Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми
май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
5537 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата М.И.П. твърди, че на 09.03.2015г. наследодателката на
ответницата – М. М. К., М.П. и синът й В.П.П. подписали нотариален акт № 194,
том I, нот.дело № 137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие РРС,
по силата на който М. К. продала на В.П. описания в нотариалния акт апартамент
за сумата от 15 000.00 евро, която продавачът заявил, че е получила изцяло
по банков път от М.П. на 09.03.2015г., като продавачката си запазила право на
пожизнено ползване върху имота и учредила в полза на ищцата право на пожизнено
ползване върху същия имот. Сумата от 15 000.00 евро ищцата платила по
банкова сметка *** К. в Пиреос Банк, при изрично посочено в банковия документ
основание – закупуване на недвижим имот, а плащането извършила със съгласието
на М. К.. Още на същия ден 09.03.2015г. М. К. изтеглила от банковата си сметка
сумата от 15 000.00 евро. По предявени от последната искове за унищожаване
на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 194, том I, нот.дело №
137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие РРС, било образувано
гр.дело № 83/2016г. по описа на РОС, по което ответници били ищцата и синът й В.П..
В хода на съдебния процес М. К. починала и била заместена в процеса от нейните
внуци – М. Б. К. и малолетната И.Б.К.. С влязло в сила на 31.05.2018г. по това
дело съдебно решение, бил унищожен договора за продажба само за ½
идеална част от недвижимия имот. След унищожаването на договора за продажба,
малолетната И.Б.К., действаща чрез своята майка и законен представител Н.Х.А.,
придобила правото на собственост върху ½ идеална част от недвижимия
имот, предмет на унищожената сделка, поради което счита, че следва да й върне
половината от платената от ищцата и получена от наследодателката й продажна
цена от 7 500.00 евро, като платена на отпаднало основание. Купувач по
унищожения договор за продажба е синът на ищцата В.П., но плащането на
продажната цена е извършила тя със свои средства. Поради това в условията на
евентуалност счита, че следва да й бъде върната половината от платената от нея
на наследодателката на ответницата продажна цена от 7 500.00 евро, като
платена при първоначална липса на основание. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди И.Б.К., действаща чрез своята майка и законен
представител Н.Х.А., да й върне сумата от 7 500.00 евро, представляваща
половината от платената от нея и получена от наследодателката й продажна цена
по обявен за недействителен договор за продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 194, том I, нот.дело № 137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и
район на действие РРС, като платена на отпаднало основание, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. При условията на евентуалност в случай, че бъде
отхвърлен главния иск, моли съда да постанови решение, с което да осъди И.Б.К.,
действаща чрез своята майка и законен представител Н.Х.А., да й върне сумата от
7 500.00 евро, представляваща половината от платената от нея и получена от
наследодателката й продажна цена по обявен за недействителен договор за
продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 194, том I, нот.дело №
137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие РРС, като платена при
първоначална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба
фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните
петитуми, квалифицира правно предявените евентуално съединени искове -главният
с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 във вр.с чл.34 от ЗЗД, а евентуалния с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ответницата Н.Х.А. действаща в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете И.Б.К., оспорва изцяло предявените искове,
като твърди, чеглавният иск е неоснователен, тъй като ищцата не е страна по
унищожената сделка, а на основание чл.34 от ЗЗД връщането на продажната цена
може да се иска само от купувача, т.е. тя предявява от свое име чужди права.
Оспорва изцяло и евентуалният иск, като твърди, че наследодателката – продавач
по унищожената сделка М. К. не е получавала претендираната продажна цена. В тази
връзка оспорва истинността на вносна бележка и нареждане – разписка от
„ПиреосБанк“ от 09.03.2015г., като твърди, че ръкописните текстове в тези
документи и подписите са изпълнени от ищцата, а не от наследодателката й.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.03.2015г. наследодателката на ответницата
– М. М. К., М.П. и синът й В.П.П. подписали нотариален акт № 194, том I,
нот.дело № 137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие РРС, по
силата на който М. К. продала на В.П., действащ чрез пълномощника си М.И.П.,
описания в нотариалния акт апартамент за сумата от 15 000.00 евро, която
пълномощника на купувача – М.П. е заявила, че заплатила по банков път на
продавача в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността, като
продавачката си запазила право на пожизнено ползване върху имота и учредила в
полза на ищцата право на пожизнено ползване върху същия имот.
По делото е представено пълномощното, с което
купувачът по сделката В.П. е упълномощил ищцата М.П. да го представлява пред
нотариуса при закупуването на апартамента, от негово име и за негова сметка,
при цена и условия, каквито договори, както и да заплати договорената продажна
цена на продавача., като й бъде учредено право на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване върху същия имот.
Представена е вносна бележка, от която е видно,
че сумата от 15 000.00 евро е била преведена по банков път от страна на М.П.
на М. К. на същата дата, когато е била извършена продажбата – 09.03.2015г. в
11.21 часа. По вносната бележка М.П. е посочила, че тези пари са нейни лични
спестявания. Съгласно представеното нареждане – разписка и декларация към нея,
на 09.03.2015г. в 11.29 часа, М. К. е изтеглила от банката сумата от
15 000.00 евро.
Ответницата е оспорила истинността на писменото
доказателство – нареждане-разписка и декларацията към нея с твърденията, че те
не са били подписани от М. К.. Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебно-графична експертиза, подписите за клиент и декларатор в нареждане –
разписка от „ПиреосБанк“ АД от 09.03.2015г. са положени /изпълнени от М. М. К..
Ръкописният текст в декларацията към нареждане-разписка от „ПиреосБанк“ АД от
09.03.2015г. е изпълнен от М.И.П..
По предявени от М. М. К. искове за унищожаване
на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 194, том I, нот.дело №
137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие РРС, било образувано
гр.дело № 83/2016г. по описа на РОС, по което ответници били ищцата и синът й В.П..
В хода на съдебния процес М. К. починала и била заместена в процеса от нейните
внуци – М. Б. К. и малолетната И.Б.К.. С влязло в сила на 31.05.2018г. по това
дело съдебно решение, бил унищожен договора за продажба само за ½
идеална част от недвижимия имот. След унищожаването на договора за продажба,
малолетната И.Б.К., действаща чрез своята майка и законен представител Н.Х.А.,
придобила правото на собственост върху ½ идеална част от недвижимия
имот, предмет на унищожената сделка.
В показанията си свидетелките Р. М. К.
и Б. М. Г. обясняват какво им била разказала приживе М. К. за продажбата на
апартамента й и унищожаването на сделката, като тя пред тях твърдяла, че била
измамена и не била получила парите от продажбата. Свидетелките нямат
непосредствени впечатления от случилото се при продажбата на апартамента,
изплащането и тегленето на парите от продажбата и показанията им са производни.
По тази причина и те не излагат относими към правния спор факти и показанията
им не могат да бъдат доказателство за такива.
В показанията си свидетелката Д. С. Д.,
която е изповядала сделката за продажба с нотариален акт № 194, том I, нот.дело
№ 137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие РРС, в качеството й на
помощник – нотариус, действащ по заместване на нотариуса, обяснява, че по
силата на закона, всички плащания по сделките, когато надхвърлят 10 000
лева, задължително минават по банков път. Практиката при нотариусите,
включително и сделките които тя изповядва е, че в нотариалното производство,
след като на страните бъде прочетен на глас нотариалния акт и те го одобрят, те
правят плащането по банков път и се връщат лично пред нотариуса, където
продавачът потвърждава включително и устно, че е получил парите и представят
документа за плащането от банката. Тази сделка не прави изключение, като и
представения пред нотариуса от страните банков документ за плащането
задължително се прилага към нотариалното дело.
В показанията си свидетелката Ц.Р.Р.
твърди, че на 09.03.2015г. е работила в „Банка Пиреос“ АД подписа на касиера в
нареждане-разписка от „ПиреосБанк“ АД от 09.03.2015г. е нейн и тя е изплатила
парите от банката. Когато някой тегли пари, тя ги дава лично на лицето, което е
вписало личните си данни в документа и това лице се подписва на
нареждането-разписка след като си преброи парите. Декларацията на документа се
попълва, когато сумата е над 10 000 лева и то след като са били вече изтеглени
парите, минала е разписката и транзакцията през компютъра и тогава лицето
собственоръчно попълва декларацията и я подписва. Ако човекът е възрастен и не
вижда, може някой друг да му попълни декларацията, но подписите се полагат
лично от декларатора пред нея. Свидетелката заявява и че е възможно за 9 минути
да бъдат внесени парите, да се обработи счетоводно, да бъдат изтеглени след
това, да си ги изброи лицето и да се подпише на документите.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.34 от ЗЗД, когато
договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва
да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
По настоящото дело е доказано по
категоричен начин, че на 09.03.2015г. наследодателката на ответницата – М. М. К.,
М.П. и синът й В.П.П. подписали нотариален акт № 194, том I, нот.дело №
137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие РРС, по силата на който М.
К. продала на В.П., действащ чрез пълномощника си М.И.П., описания в
нотариалния акт апартамент за сумата от 15 000.00 евро, която пълномощника
на купувача – М.П. е заявила, че заплатила по банков път на продавача в деня на
нотариалното прехвърляне на собствеността, като продавачката си запазила право
на пожизнено ползване върху имота и учредила в полза на ищцата право на
пожизнено ползване върху същия имот. Също така и по предявени от М. М. К.
искове за унищожаване на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 194,
том I, нот.дело № 137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие РРС,
било образувано гр.дело № 83/2016г. по описа на РОС, по което ответници били
ищцата и синът й В.П., като в хода на съдебния процес М. К. починала и била
заместена в процеса от нейните внуци – М. Б. К. и малолетната И. Б.аК.а, а с
влязло в сила на 31.05.2018г. по това дело съдебно решение, бил унищожен
договора за продажба само за ½ идеална част от недвижимия имот. След
унищожаването на договора за продажба, малолетната И.Б.К., действаща чрез
своята майка и законен представител Н.Х.А., придобила правото на собственост
върху ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на унищожената сделка.
По делото съдът намира и за
категорично доказано, че продавачката М. М. К. е получила продажната цена по
унищожената сделка в размер на 15 000.00 евро на датата на извършване на
сделката за продажба - 09.03.2015г. Това на първо място се доказва от
представената вносна бележка, от която е видно, че в деня на сключване на
сделката М.П. е внесла по сметка на продавачката сумата от 15 000.00 евро.
Другото доказателство е нареждането-разписка, от която е видно, че след
внасянето на продажната цена, наследодателката на ответницата е изтеглила
сумата от 15 000.00 евро. Тази нареждане-разписка е оспорена като писмено
доказателство от страна на ответницата, но това оспорва не е доказано, тъй като
видно от заключението на изготвената съдебно-графична експертиза подписа за
получил сумата е на М. К.. Това се съдържа и като признание от страна на
пълномощника на починалата К. в проведеното съдебно заседание на 24.10.2016г. в
РОС, по приложеното гр.дело –л.136 и л.139 от делото. Без значение е фактът, че
декларацията, която е написана и попълнена под разписката за изтеглената сума е
написана като текст от ищцата, защото същественото в случая е, че подписът за
декларатор и за получил сумата е на починалата К.. Допълнителни доказателства,
че К. е получила продажната цена са показанията на помощник-нотариуса Д.Д., от
които е видно, че след тегленето на парите в банката, продавачката се е върнала
при нея и е потвърдила устно, че е получила продажната цена, представен е и
документ за плащането, който е приложен към нотариалното дело. Също така и от
показанията на свидетелката Ц.Р.Р., която е извършила банковите операции по
внасянето и тегленето на парите, е видно, че подписът за получил сумата се
полага от това лице, на което тя брои парите, което пред нея подписва
нареждането-разписка, включително и декларацията към него. Поради това и съдът
намира възражението на ответницата, че наследодателката й не е получила
продажната цена по сделката за неоснователно, тъй като доказателствата по
делото сочат категорично, че парите са били получени от К.. Какво е правила с
парите последната след това и как се е разпореждала с тях е без никакво
значение в настоящия случай.
Съдът обаче въпреки гореизложеното
намира, че главният иск на ищцата е неоснователен по следните съображения:
Ищцата не се явява страна по сделката, която е прогласена като унищожаема,
защото тя е действала като пълномощник на купувача, който е друго лице. Чл.572
от ГПК изрично постановява, че в качеството си на пълномощник, ищцата е
„участник“ в нотариалното производство, но не и страна. Такива са договорните и
законните представители – пълномощниците, управителите на търговски дружества,
родителите, настойниците и др. Те само изразяват волята на страната по
сделката, но самите те не са страна. Следователно в патримониума на ищцата не
може да възникне правото да търси връщане на цената при унищожена продажба,
защото не е купувач, а само негов пълномощник. Такова право съдът намира, че на
основание чл.34 от ЗЗД има само страната, т.е. купувачът В.П.. Ако плащането на
цената е станало със средства на ищцата, както се твърди в случая, и те не са й
били възмездени от купувача, искът с който разполага е по чл.285 от ЗЗД и той
трябва да бъде насочен срещу купувача – нейния син В.П. и да е на основание
договор за поръчка. Между купувача В.П. и ищцата М.П. е налице сключен договор
за поръчка – по чл.280 и сл. от ЗЗД. По силата на този договор В.П. и възложил
на М.П., а тя е приела, да го представлява при закупуването на конкретен имот
на негово име и за негова сметка, включително като заплати вместо него цената.
Договорът за поръчка по правната си характеристика и неформален и по начало
безвъзмезден. Сключването и действието на договора за поръчка, когато се касае
за недвижим имот, се доказват както с пълномощното, в случая издадено от
доверителя В.П. в полза на М.П., така и с последващото участие на довереника М.П.
в нотариалното производство и заплащането на цената. С тези свои действия
довереникът извършва т.нар. изпълнителна сделка по договора за поръчка. Видно
от текста на представеното по делото пълномощно, В.П. е упълномощил М.П. със
следните права: „да закупи на мое име и за моя сметка, … както и да заплаща
договорената продажна цена на продавача.“ В тази връзка е без значение
съгласието на М. К., за заплащане цената по сделката от пълномощника М.П..
Представителят не е страна по договора, а участник в нотариалното производство,
както бе посочено по-горе. Той действа от чуждо име и за чужда сметка. Договарящата
страна по продажбата си остава представляваният В.П.. Затова от правните
действия на представителя се пораждат правни последици директно за
представлявания – чл.36, ал.2 от ЗЗД. Упълномощителят В.П. е този, който е
носител на материалното право да предяви иск по чл.55, ал.1, пр.3 във вр.с
чл.34 от ЗЗД срещу продавача за връщане на цената по унищожен договор за
продажба, а не неговият пълномощник. В случая е налице точно хипотезата на
чл.292, ал.1 от ЗЗД, а именно, че ако довереникът действа от името на
доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които
той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. Паричните отношения
между довереник и доверител се уреждат съгласно чл.285 от ЗЗД: „Доверителят е
длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими
за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с
лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката“.
Следователно ищцата трябва да заведе иск по чл.285 от ЗЗД за възстановяване на
платената от нея цена против доверителя си В.П., а не против третото спрямо
договора за поръчка лице – в случая малолетната ответница И.К.. Ищцата е завела
иска си за връщане на платената цена на погрешно основание и срещу ненадлежен
ответник. Неоснователно е възражението на пълномощника на ищцата, че последната
е страна по унищожения договор за продажба. Ищцата е страна по договора, с
който в нейна полза е учредено от М. К. право на ползване и обитаване върху
продадения имот. Именно по тази причина, ищцата е подписала лично в качеството
си на ползвател нотариалния акт. Учреденото й обаче право на ползване е
безвъзмездно и не е основание за предявяване на претенция за връщане на парични
суми.
По гореизложените съображения съдът
намира, че предявения от ищцата главен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
във вр.с чл.34 от ЗЗД се явява изцяло неоснователен и като такъв същия следва
да се отхвърли.
Поради отхвърлянето на главния иск,
съдът следва да се произнесе и по евентуалния с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД. Съгласно последната разпоредба, който е получил нещо без основание
е длъжен да го върне. Съдът намира, че паричната сума, чието връщане се претендира
не е била платена при първоначална липса на основание. Плащането е било
извършено от ищцата в изпълнение на договор за поръчка за сметка и от името на
доверителя й В.П. по изложените по-горе съображения. Ако в пълномощното й не
беше записано „да заплаща договорената продажна цена на продавача“, ищцата би
могла да твърди, че е нямала мандат да извърши плащането, а е имала мандат само
да подпише нотариалния акт и да изрази съгласие. В случая обаче писмените
доказателства – вносната бележка от 09.03.2015г. за плащането на парите, в
която изрично е отбелязано като основание „закупуване на недвижим имот“ и
нотариалния акт, в който изрично е
отбелязано, че продажната цена е била платена „изцяло по банков път от
пълномощника на купувача“, т.е от ищцата по делото, изрично опровергават
твърдението, че тя е извършила плащането при условията на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поради това и предявеният евентуален иск също се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявените искове, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1 131.00
лева – заплатени държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, разноски
за свидетел, възнаграждения на вещото лице и на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.П. ***, с
ЕГН: **********, против Н.Х.А., с
ЕГН: **********, действаща в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете И.Б.К., с ЕГН: **********, двете с адрес: ***, иск за сумата
от 7 500.00 /седем хиляди и петстотин/ евро, представляваща половината от
платената от нея и получена от наследодателката й продажна цена по обявен за
недействителен договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №
194, том I, нот.дело № 137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие
РРС, като платена на отпаднало основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.П. ***, с ЕГН: **********,
против Н.Х.А., с ЕГН: **********,
действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.Б.К.,
с ЕГН: **********, двете с адрес: ***, евентуален иск за сумата от
7 500.00 /седем хиляди и петстотин/ евро, представляваща половината от
платената от нея и получена от наследодателката й продажна цена по обявен за
недействителен договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №
194, том I, нот.дело № 137/2015г. на нотариус с рег.№ 217 и район на действие
РРС, като платена при първоначална липса на основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.И.П. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на Н.Х.А., с ЕГН: **********,
действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.Б.К.,
с ЕГН: **********, двете с адрес: ***, сумата от 1 131.00 /хиляда сто тридесет и един/ лева – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: