РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Първоначално делото е образувано по повод въззивна жалба на П. Д. Д. –
ответник по иска, чрез адв.Петко Тодоров – АК – Пловдив, против Решение
№162/05.11.2015г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№1235/2010г., поправено с
Решение от 09.05.2016г., с Решение №464/26.06.2018г. и с Решение №199/12.02.2019г.
С протоколно определение от 04.07.22г., на основание Определение
№263/16.06.22г. по гр.д.№130/22г. на БАС, като въззивник по делото на осн. чл.265 ГПК е
конституиран К. Х. Ч..
Въззивникът Д. изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Според въззивника, ищците не са доказали предпоставките на исковете си по чл.109 ЗС, вр.
чл.45, чл.49, чл.53 ЗЗД – смутено или ограничено право на собственост, осъществено
действие или бездействие, водещо до противоправно поведение на ответника, както и пряка
причинна връзка между тях. Заявява, че същият не е осъществил деликт, който да е смутил
правата на ищците.
С Определение №1255/28.09.21г., постановено по реда на чл.268 ГПК, въззивният
съд е приел, че с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена от физическо лице само в
това му качество, решението се обжалва само в частта, с която Д. и Ч. са осъдени
солидарно да заплатят на ищците по делото (съобразно наследствените дялове на всеки един
от ищците) - В. Г. Т., Р. С. Ф., Е. С. Ц., Е. Т. Д., М. Д. Г., А. Г. Д., К. Г. Т., А. П. Г., С. А. Д.,
К. Г. Д., А. К. К. С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л. – К., А. Я. Я., Р. Я. Я., В. В. С., А. В. С. и Л. Т. Р.
(съгласно Решение №199/12.02.2019г. за поправка на ОФГ на Решение №162) общо сумата
от 76200 лева, представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди в резултат
на унищожаването (събарянето) на собствените им сгради - маслобойна и петмезчийница,
ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането -31.06.2006г. до окончателното
изплащане на задължението, КАКТО И сумата от 47577 лева, представляваща пропуснатите
1
от ищците ползи, от които са лишени в резултат на събарянето (унищожаването) на сградите
за периода от 31.06.2006 год. до датата на предявяване на иска 11.08.2010г., ведно със
законната лихва от датата на лишаването до окончателното изплащане на задължението.
На 10.10.22г. – в съдебно заседание, въззивникът Ч. е представил молба, с която е
заявил основанията си за обжалване на първоинстанционното решение. Според въззивника,
първоначалната въззивна жалба на Д. касае първоинстанционното решение в неговата
цялост, а не в частта, която въззивният съд с Определение №1255/28.09.21г. е счел че е
сезиран. Намира, че доколкото в нея е посочено че се претендира отмяна на решението по
исковете по чл.109 ЗС, чл.45 ЗЗД, същата е следвало да се остави без движение от въззивния
съд, като на въззивника се дадат указания да посочи в кои части обжалва
пърВ.станционното решение. В тази връзка излага съображения, касателно иска по чл.109
ЗС (по който ответник е „Ферт“ – ООД), като счита, че същият не е родово подсъден на
Районен съд Несебър, съобразно ТР №4/06.11.2017г., посочващо начина на определяне
цената на този иск. Поради това счита решението на НРС в тази част за недопустимо.
Направеното от въззивника Ч. възражение въззивната инстанция намира за
неоснователно. За съда не е налице неяснота, досежно обема на въззивната проверка:
първоначалният жалбоподател е солидарен ответник с К. Ч. по искове с правно основание
чл.49, вр. чл.45, вр. чл.53 ЗЗД – за вреди и по чл.82, вр. чл.49, вр. чл.45, вр. чл.53 ЗЗД – за
пропуснати ползи. Дружеството, което представлява – „Меспродукт“ – ООД, е ответник по
искове с правно основание чл.59 ЗЗД. Д. е депозирал жалба само в качеството си на
физическо лице; същият не е направил изявление, че подава жалба и като законен
представител на „Меспродукт“ – ООД. Поради това въззивният съд е сезиран с жалба само
от този ответник, срещу решението, постановено по исковете, по които той е страна.
Следва да се подчертае, че дори неоснователно да се приеме, че Д. е атакувал
пъроинстанстанционното решение и в качеството си на законен представител на
„Меспродукт“ – ООД, това би разширило предмета на въззивната проверка по отношение на
решението, само досежно исковете срещу „Меспродукт“ – ООД. В частите, с които са
уважени предявените от ищците искове срещу „Ферт“ – ООД, в т.ч. и иска по чл.109
ЗС, решението е влязло в сила. Доколкото срещу „Меспродукт“ – ООД и „Ферт“ – ООД са
предявени отделни искове, всяко от тези дружества има правен интерес да обжалва
решението само в частта, с което исковете срещу него са уважени. Тези дружества нямат
едно спрямо друго качеството на процесуален субституент, поради което не могат да
предявяват за защита чужди права.
Поради изложените съображения, първоинстанционното решение в частите,
с които са разгледани и уважени исковете срещу „Меспродукт“ – ООД и „Ферт“ –
ООД, е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Препис от въззивната жалба на ответника Д. е връчен на ищците В. Г. Т., Р. С. Ф.,
Е. С. Ц., Е. Т. Д., Л. Т. Р., А. П. Г., С. А. Д., А. К. К., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л. – К., А. Я. Я.,
Р. Я. Я., В. В. С., А. В. С., чрез процесуален представител адв.Н.Божилова на 26.02.21г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 12.03.21г. по пощата е подаден писмен отговор
от процесуалният им представител адв. Божилова - Арабова. Такъв е подаден и от името на
въззиваемата – ищец М. Д. Г., макар да е починала на 05.04.2013г. Отговорът е подаден и от
името на наследниците на тази ищца - А. Г. Д., К. Г. Т., като със заявление вх.
№584/17.01.22г. – л.142, съдът е уведомен, че адв. Божилова – Арабова не разполага с
представителна власт по отношение на тези страни. Поради това същите са призовавани в
процеса на осн. чл.41, ал.1, вр. чл.43, ал.2 ГПК, съгл. Разпореждане №1000/28.03.22г. –
(л.202).
В хода на въззивното производство на 08.03.22г. е починала въззиваемата – ищец
В. Г. Т.. С протоколно опредЕ.ие от 04.07.22г. – л.217, е конституиран синът й С. С. К.;
дъщеря й Е. С. Ц. е била изначално страна по делото, поради което не е конституирана с
нарочен акт.
В хода на производството на 24.05.22г. е починал въззиваемия – ищец А. В. С.. С
Определение №1605/06.07.22г. е конституирана дъщеря му Е. А. С..
Въззиваемите излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на
Д.. Според въззиваемите, при извършено неправомерно унищожаване на чужди сгради и
издигане на тяхно място незаконен строеж, съставлява смущаване на правото им на
собственост. По делото били налични множество писмени доказателства и снимков
материал, установяващи, че въззивникът и съдружника му са наели работници и са съборили
2
изградените в имота масивни сгради.
Препис от въззивната жалба на ответника Ч. е връчен на ищците, чрез адв.
Божирова – Арабова. В дадения им двуседмичен срок не е подаден писмен отговор.
Третите лица – помагачи Община Несебър и Държавата, представлявана от
управителя на област с административен център Бургас, не представят писмен отговор на
въззивните жалби.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните, събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори и видно от представените удостоверения за наследници, ищците С.
С. К., Е. С. Ц., Р. С. Ф., Е. Т. Д., А. Г. Д. и К. Г. Т., са законни наследници на К. Т. Р.,
починал на *** в гр. Бургас; ищците А. П. Г., С. А. Д., А. К. К., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л., Р.
Я. Я. и А. Я. Я., са законни наследници на М. А. М., починал на ***г. в гр.Бургас. Ищците
В. В. С. и Е. А. С. са законни наследници на В. Ф. С., починал на ***г. в гр.София.
Наследодателите К. Т. Р., М. А. М. и В. Ф. С., в качеството си на съдружници в
„В.Стумбов и Сие“, са били собственици на предприятие - мелница, маслобойна и
петмезчийница, ведно с прилежащ терен, като сградите са на площ 351 кв. м., построени са в
общинска земя от 666 кв.м., при граници: от четири страни - общинска земя в землището на
местността „Фондовете“, която е идентична с м. „Теофановия кладенец“, предадено на
Несебърския градски народен съвет, съставляващо поземлен имот с идентификатор №
51500.508.132 в гр.Несебър, със стар идентификатор 503, при съседи 51500.508.128,
51500.508.131, бивш УПИ III в кв. 5 по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м., при
граници: от три страни - улици и УПИ II. Предприятието е било национализирано по силата
на Закона за национализация на частните лица от 1948г. с Акт за завземане № 55/20.11.1950,
видно от които държавни са станали: мелница, ахър, маслобойна, склад и 1500кв.м.
незастроено дворно място.
Ищците твърдят, че по силата на „Закон за възстановяване собствеността върху
отчуждените имоти“, собствеността на мелницата, маслобойната и петмезчийницата са
възстановени на бившите собственици/респ.техните наследници/. На основание Заповед
№33/18.03.1993г. на Кмета на Община Несебър посочените недвижими имоти са отписани
от актовите книги за държавна собственост. По отношение на поземления имот не е
проведена реституция и същият е останал държавна собственост.
Независимо от горното и от забраната за придобиване на държавни имоти на
основание давностно владение, с нот.акт №45/18.10.2002г., том ІV, рег. № 3240, дело №
549/02г. по описа на нотариус с рег.№110 на НК, ПК „Юнона” – гр.Несебър (първоначално
ответник по делото, по отношение на който същото е прекратено с влязло в сила
Определение от 08.07.2011г. – л.41-45), е призната за собственик по давностно владение на
УПИ III в кв. 5, по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м., при граници от три страни
- улици и УПИ II, идентичен с ПИ № 51500.508.132, ул. Несебър № 1 на площ от 969 кв.м.
за складова база със стар ИД № 503.
С договор за покупко – продажба, сключен с нот.акт № 145/31.07.2003г., том ІV,
рег.№ 2594, дело № 684/03г. по описа на нотариус с рег.№ 110, ПК „Юнона“ е продала на
„Екселенс – 95“ ООД, представлявано от К. Ч., описания имот. На 27.12.2005г. е издадено
разрешение за строеж №263 в полза на „Екселенс – 95“ – ООД.
С нот.акт № 190/22.02.2006г., том І, рег.№ 978, дело № 183/2006г. по описа на
нотариус с рег.№ 110 „Еселенс - 95“ ООД представлявано от К. Ч. е продало терена на
„Меспродукт” ООД, представлявано от П. Д. Д.. Със Заповед №47/08.03.2006г. на Община
Несебър, по постъпило искане от „Меспродукт“ – ООД, е извършена замяна на титуряра по
разрешението за строежш. С протокол №6/29.03.2006г. е открита строителната площадка и е
определена строителна линия и ниво на строежа.
С нот.акт №2/25.05.2006г., том V, рег.№ 3465, дело №742/2006г. „Меспродукт”
ООД, представлявано от П. Д. Д. го е продало на „Ферт” ООД представлявано от К. Ч..
На 18.06.2006г. Изпълнителният директор на СГКК-Бургас е издал заповед за
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Несебър, в
която ищците не са били отразени като собственици на процесните сгради, поради което
обжалвали заповедта. По повод горното с Решение № І-158/27.07.2007г. постановено по адм.
дело № 1341 / 2006г. по описа на Окръжен съд - Бургас е отменена заповед № РД-18-
3
46/18.06.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър за одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Несебър в частта,
досежно сграда № 1 с предназначение „за складова база“ заснета в имот №51500.508.132.
С решение от 05.07.1999г. и допълнително решение от 22.11.2000г., постановени
по гр. д. № 1006/1996г. по описа на Окръжен съд - Бургас, оставено в сила с Решение №
22/04.05.2001г. по описа на Апелативен съд – Бургас, съпругата на втория ответник П. Ч., в
качеството й на едноличен търговец и ПК „Юнона“, са осъдени да предадат на ищците
владението върху недвижим имот, представляващ бивша маслодайна и петмезчийница,
общо на застроена площ от 235 кв.м. и мястото на бившата мелница от 116 кв.м., построени
в общинска земя от 666 кв.м., както и да им заплатят обезщетение за времето през което са
били лишени от право на ползване на имота. Исковете против СД „Трио“ - гр. Несебър с
ликвидатор вторият ответник - К. Ч. са отхвърлени.
Въз основа на решението, ищците са въведени във владение на процесните сгради
с протоколи от 09.04.2002г. и от 10.07.2002г. по изп.дело № 115/2001г. на ДСИ при Районен
съд – Несебър, в присъствие на ответника К. Ч.. На 09.04.2002г. ищците са сключили
договор за наем с ЕТ „Алексдандър Арнаудов - Алексдандър Арнаудов“.
Ищците твърдят, че на 30.03.2006г., при посещение на процесиите сгради с цел
уреждане на финансовите ни отношения с наемателя А., установили, че е започнало
събаряне на постройките. За това сезирали РПУ-Несебър. Твърдят, че на 31.06.2006г.
служител на РПУ-Несебър е установил на място лицата С. П. - с товарен автомобил и И. П. -
с багер, които заявили, че били наети от К. Ч. за разчистване на терена. Било образувано ДП
№1788/2006г. по описа на РУП-Несебър.
Ищците твърдят, че собствените им постройки, предмет на реституцията са
разрушени (съборени) незаконосъобразно, по възлагане от ответниците П. Д. и К. Ч..
Претендират осъждането им да им заплатят:
- сумата 76200 лева, представляваща обезщетение за нанесените им имуществени
вреди в резултат на унищожаването, ведно със законната лихва, начиная от датата на
увреждането -31.06.2006г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 47577 лева, представляваща пропуснатите от ищците ползи, от които
са лишени в резултат на събарянето /унищожаването/ на сградите за периода от 31.06.2006
год. до датата на предявяване на иска 11.08.2010г., ведно със законната лихва от датата на
лишаването до окончателното изплащане на задължението.
За установяване на твърденията представят преписи от протоколи за разпит на
свидетели, извършени по ДП №1788/2006г., сред които протокол от 25.03.2008г. за разпит на
лицето С. П. П.; протокол от 27.03.2008г. за разпит на лицето И. Н. П.; саморъчно
„обяснение“ от И. П.. Съобразно нормата на чл.163, ал.1 ГПК, свидетелят е длъжен да се яви
пред съда, за да даде показания. Според нормите на чл.170 и чл.171 ГПК, преди провеждане
на разпита се снема самоличността на свидетеля, той се разпитва отделно, в присъствието
на явилите се страни. Процесуалните закони въвеждат принципа на устност и
непосредственост при събиране на гласни доказателствени средства, което означава, че
всеки орган следва да проведе разпита лично, освен в предвидените от закона случаи.
Свидетелски показания, дадени пред друг орган могат да се вземат предвид по изключение
(чл.232 ГПК). Според Решение №50110 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4589/2021 г., I г.
о., ГК, „свидетелски показания, дадени по друго дело, са индиция, че има свидетел, който
може да бъде разпитан, но не могат да се ползват по делото, по което не са дадени, тъй като
това би нарушило изискването за непосредственост“. Така и в Решение №224 от 14.01.2014
г. на ВКС по т. д. № 3406/2013 г., I т. о., ТК, според което „свидетелските показания сами по
себе си не съставляват доказателства, които могат да бъдат използвани в процес, различен
от този, по който са дадени. Този извод произтича от принципа за непосредственост при
изслушването на гласни доказателства, залегнал в чл.170-171 ГПК, определящи редът, по
който се събират гласни доказателства“.
В настоящия случай не се твърди и не се установява наличието на изключения от
принципа на непосредственост, поради което съдът не следва да вземе предвид показанията
на свидетелите П. и П., дадени на досъдебното производство.
Ищците представят и протокол от 18.10.2006г. за разпит, в качеството на
свидетел на ответника К. Ч.; протокол от 27.03.2008г. за разпит на ответника П. Д. – също в
качеството му на свидетел. Видно от протокола за разпит на Ч., при закупуване на терена,
той знаел за постройките, които били реституирани на собствениците и плащал наем за тях.
4
Допълнително построил през 1992г. и складова база – като съкооператор на РПК – Несебър.
През 2006г. продал земята на „Меспродукт“ – ООД, като оставил постройките, но не
уведомил купувача че не са негови, а на трети лица. По-късно узнал, че „собственикът на
пловдивската фирма е наел бригада, която ги е съборила, както моите постройки, така и
другите – спорните постройки“.
Видно от протокола за разпит на Д., при закупуване на парцела, върху него са
били изградени постройки „тип барачки“, без прозорци и врати „купчина боклуци“, за които
продавача Ч. казал, че са негова собственост. В качеството си на свидетел, в първо лице
мн.ч., Д. заявява, че с устна уговорка наели багерист, чието име не помни, който да събори
тези постройки. Това станало за три дни. Платили му възнаграждение и „с това случаят
приключи“. Теренът бил закупен с цел изграждане на „месопреработвателно предприятие,
което е част от дейността на фирмата“.
Независимо от казаното по-горе, досежно не/годността на показанията на
свидетелите, дадени пред друг орган, изявленията на страните по делото, дадени в
качеството им на свидетели в други производства могат да се вземат предвид, когато
съдържат данни неизгодни за страните факти и обстоятелства или признание за такива
факти. Поради това съдът може да ги обсъжда като извънсъдебни изявления, досежно
относими към процеса факти и обстоятелства.
За установяване твърденията на ищците, в пърВ.станционното производство е
извършена съдебно – техническа експертиза. Видно от същата, с одобрения ЗРП,
промишлено – складова зона – гр.Несебър за маслобойна и петмезчийница е образувано
УПИ III в кв.5, с кадастрален номер 51500.508.132, с площ 969 кв.м. За мелница - УПИ VIII в
кв.5. маслобойна и петмезчийница били нанесени с идентификатор 51500.508.132.1, с площ
269 кв.м. Съобразно поставената й задача, експертизата е определила средна пазарна
стойност на сградите, в размер на 76200 лева. Дадени са и стойностите на месечния пазарен
наем за посочени периоди, в т.ч. и процесния.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269
ГПК не установи основания за нищожност или недопустимост, поради което намира че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Като взе предвид установените факти,
становищата на страните и като съобрази закона намира, че решението в обжалвА.та част е
неправилно и незаконосъобразно.
По иска по чл.49, вр. чл.45, вр. чл.53 ЗЗД:
С исковата молба (предявена първоначално пред Окръжен съд Бургас – гр.д.
№1379/2010г.), ищците са поискали осъждане на П. Д. „лично и в качеството му на
управител на „Меспродукт“ – ООД и К. Ч. „лично и в качеството му на управител на „Ферт“
– ООД“, да им заплатят обезщетение в размер на 102375 лЕ. за нанесени имуществени вреди
– събаряне на сградите и пропуснати ползи, съставляващи месечния наем за ползване на
сградите от 31.06.2006г. (каквато дата не съществува в календара), всъщност от 30.06.2006г.,
до възстановяване на по-рано съществуващото положение. На основание Разпореждане
№1275/12.08.2010г., ищците са уточнили, че претендират обезщетението за вреди само от
ответниците Д. и Ч. и молят искът за вреди „да се счита предявен единствено срещу тях“ –
на осн.чл.53 – да заплатят 102375 лева – обезщетение за вреди и 14700 лева – пропуснати
ползи.
Последното уточняване/изменение на исковете е направено с молба и прието в
съдебно заседание на 30.06.2015г. (л.360 – 390). С тази молба, наред с уточняването на
исковете по чл.109 ЗС – спрямо „Ферт“ – ООД и по чл.59 ЗЗД – спрямо „Меспродукт“ –
ООД и „Ферт“ – ООД, ищците са заявили, че претендират от Д. и Ч. солидарно сумата 76200
лева – обезщетение за имуществени вреди и 47577 лева – обезщетение за пропуснати ползи
за периода 31.06.2006г. (всъщност 30.06.06г.).
За да се ангажира имуществената отговорност на ответника за обезвреда, следва
да се установи/докаже, че той лично и по своя воля е извършил увреждащо ищеца действие,
ако е физическо лице (чл.45 ЗЗД) или че негови служители – по негово разпореждане са го
извършили – ако е физическо лице – възложител или юридическо лице – възложител (чл.49,
вр. чл.45 ЗЗД). В хипотезата на чл.53 ЗЗД следва да се докаже, че увреждащото действие е
извършено лично или в съучастие от две или повече лица (вр. чл.45 ЗЗД) или по
възрагане/разпореждане от две или повече лица (чл.49, вр. чл.45 ЗЗД).
В исковата молба и писмената защита пред въззивната инстанция ищците смесват
фактическите си твърдения. Макар да сочат доказателства, касаещи разпореждане с правото
5
на собственост върху терена от и между горепосочените юридически лица (ПК „Юнона“,
„Ферт“ – ООД, „Меспродукт“ – ООД, „Екселенс – 95“ – ООД), твърдят, че действията са
извършени и правата са придобити от физическите лица - заявяват, че Д. и Ч. са „закупили“,
„продали“, „съборили“ и т.н. Така част от исковете са предявени срещу „Меспродукт“ –
ООД и „Ферт“ – ООД, а от друга част – срещу физическите лица. В показанията си на
досъдебното производство Д., и Ч. говорят в първо лице, единствено число – „закупих“,
„продадох“, но както вече стана дума, разпоредителните действия са извършени от
дружествата, преставлявани от тези физически лица. Така и двете страни по делото съдебно
и извънсъдебно отъждествяват личните действия на физическите лице и действията на
дружествата, извършени от същите физически лица, както е практика това да се извършва в
разговорния език.
В правния мир съществуват два вида субекти – физически лица – всяко човешко
същество, които има определени в законите права и задължения и юридически лица –
абстрактни субекти, създадени по определен в закона ред, които могат да придобиват права
и задължения; последните се представляват от физически лица – техни представителни
органи. Така физическите лица извършват фактически и правни действия от свое име и за
своя сметка, но ако имат качеството на законен представител на юридическо лице, могат да
извършват такива действия от името и за сметката на юридическото лице. За да се ангажира
отговорността на определен правен субект, следва по несъмнен начин да се установи в какво
качество извършва определено фактическо или правно действие.
От обсъдените по-горе доказателства, а и от твърденията на ищците и
предявените от тях искове срещу „Меспродукт“ – ООД и „Ферт“ – ООД се установява, че
фактическите и правни действия на Д. и Ч., във връзка с придобиване на правото на
собственост върху терена, във връзка със снабдяване със строителна документация, по
наемане на лица за събаряне на постройки, за извършване на изкопни дейности и за
изграждане на нови постройки, са извършени в качеството им на управители на посочените
дружества, а не в лично качество – като физически лица. Така в показанията на досъдебното
производство Д. е заявил че е „закупил“ терена (купувач по сделката е „Меспродукт“ –
ООД), с намерение да построи месопреработващо предприятие, съобразно предмета на
фирмата „Меспродукт“. Ч. е заявил, че е „продал“ терена на „пловдивската фирма"
(продавач е „Екселенс – 95“ – ООД). Все за реализиране на това намерение са извършени
дейностите по снабдяване със строителна документация – „Екселенс – 95“ – ООД, заместено
от „Меспродукт“ – ООД, в последствие – „Ферт“ – ООД. Като част от тази дейност е
извършено и събаряне на постройките, собственост на ищците. В тази насока, макар и
непрецизно формулирани, са и първоначално заявените искови претенции – срещу Д., в
качеството му на управител на „Меспродукт“ – ООД, вместо срещу „Меспродукт“ – ООД,
като възложител на дейността по събарянето; срещу Ч., в качеството му на управител на
„Ферт“ – ООД, вместо срещу „Ферт“ – ООД.
Следователно всички права и задължения по гореописаните разпоредителни
сделки, както и извършените фактически действия по събаряне на постройки и изграждане
на нови, са възникнали в полза и в тежест на юридическите лица, представлявани от своите
управители – „Ферт“ – ООД, представлявано от Ч. и „Меспродукт“ – ООД, преставлявано от
Д.. Крайният извод на въззивната инстанция е, че в качеството на управител на
„Меспродукт“ – ООД, Д. е възложил събарянето на постройките. Поради това
имуществената отговорност следва да се носи от дружеството на осн. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, а
не от управителя, в качеството му на физическо лице. И т.к. исковете са предявени срещу
физическото лице, същите са неоснователни по отношение на Д..
Тук следва да се каже, че годни доказателства, установяващи възлагане на
събарянето от страна на Ч. – както лично, така и като управител на „Ферт“ – ООД не са
ангажирани. Поради това исковете и срещу този ответник са неоснователни.
Първоинстанционното решение, с което исковете са уважен е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено
друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.82, вр. мл.49, вр.чл.45, вр. чл.53 ЗЗД:
Процесният по делото период, досежно това обезщетение е 30.06.2006г. до датата
на предявяване на иска – 10.08.2010г. (искът е предявен на 11.08.2010г. първоначално пред
Окръжен съд Бургас). Ищците претендират да бъдат осъдени ответниците Д. и Ч., солидарно
да им заплатят сумата 47577 лева - обезщетение за ползите, от които са лишени поради
6
разрушаване на постройките, в размер на месечния наем за периода.
С постановените решения, в частта, в която са влезли в сила, съдът е осъдил на
осн.чл. 59 от ЗЗД „Ферт“ ООД, да заплати на ищците (съобразно наследствените им квоти)
сумата от 47577 лева представляваща обезщетение за лишаването им от право на ползване
на терена, в размер на месечния наем за периода от 30.06.2006г. до датата на предявяване на
иска ведно със законната лихва от до окончателното изплащане на задължението. Така за
невъзможността да ползват постройките в периода 30.06.2006г. – 10.08.2010г., в полза
на ищците вече е присъдено обезщетение.
Макар двете обезщетения да се претендират на различно основание – по чл.59
ЗЗД спрямо „Ферт“ – ООД – поради лишаване от право на ползване и по чл.82, вр. чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД спрямо Д. и Ч. – поради пропуснати ползи, в резултат на неправомерно поведение,
периодите и сумите на двете обезщетения съвпадат. Доколкото при съществуване на
постройките собствениците биха могли да реализират приходи, в размер на месечния наем,
за невъзможността да го направят през исковия период те вече са компенсирани чрез
уважаване на иска спрямо „Ферт“ - ООД. Да им се признае правото на второ обезщетение и
спрямо Д. и Ч., би означавало същите да се обогатят неоснователно.
На второ място, предвид изводите на съда, досежно иска по чл.49, вр. чл.45, вр.
чл.53 ЗЗД, не може да се приеме за основателен иска по чл.82, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
спрямо физическите лица, за които не е установено, че в това си качество са
разпоредили/възложили събарянето на постройките.
Извън казаното по-горе, за уважаване на иска по чл.82 ЗЗД е необходимо да се
докаже, че реализирането на твърдените ползи с голяма сигурност би настъпило; следва да
се изложат твърдения и да се представят доказателства, че ищците са предприели
фактически и правни действия, водещи до реализирането на твърдените ползи, но
поведението на ответниците е имало за пряка и непосредствена последица изгубване на
възможността да се реализират ползите. Твърденията, че събарянето на постройките е
пречката да се реализират печалби (ползи) от наеми следва да се установят с доказателства,
от които да е видно, че кредиторът е имал сключени договори за наем за целия претендиран
период; че тези договори са развалени именно поради липсата на сградите. По делото не са
изложени твърдения и не са ангажирани в горния смисъл.
Ето защо исковете са неоснователни. Първоинстанционното решение, с което са
уважени е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед уважаване на двете въззивни жалби, в полза на въззивника Ч. следва да
се присъдят съдебно – деловодни разноски, в размер на 4000 лева – адвокатско
възнаграждение.
В полза на въззивника Д. следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски, в
размер на 2475.54 лева – държавна такса.
Предвид частичната отмяна на първоинстанционното решение (за сумата 123777
лЕ.), същото следва да бъде отменено и в частта, относно възложените в тежест на
ответниците съдебно – деловодни разноски, съразмерно. В полза на ищците се следват
съдебно – деловодни разноски за пърВ.станционното производство, в размер на 5114.00
лева. Над тази част, до присъдените 12985.49 лева, решението подлежи на отмяна.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №162/05.11.2015г., постановено от Районен съд Несебър по
гр.д.№1235/2010г., поправено с Решение от 09.05.2016г., с Решение №464/26.06.2018г. и с
Решение №199/12.02.2019г. В ЧАСТТА, с които са уважени исковете по чл.49, вр. чл.45, вр.
чл.53 ЗЗД, солидарно срещу П. Д. Д. и К. Х. Ч., за сумата 76200 лева – обезщетение за
имуществени вреди; В ЧАСТТА, с която са уважени исковете по чл.82, вр. чл.49, вр. чл.45,
вр. чл.53 ЗЗД солидарно срещу П. Д. Д. и К. Х. Ч., за сумата 47577 лева – обезщетение за
пропуснати ползи за периода 30.06.2006г. – 11.08.2010г.; В ЧАСТТА, с която в полза на
ищците са присъдени съдебно – деловодни разноски над 5114 лева до 12985.49 лева И
ВМЕСТО НЕГО
7
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на С. С. К., Е. С. Ц., Р. С. Ф., Е. Т. Д., Л. Т. Р., А. Г. Д. и
К. Г. Т. - законни наследници на К. Т. Р., починал на *** в гр. Бургас; на А. П. Г., С. А. Г.,
А. К. К., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л., Р. Я. Я. и А. Я. Я. - законни наследници на М. А. М.,
починал на ***г.; на В. В. С. и Е. А. С. - законни наследници на В. Ф. С., починал на ***г.
в гр.София, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответниците П. Д. Д. с ЕГН ********** от *** и К. Х. Ч.,
ЕГН ********** от ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА ИЩЦИТЕ:
- сумата 76200 лева (седемдесет и шест хиляди и двеста) лева, представляваща
обезщетение за нанесените им имуществени вреди в резултат на унищожаването
(събарянето)/ на собствените им сгради - маслобойна и петмезчийница, ведно със законната
лихва, начиная от датата на увреждането - 30.06.2006г. до окончателното изплащане на
задължението.
- сумата 47577 лева (четиридесет и седем хиляди и петстотин седемдесет и
седем) лв., представляваща пропуснатите от ищците ползи, от които са лишени в резултат на
събарянето (унищожаването) на сградите за периода от 30.06.2006 год. до датата на
предявяване на иска 11.08.2010г., ведно със законната лихва от датата на лишаването до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. С. К., Е. С. Ц., Р. С. Ф., Е. Т. Д., Л. Т. Р., А. Г. Д., К. Г. Т., А. П. Г.,
С. А. Г., А. К. К., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л., Р. Я. Я. и А. Я. Я., В. В. С. и Е. А. С. ДА
ЗАПЛАТЯТ на П. Д. Д. с ЕГН ********** от ***, СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ
във въззивното производство, в размер на 2475.54 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА С. С. К., Е. С. Ц., Р. С. Ф., Е. Т. Д., Л. Т. Р., А. Г. Д., К. Г. Т., А. П. Г.,
С. А. Г., А. К. К., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л., Р. Я. Я. и А. Я. Я., В. В. С. и Е. А. С. ДА
ЗАПЛАТЯТ на К. Х. Ч., ЕГН ********** от ***, СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ
във въззивното производство, в размер на 4000 лева – адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЯТА в частта, относно присъдените в полза на
ищците съдебно – деловодни разноски, в размер на 5114 лева.
КОНСТАТИРА, ЧЕ РЕШЕНИЯТА В ОСТА.ЛИТЕ ЧАСТИ СА ВЛЕЗЛИ В
СИЛА, поради необжалването им.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8