№ 148
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000323 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Национална
агенция за приходите – гр. София, представлявана от В. П., срещу решение №
27/03.02.2021г. постановено по т.д. № 946/2020г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от НАП иск с правно основание
чл.694 ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на обезпечителна мярка,
даваща право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а
именно запор, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. изх. № С190003-022- 0045531/05.06.2019г.. на публичен изпълнител с
месторабота ТД на НАП – Варна, за обезпечаване на публични вземания в
общ размер на 98 427,47 лв., които 81 239,07 лв. - главници и 17 188,40 лв. -
лихви, начислени до 25.03.2020г., включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника.
В жалбата се твърди че решението в обжалваната от него част е
неправилно. Твърди, че липсва законоустановена пречка за вписване в
съответния регистър (след датата на откриване на производството оп
несъстоятелност) на обезпечителна мярка, наложена преди откриване
производството по несъстоятелност. Счита, че вписването на запорите
наложени с процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки,
не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка.
Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не следва да се тълкува стеснително.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
признае за установено съществуването в производството по несъстоятелност
на „ЛУКС ДООРС“ ЕООД на обезпечителна мярка, даваща право на
1
предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно запор,
наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С190003-022-0045531/05.06.2019г. на публичен изпълнител с месторабота ТД
на НАП – Варна, за обезпечаване на публични вземания в общ размер на 98
427,47 лв., от които 81 239,07 лв. - главници и 17 188,40 лв. - лихви,
начислени до 25.03.2020г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността
списък на приети вземания на кредитори на длъжника. Претендира се
присъждане на разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт.
В срока за отговор по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Т. Д. ИВ., в качеството му на синдик на „ЛУКС ДООРС“ ЕООД-гр. Варна /в
несъстоятелност/, с който изразява становище за неоснователност на
подадената от НАП жалба с подробно изложени съображения за това и моли
съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
„ЛУКС ДООРС“ ЕООД - в несъстоятелност, в срока по чл.263 ал.1 от
ГПК не е депозирал отговор.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
от въззивния съд.
В съдебно заседание страните,, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ
е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при
спазване на останалите изисквания за редовност.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 946/20г. по описа на ВОС е образувано
по предявен от Национална агенция за приходите в качеството и на кредитор
на „ЛУКС ДООРС” ЕООД в несъстоятелност, установителен иск по реда на
чл.694 ал.2 от ТЗ предявен срещу несъстоятелния длъжник и с участието на
синдика Т. Д. ИВ. с искане да се приеме за установено съществуването в
производството по несъстоятелност на "ЛУКС ДООРС" ЕООД на
обезпечителна мярка, даваща право на предпочтително удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, а именно запор, наложен с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190003-022-
0045531/05.06.2019г. на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП -
Варна за обезпечаването на публични вземания в общ размер на 98 427,47 лв.,
които 81 239,07 лв. - главници и 17 188,40 лв. - лихви, начислени до
25.03.2020г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на
приети вземания на кредитори на длъжника.
2
За да се произнесе, съдът взе в предвид следното:
Няма по делото спорни факти пред въззивния съд.
С решение № 195/27.02.2020г., постановено по т.д. № 1661/2019г. по
описа на ВОС, е открито производство по несъстоятелност срещу "ЛУКС
ДООРС" ЕООД. В списъка на приетите вземания на кредитори, предявени в
срока по чл.685, ал. 1 от ТЗ, кредиторът НАП с молба с изх. № М-24-03-
852/19#21/27.03.2020г. е предявил публични вземания, сред които и
процесните вземания за данъци, такси и осигурителни вноски, дължими от
несъстоятелния длъжник. В молбата на кредитора предявените вземания са
предявени с поредност по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ т. като обезпечени със запори,
наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С190003-022- 0045531/05.06.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – Варна. Предявените процесни вземания, са включени от синдика в
списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С190003-022-0045531/05.06.2019г. /стр.35/ е наложен запор върху 3 броя
МПС за обезпечаване на публични вземания на държавата срещу длъжника.
Не е спорно, че вписването на наложения запор на имущество по чл.4 от ЗОЗ,
е извършено на 09.03.2020год. в Централния депозитар на особените залози е
извършено на 09.03.20год.
Срещу списъка на приетите вземания, включително срещу
неприемането на публичните вземания като обезпечени с обезпечителна
мярка, даваща право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ - запор, е подадено възражение с изх. № М-24-03-852/19#22/18.05.2020г.
от НАП. С определение № 26007/01.07.2020г., постановено по т.д. №
1661/2019г. по описа на ВОС, подаденото възражение от агенцията в тази му
част е оставено без уважение, а с определение № 26008/01.07.2020г.,
постановено по същото дело, списъкът на приетите вземания на кредитори на
длъжника е одобрен, като посоченото Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С190003-022-0045531/05.06.2019г суми: е
включено в списъка без привилегия по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Съгласно чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ вземанията, възникнали до откриването
на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека,
или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на
предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на
обезпечението.
Между страните не се спори относно съществуването на
предявените вземания, както и издаването на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 05.06.2019г., вписано по реда на ЗОЗ на
09.03.2020год. Следователно, вписването по реда ЗОЗ е след постановяване на
решението по чл.630 ТЗ.
Съобразно исковата молба, предмета на делото е установяване
съществуването в производството по несъстоятелност на "ЛУКС ДООРС"
ЕООД на обезпечителна мярка, даваща право на предпочтително
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, а именно запор,
3
наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190003-022-
0045531/05.06.2019г. на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП -
Варна за обезпечаването на публични вземания в общ размер на 98 427,47 лв.,
които 81 239,07 лв. - главници и 17 188,40 лв. - лихви, начислени до
25.03.2020г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на
приети вземания на кредитори на длъжника.
Спорно е в процеса, дали наложената с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № С190003-022- 0045531/05.06.2019г., вписано
по реда на ЗОЗ на 09.03.2020год. дава право на предпочтително
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ вземанията, възникнали до
откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или
ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право
на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на
обезпечението.
Известно е на настоящия състав нееднозначното тълкуване в практиката
на правилото на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ по отношение на включените в първи
ред за разпределение права, обезпечени с вписани по реда на ЗОЗ
обезпечителни мерки запор или възбрана.
В част от практиката се приема, че е необходимо корективно тълкуване
на нормата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ в тази и част. Приема, се че е недопустимо
вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са
обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 от ЗОЗ/. Приема се, че целта на
регистрацията на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на
право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на
различните форми на принудително реализиране на заложното право, тъй
като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК
или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение на заложния кредитор
/чл.32а от ЗОЗ/. Специалните правила, уреждащи действието на запора и
възбраната, също не предвиждат предимство при удовлетворяване на
взискателя, ползващ се с такава мярка спрямо конкуриращи кредитори.
Напротив привилегиите при разпределение на резултата от изпълнението, се
отчитат според материалните права, стига те да са възникнали преди
налагането на процесуалното обезпечение /чл.459 ал.1 вр.457 ал.1 и чл.460 от
ГПК, т.7 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК и
чл.217 ал.1 и 3 и чл.194 ал.5 от ДОПК/.
Другата теза, приемана в практиката се основава на буквалното
възприемане на текста на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ и съобразно която е уредена
4
специална привилегия.
В настоящия случай обаче, дори и да се сподели второто становище, че
вписването по реда на ЗОЗ на обезпечения създава привилегия за
удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност на
основание разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, искът е неоснователен,
поради следното: Предмет на делото е установяване на съществуването в
производството по несъстоятелност на "ЛУКС ДООРС" ЕООД на
обезпечителна мярка, даваща право на предпочтително удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, а именно запор, наложен с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С190003-022- 0045531/05.06.2019г.
на публичен изпълнител, вписано по реда на ЗОЗ на 09.03.2020год. В
конкретния случай следва да бъде съобразено обстоятелството, че решението
с което е открито производство по несъстоятелност на „ЛУКС ДООРС“
ЕООД –е вписано на 27.02.2020год. Наложеното обезпечение по ДОПК с
постановление изх. № С190003-022-0045531/05.06.2019г. на публичен
изпълнител е от 05.06.2019г. но вписването по реда на ЗОЗ е осъществено на
09.03.2020г –следователно е вписано след датата на откриване на
производството. Съгласно чл.30 от ЗОЗ вписаното обстоятелство се счита
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. От този
момент заложният кредитор би могъл да противопостави правата си на
останалите кредитори и да претендира удовлетворяване предпочтително пред
останалите кредитори от заложеното имущество. Следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл.638 ал.4 изр.последно от ТЗ, която предвижда забрана за
налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху
имуществото на длъжника след откриване на производството по
несъстоятелност. Чрез вписване в ЦРОЗ на постановлението на публичния
изпълнител за налагане на обезпечителни мерки след откриване на
производството по несъстоятелност с твърдението, че те са наложени по-рано,
би се стигнало до заобикаляне на тази забрана. Затова и последицата от
подобно вписване не би могла да бъде неговата противопоставимост на
кредиторите на несъстоятелността. При открито производство по
несъстоятелност, какъвто е настоящият случай, за да има действие,
привилегията следва да е възникнала до датата на вписването в търговския
регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а
това включва не само налагане на обезпечителните мерки, но и вписването им
в ЦРОЗ. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че
предявеният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайния извод обжалваното първоинстнационно
решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща
и към мотивите на окръжния съд, които споделя. .
На основание чл.84 т.1 от ГПК и доколкото се касае за публични
държавни вземания, на ищеца не следва да бъде възлагана дължимата на
основание чл.694 ал.7 от ТЗ държавна такса за въззивно производство.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 03.02.2021г. на Варненски ОС по
търг.дело № 946/20г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6