Р Е
Ш Е Н
И Е № 260118
гр.Кюстендил, 02.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и първаа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря: Любка Николова след като разгледа докладваното от
съдия:Костадинова в.гр.д.№163/2021г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
„ТИТАН
96“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул.
„Христо Ботев“ №23, бл.109, ап.28 чрез адвокат
В.П. *** обжалва решение №260043/20.01.2021 г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по гр. д.№ 879/2020 г. по описа на същия съд в частта, с която е отменена като незаконосъобразна
Заповед № 109/14.03.2020 год., издадена
от управителя на „ТИТАН 96“ЕООД гр. Кюстендил, с която на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с К.С.Г., ЕГН ********** ***
по силата на което същият е изпълнявал длъжността „обслужващ
бензиностанция/газостанция“ в отдел: Обект 1 и месторабота- гр. Кюстендил, ул.
“Дупнишко шосе“ № 6З, както и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на К.С.Г. сумата от 3202.50 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди
вследствие на оставането му без работа
поради незаконното уволнение с издаването на Заповед № 109/14.03.2020 год., считано от 16.03.2020
год. до 16.09.2020 год., ведно със законната лихва върху същото, считано от
11.06.2020 год. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са
изложени съображения за неправилност на решението. Искането е да се изменят
мотивите на решението, поради които е уважен иска с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ и да се отмени решението в частта му, с което е присъдено
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ и да се отхвърли иска.
В подадения писмен отговор въззиваемият К.Г. оспорва изцяло въззивната жалба.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата,
както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени
при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба
е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна
страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по
същество е неоснователна.
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен
съд.
Пред районен съд са били предявени обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 109/14.03.2020 год., издадена от управителя
на ответното дружество, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, по силата на което същият е изпълнявал
длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция“ в отдел: Обект 1 и месторабота-
гр. Кюстендил, ул.“Дупнишко шосе“№ 6, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ- за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 3202.50 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие на
оставането му без работа поради
незаконното уволнение, считано от датата на прекратяване на трудовия договор,
ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на подаване на исковата
молба до погасяване на задължението, както и да бъде осъден работодателят да
изпълни задълженията си по чл.349, ал.2 КТ във вр. с чл.350,ал.1 КТ, а
именно да впише в трудовата книжка на
ищеца всички данни относно възникването, изменението и прекратяването на
трудовото правоотношение.
Районен съд е уважил иска с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ, приемайки че по делото няма доказателства някоя от страните по трудовото
правоотношение да е отправяла към другата страна надлежно писмено предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие, както и не е приел да основателно възражението на
ответника, че трудовият договор е бил прекратен преди това на друго основание,
а именно на основание чл. 71 от КТ. Уважил е и иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, доколкото е обусловен от първия и са налице предпоставките за уважаването
му. Прекратил е производството по отношение на иска ответното дружество да бъде
осъдено да изпълни задълженията си по чл.349, ал.2 КТ във вр. с чл.350,ал.1 КТ,
а именно да впише в трудовата книжка на
ищеца всички данни относно възникването, изменението и прекратяването на
трудовото правоотношение. В тази част решението е влязло в сила като
необжалвано.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните
съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща
към мотивите на решението и по отношение
на тях.
Отделно от това съдът излага и следните правни
съображения :
Между страните по делото няма спор, че е по силата
на трудов договор № 142/01.08.2019 год.
ищецът се съгласил да изпълнява длъжността „Обслужващ бензиностанция“ и че този договор е с шестмесечен срок за
изпитване, уговорен в полза на работодателя. Няма спор, че същият е бил
прекратен. По делото се спори с коя заповед и на какво основание е прекратен.
Твърдението на ищеца е, че това е станало със атакуваната от него Заповед №
109/14.03.2020 г., в която като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено по взаимно съгласие- чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, а твърдението на ответното дружество е, че е
прекратен със Заповед №110/01.02.2020 г. на основание чл. 71 от КТ- преди
изтичане на изпитателния срок, поради което издадената по- късно Заповед № 109/14.03.2020 г. е нищожна, тъй като към
датата на издаването й трудовото
правоотношение с ищеца вече е било прекратено.
Предмет на проверка в настоящото
производство е законосъобразността на извършеното със Заповед № 109/14.03.2020 г., на
управителя на ответното дружество уволнение, което е извършено на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Във въззивната
жалба се твърди, че са неправилни съображенията на първоинстанционния съд, че липсвало взаимно
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, че трудовото
правоотношение е прекратено на друго основание- това по чл. 71 от КТ, като в
тази връзка са неправилни твърденията на
районния съд, че доколкото заповедта не е била връчена на въззиваемия, то тя не
е породила действието си и договорът се е превърнал в срочен. В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено. Взаимното съгласие означава, че и двете страни искат
сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред.
Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка
от страните по трудовото правоотношение. Изискване на закона е волеизявлението
на страните да бъде в писмена форма, която форма е за действителност и е
елемент от фактическия състав на посочената разпоредба. В настоящия случай
съдът установи, че по делото няма представено надлежно оформено писмено
волеизявление, изхождащо от някоя от страните по трудовото правоотношение, с
което да е поискала прекратяване на трудовия договор. Следователно, доколкото
няма елемент от фактическия състав на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, а именно
писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, то не е налице
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, поради което
обжалваната заповед е незаконосъобразна, а уволнението е извършено незаконно.
Съдът намира, че е неоснователно и
възражението във въззивната жалба, че към датата на издаване на Заповед № 109/14.03.2020 г.,
трудовото правоотношение е било прекратено на друго основание с друга
предходна заповед, а именно по чл. 71 от КТ. Съгласно чл. 335, ал.1 от КТ,
трудовият договор се прекратява писмено. Тук също изискване на закона е
волеизявлението да бъде направено в писмена форма, която е форма за
действителност. В случаите, в които трудовият договор се прекратява с
едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяването настъпва, когато
писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната
страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие
на изявленията на страните по договора, което обстоятелство следва да бъде
безспорно установено.
В настоящия случай е представена Заповед №110/01.02.2020 г., в която работодателят е посочил,
че прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 71 от КТ. Представеният
от него с отговора на исковата молба
екземпляр от заповедта е оформен с отказ на работника за получаването й,
който е удостоверен с подписа на двама свидетели. В съдебната практика-
Решение №386/31.10.2011 г. по гр. дело № 1309/2010 г. на ВКС, IV г., Решение №
429 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 132/2015 г., IV г. о., ГК се приема, че
в разпоредбата на чл.335 от КТ не е предвидено изискване отказът на работника
да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да
бъде отразен върху самата заповед, но този отказ може да бъде установен с
всички доказателствени средства. Според същата практика в КТ и ГПК не е
предвидено изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да възпроизведат пред съда
съдържанието на заповедта дословно. Важното е свидетелите да могат да установят
пред съда- да възпроизведат изявлението на работодателя за прекратяването и че
е достигнало до адресата. В настоящият случай съдът установи, че по делото няма
доказателства, които да удостоверяват, че заповедта за прекратяване е връчвана
на ищеца. По делото не са разпитани лицата, посочени в заповедта, които са удостоверили
този отказ. Следователно не се доказва с допустимите от закона доказателствени
средства, че Заповед №110/01.02.2020 г., е
връчена на ищеца, т.е. че волеизявлението на работодателя за прекратяване на
трудовия договор да е достигнало до работника, поради което съдът намира, че
тази заповед не е породила действие и трудовото правоотношение не е било
прекратено с нея.
От
изложеното следва, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни, а
атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради което решението на районен съд,
с което е отменена същата и на въззиваемия К.Г. е присъдено обезщетение е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК на въззиваемия К.С.Г. се дължат сторените пред
окръжен съд разноски, които са в размер на 650 лв. и представляват адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260043/20.01.2021 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д.№
879/2020 г. по описа на същия съд в частта,
с която е отменена като незаконосъобразна Заповед № 109/14.03.2020 год.,
издадена от управителя на „ТИТАН 96“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Христо Ботев“ №23, бл.109, ап.28, с която на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с К.С.Г.,
ЕГН ********** *** по силата на което същият е изпълнявал длъжността „обслужващ
бензиностанция/газостанция“ в отдел: Обект 1 и месторабота- гр. Кюстендил, ул.
“Дупнишко шосе“ № 6З, както и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на К.С.Г. сумата от 3 202.50 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на оставането му без работа
поради незаконното уволнение с издаването на Заповед № 109/14.03.2020 год., считано от 16.03.2020
год. до 16.09.2020 год., ведно със законната лихва върху същото, считано от
11.06.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТИТАН
96“ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Христо
Ботев“ №23, бл.109, ап.28 да заплати на К.С.Г., ЕГН ********** *** сумата 650
/шестстотин и петдесет/ лева деловодни разноски, направени пред окръжен
съд
В останалата част решението
е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
обявяването му- 02.06.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: