№ 244
гр. Пазарджик , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215220200285 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба от на „******“ АД, ЕИК: ******, чрез
юрисконсулт Д.-П., против Наказателно постановление № 13-002324 от
28.01.2021 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с
което за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ на основание чл. 416, ал. 5 КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се
иска неговата отмяна. Сочат се допуснати нарушения на материалния закон,
изразяващи се в неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и съставяне на акта
за установяване на нарушението след изтичането на тримесечния давностен
срок и на процесуалните правила, изразяващи се в несъответствие между
съдържанието на задължителното предписание и нарушението, описано в
акта за установяване на нарушението и в издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш., счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН- препис от
обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 01.02.2021г., а жалбата е
подадена на 04.02.2021г., от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните и като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
При проверка за спазване на изискванията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в периода от 24.02.-09.03.2020г.,
служителите на ДИТ Пазарджик-актосъставителят гл. инспектор В. Н. Д. и
свидетелят по А.Н.Г., посетили вагоноремонтен завод в гр. Септември,
стопанисван от „******“ АД. При проверка на фирмената документация
констатирали, че през 2019 г. работодателят не е осигурил на всички
служители на дружеството, в това число Т. Ст. Ш., С.Т.И., Д. К. Т., С.Л.С. и
др., ползването на отложения или неползван до края на календарната година,
за която се отнася, платен годишен отпуск, в нарушение на чл. 176, ал. 2 от
КТ. За констатациите бил съставен протокол № ПР 2005897/09.03.2020г.. С т.
5 на дружеството-жалбоподател били дадени задължителни предписания по
чл. 404, ал.1 , т. 2 КТ да осигури на всички служители ползването на целия
отложен или неползван до края на 2019г. платен годишен отпуск-на осн. чл.
176, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 4 КТ, за срок до 01.07.2020г.. Протоколът с
предписанията бил връчен на жалбоподателя на по пощата на 10.03.2020г. Не
е обжалван в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 149, ал. 1
АПК, във вр. чл. 405 КТ.
За периода 03.09-.28.09.2020г. била извършена последваща проверка,
при която от представена от дружеството справка за разполагаемия отпуск
след ползването на дните в текущия месец-август 2020г., се установило, че
„******“ АД ЕООД не е изпълнил дадено предписание в т. 5 от протокол №
ПР2005897/09.03.2020г. със срок на изпълнение 01.07.2020г., а именно да
осигури на всички служители ползването на целия отложен или неползван до
края на 2019г. платен годишен отпуск. Установило се, че част от работниците
не са ползвали отпуск за 2018г. и 2019г. Констатациите били обективирани в
протокол № ПР 2025467/05.10.2020г., връчен на жалбоподателя на
08.10.2020г. по пощата. Ведно с протокола е изпратена и покана негов
представител да се яви на 20.10.2020г. от 09,30 часа, в сградата на ДИТ
Пазарджик за съставяне на АУАН за неизпълнение предписаните на т. 5 от
Протокол ПР 2005897/09.03.2020г.
На посочената в поканата дата, в присъствието на представител на
жалбоподателя бил съставен АУАН № 13-002324 за това че в качеството си
на работодател по смисъл на § 1, т. 1 от КТ дружеството не е изпълнило
даденото предписание по т. 5 от № ПР2005897/09.03.2020г. със срок на
изпълнение 01.07.2020г., а именно работодателят да осигури на всички
2
служители от дружеството ползването на целия отложен или неползван до
края на календарната 2019г. платен годишен отпуск на основание чл. 176, ал.
2 КТ, във вр. чл. 173, ал. 4 КТ.
Посочено е, че нарушението е извършено на 02.07.2020г., когато е
изтекъл срокът за изпълнение на предписанието и е установено на
15.09.2020г. в ДИТ Пазарджик при преглед на представената справка на
магнитен носител за неизползвания/разполагаемия отпуск след използването
на дните в текущия м. август 2020г. Тогава се установило, че Т. С. Ш. има да
ползва за 2018г.-4 дни платен годишен отпуск, а за 2019г.-20 дни платен
годишен отпуск, С.Т.И. има да ползва за 2018г.-11 дни платен годишен
отпуск, а за 2019г.-20 дни платен годишен отпуск, Д. К.Т. има да ползва за
2018г. -11 дни платен годишен отпуск, а за 2019г.-20 дни платен годишен
отпуск, П.К.Н. има да ползва за 2018г.-8 дни платен годишен отпуск, а за
2019г.-20 дни платен годишен отпуск, К.А.П. има да ползва за 2018г.-10 дни
платен годишен отпуск, а за 2019г.-20 дни платен годишен отпуск.
Контролните органи приели, че е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
Въз основа на съставения акт на 28.01.2021 г., в било издадено
атакуваното наказателно постановление, в което обективните признаци от
състава на нарушението и неговата правна квалификация са посочени по
идентичен начин с тези в акта за установяване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-
актосъставителя В. Н. Д. и свидетелката по акта А.Н.Г., които кредитира като
обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се. Същите кореспондират
изцяло с останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, са налагат следните
правни изводи:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи съобразно, чл.
21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазване на
срока по ч. 34, ал. 1 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че
административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен
АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Ако тези срокове са
изтекли се погасява по давност възможността за реализиране на
административнонаказателна отговорност и в този смисъл е Тълкувателно
3
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСС от НКна
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.
Посочените в цитираната разпоредба две хипотези са алтернативни, т.е.
достатъчно е една от тях да е налице, за да се преклудира възможността за
образуване на административнонаказателно производство. Освен това, ако са
налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на
нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на
нарушението. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ,
показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които
не пораждат съмнение за авторството. Откриването на нарушителя става в
резултат на предприети действия в хода на административното производство,
които се осъществяват от органа разполагащ с такива правомощия. Това
означава, че нарушителят- ФЛ или ЮЛ следва да бъде не само
индивидуализирано, но и да е констатирано, че то е извършило
противоправно деяние, съставляващо административно нарушение.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства- Протоколи
за извършени проверки и свидетелски показания се установява, че при
извършената на 09.03.2020г. проверка на дружеството-жалбоподател са били
дадени предписания по чл. 404, ал.1, т. 1 КТ, едно от които е по т. 5 от
Протокол за извършена проверка № ПР 2005897/09.03.2020 г. (л.26-27), а
именно да осигури на всички служители от дружеството ползването на целия
отложен и неползван до края на 2019г. платен годишен отпуск. Определен е и
срок за изпълнение до 01.07.2020г. От показанията на свидетеля Д. се
установява, че последваща проверка в дружеството е извършена да периода
03.09-28.09.2020г., при която от жалбоподателя са изискани доказателства за
изпълнение на тези предписания и такива са били представени на дата
15.09.2020г.. При така установените факти контролният орган разполагащ със
законовите правомощия да образува административнонаказателно
производство е узнал че дружеството не е изпълнило даденото предписание
на 15.09.2020г., когато е представена изисканата информация на магнитен
носител. Именно от тази дата е започнал да тече 3-месечния срок за
образуване на АНП, защото тогава са установени и нарушителят и
нарушението. Този срок изтича на 15.12.2020 г. В рамките на него, на
20.10.2020г., е съставен АУАН, поради което срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е
спазен.
Обстоятелството дали административният орган е следвало да извърши
проверка на следващия ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото
предписание и дали е имал тази възможност е неотносимо и може да се
дължи на различни причини от обективен и субективен характер, като макар
че представлява укоримо поведение, но не може да бъде основание за
неспазването на процесуалния срок за съставяне на АУАН.
Съдът не споделя и възражението за допуснати нарушения на чл. 42,
4
ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, изразяващо се в несъответствие между
съдържанието на задължителното предписание по протокола и описанието на
нарушението в акта за установяване на административното нарушение и в
обжалваното наказателно постановление.
Задължителното за изпълнение предписание, е принудителна
административна мярка, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, производството
по издаването на която не е част от административнонаказателното
производство, поради което не е в правомощията на съда да упражнява
контрол за неговата законосъобразност, ако не е обжалвано по предвидения
за това ред и е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 КТ гласи, че
когато платеният годишен отпускът на работника или служителя е отложен
или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася,
работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата
календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на
календарната година, за която се полага. Тази разпоредба е посочена в
описанието на нарушението и тя съставлява и самото предписание, което е
било дадено с посочения Протокол за извършена проверка и което не е било
изпълнено в указания срок. В случая точно и конкретно е посочено какво
предписание е следвало да се изпълни, срокът в който е следвало да се
изпълни, посочен е и субектът на нарушението- дружеството в качеството му
на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ , посочени са и датата и
мястото на нарушението, т.е. даденото описание на нарушението е пълно и
ясно, съдържащо всички елементи от фактическия състав. Описанието на
нарушението съответства на дадената правна квалификация. Извършената в
акта и в наказателното постановление конкретизация на работниците, на
които дружеството не е предоставило ползването на платения годишен
отпуск, както и на съответната година, за която отпускът се отнася, не налага
извод за несъответствие между даденото предписание и извършеното
нарушение. След като в т. 5 от Протокол № ПР2005897/09.03.2020г. е
предписано, да се осигури ползването на отложения или неползван годишен
отпуск от всички работници до края на 2019 г. и не се спори, че посочените в
акта за установяване на нарушението и в обжалваното наказателно
постановление лица са работници на „******“ АД и че имат неплатен
годишен отпуск до края на 2019г., не може да се приеме, че е налице неяснота
или противоречие между предписанието и извършеното нарушение.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото съставът на
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е осъществен от
дружеството-жалбоподател. Както се посочи по-горе, при извършената
проверка на вагоноремонтен завод в гр. Септември, стопанисван от
дружеството жалбоподател е установено, че не всички работници са ползвали
полагаемия им се платен годишен отпуск за 2019г. С изготвения Протокол №
ПР 2005897/09.03.2020 г., инспектори от Дирекция "ИТ" гр. Пазарджик са
дали задължително предписание, а именно „Работодателят да осигури на
5
всички служители от дружеството ползването на отложения или неизползван
до края на 2019г. платен годишен отпуск, на осн. чл. 176, ал. 2 КТ. Даден е и
срок за изпълнение на същото- 01.07.2020 г. Протоколът от извършената
проверка ведно с дадените предписания, в т.ч. и процесното, е бил връчен на
управителя на дружеството-жалбоподател на 10.03.2020 г. Работодателят е
следвало да изпълни предписанието. Последното по силата на закона подлежи
на предварително изпълнение, съгласно чл. 405 от КТ, като обжалването не
спира изпълнението. То може да бъде спряно в случай на оспорването му по
съдебен ред по искане на оспорващия от съда, пред който се обжалва,
съгласно чл. 166, ал. 4 АПК. В настоящия случай обаче се установи, че
дадените предписания не са били обжалвани от дружеството-жалбоподател в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Няма и постановено спиране на
предварителното изпълнение. Ето защо няма съмнение, че дадените
предписания са били задължителни за изпълнение.
От показанията на свидетеля Д. се установи, че при извършената
последваща проверка на обекта и от представените по време на нея на
15.09.2020г. доказателства от жалбоподателя, даденото предписание не е
изпълнено, като по отношение на част от работниците работодателят не е
осигурил ползването на целия отложен или неползван платен годишен отпуск
за 2018г. и 2019г..
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В случая нарушението не може да се приеме за маловажен случай, тъй
като в едни продължителен период от време, след като е бил длъжен,
работодателят не е изпълнил даденото му предписание. Ползването на
платения годишен отпуск осигурява физическото и психическото
възстановяване на работника и служителя от полагания наемен труд и има за
цел да съхрани неговия живот и здраве и да предотврати настъпването на
трудови злополуки, поради което игнорирането от страна на работодателя на
задължението да осигурява ползването му, създава опасност от настъпването
на такава. Това показва, че извършеното нарушение се отличава с присъщата
за съответния вид степен на обществена опасност. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ във връзка с
чл. 176, ал. 2 КТ е призвана да гарантира. Ето защо налагането на санкция на
дружеството-работодател за конкретното нарушение е напълно справедливо и
адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само по този
начин, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от
ЗАНН, като би се превъзпита работодателя да полага повече дължима грижа
към изискванията на закона, като спазва трудовото законодателство.
При определяне размера на санкцията наказващият орган е съобразил с
изискванията на чл. 27 ЗАНН за индивидуализацията на административните
6
наказания като е отчел, че нарушението е извършено за първи път, поради
което го е наложил в предвидения от закона минимум за съответното
нарушение, а именно 1 500 лева.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на административнонаказващия орган се
дължат разноски за процесуално представителство, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН. Пред въззивната инстанция въззиваемият е представляван от
юрисконсулт, а искането за присъждане на разноски е направено
своевременно. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София,
доколкото Дирекция "Инспекция по труда"- Пазарджик е структурно звено
към ИА и няма статут на самостоятелно ЮЛ. Възнаграждението следва да
бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната
помощ, съобразно с вида и количеството на извършената дейност, в
размерите по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ от
80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседания, с разпит на двама свидетели, същото не е с правна и фактическа
сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на
юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на
осъщественото процесуално представителство.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджиk
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002324 от
29.01.2021 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с
което на "******." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
Септември, ул. „*****“ 2В, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА ******." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. Септември, ул. „*****“ 2В ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, разноски в размер на 80, 00
лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8