Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 10989 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от С.С.Б. против „М.Д.“ ООД и И.Н.Н. иск по чл. 422 ГПК вр. чл.535 ТЗ за установяване
съществуване в условията на солидарност на вземане за сумата 14 564 евро по
запис на заповед от 10.10.2016г., ведно със законната лихва от 15.06.2020г. до
изплащането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д.
№ 24302/2020г. по описа на СРС, 40 състав.
Твърденията на ищеца са, че на
10.10.2016г. ответното дружество издало в негова полза запис на заповед за 14
564 евро с падеж на плащане 10.06.2020г., авалиран от втория ответник с поето
солидарно задължение с издателя. Записът бил издаден във връзка със сключен на
10.06.2016г. договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на
дружеството сумата от 143 160 евро, по който вторият ответник е поръчител.
Задължението по записа не било изпълнено на падежа, пораждащо солидарната
отговорност на ответниците за паричната сума.
Ответникът „М.Д.“ ООД не е подал
писмен отговор и не изразява становище.
Ответникът И.Н.Н. оспорва иска с
доводи записът на заповед да е нищожен, тъй като не отговаря за изискването за
форма по чл. 535, т. 1 ТЗ. Същият не е бил предявяван за плащане, съответно
задължението по него не било изискуемо. Оспорва лично да е получавал парични
суми по договор за заем. Твърди, че той и съдружниците в дружеството „М.Д.“ ООД
- ищецът, С.М., Х.Х.и Р.П. взели решение да се разработи музикален клуб и да се
развива бизнес, като за целта всеки внесъл парични средства, които впоследствие
да получат обратно, когато потръгне дейността на клуба. В тази връзка твърди,
че сключеният договор за заем е привиден и предоставените парични средства не
са заемни, а представляват вноска в дружеството.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
Не е предмет на спор съставянето на запис на заповед
на 10.10.2016г. с издател „М.Д.“ ООД и поемател С.Б., за сумата 14 564
евро, подписан от втория ответник И.Н. като авалист, както и сключен между
дружеството и ищеца договор за заем от 10.06.2016г., подписан също от втория
ответник като поръчител, в обезпечение на който е издаден менителничния ефект.
Видно от представения договор за заем ищецът, в
качеството на заемодател, се задължил да предостави на заемателя „М.Д.“ ООД
сума до 143 160 евро по следния начин: 76693 евро до 17.06.2016г. и
66 467 евро до 10.08.2016г. в левова равностойност по банкова сметка ***.
От своя страна заемателят се задължил да върне заемната сума в срок до
10.06.2021г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 5% /т.2.1/ в евро или
левовата равностойност към деня на плащането по посочена банкова сметка ***.
Ищецът изпълнил задължението си по договора, като в
периода 13.06.2016г.-18.02.2019г. превел по банковата сметка на „М.Д.“ ООД
заемната сума по договора.
По заявление на ищеца е образувано гр.д. №
24302/2020г. по описа на СРС, 40 състав, с издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, с която на ответниците е разпоредено заплащането солидарно на сумата 14564
евро, представляваща задължение по записа на заповед от 10.10.2016г., ведно със
законната лихва от 15.06.2020г. до изплащането.
Представеният запис на заповед е издаден в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ.
Възражението за нищожност поради това,
че в текста му не се съдържа словосъчетанието „запис на заповед“ съдът намира
за неоснователно. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че когато
документът е наименуван „запис на заповед“ и в текста му е употребен израз,
равнозначен смислово и терминологично, какъвто е "безусловно се задължавам
да платя на кредитора или на негова заповед" в логическа връзка с текста,
сочеща за воля да се придаде на документа качеството на запис на заповед, то
този документ е редовен менителничен ефект / Решение № 330/10.04.2009г. по
гр.д.№ 1037/2008г. на ВКС IV г.о., Решение № 168/07.11.2013г. по т.д. №
678/2012г. на ВКС, I т.о./. В случая, макар и процесната ценна книга да не
съдържа в текста си „запис на заповед“, е озаглавен по този начин и съдържа
изявлението на издателя му, че се задължава безусловно да заплати на кредитора на или на негова заповед определената
парична сума, поради което не страда от порок в съдържанието.
С него ответното дружество поело задължението да
заплати на ищеца сумата 14 564 евро на
дата 10.06.2020г., падеж определен в съответствие с чл.486, ал.1, т.4 ТЗ, който
към момента на устните състезания е настъпил. Възражението за недължимост
поради липса на доказателства за предявяване на ценната книга е неоснователно.
Когато записът на заповед е с падеж на определен ден, предявяването няма отношение
към настъпване на изискуемостта на задължението, а единствено към отговорността
за забава преди момента на предявяването /т. 3 от ТР № 1/2005г., ОСТК на ВКС/.
Каузалното правоотношение, по повод на който е
издаден, е договор за заем по чл.240 ЗЗД. Този договор е сключен в писмена
форма и носи подпис на страните, които не са оспорени, поради което и в
приложение на чл.180 ГПК се ползва с доказателствена сила относно авторството
на съдържащите се в него изявления. По делото е доказано предаването на
уговорената парична сума от заемодателя на заемателя и в този смисъл е произвел
правно действие.
Вторият ответник И.Н. е поръчител по договора за заем
и като такъв на основание чл.138, ал.1 ЗЗД и чл.141, ал.1 ЗЗД отговаря за
задълженията към кредитора солидарно с главния длъжник. Твърдението му, че
лично не е получавал суми от заема е ирелевантно, тъй като отговорността на
поръчителя е за чуждо задължение. Той се явява и авалист по записа на заповед,
чието правно положение е идентично с това на поръчителя-отговора солидарно с
издателя за плащането на паричната сума.
Към деня на подаване заявлението по чл.417 ГПК е
настъпил падежа на записа на заповед, а в течение на настоящото производство е
настъпил и падежа на задължението за връщане на заема, без да се твърди и да са
представени доказателства за извършено от ответниците плащане в полза на ищеца.
Наведеното от втория ответник възражение за привидност
на договора за заем, като прикриващ друга уговорка между страните не е
подкрепено с писмени доказателства разкриващи по несъмнен начин привидността.
Представените договор за заем от 02.10.2017г. и договори за покупко-продажба на
дружествени дялове от 03.10.2017г. и 20.07.2016г. нито установяват прикрито
съглашение, нито обосновават вероятност договорът за заем от 10.06.2016г. да е
привиден. Те са самостоятелни правни сделки, които сами по себе си не могат да
бъдат свързани с процесния договор за заем. От страна на ищеца са представени доказателства, че в
изпълнение на договора от 20.07.2016г. за закупуване на 10 дяла от капитала на
ответното дружество на 21.07.2016г. е извършено заплащане на сумата от 20 000лв.
в полза на „М.Д.“ ООД. Това е достатъчно да опровергае твърдението, че действителното
основание на предоставената от ищеца парична сума и издадения запис на заповед е
вноска в капитала на дружеството за развиване на дейността му с оглед бъдещо
разпределение на печалба под формата на дивидент.
По изложените съображения съдът намира предявения иск
за основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноски от 2231,72лв., от които
569.72лв. доплатена държавна такса и 1662лв. платено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като размерът му е
определен в рамките на минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С.
На ищеца следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство в общ размер на сумата
от 1719.32лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение „М.Д.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, и И.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, по иска на С.С.Б., ЕГН**********, със съдебен
адрес ***, предявен по реда на чл.422 ГПК, че дължат солидарно сумата 14 564
евро, представляваща задължение по запис на заповед от 10.10.2016г., ведно със
законната лихва от 15.06.2020г. до изплащането.
ОСЪЖДА „М.Д.“ ООД, ***, и И.Н.Н., ЕГН **********,***,
да заплатят на С.С.Б., ЕГН **********, от гр.София, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по настоящото дело от 2231,72лв. и разноски в заповедното производство от 1719,32лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: