Р Е Ш
Е Н И
Е №260013
гр.Кюстендил,
29.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на девети юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая
Стойнева,
след като разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева т.д.№68/2019г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство по търговски спорове“,
чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано
по исковата молба, подадена от МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.***, обл.***, ул.„*****“ №***, подадена от
упълномощения от синдика Т.Н.Д. представител – адв.Д. А. от АК-София, срещу „***“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.****, ул.„****“ №***,
представлявано от управителя Е. М..
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно
основание чл.288 във вр. с чл.286 от Търговския закон ТЗ) във вр. с чл.232
ал.2 във вр. с чл.228 във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника „******“ ЕООД да заплати на ищеца
МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност сумата от 22 645 лева, дължима по договор за наем №15 от 28.04.2016г.,
представляваща сбора на неплатени от наемателя – „****“ ЕООД, месечни наеми за
месеците от юни 2017г. до декември 2018г., включително, в това число:
1 189.00 лева за месец август 2017г., по фактура с №655/08.08.2017г. и по
1 192.00 лева за всички останали месеци, за които са били издадени
фактури, съответно: №644/09.06.2017г.; №651/11.07.2017г.; №659/07.09.2017г.;
№662/09.10.2017г.; №669/17.11.2017г.; №674//08.12.2017г.; №5/09.01.2018г.;
№9/10.02.2018г.; №12/07.03.2018г.; №17/10.04.2018г.; №22/09.05.2018г.;
№26/08.06.2018г.; №32/10.07.2018г.; №35/13.08.2018г.; №39/12.09.2018г.;
№42/10.10.2018г.; №48/12.11.2018г. и №54/15.12.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.06.2019г., до окончателното й изплащане;
- иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника „****“ ЕООД да заплати на ищеца
МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност сумата от 75 096 лева, представляваща общ размер на дължими от наемателя по
горния договор неустойки за забава плащането на месечните наеми за месеците от
юни 2017г. до февруари 2019г., включително (общо двадесет и един месеца), всяка
неустойка -начислена от 10-то число на месеца, за който се е дължало заплащане
на наема, в трикратен размер на уговорената месечна наемна цена, а именно –
3 576 лева, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 21.06.2019г., до окончателното й
изплащане.
Във връзка с дадени
от съда указания за отсраняване на нередовности, сред които и уточняване за кои
месеци се твърди да са били дължими претендираните с исковата молба суми за
неплатени наеми по описаните фактури, ищцовото дружество е депозирало молба с
вх.№5706/05.08.2019г., в която са посочени първоначалните 19 броя фактури и е
уточнено, че с всяка от тях е било фактурирано задължение за същия месец, в
който са били издадени фактурите, с което е отстранена нередовността и е
станало ясно, че се търси плащане на месечните наеми за месеците от юни 2017г.
до декември 2018г., включително. Недопустимо със същата молба дружеството е
разширило исковия период, включвайки към него и още три месеца, непосочени в
първоначалната искова молба – януари, февруари и март 2019г., за които са били
издадени още три фактури, също непосочени изначално, което е довело и до
промяна на размера на исковата претенция, като същия е увеличен с 3 576
лева. При уточнение на иска, предметът му
е определен с исковата молба, включително основанието му, но се въвеждат
пояснения и допълнения, с които не се изменя или заменя първоначално предявения
иск. С допълнения и пояснения не е възможно да се изменят, заменят или въведат
нови, наред с първоначалните правопораждащи юридически факти. В този см. вж.
Решение №476 от 26.06.2013г. на ВКС по гр.д.№1515/2011г., IV г.о., ГК. Поради
посоченото, предмет на исковата претенция не биха могли да бъдат и не са
неплатените месечни наеми за месеците януари, февруари и март 2019г. в общ
размер на 3576 лева. Не така стои въпросът с иска за неустойка, който още в
исковата молба е посочен в размер на 75 096 лева, но са липсвали ясни
твърдения относно месечните наеми, за забава плащането на които същата е била
начислена, като нередовността е отстранена със същата допълнителна молба.
Съдът намира за
потребно да отбележи горното относно предмета на настоящото дело, с оглед
факта, че независимо, че същите разбирания
на съда бяха обявени на страните с връчването на определение №56/12.02.2020г.,
в писмената защита, депозирана от ищеца се претендира заплащане на месечен наем
и за още един месец, над първоначално заявените деветнадесет, като се счита,ч е
на ищеца следва да се присъди главница в размер на 23 837 лева, което – по
вече изложените съображения– не може да се приеме за надлежно заявен предмет на
иска.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения, че между страните е бил сключен договор за
наем №15 от 28.04.2016г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване
помещения, находящи се на територията на сградата на болницата, срещу поето
задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на 1 192.00 лева, дължима
до 10-то число на текущия месец. Сочи, че договорът е бил сключен за срок от
една година, след изтичането на която действието му е било автоматично
продължено, поради липсата на предизвестие за прекратяване от страните
(вж.молба с вх.№5706/05.08.2019г.). Дружеството поддържа, че като наемодател е
изпълнило задължението си да предаде ползването на имота, но
ответникът-наемател не е изправен относно заплащането на наемните цени, като
същият не е заплатил месечните наеми за 19 месеца, включени в периода от месец
юни 2017г. до месец декември 2018г., включително, всеки в размер на 1 192
лева, изключая този за месец август 2017г., който е фактуриран в размер на
1 189 лева, като общият неплатен размер възлизал на исковата сума от
22 645.00 лева.
Ищецът твърди още, че
в договора била уговорена клауза - раздел VIII, т.1, според която
при забава за плащане на наема, наемателят дължи неустойка за забава в размер
на 5 % от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер
на уговорената наемна цена. Сочи, че поради неплащане на наемите за месеците от
юни 2017г. до февруари 2019г., включително – общо 21 месеца, ответникът му
дължи неустойки за забава за всеки от наемите в максималния трикратен размер,
според договора, считано от падежа на всеки месечен наем, т.е. от 10-то число
на текущия месец. Неустойката върху всеки от забавените месечни наеми възлизала
на 3 576 лева, а върху всички – на исковите 75 096 лева (вж.
уточняващата молба с вх.№5706/05.08.2019г.).
Дружеството твърди,
че страните не са могли да постигнат извънсъдебно споразумение относно
неуредените им отношения във връзка с договора, тъй като ответникът изразявал
готовност да заплаща разсрочено само месечните наеми, не и неустойки.
Ищецът претендира
присъждане на разноски по делото.
В подадения отговор
на исковата молба „***“ ЕООД, чрез управителя му Е. М., изразява становище за
частично оспорване на предявената искова претенция, като прави възражение за
частично погасяване на задължението за заплащане на месечни наеми, чрез плащане
на дължимите суми за такива за месеците от юни 2017г. до февруари 2018г.,
включително, т.е. общо за девет месеца. Представя платежни нареждания за
извършени банкови преводи.
Ответникът прави
възражение за прихващане от останалите дължими суми на следните насрещни
изискуеми и ликвидни, според него, задължения, които ищецът има: 1/ за
възстановяване на „***“ ЕООД на заплатена от същото сума в размер на
2 431.57 лева в полза на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за извършване на
проучвателни работи по външно електрическо захранване и присъединяване към
електрическата мрежа за наетия имот, които, съгласно т.3, раздел IV от договора за наем
от 28.04.2016г. е следвало да са за сметка на наемодателя; 2/ за възстановяване
на „****“ ЕООД на заплатена от същото сума в размер на 3 500.00 лева в
полза на трето за спора лице за изграждане на електрически съоръжения,
необходими за запазване на наетия обект и за осигуряване годността му на
ползване, които, съгласно т.3, раздел IV от договора за наем от 28.04.2016г. е следвало да са
за сметка на наемодателя и 3/ за възстановяване на „***“ ЕООД на заплатена от
същото сума в размер на 5 141.16 лева, в полза на ищеца, представляваща цена на
консумирана електрическа енергия на цялата сграда на МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“
ЕАД за периода от 01.04.2018г. до 30.11.2018г., необходимо за даване на
разрешение за разкриване на самостоятелна партида.
В подадената от ищеца
допълнителна искова молба е посочено, че се поддържат всички искания, съдържащи
се в първоначалната и в уточняващата, а възраженията на ответника се
окачествяват като неоснователни и недоказани. Относно сумите 2 431.57 лева
и 3 500.00 лева, за които се прави възражение за прихващане, се твърди от
ищеца, че представляват разноски, които по силата на договора за наем
съставляват ангажимент на наемателя, а относно сумата в размер на 5 141.16
лева се възразява, че същата се е дължала от ответника, в качеството му на
наемател, като по отношение на възраженията за прихващане се сочи, че не били
относими към предмета на предявения иск. По повод възражението за плащане на
част от наемите ищецът не оспорва, че плащания са били извършени, но акцентира
на факта, че това е станало след завеждане на исковата молба.
В отговора на
допълнителната искова молба се поддържат вече направените възражения, като се
изтъква и нов факт, а именно – извършването на плащания на още два наема – за
месеците март и април 2018г. Приложени са платежните нареждания.
С оглед дадени от
съда указания за конкретизиране на твърденията и възраженията на страните,
става ясно, че ищецът не оспорва и извършването на плащанията на месечни наеми,
удостоверени с платежните нареждания, приложени към отговора на допълнителната
искова молба. Също така, ответникът заявява, че не оспорва твърдението на
ищеца, че през исковия период – след месец юни 2017г., между страните е
съществувало наемно правоотношение, с характеристиките по сключения писмен
договор, респективно – че е ползвал недвижимия имот; не оспорва, че размерът на
месечната наемна цена е възлизал на 1 192 лева; както и не оспорва
наличието на договорена клауза за дължимост на неустойка за забава в размер не
повече от трикратната месечна наемна цена.
ОС-Кюстендил, след
като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 и ал.3 във вр. с чл.377 от ГПК, намери за установено следното:
На 28.04.2016г. между
МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК ****, чрез синдика Л.Л.,
от една страна, като наемодател, и „****“ ЕООД, с ЕИК **** чрез управителя Ек.М.,
от друга, като наемател, е бил сключен договор за наем, по силата на който
наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване
недвижим имот, представляващ втори етаж от сградата на МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“
ЕАД – в несъстоятелност, находяща се в гр.***, ул.„***“ №****, с площ от 377.50
кв.м., срещу задължението на наемателя да заплаща месечна наемна цена в размер
на 1 192 лева, платима до 10-то число на текущия месец по банкова сметка ***.
В раздел III, т.3 от договора е
предвидено, че наемателят се задължава от свое име и за своя сметка да сключи
клиентски договор за доставка на електрическа енергия с „ЧЕЗ България“ ЕАД, както и да открие
индивидуална партида за консумирана ел.енергия относно наетите помещения, като
всички разходи, свързани с ползването на наетите помещения, включително за
електроенергия, вода и други подобни ще се заплащат от наемателя.
В раздел IV, т.2 от сключения
договор е предвидено, че наемателят е длъжен да поддържа обекта в добро
състояние, като текущата поддръжка и ремонтът на повредите, възникнали с
ползването са за негова сметка. Според т.3, отстраняването на аварии, които не
са причинени от наемателя или от негови служители или клиенти, както и
извършването на основни ремонти, необходими за запазването на обекта или за
възстановяване годността му за ползване, са за сметка на наемодателя.
Договорът е бил
сключен за срок от 1 година, считано от 01.05.2016г.
Според раздел VIII, т.1 от договора,
при забава за плащане на наемната цена, наемателят дължи неустойка в размер на
5 % от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на
уговорената наемна цена общо.
Не е спорно, че в
изпълнение на постигнатите договорки, наемодателят е предоставил на наемателя
ползването на недвижимия имот. Не е спорно между страните и, че след като е
изтекъл едногодишният срок, наемателят е продължил да ползва имота и между
страните е имало съгласие, че отношенията им продължават да се уреждат
занапред, според клаузите на действалия писмен договор.
Установява се, че към
датата на подаване на исковата молба – 21.06.2019г. – наемателят не е заплатил
никой от месечните наеми за периода от месец юни 2017г. до месец декември
2018г., включително, като за всеки от месеците наемодателят е издавал фактури –
приложени към исковата молба, за суми от по 1 192.00 лева, с изключение на
месец август 2017г., за който дължимата сума е фактурирана в размер на
1 189.00 лева. Общият размер на неплатените месечни наеми за исковия
период към датата на подаване на исковата молба е възлизал на 22 645 лева.
Не е спорно, а и се
доказва от представените от ответника платежни документи, че в хода на
съдебното производство част от месечните наеми, предмет на иска са заплатени, а
именно: за месеците от юни 2017г. до декември 2017г., включително, за месеците
януари и февруари 2018г. (вж.платежни нареждания на л.56-л.61 от делото), за
месеците март и април 2018г. (вж.платежни нареждания на л.80 и л.81 от делото),
а също и за месец май 2018г. (вж.платежно нареждане на л.109 от делото) – или
общо за 12 месеца – от юни 2017г. до май 2018г., включително. Общо заплатения
размер на тези наеми е на стойност 14 301 лева.
Не е спорно по
делото, че не са заплатени и наемите за месеците януари и февруари 2019г.
Ответникът представя
фактура с №**********/13.06.2016г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
с получател „***“ ЕООД на стойност 115.57 лева, с включен ДДС, за извършване на
проучвателни работи по външно ел.захранване, даване технически указания и
издаване на удостоверение за мрежа до 50 KW, както и фактура с
№**********/19.09.2016г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с
получател „****“ ЕООД на стойност 2 316 лева, с включен ДДС, за
присъединяване към ел.мрежа с мощност от 15 до 50 КВТ за дължина на захранено
трасе до 25 м – ниско напрежение. Видно от разписка от 13.06.2016г. (л.105) и
от платежно нареждане от 03.10.2016г. (л.103), сумите и по двете фактури са
заплатени.
Наред с посоченото,
ответникът представя и фактура с №**********/17.04.2019г., издадена от „****“
ЕООД, с получател ответното дружество, на стойност 3 500 лева, с ДДС, с
основание „Инвестиционен проект – м.07.2026г. за извършени СМР, част „***“ – „***““.
Сумата е била заплатена на дружеството на две вноски, за което са били
съставени разходни касови ордери (РКО), съответно – 1 700 лева с РКО
№64/20.02.(без посочване на година) и 1 800 лева с РКО с №114/17.04.(без
посочване на година).
Видно от приложеното
към отговора на исковата молба споразумение за разсрочено плащане на стопански
разходи към договор за наем от 28.04.2016г., сключено между страните по делото
на 11.12.2018г., „****“ ЕООД, чрез управителя му, се е съгласило да заплати на
МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност, сума в размер на 5 141.16
лева, представляваща задължение за заплащане на консумирана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 01.04.2018г. до 30.11.2018г., на основание
сключения договор за наем, разсрочвайки задължението на три вноски, като видно
от представените платежни нареждания цялата сума е била заплатена.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства – приложените към
исковата молба заверени преписи на документи, в това число: договор за наем,
фактури, както и от приложените към отговорите документи – фактури, платежни
нареждания, споразумение, и от представените в съдебно заседание РКО, разписка
и платежни нареждания.
При така установените
по делото факти се налагат следните правни изводи:
1. Искът за
присъждане на неплатени месечни наеми е частично основателен, поради следното:
За да дължи ответникът плащане по договора за наем,
потребно е да се докаже, че такъв договор между страните е бил сключен, че
същият е действителен и валиден, че наемодателят е изпълнил своето задължение
да предостави на наемателя за временно ползване договорения, в случая – недвижим
имот, както и, че наемателят не е заплатил в срок уговорените и дължими наемни
цени. Според чл.232 ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена.
По делото се представи договор за наем, който е
подписан от законните представители на страните и съдът счита, че са налице
всички основания да се приеме, че договорът е действителен и е породил
типичните за този вид договори и целени от страните правни последици. Договорът
е бил сключен за определен срок – 1 година, считано от 28.04.2016г., но доколкото
не се спори, че използването на имота е продължило със знанието и без
противопоставянето на наемателя, то съгласно чл.236 ал.1 от ЗЗД, договорът е
бил продължен за неопределен срок, поради което през процесните месеци е бил
действащ. Впрочем, ответникът не спори по съществуването и действителността на
договора, нито по естеството на неговите клаузи.
Няма спор и по друг правнозначим факт, който и се
установява по делото – че месечните наеми за месеците от юни 2017г. до декември
2018г. – общо 19 поредни месеца – не са били заплатени от наемателя в
уговорения в договора срок – до 10-то число на текущия месец.
Сключването на един договор обвързва страните със
задължение за пълно, точно и своевременно изпълнение на уговореното в него. В
случай на неизпълнение, чл.79 ал.1 от ЗЗД, приложим и за търговските отношения,
по силата на чл.288 от ТЗ, предоставя на изправната страна правото да избере
дали да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата,или да иска
обезщетение, вместо изпълнение.
Ищецът е избрал възможността да иска реално изпълнение
на дължимото парично задължение, като е претендирал неустойка за забава и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
От приложените към отговора на исковата молба платежни
нареждания за извършени плащания на месечните наеми за месеците юни 2019г. и
юли 2019г., фактът на които не се оспорва от ищеца, е видно, че още преди
подаване на исковата молба ответното дружество е заплатило наемите за тези два
месеца, съответно – на 26.02.2019г. и на 31.05.2019г. Исковата молба е подадена
в съда на 21.06.2019г. погасяването на задължението, чрез плащане още преди
депозирането й, очертава неоснователността на исковата претенция за тези
месеци, което налага отхвърлянето й, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва.
Същевременно, установи се, че в хода на исковия
процес, след подаване на исковата молба, ответното дружество е заплатило в
полза на ищеца общо 10 месечни наеми за месеците от август 2017г. до май
2018г., включително.
Фактът на извършени плащания в хода на процеса
представлява факт, който е от значение за спорното право и който, на основание
чл.235 ал.3 от ГПК, следва да бъде взет предвид от съда. Съобразяването му
налага частично уважаване, респ. частично отхвърляне на исковата претенция,
която се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 8 344
лева, представляваща общ размер на дължимите месечни наеми за 7 месеца, а
именно – от месец юни 2018г. до месец декември 2018г. включително. За разликата
над тази сума до претендираните с исковата молба 22 645 лева и за месеците
от юни 2017г. до май 2018г., включително, искът следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за присъждане на лихва за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
изплащане на съответните суми, съдът ще изложи доводи по-долу в съдебния акт.
2. Искът за
присъждане на дължима неустойка за забава о договора за наем е основателен,
поради следното:
Чл.92 ал.1 от ЗЗД сочи, че неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По начало е несъмнено, че нарушаването на съществена
договорна уговорка от някоя от страните води до възникване на отговорност за
нея, която може да има различни проявления - предвидени в договора или
произтичащи от общите правила, заложени в ТЗ и ЗЗД, включително възможността на
изправната страна да търси обезщетение под формата на неустойка, както е в
случая. Основна предпоставка за задействане на механизма на договорната
отговорност е да е налице действително, виновно неизпълнение на едната страна,
на което страната, желаеща да се ползва от защита, да противопостави
изправност.
Тези предпоставки в случая са осъществени. Поведението
на ищеца, като страна по договора, както вече се посочи, е в съгласие с
клаузите на същия и дружеството - наемодател е изправна страна. Ответникът,
чието неизпълнение е виновно – не се установи наличие на основателна причина за
неизпълнението – следва да понесе предвидената в договора санкция, под формата
на неустойка, която страните, в раздел VIII, т.1 са предвидили - при забава
плащането на наемната цена, наемателят дължи неустойка в размер на 5 % за всеки
ден забава, но не повече от трикратния размер на уговорения месечен наем.
Наемателят – ответник в производството, не е изпълнил
задълженията си да заплати в уговорения срок на ищеца-наемодател, месечните
наеми за месеците от юни 2017г. до февруари 2019г., включително, всеки в размер
на 1 192 лева, за което не се спори, а и се установява по делото. Падежът
на всяко от задълженията е бил до 10-то число на текущия месец. Забавата за
плащането на наемните цени за всички месеци е за период над три месеца, поради
което за забавата при плащането на всеки от месечните наеми се дължи максимални
договорен размер на неустойка, който възлиза на 3 576 лева. Така общият
размер на дължимата по договора неустойка за забава при плащането на процесните
наеми възлиза на исковата сума, а именно – 75 096 лева, поради което искът
следва да се уважи изцяло.
Доколкото сключеният между страните договор за наем е
търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 от ТЗ, тъй като е сключен между
търговци, то съгласно чл.309 от ТЗ, неустойката не може да се намалява поради
прекомерност, а и такова възражение не е повдигнато пред съда. Същевременно,
уговорената неустойка не излиза извън посочените по-горе присъщи й функции и е
уговорена по начин, че не създава предпоставки за неоснователно обогатяване,
поради което съдът намира, че същата не противоречи на моралните принципи и
добрите нрави. Страните по една търговска сделка по общо правило трябва да се
добросъвестни при сключване на договорите и да изпълняват задълженията, поети
по тях с грижата на добрия търговец, което в конкретния случай предполага
заплащане на месечна наемна цена на падежа, което ответникът не е направил,
като за един значителен период от време не е заплащал месечните наеми по
договора, а периодите на забава са големи. При това положение съдът счита, че
размерът на неустойката се е формирал тъй като самият ответник, неизпълнявайки
поетите задължения сам се е поставил в ситуация да дължи неустойка в такъв
размер.
Върху сумата, представляваща договорна неустойка се
дължи заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане. Основната
функция на неустойката е обезщетителна (освен гаранционно- обезпечителна и
санкционна) и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Когато се дължи неустойка за забава на парично задължение,
еустойката обезщетява вреди, но не се превръща в лихва. Обезщетителният и
санкционен характер на неустойката не препятства приложимостта на разпоредбата
на чл.86 ал.1 от ЗЗД спрямо нея. Задължението за неустойка се поражда от факта
на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и
обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва се поражда от неизпълнението на вече възникналото и неизпълнено
задължение за неустойка. В този смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се
например в решение
№73/29.06.2011г. по т.дело №683/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
3. Относно претенцията за присъждане на законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба до изплащането на цялото
задължение за месечни наеми:
Съдът счита, че тази претенция е неоснователна. По правилата на чл.92 и чл.86 ал.1 от ЗЗД е
недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично
задължение – каквато ще бъде присъдена - с обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в
размер на законна лихва за същото неизпълнение. Обезщетение в размер на
законната лихва би се дължало ако при наличието на клауза за неустойка в
договора между страните, претенция за неустойка не е предявена, респ. длъжникът
не е заплатил такава. Обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД ще се дължи и ако
същото, обхващащо действителните вреди на кредитора, надхвърля размера на
уговорената неустойка, каквато хипотеза в случая не е налице.
Поради посоченото, съдът ще отхвърли иска за
присъждане на законната лихва върху неплатените месечни наеми, респ. и върху
платените такива за времето от подаване на исковата молба до заплащането им.
4. Относно направеното от ответника възражение за
прихващане на насрещно дължими суми:
Ответникът по иска своевременно е направил възражение
за прихващане от сумите по исковете, ако последните бъдат уважени, на суми,
които според него му се дължат от ищеца. Така направеното възражение съдът счита
за изцяло неоснователно, поради факта, че по делото не се установи съществуване
на което и да било от заявените вземания спрямо ищцовото дружество.
На първо място, ответникът твърди и доказва, че е
заплатил сума в общ размер на 2 431.57 лева в полза на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД за извършване на проучвателни работи по външно електрическо
захранване и присъединяване към електрическата мрежа за наетия имот.
Твърдението, че тази сума следва да му бъде възстановена от наемодателя по
договора, тъй като според т.3, раздел IV, е следвало да бъде за негова сметка, не се доказа.
Според установените факти може да се заключи, че въпросното плащане е било
извършено от наемателя, в изпълнение на задължението му по раздел III, т.3 от договора,
предвиждащо, че наемателят е длъжен от свое име и за своя сметка да сключи
клиентски договор за доставка на електрическа енергия с „ЧЕЗ България“ ЕАД, както и да открие
индивидуална партида за консумирана ел.енергия относно наетите помещения. При
това положение съдът приема, че сторения от ответника разход е следвало да бъде
именно за негова сметка и липсва основание да бъде възлаган в тежест на ищеца –
наемодател.
Идентични правни
доводи могат да бъдат изложени и във връзка с възражението за прихващане на
сумата от 3 500 лева, заплатена от „***“ ЕООД в полза на трето за спора
лице за изграждане на електрически съоръжения. При наличните данни съдът
приема, че и това плащане е било извършено с цел обезпечаване откриването на
индивидуална партида за наетия имот. Не са установени факти, които да обосноват
тезата, поддържана от ответника, че се касае за разходи, необходими за
запазване на наетия обект и за възстановяване годността му за ползване, тъй
като въпросната клауза на раздел IV, т.3 от договора за наем от 28.04.2016г. предвижда
възлагане в тежест на наемодателя на разходи за извършване на основни ремонти,
необходими за запазване на обекта или за възстановяване на годността му за
ползване, а в случая не се касае за основен ремонт.
Що се отнася до
възражението за прихващане на сума в размер на 5 141.16 лева, която ответникът
е заплатил в полза на ищеца, представляваща цена на консумирана електрическа
енергия, трябва да се има предвид, че се удостовери, че се касае за плащане, за
което видно от сключеното споразумение от 11.12.2018г., страните са се
съгласили, че е дължимо от ответника и от съдържанието на споразумението става
ясно, че плащането представлява цена на консумирана и незаплатена ел.енергия на
основание сключения договор, т.е. за отдадения под наем имот, а не за целия
такъв, както ответника твърди. Според раздел III, т.3 от договора
наемателят е длъжен да заплаща всички разходи, свързани с ползването на наетите
помещения, включително за електроенергия, поради което липсва основание да се
счита, че подобно плащане следва да бъде в тежест на ищеца.
5. Относно разноските:
Ищецът не доказва да е сторил разноски по делото.
Приложеният към исковата молба договор за правна защита и съдействие сочи на
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лева, които е
договорено, че ще бъдат заплатени по банков път, но в хода на производството не
е представен документ, удостоверяващ извършване на плащане.
Видно от представения от ответника договор за правна
защита и съдействие, ответникът е заплатил договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 300 лева. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, на
ответника се следва присъждане на разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска, но следва да се има предвид, че исковата претенция ще бъде
частично отхвърлена поради извършени плащания в хода на съдебното производство,
което не следва да се има предвид при възлагането на разноски, а това следва да
бъде съобразено само досежно месечните наеми за месеците юни и юли 2017г., за
които се установи, че плащанията са били извършени преди датата на подаване на
исковата молба. Така, на ответника се следва заплащане на разноски в размер на
31.71 лева.
Доколкото МБАЛ „Д-р Стоян Сантев” ЕАД- в
несъстоятелност е освободено от предварителното заплащане на държавна такса по
делото по предявените от него искове, съгласно чл.620 ал.5 от ТЗ, тъй като те
представляват искове за попълване масата на несъстоятелността, то с оглед на
отхвърлената част от исковете (отхвърлени поради изначалната им
неоснователност) следва да заплати държавна такса в размер на 95.36 лева.
Ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер на 3 814.28 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О С Ъ Ж Д А „****“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.„***“
№****, да заплати на МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК****,
със седалище и адрес на управление в гр.****, обл.***, ул.„***“ №***, следните
суми: 8 344.00 лева (осем хиляди
триста четиридесет и четири лева), дължими по договор за наем №15 от
28.04.2016г., представляващи сбор на неплатени от наемателя – „****“ ЕООД,
месечни наеми за месеците от юни 2018г. до декември 2018г., включително по
1 192.00 лева месечно, за които са били издадени фактури, съответно
№26/08.06.2018г.; №32/10.07.2018г.; №35/13.08.2018г.; №39/12.09.2018г.;
№42/10.10.2018г.; №48/12.11.2018г. и №54/15.12.2018г., както и 75 096 лева (седемдесет и пет хиляди и
деветдесет и шест лева), представляващи общ размер на дължими от наемателя по
горния договор неустойки за забава плащането на месечните наеми за месеците от
юни 2017г. до февруари 2019г., включително (общо двадесет и един месеца), всяка
неустойка - начислена от 10-то число на месеца, за който се е дължало заплащане
на наема, в трикратен размер на уговорената месечна наемна цена, а именно –
3 576 лева, ведно със законната
лихва върху сумата от 75 096 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 21.06.2019г., до окончателното й изплащане, като иска за присъждане
на дължими месечни наеми за месеците от юни 2017г. до май 2018г. включително,
за разликата над 8 344.00 лева до претендираните 22 645 лева по
фактури, съответно: №644/09.06.2017г.; №651/11.07.2017г.; №659/07.09.2017г.;
№662/09.10.2017г.; №669/17.11.2017г.; №674/08.12.2017г.; №5/09.01.2018г.;
№9/10.02.2018г.; №12/07.03.2018г.; №17/10.04.2018г.; №22/09.05.2018г. и за
присъждане на законна лихва върху сумата от 22 645 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 21.06.2019г., до окончателното й
изплащане, О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление в гр.***, обл.****, ул.„****“ №** да заплати на „***“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.„*****“ №***, сумата
от 31.71 лева (тридесет и един лева
и седемдесет и една стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
О С Ъ Ж Д А МБАЛ „Д-р Стоян Сантев“ ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление в гр.****, обл.***, ул.„****“ №*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в размер на
95.36 лева (деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки).
О С Ъ Ж Д А „****“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.****, ул.„****“
№***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС-Кюстендил държавна такса в размер на 3 814.28
лева (три хиляди
осемстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София
с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата на получаване на препис от същото.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: