№ 1
гр. С. , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
Секретар:Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20202230201184 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по жалба на И. М. К. против НП №20- 0804-
002129/01.07.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР- С., с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба”
в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева
за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от същия закон
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева. Моли да бъде отменено наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален
представител, който счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява
становище по жалбата.
1
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 03.06.2020г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
„Ситроен Берлинго ХТР” с рег. №...... Движел се в гр. С. по бул. „......“ и на
кръстовището с бул. „Бургаско шосе“ завил на дясно в посока към центъра на
града. В този момент светофарната уредба за него светела в червен цвят.
Имало зелен сигнал за движещите се по бул. „Бургаско шосе“ в посока към
центъра на града. В този момент в тази посока се движел автомобил на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., в който били свидетелите Н.С и Св.Д..
Те настигнали още на автобусната спирка след светофара и спрели
управлявания от жалбоподателя автомобил. При проверката се установило, че
жалбоподателят не носи контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС, както и че водачът не е заплатил в законовия срок
наложени му глоби. Св. С. съставил на жалбоподателя Ив.К. акт за
установяване на административно нарушение като приел, че той е извършил
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3
от ЗДвП. Колегата му, св. Д. се подписал като свидетел по съставянето и
връчването на акта. Впоследствие, въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като приел също,
че жалбоподателят Ив.К. е извършил описаните по- горе три нарушения.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
частично основателна. Съдът счита, че правилно е описано, както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в обжалваното
наказателно постановление нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. По несъмнен
начин се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят
К. е управлявал лекия автомобил „Ситроен Берлинго ХТР” с рег. №......и не
се е съобразил със светлинния сигнал на светофара, а именно че свети
червено и не следва да предприема завой на дясно по бул. „Бургаско шосе“
към центъра на гр. С.. Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП водачът е
2
длъжен да съобразява поведението си със светлинните сигнали.
Жалбоподателят К. не е сторил това, а е преминал през кръстовището между
булевардите „......“ и „Бургаско шосе“ на червен светлинен сигнал на
светофарната уредба. Това е било установено по несъмнен начин от св. С. и
колегата му, св. Д.. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Д.
изцяло, тъй като същите са последователни, логични и се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Не споделя изложените
възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че не
следвало да носи отговорност, тъй като били налице противоречия между
показанията на актосъставителя и тези на свидетеля Д.. Видно е, че св. Д. се
бърка относно посоката на движение на жалбоподателя, но това е описано в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление по един и същи начин и не е оборено с други доказателства.
Младшите автоконтрольори посещават и стават свидетели на многобройни
нарушения на правилата за движение по пътищата и е нормално след
изминал период от време да бъркат различни случаи. Така или иначе св. Д.
описва какво точно е видял, а именно че жалбоподателят е преминал през
кръстовището на червен светлинен сигнал за него от светофарната уредба и
следва да понесе своята административнонаказателна отговорност. Съдът
счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност като началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С.
му е наложил за извършеното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП наказанието,
предвидено в разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, а именно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева. Ето защо в тази част наказателното
постановление съдът счита за законосъобразно и следва да го потвърди.
Правилно е описано и нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй
като се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателят не е носил контролния
талон към свидетелството си за управление на МПС. Наказващият орган е
наложил предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от същия закон. В тази част наказателното
постановление съдът счита също за законосъобразно и следва да го потвърди.
Относно третото нарушение и актосъставителят и наказващият орган са
приели, че жалбоподателят има неплатени глоби в срока по чл.190, ал.3 от
ЗДвП. Съдът счита, че неплащането на глоба в срока за доброволно
3
изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба. Последиците за
неспазване на срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП има друг характер и се изразяват
в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или
налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач по реда на чл.171, т.1, б. „д”
от ЗДвП. Ето защо наказателното постановление в тази част е издадено в
нарушение на материалния закон. В конкретния случай вмененото
противоправно поведение на жалбоподателя Ив.К. не съставлява
административно нарушение. По дефиницията на чл.6 от ЗАНН-
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. С оглед на това не всяко неизпълнение на задължение
съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното
деяние лицето не е изпълнило свое лично законоустановено задължение
(действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено от
разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с
този акт. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран защото не е
изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който наложеното
наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Систематичното и логическо тълкуване на тази
разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени
санкционните норми. В нея не се предвижда наказание налагано по
административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила
наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е
обвързано с други неблагоприятни за дееца последици- невъзможност да си
възстанови евентуално отнетите му контролни точки (чл.158, ал.1, т.1 от
ЗДвП), а така също и опасност от налагане на принудителна административна
мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление” на основание
чл.171, т.1, б. „д” на водач, който управлява моторно превозно средство в
нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП- до заплащане на
дължимата глоба. Въз основа на така изложеното съдът намира, че
неплащането на наложени глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като
4
законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други
последици от противоправното бездействие на водача. Противното би довело
до разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните
принципи на наказателното право и не може да бъде споделено. Освен това
същото противоречи и с целта на закона заложена в чл.1, ал.2 от ЗДвП- Целта
на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства. Ето защо съдът счете, че
жалбоподателят не е извършил това нарушение, описано в акта за
установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно
постановление, поради което в тази част наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20- 0804- 002129/01.07.2020г. на Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. в частта, с която на И. М. К. с
ЕГН ********** от гр. С. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.6, т.1 от
същия закон и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП №20- 0804- 002129/01.07.2020г. на Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- С. в останалата част, с която на И. М. К. с
ЕГН ********** от гр. С. на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.190, ал.3 от същия
закон като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5
6