РЕШЕНИЕ
№ 250/13.08.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретаря Дорета Атанасова…................………….......и в присъствието на прокурор
……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №763 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „Елисе“ ООД - гр.Х.,***, представлявано от А.С. А.- управител, подадена чрез пълномощник, против Решение с рег.№32-229625/07.08.2020г., към МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018г. , издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“.
Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че в случая не е спазена задължителната поредност относно приложението на методите за определяне на митническата стойност. Счита за неоснователни доводите за неприложимост на метода на договорната стойност, посочен в чл.70 от МКС и този на идентичните стоки, а аргументите за приложимост на метода на сходните стоки намира за несъстоятелни. Сочи, че в случая митницата не е описала каквито и да било характеристики на процесните стоки, за да се направи преценка дали същите са сходни на тези, използвани за сравняване. Последното обезмисляло и аргументите на решаващия орган за анализа на обстоятелствата по чл.141 от Регламент 2015/2447, какъвто в случая не бил възможен. Не ставало ясно кои са сходните стоки, кога и от кои страни били внесени, в какви количества, с какво качество и на какви цени и търговски равнища. Оспореното решение не съдържало каквито и да било конкретни данни за характеристиките на стоките, посочени като сходни. Неправилно в оспорения акт се съдържало позоваване на решението по д. С-291/15 на СЕС. Съдът на ЕС приемал, че сравнение между декларираната договорна стойност на стоките и средностатистическата стойност на сравними стоки може да обоснове съмненията на митническите органи. В оспореното решение нямало изложени мотиви относно извършено сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност на конкретни сравними стоки.
По подробно изложените в жалбата съображения, доразвити в представени чрез процесуален представител писмени бележки, жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното решение. Претендира разноски.
Ответникът – Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С митническа декларация с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018г. "Елисе" ООД декларирало на режим „допускане за свободно обращение“ стока „полиестерни одеяла – 16550 бр.“; опаковъчни торби към тях – 120 000 бр.“, 261 колета, 16470 кг бруто тегло, 14256 кг нето тегло, код по ТАРИК **********, държава на износ Китай, с държава на произход Китай, условие на доставка CFR. Декларирана е била митническа стойност за 1 бр. в размер на 1,24 лв или 1,44 лв/кг. нето тегло.
С писмо рег. № 32-45994/11.02.2020г. на Началника на МП Пристанище Варна запад /л.41,32/, поради възникнали съмнения относно декларираната стойност на стоката, за нуждите на допълнителна проверка на горецитираната декларация от дружеството са изискани документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност като е указано представянето им в 10-дневен срок от получаването му. Писмото е получено на 20.02.2020г., видно от приложеното известие за доставяне /л.43/. В посочения срок от дружеството не са били представени изисканите документи. Такива са били представени в последствие с писмо вх.№32-83414/16.03.2020г. /л.103-136/.
Във връзка със служебна бележка рег.инд. 32-80746/ 12.03.2020г. на Началника на МП Варна запад , от Началник сектор „МП“ в отдел „Митническа дейност“ при ТД Северна морска е дадено становище рег.инд. 32-134392/12.06.2020г. относно определяне на нова митническа стойност на стока №1 по MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018г. В становището е дадено разяснение относно данните, които се ползват за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, а именно: наличната информация в митническата информационна система, както и оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава -членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено от 4 последователни години – т.нар. „справедливи цени“ /съгласно §1 т.40 от ДР на ЗМ/. Посочено е , че основателни съмнения относно декларираната митническа стойност може да съществуват конкретно, когато същата е по-ниска от определена рискова прагова стойност като за целите на управление на риска, последната може да бъде определена на база на справедливите цени, които се предоставят на разположение на държавите членки чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Посочено е, че предвид по-ниската декларирана цена на стоките по проверяваната декларация спрямо справедливата цена, валидна за тях в ЕС и на база извършен сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. Констатирано е, че митническите органи не разполагат с мостри от стоките, няма протокол за извършена проверка към момента на вноса, в придружаващата фактура няма условия на плащане, няма представена проформа фактура или предварителен договор между изпращача на стоките и получателя с количества и стойности, представения суифт е за сумата по приложената фактура и описана като основание за извършеното плащане. Посочено е, че за Стока №1 по коментираната МД справедливата цена на ЕС е 7.86 лв/кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система било установено, че за стоки като процесните са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните. Посочено е, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, поради което възниква съмнение относно точния размер на митническата стойност на стоките по проверяваната декларация и предвид констатираната разлика в цените съмненията в точността й не отпадат.
След позоваване на Решение по дело С-291/15 от 16 юни 2016г. на СЕС е посочено, че поради продължаващи съмнения, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тях сума и след представянето на допълнителни документи, митническата стойност не следва да се определя по метода на договорната стойност /чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013/. Цитирани са разпоредбите на чл.140, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2447/2015 и чл.74, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/. Посочено е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МКС за „идентични стоки“, както и че не са открити „идентични стоки“ от същия износител, които да са еднакви във всяко отношение. В тази връзка след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите стоки, митническата стойност следва да се определи по реда на чл.74, §2, б.“б“ от МКС – въз основа на договорната стойност на „сходни стоки“. Относно изследване на метода по чл.74, §2, б.“б“ от МКС е посочено, че е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“ като е уточнено, че понятието не е дефинирано, но въпреки това, продажбите трябва да са във време възможно най-близко до датата на поставяне под режим на стоките, подлежащи на остойностяванe. Посочено е, че след направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент, са открити резултати за декларирани и приети в съответствие с чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митнически стойности за сходни стоки от други вносители и от същия вносител, които не са необичайно ниски като в тази връзка е визирана 1 бр. МД с MRN 17BG001007Н003870-6/18.08.2017г. – одеала 100% полиестер и бебешки – 13260 бр, 4,10 лв/бр.
До дружеството е било изпратено Съобщение рег. № 32-137735/15.05.2020 г. по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /л.35-38/, с което е било уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018г. В съобщението, след посочване, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по проверяваната МД , поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., е преповторено съдържанието на служебна бележка /становище/ рег.инд. 32-134392/12.06.2020г. вкл. с посочване на митническа стойност за Стока №1 по МД с MRN 17BG001007Н003870-6/18.08.2017г. В допълнение е посочено, че определената към момента нова митническа стойност по процесната МД за стока №1 е в размер на 68 418 лв на основание мл.74 §2, б.б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013. На основание чл.101 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.54, ал.1 от ЗДДС е счетено, че за декларираната стока възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер 5683,15 лв – вносно мито и 10 608,55 лв - ДДС или общо – 16 291,70 лв.
Със съобщението дружеството е уведомено съгласно чл.26 ал.1 от АПК за започване на административно производство като на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е предоставена възможност за становище по мотивите в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Указано е, че при непредставяне на становище, производството ще продължи с издаване на решение на административния орган. Съобщението е получено от дружеството на 26.05.2020г. , видно от приложеното известие за доставяне /л.39/.
С писмо вх.№32-163851/10.06.2020г. /л.33,34/ от дружеството е изразено становище по уведомлението като е възразено относно завишаването на митническата стойност на стоките по проверяваната МД.
На 06.08.2020 г. Директорът на ТД Северна морска при Агенция "Митници" е издал Решение, заведено с рег.№32-229625/07.08.2020г., с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока №1 в МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018г. като е определена нова митническата стойност на същата в размер на 67 855 лв /16550 бр. х 4,10 лв/, при посочване на базата за формирането й - МД с MRN 17BG001007Н003870-6/18.08.2017г. В резултат на последното са установени за досъбиране мито в размер 5683,15 лв и ДДС в размер 10 608,55 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
В решението са определени са датата на възникване на задължението – 10.01.2018г., и длъжник – оспорващото дружество. Разпоредено е същото да се уведоми за размера на възникналото задължение. Посочено е, че решението е неразделна част от МД 18BG002002Н0005703/10.01.2018г.
От фактическа страна в решението са направени разяснения относно проведената процедура, описани са извършените в хода на проверката действия по изискване на допълнителни документи и информация, и съответно постъпилите от дружеството такива. Въз основа на констатациите по повод проверката на представените към декларацията документи е прието, че съмненията относно точността на декларираната митническа стойност остават, след което е посочено, че при извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система е установено, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности , съществено различаващи се от декларираните. Посочено е, че тъй като митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки и поради изводите от представените документи в подкрепа на декларираната стойност , остава съмнението относно точния размер на митническата стойност на стоките по проверяваната декларация. Разгледан е основният метод за определяне на митническа стойност, направено е позоваване на решението по д. С-291/15 на СЕС, посочено е, че при проверката на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от ТЕЗЕЙ, а не с рисковия праг. Посочено е, че в тези случаи следва да бъде определена нова митническа стойност чрез последователно прилагане на методите, определени в чл.74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Във връзка с тези общи формулировки е посочено, че в конкретния случай е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митническа стойност, без да бъде оспорвана автентичността на представените документи, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи. Приета е неприложимост в случая на метода по чл.74, §2 б.а от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради това, че описанието на стоките в кл.31 на митническите декларации за допускане за свободно обращение , регистриране в приблизително същия момент е недостатъчно. Възприето е, че митническата стойност следва да се определи по реда на чл.74, §2 б.б от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като при анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки в същия или приблизително същия момент, са открити резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, както и от същия вносител, които не са необичайно ниски. Посочена е и конкретна МД, взета предвид при определяне на новата митническа стойност на процесните стоки.
Решението е съобщено на дружеството с писмо рег.№32-230303/07.08.2020г. получено на 12.08.2020г., видно от приложеното известие за доставяне /л.12/.
Жалбата срещу решението е подадена на 20.08.2020г. чрез административния орган, където е заведена с вх.№32-243457 от същата дата.
В хода на съдебното дирене са приобщени като доказателства: справки от митническата информационна система МИС3А и от системата „ТЕЗЕЙ“, ведно с превод на български език, послужили за анализ при обосноваване на възникналите съмнения в реалността на декларираната митническа стойност и при определяне на новата такава на процесната стоки, както и МД с MRN 17BG001007Н003870-6/18.08.2017г.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните. След запознаване с материалите по делото и след проверка в счетоводството на оспорващото дружество, вещото лице дава заключение по поставените му въпроси. В отговор на въпрос №1 вещото лице посочва, че плащането на декларираните в процесната МД стоки е извършено от вносителя към продавача по сметка, което се потвърждава от суифт за банков трансфер, издаден от издаден от Райфайзен банк, който показва извършено плащане на 29.11.2017г. на сумата от 12 413 щ.д. от сметката на оспорващото дружество към Ш. Ф. ф. л., с посочване на фактура ВА 2017К032А. 2. В отговор на въпрос №2 вещото лице посочва, че е налице осчетоводяване както на доставката, така и на плащанията чрез регистриране на данните в съответните счетоводни сметки, конкретизирани в констативно-съобразителната част на заключението. По въпрос №3 визира разходите, извършени по доставката освен дължимата продажна цена, като видно от направените изчисления, след прибавянето им , митническата стойност съответства на вписаната в декларацията. В отговор на въпрос №4 вещото лице посочва, че след анализ на доказателствата по делото не би могло да се заключи, че в представените справки от митническите информационни системи се установяват данни за стоки на същото търговско равнище, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия или в приблизително същия момент , както стоките, подлежащи на остойностяване. На въпрос №5 отговаря, че информация относно репутацията и търговската марка не се намира в данните от справката, а според данните за произхода, всички стоки са внесени от Китай. Артикулите в справката са основно одеяла от различни материали, както и детски такива като е налице изискването за взаимозаменяемост. На въпрос №6 вещото лице отговаря, че доказателствата по делото не дават информация дали при извършване на анализите митническите органи са правили корекции, съгласно законовите разпоредби. По въпрос №7 вещото лице изброява селективните критерии, по които е направена извадката /справка/ от митническата информационна система. Посочва, че справката не съдържа данни след датата на процесния внос, поради което не би могло да се заключи, че обхваща целия внос на сходни стоки, предмет на обсъждане. Липсва и анализ на за единичните цени на внос на сходни стоки, от които би могло да се направи извод дали приетата от митниците цена 4.10 лв/бр. отговаря на изискването по чл.141, пар.3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Към заключението вещото лице прилага информация - извлечение от ТАРИК за МТН 6301 40 90 99 към дата 10.01.2018г. за внос от Китай.
В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и изхожда от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган предвид регламентацията на чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент/ЕС/ № 952/2013.
Решението е обективирано в писмена форма. В същото са посочени правни основания за издаването му, както и се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения краен резултат. Това изложение обаче преобладаващо е лишено от конкретика, за което съдът ще изложи съображения при преценката относно материалната законосъобразност на оспорения акт.
Не се
установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Спазено е изискването на чл. 22, § 6,
изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013, според който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за
заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава
решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен
срок.
В
съобщението са изложени обстоятелства, които според органа обосновават
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, като е даден
разумен срок за становище, от която възможност оспорващият търговец се е
възползвал.
При преценка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от регламента/.
Според чл. 74, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2447/2015, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от същия Регламент митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса. В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване на стойността на внасяните стоки.
Според разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламент /ЕС/ №2447/2015, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 от същия регламент, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, "идентични стоки" в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т.14 от горевизирания регламент "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В настоящия случай преминаването към определяне на митническата стойност на стока №1 по процесната митническа декларация по субсидиарно разписаните в МКС методи митническият орган аргументира с необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение със справедливата цена на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, извлечени от информационната система "ТЕЗЕЙ ". Нормативното основание за позоваване на данните от тази информационна система на ЕС е разпоредбата за "справедливи цени" - § 1, т. 40 от ДР от ЗМ /ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. /, според която "справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Обективността на данните от тази система се дължи на факта, че посочената в нея информация за пазарни цени се определя за период от четири години. Същата е източник на сведение за международна търговия с Китай / държавата на произход на процесните стоки. Митническият орган е съпоставил данните от процесната митническа декларация с информацията от системата " ТЕЗЕЙ " за стоки с идентична тарифна позиция по Комбинираната номенклатура.
В случая тази съпоставка сочи, че по МД MRN18BG002002Н0005703/10.01.2018г. декларираната митническа стойност на стока №1 „употребявани дрехи", е 1, 44 лв/кг, а справедливата цена за ЕС – 7, 86 лв/кг.
Съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело C-291/15, когато декларираната цена на внесените стоки е по-ниска от средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки с повече от 50%, следва да се приеме, че тази разлика в цените изглежда достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа стойност на разглежданите стоки.
Според диспозитива на същото решение член 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки — метод, който фигурира в член 30 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент /ЕО/ № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. Доколкото чл. 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като доказателство за заплащането й фактура, както е в процесния случай.
С
оглед установеното, че декларираната митническа стойност на процесните стоки е с
над 50 % по-ниска от справедливата цена по системата "ТЕЗЕЙ " и въз
основа на относимата правна регламентация, правилно директорът на ТД
"Северна морска" към Агенция "Митници" е приел, че са
налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на Стока
№1 от процесната митническа декларация, което е предпоставка за преминаване към
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013.
Независимо от горното, съдът счита, че митническата стойност на процесните стоки, не е законосъобразно определена. Доказването на основателни съмнения е само предпоставка за преминаване към субсидиарните методи за определяне на митническата стойност, но само по себе си не обосновава приложението на една или друга от хипотезите на чл. 74, § 2, букви а) – г), респ. на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Приложимостта на съответния вторичен/резервен метод и то при спазване на определената поредност, следва да бъде доказана от митническите органи, а в случая това не е сторено от ответника.
С оспореното решение митническата стойност на процесната стока е определена по реда на чл.74, § 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 без да е налице ясна обосновка за приложение именно на този резервен способ като административният орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определянето й по някой от предходните методи, изключвани в установената последователност.
За да отхвърли приложението на реда по чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013, административният орган е посочил, че описанието на стоките в кл.31 на митническите декларации за допускане за свободно обращение , регистрирани в приблизително същия момент е недостатъчно като не включва качеството на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н. , поради което не може да бъде установено дали стоки с приети договорни стойности са еднакви във всяко отношение с процесните по показатели: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките. Такава информация, достатъчно изчерпателна, не била открита и при допълнително проучване и анализ . Този извод на ответника не съдържа каквато и да е конкретика. Не става ясно какъв е обследвания от органа времеви отрязък, попадащ в обхвата на „приблизително същия момент“ . Безспорно този период е следвало да се отграничи и то в разумен диапазон, предвид липсата на легална дефиниция на понятието. Не е посочено също и кои митнически декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия момент са били анализирани. Административният орган не е положил дори минимални усилия да посочи конкретните МД, за които твърди, че в кл.31 не е налице достатъчно описание на стоките, за да се извърши преценка за правилността на този извод.
Липсата на конкретизация в горепосочения смисъл компрометира възприетата от административния орган неприложимост на способа за определяне на митническата стойност по чл.74, §2, б.“а“ от МКС и преминаването към следващия такъв по б.“б“ от разпоредбата.
На следващо място, настоящият състав намира, че при издаване на оспореното решение е допуснато и друго нарушение, изразило се в това, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламент /ЕС/ №2447/2015, вр. чл. 74, параграф 2, буква "б" от МК. В случая липсват данни митническите органи да са извършили необходимия анализ и надлежно да са мотивирали необходимостта от корекция на митническата стойност, съответно да са обосновали приложената от тях такава. В оспореното решение, при прилагане на чл. 74, §2, б. "б" административният орган се позовава на една митническа декларация, въз основа на която е увеличена митническата стойност на процесните стоки. Посочен е номера на тази МД без обаче да са налице каквито и да било данни за извършен пълен анализ за сходство на стоките по същата с тези по процесната митническа декларация. Липсва посочване на каквито и да било други данни, и по-конкретно на изискуемите данни за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховките, както и кой е производителят, датата на сключения договор за продажба на тези стоки, датата и стойността на фактурата, в каквато насока е и заключението по назначената експертиза – т.4, т.5 и т.6 .
Излагането на фактически обстоятелства горепосочения смисъл е било необходимо, за да може, от една страна, оспорващият адекватно да организира защитата си, и от друга страна съдът да прецени дали стоките по използваната декларация действително отговарят на дефиницията за "сходни стоки" и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.
Липсата на данни за тези обстоятелства, както и на мотиви за направените от събраните доказателства анализи и изводи на административния орган, води до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Следва да се посочи, че тази липса не се преодолява от представената от ответника и то едва в съдебно заседание, справка от MIS3А, както и на ползваната за база МД с MRN 17BG001007Н003870-6/18.08.2017г.
Предвид горното, съдът приема, че обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на документите и информацията, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент № 952/2013, а липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно
по смисъла на чл.146 т.2 и т.4 от АПК, поради което следва да се отмени.
При този изход на производството, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък, а именно: 50.00 лв – внесена държавна такса, 500.00 лв – внесено възнаграждение за вещо лице и 1400.00 лв - представляващи договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не споделя, доколкото адвокатският хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с действителната правна и фактическа сложност на делото и осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с рег.№32-229625/07.08.2020г., към МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018г. , издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Елисе“ ООД - гр.Х., ЕИК ***, ***, представлявано от А.С. А., направените по делото разноски в размер на 1 950.00 (хиляда деветстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: