -счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов
договор № 660/27.12.2006 г. и длъжностна
характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди пари, на стойност 26 300
лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това ѝ качество да ги
управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“ АД с IBAN : *** ;
4. Ha
17.01.2012 г., в гр. София в качеството си на длъжностно лице -счетоводител в „Ч.Б.“
ЕАД, съгласно трудов договор №
660/27.12.2006 г. и длъжностна характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди
пари, на стойност 27 000 лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това
ѝ качество да ги управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“
АД с IBAN : *** ;
5. На 13.12.2012 г., в гр. София в
качеството си на длъжностно лице -счетоводител в „Ч.Б.“ ЕАД, съгласно трудов
договор № 660/27.12.2006 г. и длъжностна
характеристика от 01.05.2008 г., присвоила чужди пари, на стойност 3 000
лв., собственост на „Ч.Б.“ ЕАД, връчени в това ѝ качество да ги
управлява, като ги изтеглила от сметка на „Ч.Б.“ ЕАД в „П.Б.“ АД с IBAN : ***,
поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
203, ал. 1, вр. чл. 201, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
По
веществените доказателства
Предвид
изхода на делото, съдът прецени, че на основание чл. 111, ал. 1 от НПК,
вещественото доказателство, приобщено по делото, а именно Си Ди диск, следва да
остане по делото.
По разноските
С оглед признаването на подсъдимата
за невинна в извършване на престъплението, за което ѝ е повдигнато
обвинение, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си по НОХД № 304/2019 г. по описа на СГС - НО, 20-ти състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
......................................