Присъда по дело №120/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 11
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20214340200120
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Троян, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, V-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Н. Радева
СъдебниАлбена Донева Попадиева

заседатели:Венета Колева Манова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Даниела Н. Радева Наказателно дело от общ
характер № 20214340200120 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. ЦВ. П. - роден на ** г. в гр. Мездра, обл.
Врачанска, с постоянен адрес: **, настоящ адрес: **, български гражданин,
със средно-специално образование, работи на длъжност „**“ в „**“ гр.
София, разведен, неосъждан, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН да е за
времето от 03.06.2019 г. до 04.06.2019 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в
съучастие като помагач, с друго неустановено по делото лице (извършител),
което с цел да набави за себе си имотна облага чрез комуникация в интернет
пространството посредством софтуерно приложение „Messnger“ възбудило
и поддържало заблуждение у Б. М. П. от гр. Троян, че е „Rozalia Ruli
Тауаnа“ - лице за контакт с банкова институция в чужбина, с фейсбук
профил www.facebook.com/**.php@id **, предлагаща отпускане на банков
кредит в размер на 15 000 евро, при лихва 2,7% и след изявено желание от
нейна страна за такъв кредит, поискал от П. да приведе и същата привела
на две вноски на посочена от неустановеното лице банкова сметка № ** в
банка „ДСК“ ЕАД, клон гр. Перник, открита на името на П., сума в размер
на 1 101,52 лв. (хиляда сто и един лева и петдесет и две стотинки),
съответно на 03.06.2019 година в гр. Троян, обл. Ловешка, сума от 196,00
евро (сто деветдесет и шест евро) в левова равностойност 384,16 лв.
1
(триста осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки) и на 04.06.2019
година в гр. Троян, обл. Ловешка, сума от 366,00 евро (триста шестдесет
шест евро) в левова равностойност 717,36 лв. (седемстотин и седемнадесет
лева и тридесет и шест стотинки), поискани като дължими такси за
разглеждане на документи за отпускане на уговорения от „Rozalia Ruli
Тауаnа“ банков кредит на П., умишлено помогнал на неустановеното по
делото лице да получи същите, като предварително му указал номера на
откритата на негово име банковата сметка *** в банка „ДСК“ ЕАД,
където те да бъдат и били приведени, и умишлено му предоставил
възможност да оперира с нея, чрез издадената за това от банковата
институция придружаваща я дебитна карта, която вече му бил предал и с
това причинили имотна вреда в същия размер и го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във
вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от
ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ Б. М. П. от ***, ЕГН **********, граждански иск
за сумата 1 101,52 лв. (хиляда сто и един лева и петдесет и две стотинки),
претендирано обезщетение за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по
реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от
днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 11
по НОХ дело № 120/2021г.

Подсъдимият Й. Ц. П. от гр. П., е предаден на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 във вр. чл. 20,
ал. 4 от НК, а именно за това, че за времето от 03.06.2019г. до 04.06.2019г., в
гр. Троян, обл. Ловешка, в съучастие като помагач, с друго неустановено по
делото лице (извършител), което с цел да набави за себе си имотна облага,
чрез комуникация в интернет пространството посредством софтуерно
приложение „Messinger“, възбудило и поддържало заблуждение у Б. М. П. от
гр. Троян, че е „**“ - лице за контакт с банкова институция в чужбина, с
фейсбук профил www.facebook.com/**.php@id **, предлагаща отпускане на
банков кредит в размер на 15 000 евро, при лихва 2,7% и след изявено
желание от нейна страна за такъв кредит, поискал от П. да приведе и същата
привела на две вноски на посочена от неустановеното лице банкова сметка №
** в Банка „ДСК“ ЕАД, клон гр. П., открита на името на П., сума в размер на
1 101,52 лева, съответно на 03.06.2019г. в гр. Троян, обл. Ловешка, сума от
196,00 евро в левова равностойност 384,16 лева и на 04.06.2019г. в гр. Троян,
обл. Ловешка, сума от 366,00 евро в левова равностойност 717,36 лева,
поискани като дължими такси за разглеждане на документи за отпускане на
уговорения от „**“ банков кредит на П., умишлено помогнал на
неустановеното по делото лице да получи същите, като предварително му
указал номера на откритата на негово име банковата сметка ** в Банка „ДСК“
ЕАД, където те да бъдат и били приведени, и умишлено му предоставил
възможност да оперира с нея, чрез издадената за това от банковата
институция придружаваща я дебитна карта, която вече му бил предал и с това
й причинили имотна вреда в същия размер.
По повод на престъплението е проведено досъдебно производство, по
което са разпитани свидетели, назначена е експертиза, събрани са сведения за
съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за
подсъдимия.
С разпореждане № 109 от 19.04.2021г. на съдията-докладчик, делото е
насрочено за открито разпоредително заседание.
В проведеното разпоредително заседание на 25.05.2021г. подсъдимият
Й. Ц. П. се явява лично и със упълномощеният от него защитник адвокат И.
С. от АК гр. Габрово. За Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално
отделение гр. Троян се явява прокурор Владимир Зъзрев.
В разпоредителното заседание съдът е приел за съвместно разглеждане
по делото предявеният от Б. М. П. граждански иск срещу подсъдимия Й. Ц.
П. за сумата 1 101.52 лева, претендирано обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от 04.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и е
конституирал Б. М. П. в качеството на граждански ищец в процеса.
1
В разпоредителното заседание страните по делото са изразили
становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно
липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е
произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод
направено искане от подсъдимия и неговия защитник е насрочил делото за
разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата,
посочени в приложението на обвинителния акт.
В последното по делото открито съдебно заседание, проведено на
03.12.2021г. за Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр.
Троян, се явява прокурор Владимир Зъзрев, който поддържа обвинението
срещу подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с
оглед събраните по делото доказателства обвинението е доказано по
несъмнен начин, поради което моли съдът да постанови присъда, с която
признае подсъдимият Й. Ц. П. за виновен да е извършил престъплението по
чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК и да му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение бъде
отложено за изпитателен срок от 5 години. Подробни аргументи за горното
прокурор Зъзрев е изложил в своята пледоария.
Гражданският ищец Б. М. П. се явява лично в проведените по делото
открити съдебни заседания и поддържа предявеният граждански иск. Не е
упълномощила повереник и не е ангажирала доказателства.
Подсъдимият Й. Ц. П. се явява в проведените по делото открити
съдебни заседания, дава обяснения като заявява, че не се признава за виновен
и той самият е обект на измама, поради което моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия – адвокат И. С. счита, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин със събраните по делото доказателства, като в
хода на съдебните прения е изложил подробни аргументи за това и моли
съдът да постанови съдебен акт, с който признае подсъдимия за невиновен.
От показанията на разпитаните свидетели Б. М. П., Х.А.Х. и Н. СЛ. АЛ.,
от приложените по досъдебното производство по делото и в хода на
съдебното следствие писмени доказателства и от заключениято на вещото
лице Д.Ц. П.-Н. по допуснатата в хода на досъдебното производство по
делото съдебно-икономическа експертиза, съдът приема за установена и
доказана следната фактическа обстановка:
На 01.06.2019г. гражданският ищец Б. М. П. разглеждала своя профил
във „Фейсбук“ и попаднала на обява за отпускане на кредити от
чуждестранна банка на нисък лихвен процент в размер 2.7%. Като лице за
контакт била посочена жена с имена „**“ с фейсбук профил
www.facebook.com/**.php@id **. Б.П. проявила интерес към това
предложение и написала съобщение на български език в приложението
„Messinger“ до **. На П. било отговорено почти веднага, като се питало за
каква сума като кредит иска да кандидатства, като било пояснено, че
кредитите са в евро. Б.П. отговорила, че иска да кандидатства за кредит в
2
размер 15 000 евро, като в изпратеното съобщение било посочено, че
кредитът и лихвата по него следва да бъдат изплащани в продължение на 10
години по 200 лева месечно. Не било уточнено къде и по какъв начин следва
да бъде заплащана тази сума. Лицето, водещо кореспонденцията по
„Messinger“ с Б.П., поискало от П. да посочи номера на своята банкова сметка
и обслужващата я банка и уверила П., че парите от кредита ще постъпят по
банковата й сметка още на следващия ден – 02.06.2019 година. В
кореспонденцията не била поискана информация от Б.П. относно това дали тя
работи, какво трудово възнаграждение получава, колко членно е семейството
й, дали притежава движимо или недвижимо имущество, нито пък бил поискан
телефон за контакт. На следващият ден – 02.06.2019г. отново по „Messinger“
Б.П. получила съобщение от лицето с посочени имена **, че следва да внесе
сума в размер 196 евро за разглеждане на документите за отпускане на
кредита. Бил посочен номер на банкова сметка в „Банка ДСК“, както и
имената на титуляра на тази сметка - Й. Ц. П.. На 03.06.2019г. Б. М. П. внесла
по посочената й банкова сметка левовата равностойност на 196 евро – 384.16
лева, след което снимала вносната бележка и отделен лист с подписа си,
които изпратила по „Messinger“ на профила на **. На същият ден П. получила
съобщение от този профил, че всичко е наред, както и че „директора на
Европейската комисия“ бил съгласен да й се отпусне кредита и на следващият
ден в 08.00 часа тя ще получи парите от кредита. На 04.06.2019г. сутринта
Б.П. получила съобщение по „Messinger“ от **, че следва да внесе още 366
евро по вече посочената й банкова сметка, представляваща такса за
разглеждане на документи по кредита. П. не попитала за какви документи са
исканите пари и още на същия ден внесла левовата равностойност на 366 евро
– 717.36 лева по банковата сметка, по която внесла първата сума в размер 196
евро, след което отново снимала вносната бележка и я изпратила на
„Messinger“ профила на **. На следващият ден – 05.06.2019г. постъпило ново
съобщение по „Messinger“ от Таяна до П., в което пишело, че П. следва да
внесе още 777 евро по посочена друга банкова сметка в „Първа
Инвестиционна Банка“ с титуляр В.П.Г.. Гражданският ищец Б.П. превела на
дата 05.06.2019г. сумата 1 520.00 лева по посочената й банкова сметка, както
отново снимала вносната бележка и я изпратила като съобщение по
„Messinger“ на **. Едва след това П. се усъмнила, че може да е обект на
измама и подала Жалба до ГДБОП, регистрирана с вх. № 126600-
8725/10.06.2019 година. П. отново получила съобщение от **, като
последната искала да бъде преведена още сумата 1600 евро по сметката на
В.П.Г. в „ПИБ“, но гражданският ищец П. отказала да преведе тази сума, тъй
като вече имала съмнения, че е обект на измама. Б.П. спряла да отговаря на
получените съобщения по „Messinger“ от **, както и от различни мъже с
чуждестранни имена, които се представяли за председателя на Европейската
комисия и пишели, че кореспонденцията е във връзка с кредита, заявен от
нея. Кредит на Б. М. П. не е бил отпуснат.
В хода на досъдебното производство по делото е назначена и
3
реализирана съдебно-икономическа с вещо лице Д.Ц. П.-Н.. В изготвеното от
вещото лице заключение е отразено, че по разплащателната сметка на Й. Ц. П.
в „Банка ДСК“ с № ** са получени суми в размер 26 639,45 лева, по сметката
на П. в „Райфайзен банк“ с IBAN: ** са получени суми в размер 25 450,83
лева, а по сметката в „Централна кооперативна банка“ с IBAN: ** са получени
суми в размер 2 794,00 лева. В заключението е отразено и че по сметки на
В.П.Г. също са постъпвали суми, както следва: в „Първа Инвестиционна
Банка“ по сметка с IBAN: ** са получени суми в размер на 13 026,57 лева; по
сметка в „Райфайзен банк“ с IBAN: ** са получени суми в размер на
30 542,31 лева и по сметка в „Юробанк България“ с IBAN: ** са получени
суми в размер на 5 558,05 лева. В Приложение 1 към заключението, вещото
лице е отразило движението по сметките на подсъдимия Й. Ц. П. и по
сметките на В.П.Г.. Установява се, че от разплащателната сметка в „Банка
ДСК“ на името на подсъдимия П. са теглени различни по размер суми за
периода от 05.06.2019г. до 11.07.2019г. основно чрез АТМ в Бенин, наредени
са били два превода на свидетелката Н. СЛ. АЛ. и са теглени в брой 8 пъти
различни суми от Й. Ц. П.. От сметката в „Райфайзен банк“ за периода от
01.04.2019г. до 10.07.2019г. са теглени в брой 9 пъти различни по размер суми
от подсъдимия П., четири пъти са извършвани банкови преводи към ЧСИ и
всички останали суми са теглени от АТМ в чужбина. От сметката в
„Централна кооперативна банка“ за периода от 09.04.2019г. до 05.09.2019г. са
теглени различни по размер суми от Й. Ц. П. в брой общо 8 пъти и е
извършен един банков превод на К.К..
В хода на досъдебното производство по делото, с Постановление от
11.12.2020г. на прокурор Владимир Зъзрев, на основание чл. 216, ал. 1 от
НПК е разделено разследването по досъдебното производство, като са
отделени материали в ново досъдебно производство срещу В.П.Г. за
престъпление по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, настоящата инстанция приема, че обвинението, за което Й. Ц. П. е
предаден на съд не е доказано по несъмнен и категоричен начин от
субективна страна. П. е предаден на съд за това, че за времето от 03.06.2019г.
до 04.06.2019г., в гр. Троян, обл. Ловешка, в съучастие като помагач, с друго
неустановено по делото лице (извършител), което с цел да набави за себе си
имотна облага, чрез комуникация в интернет пространството посредством
софтуерно приложение „Messinger“, възбудило и поддържало заблуждение у
Б. М. П. от гр. Троян, че е „**“ - лице за контакт с банкова институция в
чужбина, с фейсбук профил www.facebook.com/**.php@id **, предлагаща
отпускане на банков кредит в размер на 15 000 евро, при лихва 2,7% и след
изявено желание от нейна страна за такъв кредит, поискал от П. да приведе и
същата привела на две вноски на посочена от неустановеното лице банкова
сметка № ** в Банка „ДСК“ ЕАД, клон гр. П., открита на името на П., сума в
размер на 1 101,52 лева, съответно на 03.06.2019г. в гр. Троян, обл. Ловешка,
4
сума от 196,00 евро в левова равностойност 384,16 лева и на 04.06.2019г. в гр.
Троян, обл. Ловешка, сума от 366,00 евро в левова равностойност 717,36 лева,
поискани като дължими такси за разглеждане на документи за отпускане на
уговорения от „**“ банков кредит на П., умишлено помогнал на
неустановеното по делото лице да получи същите, като предварително му
указал номера на откритата на негово име банковата сметка ** в Банка „ДСК“
ЕАД, където те да бъдат и били приведени, и умишлено му предоставил
възможност да оперира с нея, чрез издадената за това от банковата
институция придружаваща я дебитна карта, която вече му бил предал и с това
й причинили имотна вреда в същия размер. Й. Ц. П. е обвинен като помагач
на неустановено по делото лице, като според обвинението П. умишлено е
помогнал на това неустановено лице да получи преведените от Б. М. П. суми,
като предварително му е указал номера на откритата на негово име банковата
сметка ** в „Банка ДСК“ ЕАД, където тези суми да бъдат и са били
приведени, както и умишлено му е предоставил възможност да оперира с нея,
чрез издадената за това от банковата институция придружаваща я дебитна
карта, която вече му бил предал. Несъмнено в конкретният случай се доказа,
че гражданската ищца Б. М. П. е била въведена в заблуждение от
неустановено лице, че ще й бъде отпуснат кредит в размер 15 000 евро с
лихва 2.7%, поддържано е това заблуждение, вследствие което П. е направила
два акта на имуществено разпореждане, от което е претърпяла вреди в размер
1 101,52 лева. Престъплението измама е с два предмета – измаменото лице и
ощетеното имущество. Неправилната представа на измамането лице се отнася
до правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на
имуществено разпореждане, като винаги това имуществено разпореждане е
резултат от тази неправилна представа. Безспорно Б. М. П. е била въведена в
заблуждение от неустановеното лице – извършител, което е поддържало това
заблуждение. Заблуждението представлява неправилна представа относно
обстоятелства, с оглед които заблуденият взема решение и извършва
имуществено разпореждане. По безспорен и категоричен начин е установено,
че именно предвид възбуденото и поддържано заблуждение, свидетелката Б.
М. П. е направила имуществено разпореждане, като е превела на два пъти,
съответно на дата 03.06.2019г. – 196 евро в левова равностойност 384,16 лева
и на дата 04.06.2019г. – 366 евро в левова равностойност 717,36 лева, общо
1 101,52 лева по посочената й от неустановеното лице банкова сметка. По
този начин на П. е причинена имотна вреда в размер 1 101,52 лева. Безспорно
е също, че ако Б. М. П. не беше въведена в заблуждение, не би направила този
акт на имуществено разпореждане и не би претърпяла имотна вреда. В този
смисъл съдът приема, че е осъществен изискуемият от закона резултат на
престъплението измама, а именно причинена имотна вреда на друго лице,
който е настъпил като пряко следствие от имущественото разпореждане от
страна на пострадалата П., която е действала под влияние на възбуденото и
поддържано у нея заблуждение.
Доказано е по делото, че подсъдимият е открил на свое име банкова
5
сметка в „Банка ДСК“, а именно сметка с IBAN: **, получил е дебитна карта
със съответен ПИН код, която дебитна карта е предоставил на неустановено
лице. В този смисъл са налице обективните елементи на престъплението, за
което Й. Ц. П. е предаден на съд, като помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от
НК. В дадените пред съда обяснения в съдебно заседание, проведено на
17.06.2021г. подсъдимият заяви, че в края на 2018г. чрез „Фейсбук“ се е
запознал с лице, представило се като **, която му е предложила кредит, като
е казала, че е вярваща жена, че ходи на църква със семейството си и помага на
хората за отпускане на кредити. Предвид обстоятелството, че П. не е могъл да
изтегли кредит в България, е повярвал на тази жена, която му е предложила
кредит в размер 10 000 лева. Подсъдимият заяви, че Х. му е обяснила, че
трябва да плаща такси за разглеждане на искането за кредит, за застраховане
и обезпечаване на кредита, поради което той е превел 5 или 6 пъти вноски на
лица, които тя му е казвала. Тези лица са се намирали в друга държава –
Бенин. П. заяви, че след като се е съгласил да кандидатства за кредит, с
въпросната жена ** са продължили да кореспондират чрез приложението
„Уатсап“. Тя му пишела имената и той пращал исканите пари за такси за
кредита. Подсъдимият заяви, че тази жена му е посочвала банкова сметка, по
която да изпраща парите чрез „Уестърн Юниън“ на посочените от нея лица,
след това тя му е казвала, че кредитът е одобрен и трябва да изпрати неговата
банкова сметка и дебитна карта, за да му се актуализира картата. П. заяви, че
е изпратил чрез „Ди Ейч Ел“ банковата си карта от „Райфайзен банк“ на
посочен адрес, като след това са започнали да постъпват средства по сметката
му, като той не е знаел какви са тези пари. Заяви също, че при
кореспонденцията с Х., тя му е предложила чрез неговата банкова сметка,
други хора да кандидатстват за кредит и чрез тази сметка тя да си взема
парите за такси. Заяви, че неговата сметка е била блокирана поради наложен
запор, но сумите, които са постъпвали по тази сметка са били теглени от
друга държава, като останалите пари около 5 000 лева, той е трябвало да
изтегли и да преведе на посочено лице в Бенин. Подсъдимият заяви, че е
продължил да поддържа връзка с Х. по „Уатсап“ и когато са му блокирали
сметката в „Райфайзен банк“, си е открил през м. май 2019г. сметка в „Банка
ДСК“, за да си получи кредита. Заявил е на Х., че каквито пари има в картата
ще ги изтегли и не иска повече такива пари да валят по неговата банкова
сметка, а иска неговите пари, които е превел за кандидатстване за кредит. В
банковата сметка в „Банка ДСК“ е имало 2 750 лева и ** му е казала да
изпрати парите на Н.А., която е нейн сътрудник за България, като му е
посочила банкова сметка в „Пощенска банка“. П. заяви, че е наредил от
„Банка ДСК“ в „Пощенска банка“ сумата на А.. Заяви, че е разбрал в какво е
въвлечен едва след като е бил потърсен от РУ гр. Троян и е узнал, че се води
производство срещу него за взети пари от жена от гр. Троян. Подсъдимият
заяви, че самият той е бил въвлечен в измама и е писал съобщение на **, на
което тя му е отговорила, че е взела парите от Б., но следва той да й изпрати
своята карта. Подсъдимият П. заяви, че всички пари, които е теглил е
6
превеждал на посочените му от въпросната **, хора и място чрез „Уестърн
Юнион“. Заяви, че след като е започнал да получава по сметката си различни
суми пари, след като е изпратил картата си, е попитал Х. какви са тези пари и
тя му е обяснила, че това са пари на хора като него, кандидатстващи за
кредит. Обстоятелството, че подсъдимият П. е превед от сметката си в „Банка
ДСК“ по сметка с титуляр – Н. СЛ. АЛ. в „Юробанк България“ /с предишно
име „Пощенска банка“/ сума в размер 2 750.00 лева се потвърждава както от
заключението по реализираната съдебно-икономическа експертиза, така и от
представените банкови извлечения и оригинал на операционна бележка от
дата 11.07.2019г., приложена на л. 73 от делото. При разпита си в съдебно
заседание на 20.10.2021г. свидетелката Н.А. заяви, че е имала сметка в „Банка
ДСК“, но при едно пътуване в **, дебитната карта по тази сметка, е изчезнала,
като А. не може да каже дали я е загубила или забравила. Заяви също, че след
това пътуване е започнала да получава известия на телефона си, че се внасят и
теглят пари от тази сметка, но в началото не е обърнала внимание на това, тъй
като имала и други карти, с които работила. След известно време отишла и
блокирала картата, като закрила въпросната банкова сметка. Съдът намира за
недостоверно заявеното от свидетелката Н.А., че в банката са й отказали
информация относно движението по нейната сметка. След предявяване на
приетата като доказателство по делото оригинал на операционна бележка от
дата 11.07.2019г., по силата на която Й. Ц. П. е превел от своята сметка в
„Банка ДСК“ по сметка на свидетелката А. в „Юробанк България“ сумата
2 750.00 лева, свидетелката А. заяви, че не може да каже дали е получавала
сумата 2 750.00 лева, не може да каже дали получаваните от нея СМС
известия са били за движения на суми по сметката в „Банка ДСК“ или по
сметката й в „Юробанк България“. По искане на защитата съдът допусна и
разпита като свидетел Х.А.Х., който заяви, че също е водил кореспонденция
по „Уатсап“ с **, също е договарял с нея получаването на кредит, както и че
тя му е предложила да й стане сътрудник. Свидетелят Х. заяви, че
подсъдимият Й. Ц. П. го е предупредил, че това е измамна схема, в която и
той е бил въвлечен и което той е узнал през месец юли 2019 година.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
обясненията на подсъдимия, които са доказателствено средство, съдът счита,
че не може да се направи категоричният извод, че подсъдимият Й. Ц. П.
умишлено е помогнал на неустановеното по делото лице да получи
заплатените от гражданския ищец Б. М. П. пари. Действително доказа се, че
П. е посочил на това неустановено по делото лице – извършител, номера на
банковата си сметка ** в „Банка ДСК“ ЕАД и е изпратил на указаното място
издадената по тази сметка дебитна карта. Не се налага извода обаче, че
подсъдимият е сторил това умишлено, съзнавайки, че по този начин дава
възможност на това неустановено лице да получи заплатените от Б.П. пари, с
което да получи имотна облага, а на П. да бъде причинена имотна вреда.
Ролята на подсъдимия П. в измамната схема не се различава от ролята на
свидетелката Н. СЛ. АЛ.. Различни са обаче последиците за двамата, тъй като
7
Й. Ц. П. е предаден на съд по обвинение за извършено от него престъпление
по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, а Н.А. е
единствено свидетел, посочен от прокурора. Гражданският ищец Б. М. П.
също, както и подсъдимият, е кандидатствала за кредит, изпратила е както
снимка на личната си карта, така и номера на банковата си сметка на
неустановеното по делото лице. След обясненията на подсъдимия в съдебна
зала, Б.П. заяви: „Почти същото се случи и с мен, както обясни подсъдимият“.
По досъдебното производство по делото са били представени от подсъдимия
Й. Ц. П. копия на формуляри за изпратените от него суми чрез „WESTERN
UNION“ на лице в държавите Буркина Фасо и Бенин, което подкрепя
обясненията на подсъдимия, че изтеглените от него суми са били изпращани
на лица, посочени му от въпросната **. В подкрепа на обясненията на
подсъдимия е и разпечатката на кореспонденцията, водена между него и ** /л.
144/, като последната е написала: „Разбира се, че взех парите на Б. и мога да й
върна парите.........., но първо трябва да ми изпратите картата, с която винаги
съм работил с тази дама“. След отказа на подсъдимият да изпрати картата и
молбата му да бъде платено на жената от Троян, Х. го е заплашила, че той ще
види какво ще стане. В този смисъл съдът споделя заявеното от адвокат С., че
преди да бъде извикан в РУ гр. Троян, подсъдимият не е имал знанието и
съзнанието, че е замесен в измамна схема и че с поведението си помага на
неустановеното лице да получи заплатените от Б.П. пари, с което да се
обогати, а на П. да бъде причинена имотна вреда. Според разпоредбата на чл.
20, ал. 4 от НК помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след
деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
Помагачът не участва в изпълнение на престъплението, извършването на
което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието
престъпно решение вече е формирано. Помагачеството улеснява
извършването на престъпление, като създава условия, които в някаква степен
благоприятстват извършителя и създават предпоставки за извършването на
замисленото деяние.
Дори от доказателствата по делото да се доказва, че подсъдимият Й. Ц.
П. е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл.
2 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК от обективна страна, съдът счита, че не е налице
извършено престъпление от подсъдимия от субективна страна. Умисълът на
помагача се изразява в това, че той предвижда извършването на
престъплението и неговите общественоопасни последици, като съзнава, че
деянието му улеснява извършителя. Във волево отношение, помагачът цели
или се съгласява с улесняването и с извършването на престъплението, като
иска или допуска неговият престъпен резултат. Съдът счита, че по делото
няма доказателства, от които може да се направи категоричният извод за
наличието на умисъл у подсъдимия Й. Ц. П. за това, че улеснява друго лице в
извършването на измама.
Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на
8
предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна
страна. В конкретният случай съдът счита, че по делото не са налице
достатъчно категорични и безспорни доказателства, че подсъдимият Й. Ц. П.
е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 във вр. чл.
20, ал. 4 от НК от субективна страна.
Предвид изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал
подсъдимия Й. Ц. П. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
С постановената присъда съдът е отхвърлил като неоснователен и
недоказан предявеният от Б. М. П. срещу подсъдимия Й. Ц. П. граждански
иск за сумата 1 101,52 лева, претендирано обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.06.2019г. до окончателното й изплащане. Съдът
прие за безспорно доказано, че на Б. М. П. е причинена имотна вреда в размер
на 1 101,52 лева. Прие също, че подсъдимият е невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 във вр. чл.
20, ал. 4 от НК. Дори съдът да беше признал Й. Ц. П. за виновен, пак
следваше гражданският иск да бъде отхвърлен, тъй като имотната вреда на
пострадалата П. не е причинена от подсъдимия П., а от неустановеното лице –
извършител. Именно това лице, чиято самоличност не е била установена от
прокуратурата, е получило имотната облага в размер 1 101,52 лева, която
сума е преведената сума от гражданската ищца Б. М. П..
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК,
съдът не е присъждал разноски в тежест на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл. 304 от НПК съдът постанови
присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на
03.12.2021 година.


Районен съдия:
9
Съобщи за изтекли лични данни