Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…
13.9.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на пети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 13424 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с
правно основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането - КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищцата Т.Й.Х. твърди, че на 6.10.2016 год.
в гр. Враца, на бул. “Васил Кънчов“, докато
пресичала, била блъсната от лек автомобил „Форд“, с рег. № *******, управляван
от Т.Б.П.. В резултат от инцидента, ищцата получила комбинирана фрактура на
таза, ангажираща двете срамни и двете седалищни кости, фрактура на двете пищялни кости на десния долен крайник и мекотъканни
наранявания. Тя била приета в болница за медикаментозно и оперативно лечение,
като й били имплантирани остеосинтези и й бил
поставен гипс. След изписването от болница, ищцата спазвала строг постелен режим, последван от раздвижване и рехабилитация.
Ищцата твърди, че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована
при ответното дружество, което следвало да я обезщети за претърпените от нея
вреди. Неимуществените вреди ищцата определя като болки и страдания, промяна на
жизнения, социалния и трудов статус, нужда от ползване на чужда помощ, психологически
шок и стрес, ограничаване на социалните контакти, отрицателни емоционални
изживявания като отчаяние, тревога, чувство за непълноценност. Ищцата твърди,
че ответникът й заплатил сумата от 20 000 лева като обезщетение за претърпените
от нея вреди, която сума обаче била недостатъчна да компенсира настъпилите за
нея вреди. За компенсиране на тези вреди ищцата счита, че й се дължи
обезщетение от 60 000 лева. Като отчита съпричиняване
на произшествието от своя страна, определено от нея в размер на 20%, ищцата
счита, че ответникът й дължи сумата 48 000 лева, от които приспада вече
заплатените й 20 000 лева. Така в настоящото производство за претърпените
неимуществени вреди, ищцата претендира сумата от 28 000 лева, заедно със
законна лихва от датата на произшествието. Счита, че тази сума би
представлявала пълно и универсално обезщетение и отговаря на принципа на
справедливостта и съдебната практика по прилагане на този принцип. Претендираното обезщетение било съобразено и с
актуализираните лимити по ЗГО за обезщетяване на вредите от ПТП, а последните
отразявали икономическите условия, които следвало да бъдат съобразявани винаги
при определяне на обезщетението. Ищцата претендира законна лихва върху
заплатеното от застрахователя обезщетение от 20 000 лева за периода от датата
на настъпване на произшествието – 06.10.2016 год. до изплащането на сумата – 20.6.2017
год., в размер на 1 436.20 лева, както и направените по делото разноски.
Ответникът З. „Е.“ АД не оспорва наличието
на застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва основателността на иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че водачът на
лекия автомобил „Форд“ не е виновен за настъпилото произшествие и действията му
не били противоправни. Той се движил със съобразена
скорост и нямал време да реагира на внезапно появилата се на пътното платно
пешеходка. Последната не пресичала на обозначено за това място и изскочила
внезапно на пътното платно, без да съобрази отстоянието
си до приближаващото МПС. Според
ответника настъпилото събитие е имало случаен характер за водача на МПС и е
било непредотвратимо за него. От своя страна пешеходката нарушила задълженията
си по чл.113 и чл.114 от ЗДвП. В случай, че съдът приеме за основателна нейната
претенция, ответникът заявява евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, в размер на поне 50%. Ответникът намира за
завишен размерът на претендираното обезщетение и неотговарящ на принципа на
справедливост. Счита за неоснователен и искът за акцесорното
задължение за заплащане на лихва.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на
06.10.2016 г., около 18:20 часа, в гр. Враца, на бул. „*******г. е осъществено
ПТП между Т.Й.Х. и л.а. „Форд“ с рег. № *******, управлявано от Т.Б.П.. В
протокола за оглед на ПТП е отразено, че местопроизшествието е настъпило на
прав хоризонтален участък от пътя, покрит с едрозърнест асфалт, като дясното
платно има разделителна ивица без асфалт с ширина 1,5 м.
С Постановление по пр.пр.
№ 2356/2016 г. на РП гр. Враца е прекратено образуваното наказателно
производство ДП № 1048/2016 г. по описа на РУ гр. Враца на основание чл. 343,
ал. 2 НК.
За установяване механизма на ПТП по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Н.И. и Т.Б.П.. Свидетелят
И. сочи, че е видял инцидента от терасата на апартамента му. Пешеходката
пресичала, бързайки, бул. „Никола Войводов“. За
момент спряла на осевата линия, но след това продължила и тогава настъпил удара
с автомобила. Последният се движел от дясната страна на платното по посока гр.
Монтана, в лявата от пътните ленти по посока на движение, започнал да набира
скорост, за да надмине друга кола, която била паркирана и също тръгвала в този
момент. Платното се състояло от две пътни ленти в посока. В момента, в който
пешеходката започнала да пресича, автомобилът бил спрял зад друг паркиран
автомобил. Впоследствие шофьорът на автомобила, ударил пешеходката, споделил
със свидетеля, че я е видял, но очаквал че ще остане спряла на осевата линия.
Ударът настъпил в лявата част на автомобила, като в резултат на него жената
паднала на около метър-метър и половина до автомобила.
Свидетелят Т.Б.П. посочва, че на процесната дата е пътувал в автомобила си, бил на
кръстовище, което е почти кръгово и след него имало пешеходна пътека с
пресичащи пешеходци. След това на 30-40 м. от автомобила, движещ се в лявата
лента, изхвръкнала пешеходка. По това време автомобилът се движел със скорост
40-50 км/ч. Пешеходката се появила, пресичайки от ляво надясно и тичала косо
срещу колата. Свидетелят сочи, че не е възприел пресичането на пешеходката в
лентите за насрещно движение, видял я , когато изхвръкнала след двете
непрекъснати линии и тичала направо срещу колите секунда-две. Свидетелят набил
спирачки и завил надясно, на около 45°. Ударът настъпил в предна лява страна на
автомобила, имало 4-5 м. спирачен път. Било студено и поставили пешеходката на
картон, като свидетелят седнал до нея, за да й подпира гърба. Ищцата му казала,
че бързала за влака за гр. Мездра и въобще не била видяла автомобила. Имало
пешеходна пътека на около 30-40 м. преди мястото на удара.
Съобразявайки приетите писмени, веществени
и гласни доказателства, вещото лице по приетата и неоспорена Съдебноавтотехническа експертиза, вкл. по допълнителните
задачи, дава заключение за следния вероятен механизъм на ПТП: инцидентът е
настъпил в гр. Враца, на бул. „Васил Кънчов“ на прав
пътен участък, състоящ се от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия
и предназначен за двупосочно движение на автомобилите. За всяка от посоките има
по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра
видимост. Процесният
автомобил се е движил по бул. „Васил Кънчов“ в
лявата пътна лента, със скорост на движение 43 км/ч. Приближавайки към мястото
на настъпване на ПТП в дясната пътна лента, пред процесния
автомобил, е имало друг паркиран автомобил. В това време пешеходката е
предприела пресичане на платното за движение на бул. „Васил Кънчов“
в посока от ляво надясно за посоката на процесния
автомобил. Пешеходката е преминала двете пътни ленти между спрели насрещно
движещи се автомобили и е навлязла в лявата пътна лента, по която се е движел процесния автомобил. Водачът е забелязал пешеходката и е
реагирал с аварийно спиране, но е настъпил удар с предната лява част на
автомобила в зоната на левия фар, удряйки пешеходката от дясната й страна.
Вследствие на удара тя е била отхвърлена напред и в ляво и се е установила
върху платното за движение. Към момента на удара скоростта на автомобила е била
25 км/ч. Вещото лице посочва, че водачът на автомобила е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара с пешеходката за момента, в който тя
е била видима за него, излизаща отзад на спрял автомобил в насрещната пътна
лента. Опасната зона за спиране на л.а. „Форд“ за определената му скорост на
движение от 43 км/ч е 24,5 м. На свой ред пострадалата пешеходка е имала
възможност да вижда процесния автомобил от достатъчно
разстояние, за да може да преустанови пресичането на платното за движение и да
пропусне пред себе си автомобила. В съдебно заседание експертът допълва, че
опасната зона не се влияе от това с какъв ход се движи пешеходката. Без
значение е и дали процесният автомобил се е движел в
дясна пътна лента преди да премине в лявата лента за движение. Изчисленията са
направени по обективни данни, при отчитане на спирачните следи.
За установяване на претърпените от ищцата
болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля И.П.Ц.– дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи, че след процесния инцидент видяла майка си в спешния център на
носилка, с обездвижен крак и счупен таз. Всяко преместване й причинявало болка.
Изглеждала малко неадекватно. На легло била около месец, не трябвала да
помръдва, а само да лежи по гръб заради таза. Не можела и да се повдига. Поради
трудностите при поставяне на памперс, били направили въжета, с които да се
повдига мъничко. Отказвала да се храни, за да не се налага да се сменя често
памперса й. Психически изглеждала нестабилна, отчайвала се, а когато се
изнервела се опитвала да става сама, макар да знае, че не може. Получила декубитални рани поради невъзможността да се обръща. След
30 дни започнала леко да се завърта в леглото. Заради раните на гърба й
ставането било трудно, виело й се свят и не можела да се храни. Отслабнала
12-13 килограма. Три месеца ставането било покрай леглото или стената. Били
поставили хигиенен стол близо до леглото, тъй като ищцата не можела да стигне
до банята. След три месеца започнала да се придвижва с патерици. Към днешна
дата болките останали, ищцата се притеснявала да се придвижва сама и не смеела
да излиза когато е хлъзгаво или мокро. От студа кракът й се подувал. За
по-сигурно започнала да носи със себе си бастун. По време на оздравителния
период грижи за ищцата полагали съпругът й и свидетелката, която живеела в
отделно домакинство, но започнала да спи нощем в дома на ищцата. С днешна дата
ищцата пазарува до близкия магазин, за да не й се налага да пресича удари.
Анализирайки събраните писмени
доказателства вещото лице по приетата и неоспорена Съдебномедицинска
експертиза, д-р М.Г., сочи в резултат на процесното ПТП ищцата да е претърпяла:
счупване на двете срамни кости, счупване на двете седалищни кости, счупване на
лявата пищялна на десния долен крайник, кръвонасядания и отоци в меките тъкани. За счупването на
дясната подбедрица е проведено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза. Проведени са
рехабилитационни и медицински мероприятия.
Образувал се е широк надигнат белег, причиняващ обезобразяване на подбедрицата. За възможността за физическо натоварване на
снагата и възстановяване на движенията в областта на таза са били необходими
2-3 месеца, а възтановителният период е бил 5-6
месеца. Счупването на двете срамни кости и на седалищните кости е причинила
трайно затрудняване на движенията на снагата за срок по-дълг от 30 дни.
Счупванията са били придружени с изключително силни, интензивни и продължителни
болки, които може да се изпитват години след възстановяването на счупванията. Общото
здравословно състояние на ищцата към настоящия момент е възстановено, ходенето
е нормално и свободно, без помощни средства. Налице е пълно физическо
възстановяване, като медицинската преценка е да не се отстраняват поставените остеосинтезни материали. Прогнозата е благоприятна.
Периодът на нетрудоспособност е бил в продължение на 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Д.И. и частично показанията на свидетеля Т.П.. В частта, в която се сочи ищцата Т.Х. да
е навлязла внезапно на пътното платно показанията противоречат на останалия доказателствен материал и изводите на вещото лице. Не може
да се счете за внезапна появата на пешеходец, който преди да достигне до
мястото на удара е пресякъл две от пътните ленти в посоката за насрещно движение.
В този смисъл са и изводите на вещото лице, според което ударът е бил изцяло
предотвратим за водача на лекия автомобил от момента, в който е могъл да
възприеме появата на пешеходката на пътното платно, независимост от скоростта й
на пресичане.
Ето защо съдът приема, че Т.П. е управлявал застрахования от ответното
дружество лек автомобил в нарушение на чл. 5 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП –
задължаващи го да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците, както и да избира скорост за движение, съобразена с характера и
интензивността на движението, за да може да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
Между страните няма спор процесното ПТП да е настъпило по вина на водача,
застрахован при ответника. По аргумент от §§ 22 ПЗР КЗ приложима е уредбата, касаеща отговорността на застрахователя при действието на
отменения КЗ.
Причинените в резултат на ПТП увреждания на ищеца съдът намира за
установени от събраните гласни доказателства и изводите на вещото лице съдебен
медик.
Същевременно обаче съдът намира за частично основателно възражението ищецът
да е съпричинил вредоносния резултат, предприемайки
пресичане на пътното платно в нарушение на чл. 113 ЗДвП, задължаващ я да
предприеме пресичане на пътното платно на намиращата се в близост до инцидента
пешеходна пътека. Съобразявайки извода на вещото лице Т. ударът да е изцяло
предотвратим и за пешеходката, която е могла да възприеме движещият се
автомобил, съдът намира, че следва да определи 50% съпричиняване
на вредоносния резултат.
Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
Съдът отчита, че причинените увреждания са били съпроводени с интензивни
болки в първите месеци след увреждането, като ищцата е била на легло, изцяло
неподвижна и зависеща от трети лица за поддържане на хигиена, хранене всички
други необходими грижи. Това състояние е било допълнително усложнено от появата
на декубитални рани в резултат на принудителното залежаване.
В периода 6.10.2016 г. – 13.03.2017 г. ищцата е ползвала отпуска за временна
неработоспособност. Следва да се отчете периодът, необходим за зарастване на
фрактурите, ползването на помощни средства, както и болките, съпътстващи
проведената операция. Съдът отчита наличния загрозяващ белег на по цялата
дължина на дясната подбедрица, както и факта, че независимо от зарастването на
фрактурите, се очаква ищцата да продължава да изпитва болки в таза и областта
на дясната подбедрица при продължително движение и седнало положение, както и
при промяна на времето. Наред с това се установи, че претърпеният инцидент е
довел до промяна в ежедневието на ищцата, която изпитва страх от самостоятено пресичане на улици, ограничила е местата, до
които се придвижва без чужда помощ. Вещото лице не предписва необходимост от
ползване на помощни средства, поради което съобщеното от свидетелката ползване
на бастун не следва да се отчита допълнително.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера
на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане,
продължаващият както и ефектът, който оказват върху начина на живот на ищцата,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 80000.00 лева. Съдът съобрази указанията за определяне на
обезщетението в хипотезата на съпричиняване, дадени в
решение № 63/08.07. 2019 год. по т.д. № 2013 по описа за 2018 год. на І ТО на
ВКС, съгласно които дължимият размер е този, до който е намален действителният
след прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, но не повече от претендирания.
Ето защо при отчитане на определения процент съпричиняване
на вредоносния резултат искът се явява основателен за сумата от 20000 лв. (80000х50%-20000)
по отношение на претенцията за неимуществени вреди и изцяло основателен по
претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1436,20 лв.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищцата не е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради
което за възнаграждението, изплатено от бюджета на съда по допуснатата
допълнителна задача към автотехническата експертиза
същата следва да бъде осъдена да заплати по реда на чл. 77 ГПК.
Сторените от ищцата разноски са в общ размер 3597,45 лв., като при
съобразяване на уважената част от исковете следва да й се присъдят разноски в
размер на 2626,14 лв. (в това число
адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозити за вещи лица и свидетел).
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в общ размер 159,30 лв. (590 х 0,27 лв., при определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.).
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.“ АД, ЕИК *****да заплати на Т.Й.Х., ЕГН **********, IBAN ***:
- на основание чл. 226 от КЗ (отм.):
сумата от 20000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в следствие на претърпяно застрахователно събитие,
настъпило на 06.10.2016 г., по причина на противоправното поведение
на водача на лек автомобил „Форд" с peг. № *******,
ведно със законната лихва, считано от 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер
от 28000,00 лева;
- на основание
чл. 86 ЗЗД: сумата от 1436,20 лв. –
лихва за забава върху доброволно изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 20000 лв., дължима за периода 06.10.2016
г. – 20.06.2017 г.
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК: сумата от 2626,14 лв.
- държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Т.Й.Х., ЕГН ********** да
заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК *****на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 159,30 лева – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Й.Х., ЕГН ********** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 77 ГПК сумата от 150 лв. –
възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
СЪДИЯ: