Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260026
гр.Свищов, 13.10.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 25.09.2020 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 176 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взема предвид:
ИСК с правно
основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за сумата 1672,79 лева -обезщетение
за претърпени имуществени вреди
Ищецът
М.М., чрез адв.С.М. твърди, че О.С. е издала Акт за установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г. срещу него и същевременно е
образувала изп.дело № 20187250400345 по описа
на ЧСИ №725 В.Георгиев. По делото са
изплатени 3256,65 лева-данък и такса битови отпадъци върху недвижим имот и
672,79 лева-разноски на ЧСИ. По изпълнителното дело направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв. Заявява, че
посоченият акт за установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при О.С. е отменен с Решение №210/23.04.2019г. по адм.д.
533/2018г. на Административен съд В.Търново, потвърдено с Решение на ВАС от 17.12.2019г. по адм.д. 7945/2019г., влязло
в сила на 17.12.2019г., като съдът върнал на О.С. преписката за издаване на нов
законосъобразен акт.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди О.С. да заплати на М.С.М. сумата 4929,44 лева , представляваща 3256,65
лева-данък и такса битови отпадъци върху недвижим имот, 672,79 лева-разноски на
ЧСИ и направените в изпълнителното производство разноски-1000,00лв.-за
адвокатско възнаграждение.
С определение №201 от 1.04.2020г. , потвърдено в тази му част с Определение
№164 от 10.06.2020г. по в.ч.гр.д.353 /2020г. на ВТОС производството по
предявения от М.М. , чрез адв.С.М.
иск против О.С. за сумата 3256,65 лева-данък и такса битови отпадъци върху
недвижим имот е прекратено с мотив, че такъв иск е недопустим при наличие на специален ред по ДОПК.
По отношение претенцията за направените в изпълнителното производство
разноски в размер на 672,79 лева- такси по изп.дело
№ 20187250400345 по описа на ЧСИ №725 В.Георгиев и 1000,00лева- адвокатски хонорар, делото следва да се
разгледа от граждански съд.
Излага се, че с така заплатената сума ищецът е претърпял
имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от виновното,
противоправно поведение на служителите на ответника по повод инициираното изпълнително
производство, прекратено поради отмяна на акта-изпълнително основание, като сумите по него са заплатени. Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорва иска изцяло, като недопустим и неоснователен.
Оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение, платено от М.М. за процесуалното и
представителство по изпълнително дело № 20187250400345 по описа
на ЧСИ №725 В.Георгиев. Оспорва иска и по
размер, като твърди, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат е
прекомерно, поради което е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендират
се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Искът е по чл.49 от ЗЗД, вр.
чл.45 от ЗЗД за осъждане на О.С. да заплати на М.С.М. сумата 1672,79 лева / от които 672,79 лева- такси на ЧСИ и 1000,00лева- заплатен
адвокатски хонорар в изпълнителното производство/ -
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебно деловодни
разноски по защита по и.д. № 20187250400345 по описа
на ЧСИ №725 В.Георгиев, причинени от незаконосъобразни действия на служители на общината.
Видно от Акт за
установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г. на орган по приходите при О.С. ,
същият е издаден против срещу М.С.М. за сумите 3256,65 лева- данъци и такси
битови отпадъци за 2014г., 2015г. и 2016г. От приложеното изпълнително дело № 20187250400345 по описа
на ЧСИ №725 В.Георгиев , се установява, че на
15.02.2018г. е изпратена молба от О.С. до ЧСИ В.Георгиев за образуване на
изпълнително дело, въз основа на АУЗД №964-1/12.09.2017г. , издаден против М.С.М.. Образувано е изп.дело № 20187250400345 по описа на ЧСИ №725 В.Георгиев, по което съдебният изпълнител е извършил изпълнителни
действия- изпращане на запорни съобщения до банки, в които длъжникът има разкрити
сметки. В резултат на това на 4.06.2018г. е наложен запор на сметка на ищеца М.
в „Д“АД , в която са налични определени суми. Видно от материалите по изп.дело
№ 20187250400345 по описа на ЧСИ №725 В.Георгиев на 6.07.2018г. от сметка на ищеца в „Д“АД по сметка на ЧСИ
са преведени 3896,27 лева /л.63 от изп.д./, а на 24.08.2018г. -21,17 лева /л.91
от изп.д./
Посоченият акт за установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при О.С. въз основа на
който е образувано изпълнителното дело е
отменен с Решение №210/23.04.2019г. по
адм.д. 533/2018г. на Административен съд В.Търново, потвърдено с Решение на
ВАС от 17.12.2019г. по адм.д.
7945/2019г., влязло в сила на 17.12.2019г., като съдът върнал на О.С.
преписката за издаване на нов законосъобразен акт.По делото са приложени като
доказателства цитираните съдебни решения.
Посредством Молба вх. № 00634/10.01.2020 г., адресирана до ЧСИ №725 В.Георгиев , ищцовата страна обективира изявление за прекратяване на
изпълнително дело № 20187250400345 на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК. С Постановление за прекратяване от 13.01.2020г.
производството по изпълнително дело № 20187250400345 е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК.
Видно от Удостоверение № 10653/9.05.2019г. по делото са
събрани 3929,44лева, които са разпределени както следва: на взискателя О.С.
3256,65 лева и за такси на ЧСИ е удържана сума в размер на 672,79 лева.
Както се посочи по горе относно претенцията за
възстановяване на сумата 3256,65 лева е налице
специален ред по ДОПК.
В това производство се претендират 672,79 лева- такси на
ЧСИ и 1000,00 лева- разноски за адвокатско възнаграждение в изп.производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна,
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия.Фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните
предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква
работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата,
възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.
Установява се, че изпълнителното дело е образувано по
молба на ответника,същата е
подписана от кмета на Общината и е въз основа Акт за
установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г., издаден от Старши инспектор
„Приходи“ при О.С.
–т.е. служител , на когото е възложена работа ,
поради което следва да се приеме, че е налице възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 ЗЗД. Като възложител на работата, ответникът е носител на
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД при противоправно и виновно
поведение.
В тази връзка основният спорен по делото въпрос е дали е налице противоправност
като обективен признак от състава на деликтната отговорност, съответно дали е
налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
деликвента, за което отговорност носи ответникът, и претендираните вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и начислени от ЧСИ разноски по изпълнителното дело.
На първо място, в съдебното производство отговорността за
разноски произтича от неоснователно образуван срещу страната, която е направила
разноските, съдебен процес, съответно тази страна има право на разноски, когато
процесът приключи в нейна полза - било като се отхвърли предявеният срещу нея
иск, ако е ответник, било като в същата хипотеза се прекрати съдебното
производство. Отговорността за разноски в съдебното исково производство е
уредена в чл. 78 ГПК, като същата е обективна, безвиновна и не произтича от
противоправно поведение на страната, която е загубила спора. В Решение №
189/20.04.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че
предявяването на иск или извършването на каквото и да е друго
съдопроизводствено действие поначало е правомерно. Противоправна е
злоупотребата с право, когато производството е заведено недобросъвестно и в
противоречие с добрите нрави. Прието е, че отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига
другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната
да се квалифицира като противоправно. Такава обективна, ограничена и безвиновна
отговорност на взискателя по отношение разноските, направени от длъжника в
изпълнителното производство, не е изрично уредена в закона. В чл. 79 ГПК урежда
само това как се разпределят в това производство разноските, направени от
взискателя, но не е уредено как се разпределят разноските, направени от
длъжника в изпълнителното производство. Не е уредена възможност на длъжника да
бъде репариран за сторените разноски в рамките на изпълнителния процес в
зависимост от това дали обективно съществува или не правото на принудително
изпълнение, доколкото произнасянето по този въпрос не е в рамките на
компетентността на съдебния изпълнител. Следователно своите разноски длъжникът
по изпълнителното дело ще има право да претендира само по общия ред, под
формата на вреди от непозволено увреждане. За тази цел длъжникът по
прекратеното на основание чл.433, ал.1 т.4 ГПК изпълнително дело, следва да
докаже, че лицето, на което взискателят е възложил работата в хипотезата на
чл.49 ЗЗД, е действало противоправно при образуване на изпълнителното
производство. Такава противоправност, в аспекта на горепосоченото решение на
ВКС, ще има, когато взискателят е действал недобросъвестно и в противоречие с
добрите нрави или закона.
В конкретния случай съдът намира, че изпълнителното
произвдоство е образувано недобросъвестно и в противоречие със закона. Изпълнителното производство е образувано въз основа на Акт за
установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г., издаден от Старши инспектор
„Приходи“ при О.С. който не е бил връчен по
надлежния ред и не е бил влязъл в сила. Видно
от мотивите на Решение №210/23.04.2019г. по адм.д. 533/2018г. на
Административен съд В.Търново, потвърдено с Решение на ВАС от 17.12.2019г. по адм.д. 7945/2019г., влязло
в сила на 17.12.2019г., органите по приходите на О.С. са пристъпили към
връчване на съобщението за АУДЗ по реда на чл.32 от ДОПК в нарушение на
изискванията на чл.30 от ДОПК, т.е. съобщението не е връчено редовно. Въпреки
това е образувано изпълнително производство, при невлязъл в сила АУЗД, за което ищецът научава на един по късен етап,
след като е наложен запор на банковите му сметки. При обжалване на Акт за установяване на задължение по чл.106/107 от ДОПК №964-1/12.09.2017г., издаден от Старши инспектор „Приходи“ при О.С. същият е
отменен с Решение №210/23.04.2019г. по адм.д. 533/2018г. на Административен съд
В.Търново, потвърдено с Решение на ВАС
от 17.12.2019г. по адм.д. 7945/2019г., влязло в сила на 17.12.2019г. и
преписката е върната на О.С. за ново произнасяне.
На следващо място, съставът на деликтната отговорност, включително
тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД, изисква да е налице причинно-следствена
връзка между противоправното поведение /в случая на натоварения служител на
ответника/ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат
неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното
поведение. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че
без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната
хипотеза се установява, че в резултат
на извършените изпълнителни действия по делото са начислени такси от ЧСИ
съгласно тарифа. Заплатено е адвокатското
възнаграждение от ищеца в резултат от
престираната правна помощ по производството, в които е бил страна М.М., от каквато правна
помощ, с оглед защитата на интересите си несъмнено същият е изпитвал
необходимост. Съдът намира, че ищецът е доказал пълно и главно всички елементи
от състава на деликтната отговорност, която претендира и искът му е
основателен.
Що се касае до въведеното с отговора на исковата молбата
възражение от ответника, относно размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, платено от ищеца за процесуално представителство по
изпълнително дело № 20187250400345 по описа
на ЧСИ №725 В.Георгиев
, съдът намира същото за частично основателно.
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви
относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща
основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар /в този смисъл т. 3 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ВКС/. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид
адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В разглеждания случай, ищецът претендира сумата 1000,00лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба е приложен Договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищеца М.С.М. и адвокат С.И.М. от дата 1.02.2019г., съгласно който за защитата си по образуваното срещу него от ответника
изпълнително дело № 20187250400345 по описа на ЧСИ №725 В.Георгиев, ищецът е уговорил с
адвоката си възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Съдът приема, че претенцията му е въз основа на този договор. При преглед
на материалите по изпълнителното дело, в него освен този договор фигурират и
още два - от дата 5.06.2018г. с договорено и заплатено възнаграждение
200,00лева и от дата 8.07.2018г. за сумата 400,00лева, като след втория договор
е подадена жалба против действия на частния съдебен изпълнител до ВТОС, която е
оставена без уважение. След представяне на пълномощното от 1.02.2019г.,
действията , които е извършил адвокат М. са да подаде молба за издаване на
Удостоверение , от коието е видно какви суми са събрани по изпълнителното дело
и молба за прекратяване на делото, като е приложил Решение на ВАС от 17.12.2019г. по
адм.д. 7945/2019г., влязло в сила на 17.12.2019г. Извършеното съдействие по изпълнителното
дело от пълномощнка на длъжника не се отличава с някаква сложност, или да
изисква голяма активност и усилия- касае се за подаване на две бланкови молби. Материалният интерес от защитата е в размер на 3 256,65 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.10, т.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от цитираната Наредба, към месец февруали 2019г.
за процесуално представителство на страната по изпълнително дело
възнаграждението се формира на базата на 1/2 от възнаграждението определяно при интерес от 1 000
лв. до 5
000 лв. - 300
лв. плюс 7
% за горницата над 1 000 лв. Т.е. , при
материален интерес 3 256,65 лева , размерът на минималното възнаграждение е 228,99лева.
Воден от горното, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца в изпълнителното производство е прекомерно по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършените
действия от упълномощения адвокат.
С оглед на горното искът в тази му част следва да бъде
уважен до размер на 228,99лева, като за разликата до 1000,00лева следва да бъде
отхвърлен. По отношение на претенцията в частта за разноски , заплатени на ЧСИ
, искът следва да се уважи изцяло в размер на 672,79 лева. Общо искът следва да се уважи за сумата
901,78 лева, като основателен и доказан, като за разликата до претендираните 1672,79лева
следва да се отхвърли.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по
настоящото дело в размер от 800,00 лева. С оглед фактическата и правна сложност и воден от
предписаното в т. 3 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, съдът намира
така направеното възражение за основателно. При материален интерес 1672,79 лева и с оглед естеството на делото размерът на адвокатско възнаграждение следва да бъде
намален на сумата от 350,00 лева. В това
отношение възражението на ищеца, че делото е заведено за по-голяма сума и е било продължително е несъстоятелно, при
положение, че е заведен недопустим иск за сумата 3256,65 лева, в която част е
прекратено в закрито заседание. Преди това е оставяна исковата молба без
движение, а впоследствие делото е приключило в едно съдебно заседание.
Ищецът е
претендирал и разноски по обжалване на Определение №201/1.04.2020г. по гр.д.
176/2020г. на СвРС- 15,00лева ДТ за жалба до ВТОС и адвокатски хонорар
-200,00лева.С определение №164 от 10.06.2020г. по в.ч.гр.д. 353/2020г. на ВТОС,
съставът на съда е приел за неоснователна претенцията за разноски на ищеца /
жалбоподател/, доколкото не е конституиран ответник и не е ясен изходът на
делото. Както се посочи по горе с
определение №164 от 10.06.2020г. по в.ч.гр.д. 353/2020г. на ВТОС, Определение
№201/1.04.2020г. по гр.д. 176/2020г., с което производството по делото е
прекратено , поради недопустимост на иска е отменено частично и е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия за 1/3 от претендираната сума. С
оглед крайния изход на делото и предвиденото в чл.11, вр. чл.7 ал.1 т.7 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ищеца
следва да се присъдят 100,00лева.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски. По делото са представени списъци с разноски от двете
страни. Съгласно представеният от ищеца
списък, същият е направил разноски в размер на 1212,20 лева, от които
адвокатски хонорар 800,00лева, ДТ за образуване на делото 197,20 лева, ДТ за
обжалване-15,00лева и хонорар за обжалване -200лева. По горе са изложени мотиви
относно размера на адвокатските възнаграждения , като съдът е приел че следва
да се присъди 350,00лева-за процесуално представителство по делото и
100,00лева-за частната жалба. По отношение на ДТ за образуване на делото в
размер на 197,20 лева, същата е внесена върху материален интерес 4929,44лева.
По отношение претенцията за сумата 3256,65 лева производството по делото е
прекратено, поради недопустимост на иска и няма основание, ДТ в размер на 130,26
лева, внесена по този иск да се претендира от ответника. Същата остава за
сметка на ищеца. ДТ върху претенцията от 1672,79 лева е 65,11 лева и тази сума
следва да заплати ответникът. Съдът намира, че направените от ищеца разноски са
в размер на 530,11 лева и в този размер следва да бъдат заплатени от ответника.
Въпреки , че има отхвърлителна част от иска, съдът намира, че не следва
разноските на ищеца да се намаляват съобразно нея, както и да се присъждат
разноски на ответника. Отхвърлителна част от иска е в резултат на намалено
адвокатско възнаграждение, заплатено в изпълнителното производство поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК-от 1000,00лева на 228,99лева, при
основателен идоказан фактически състав на претенцията.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.С. ***,
представлявана от Кмета Г.Г. да заплати на М.С.М. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 901,78 лева /деветстотин и един лева и 78 стотинки/,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по защита и заплатени такси по изпълнително дело № 20187250400345 по описа на ЧСИ №725 В.Георгиев , причинени от
незаконосъобразни действия на служители на Общината, на основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на исковата молба 18.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като за разликата до
1672,79лева отхвърля иска.
ОСЪЖДА О.С. ***,
представлявана от Кмета Г.Г. да заплати на М.С.М. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 530,11 лева
направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: