Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……………………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение, XІV въззивен състав в открито
заседание на трети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ ЕМИЛ ДЕЧЕВ
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Д. Генчева и в присъствието на прокурора Н.
Янева като изслуша докладваното от с-я Ангелов
в.н.а.х.д.№ 2 292 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 18.04.2019г. по НАХД
№ 10 810 по описа за 2018 г., СРС, НО, 108 състав е признал обвиняемия А.П.Л. за виновен в това, че на
31.01.2014 г. в гр. София, като представляващ и управляващ търговско дружество
“Б.Б.Г.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Изгрев”, ул.“********като дружеството имало установени, непогасени и
изискуеми парични публични задължения към държавата в общ размер на 15
074,29лева /петнадесет хиляди седемдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/, произтичащи от данъчни и осигурителни задължения, от които 3 322
лева /три хиляди триста двадесет и два лева и седемдесет и девет стотинки /
задължения за данък общ доход, 7457,86 лева /седем хиляди четиристотин петдесет
и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ задължения за данък обществено
осигуряване, 3074,51 лева /три хиляди седемдесет и четири лева и петдесет и
една стотинки / задължения за здравно осигуряване и 1219,13 лева / хиляда
двеста и деветнадесет лева и тринадесет стотинки/ задължения за допълнително
задължително осигуряване, и в 30 - дневен срок от спиране на плащанията -
31.12.201 Зг. до 30.01.2014г. /включително/ не е поискал от съда - СГС-ТО да
открие производство по несъстоятелност на управляваното от него дружество/ Чл.
608, ал. 1, от Търговски закон - „Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение породено от или отнасящо се
до търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане”;
/чл. 608, ал. 2, Търговски закон - „Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията” - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.
78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда)
лева .
Със същото решение в тежест на
обвиняемия са възложени на основание чл. 189, ал.3 от НПК направените по делото
разноски в размер на 526,24 лева по сметка на СДВР
и сумата от 405,00 лева - по сметка на СРС.
Против така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от обв. Л. (
чрез защитника му адв. В.П.) , в която се оспорва правилността на съдебния акт.
Защитникът счита, че обвинението е недоказано, респ. престъплението е
несъставомерно, тъй като по делото не е
установена точната дата на изпадане на дружеството в неплатежоспособност, в
която връзка прави подробен анализ на събраните по делото доказателства. От
въззивната инстанция се иска да отмени атакуваното решение и да оправдае
обвиняемия Л..
В съдебно заседание прокурорът от
СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното решение да бъде потвърдено.
Упълномощеният защитник на обв. Л.
- адв. П. пледира за уважаване на
жалбата, като счита, че заключенията на двете изготвени по делото експертизи
единствено допускат посочената от обвинението дата на настъпване на
неплатежоспособността, а оттам е невъзможно да бъде определено началото на
съставомерния 30 –дневен срок.
Обвиняемият Л. не се явява пред
въззивната инстанция и не изразява становище по законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен акт.
Съдът, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира
за установено следното:
Фактическата обстановка по делото
е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК –
фактът на извършване на престъплението, авторството на обвиняемия в него, субективната
страна на престъплението, личността на обвиняемия, конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени след
законосъобразен анализ на събраните по делото в неговата досъдебна фаза доказателства
– показанията на свидетелите К., Д.и К., дадени в хода на досъдебното
производство и ценени по реда на чл.378, ал.2 НПК, заключенията
на назначените в д.п. три съдебно -
счетоводни експертизи и на допълнителната такава, допусната и приета в хода на
съдебното производство, както и писмените доказателства - справки за актуално
състояние на „Б.Б.Г.” ООД; решение на PC-Благоевград по гр. д. № 20131210100194 и изпълнителен лист; документи от
фирмено досие на „Б.Б.Г.” ООД; удостоверение от НАП за данъчни задължения;
копие на изпълнително дело № 20137950401097 на ЧСИ Т.; справки от СГС и от НАП;
годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети /ГФО/ на „Б.Б.Г.” ООД;
списък със служители, дружествен договор и др. документи по регистрацията на „Б.Б.Г.”
ООД; справки и писма от Агенция по вписванията; справка за задълженията към
НАП; протокол за доброволно предаване; справка от МЗХ; удостоверение за
актуално състояние на „С.- К.” ООД; нотариални актове; вносни бележки; платежни
нареждания; оборотни ведомости, счетоводни баланси и отчети за приходите и
разходи, за паричните потоци и др. за 2012 и 2013 г. на „Б.Б.Г.” ООД; обороти
по дебита и кредита на „Б.Б.Г.” ООД за 2009 - 2012 г., справка за съдимост на обвиняемия.
Обосновано и в съответствие с
информационното съдържание на доказателствените източници е прието от състава
на СРС, че обв. Л. е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Същият е бил управител
и представител на „Б.Б.Г.” ООД, регистрирано с
решение на СГС, ФО от 13.02.2006 г. по ф. д. № 1602/2006 г., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев”, ул. „********. Към 31. 12. 2013г. дружеството имало
установени и изискуеми парични публични задължения към държавата в общ размер
на 15 074, 29 лева, както следва: задължения за данък общ доход – 3 322.79 лева; задължения
за данък обществено осигуряване - 7457, 86 лева; задължения
за здравно осигуряване - 3074,51 лева; задължения за допълнително задължително
осигуряване - 1219,13 лева, които не било погасило. Към тази дата „Б.Б.Г.” ООД не е притежавало достатъчно
активи за погасяване на горепосочените задължения и било спряло плащанията. Обв. Л.,
въпреки че знаел за тези обстоятелства, не поискал от СГС да бъде открито
производство по несъстоятелност на дружеството, в установения 30 дневен срок от
спиране на плащанията.
Посочената
от първоинстанционния съд ( идентична на възпроизведената в постановлението на
СРП по реда на чл. 375 от НПК) и
възприета по отношение на съществените за правилния изход на делото от
настоящия съдебен състав фактическа обстановка се установява по несъмнен и
безпротиворечив начин от съвкупния анализ на събраните по делото в неговите
досъдебна и съдебна фаза доказателства. Липсват
основания за приложение на чл. 316 от НПК и приемане на нови фактически
положения от страна на въззивния съд.
С оглед
наведените във въззивната жалба и в хода на съдебни прения доводи от страна на
защитника следва да бъде посочено, че оспорването на конкретно посочената от
обвинението дата на спиране на плащанията от страна на „Б.Б.Г.” ООД е
неоснователно. СРС аргументирано е отговорил
на идентичен довод ( срв. стр. 5-6 от мотивите към решението на СРС) на
защитника, като въззивният съд напълно споделя аргументацията му. Същественото
е, че приетата 31.12.2013г. е максимално благоприятстваща обвиняемия с оглед
несъмнено установената по делото ненадлежно водена счетоводна отчетност на „Б.Б.Г.”
ООД със следващата от
това невъзможност на експертите да установят конкретните стопански операции на
дружеството, поради което и вещите лица
са направили заключение за началната дата на неплатежоспособността, изводимо от
наличните ГФО и счетоводните баланси. В този смисъл изводът им, че в последния ден на 2013г.
дружеството не е имало достатъчно активи
да погаси задълженията си към фиска съответства на събраните до делото
доказателства, не е необоснован, а е съобразен с документите по делото и
отразява обективно най - ранният възможен момент
на спиране на плащанията ( още повече следва да се има предвид, че съгласно
данните по делото през периода 2009г. – 2012г. финансовото състояние на
дружеството е било с положителна стойност). В тази смисъл и наведения от
защитата довод за неустановеност / недоказаност на началната дата на спирането
на плащанията от „Б.Б.Г.” ООД не се явява основателен.
Предвид изложеното и след самостоятелен
анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд споделя констатациите на първата инстанция по
релевантните за правилния му изход факти.
На базата на правилно възприетите фактически
обстоятелства районният съд правилно е квалифицирал извършеното от обв. Л. като
престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Фактите
по делото сочат, че „Б.Б.Г.” ООД е било неплатежоспособно, като датата на неплатежоспособността е настъпила на 31. 12.
2013г., от когато е налице и спиране
на плащанията. Налице са били съществуващи ликвидни и изискуеми публични
задължения в общ размер на 15 074, 29лева. Към горепосочената
дата дружеството не е притежавало достатъчно по размер активи за покриване на
цитираните публични задължения. Установява се също така, че в 1-месечен срок от датата на изпадане в
неплатежоспособност не е образувано производство
по несъстоятелност на „Б.Б.Г.” ООД . Както към датата на изпадане на
дружеството в неплатежоспособност /31. 12. 2013г./, така и в
1-месечен срок от тази дата управител на
същото е бил обв. А.Л..
Следва извод, че на 31. 12. 2013г. за обв. Л.
е възникнало и задължението,
изводимо от разпоредбата на чл.
227б, ал. 2 вр. ал.1 от НК за активно
поведение – да уведоми съда в 30-дневен срок от спирането на плащанията да
поиска откриване на производство по несъстоятелност. Преобладаващата практика на ВКС относно престъплението по чл.
227б, ал. 2 вр. ал.1 от НК приема същото
от вида на продължените - с едно деяние при форма на бездействие непрекъснато
се осъществява състава на престъплението
през определен период от време, като е налице трайно престъпно състояние, което продължава до неговото
прекратяване; съставът на престъплението се осъществява непрекъснато
докато не бъде изпълнено задължението за действие. В конкретния случай
изложеното означава, че 30 –дневния срок е изтекъл на 30.01.2014 г. и доколкото
обв. Л. не е поискал считано до тогава от съответния регистърен съд да открие
производство по несъстоятелност срещу дружеството, на 31.01.2014г. от обективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 2276, ал. 2 вр. ал. 1от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като обв. Л. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял. В
съзнанието на обвиняемия са били налични представи ( интелектуален момент) ,
че дружеството, чийто управител и представляващ
е бил, е имало непогасени публични задължение към държавата във връзка с
търговската му дейност, както и активи ( имущество), достатъчно за
обезпечаването им и въпреки това ( волеви момент) не е подал в рамките на законоустановения срок
молба до регистърния съд за откриване на производство по несъстоятелност.
В заключение, обв. Л. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал.1 от НК.
Законосъобразна
е и констатацията на първостепенния съд за наличието на кумулативните
предпоставки, предвидени в чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването на дееца от
наказателна отговорност с налагането на наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал.1 от НК : извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от свобода до три
години или по-лекото наказание „глоба”, деянието е извършено умишлено,
обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, с
деянието си не е причинил съставомерни имуществени вреди. Справедливо и
съответно на обществената опасност на деянието и данните за дееца е и
определеното му наказание – глоба в размер на 1 000 лв., което се явява минималния
предвиден в закона – чл. 78а от НК - размер ( от 1 000 до 5 000 лв.),
поради което и обсъждането му в посока благоприятстваща обвиняемия е
безпредметно, а липсата на съответен протест води до процесуална невъзможност
за увеличаване на санкцията.
В съответствие с правилото на чл.
189, ал.3 от НПК в тежест на обв. Л. са възложени направените за изготвените
експертизи разноски по делото и в двете фази на производството.
По изложените съображения
атакуваното решение на СРС, НО, 108 с-в следва да бъде потвърдено в неговата
цялост.
При цялостната служебна проверка на решението
въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Водeн
от горното, Софийски градски съд на основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
от 18.04.2019г.,
постановено по НАХД № 10 810 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, НО, 108
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.