Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2542
Година 18.06.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански
състав На
двадесети май две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
10138 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез *** А. Т., против З.Г.А. ЕГН **********,***,
с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането
на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както
следва:
1. главница в размер на 562,15 лв., представляваща
стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г.
2. обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 02.07.2016 г. - 06.02.2018 г. в размер на 57,28 лв.
3. законната лихва
върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2018 г.) до пълното изплащане на задължението,
както и
4. направените деловодни разноски в
производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 175 лв.
5. деловодните
разноски по настоящото производство, вкл.
платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
С исковата си молба ищецът твърди, че„ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ),
„ЕВН България Топлофикация" ЕАД, било длъжно да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът З.Г.А., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., бул. „Б.” № ***, вх. *, ет. *, ап. **, имала качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1 от ОУ, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно
предприятие ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответника
топлинна енергия на обща стойност 619,43 лв., включваща главница в
размер на 562,15 лв., представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно с обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2016 г. - 06.02.2018 г. в
размер на 57,28 лв.
Начислената на ответника топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ).
Твърди, че за събиране на посочените по-горе суми на 07.02.2018 г. депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № ****/18 г. по описа на *** състав. Със заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендирали ответникът да бъде осъден да им заплати и законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г., както и сумата от 175 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв. по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В определения от съда срок не е постъпило възражение от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5, поради което ищцовото дружество е подало настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ З.Г.А., чрез назначения му особен
представител адв. А.Р., с отговора на исковата молба
заявява, че без всякакви доказателствени
обосновки ищецът твърди, че ответницата носи гражданска отговорност за
потребена топлинна енергия за процесния период в качеството й на собственик на
отопляван обект в ЕС; твърди, че не може да бъде категоричен в тази насока без
наличие на документ за собственост на името на ответника за конкретния процесен
имот; Твърди, че съществувала недължимост на претендираните суми в ИМ поради
противоречие с изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването:
- няма доказателства за монтирани отоплителни уреди в
процесния недвижим имот;
- не е представено решение на ОС на ЕС за начина и
системата на дялово отчитане на потреблението за ТЕ; не е приложен договор с
фирма за дялово разпределение на топлинна енергия в ЕС на горния адрес;
- заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия от отделните ползватели в сградата не е резултат от реалното
ползване за всеки един от тях;
- не са били извършвани коректно замерванията по чл. 49
и сл. от Наредба № 16-334/2007 г., абонатите не Са получавали отчети или
изравнителни сметки за каквито и да било периоди, което води до заключение, че
разпределението на ТЕ за процесния период е направено по алгоритъм,
следователно показателите са прогнозни.
Соченото по - горе определяне по аналогия и алгоритъм на стойностите на
ТЕ е довело до знаковото за България адм. д. № 1372/2016
г. на ВАС, 3 отделение, решението по което съдържа следните
мотивационни пунктове:
- с приложение на чл.61.1.1
от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради- ЕС /Приложение № 1
към Наредба 16-334/06.04.2007 г./ не се постига законовата цел на чл. 155,
ал. 2 ЗЕ и . на потребителите не се фактурира консумираната
топлинна енергия въз основа на действително им потребление, т.е. те не плащат
за реалното разходване на ТЕ;
- чл. чл. 9 и 10 от Директивата за енергийна ефективност № 2012/27
на ЕС задължава страните- членки да въведат прозрачни правила за разпределение
на разходите за потребление на ТЕ или топла вода в сгради, което да даде
възможност на потребителите да регулират потреблението си на енергия;
- потреблението от отделните клиенти в сграда- ЕС на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, се определя по изчислителен път, но въпреки
това разпределеното индивидуално потребление ще е по- близо до действителното
тогава, когато определеното общо количество ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, е максимално близко до действителното.
Предвид горното, моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, че ответника З.Г.А., е
бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № ****/18 г. по описа на *** състав на ПРС,
се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца претендирал от ответника сума в размер на 562,15 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия; 57,28 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 02.07.2016 г. - 06.02.2018 г., законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 07.02.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението; разноски в общ размер от 75,00
лв.
В
предявеното исково производство ищеца е представил в заверени преписи от Препис
– извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за
клиентски номер ********* с потребител З.Г.А..
От заключението на в. л. В. Ш. по допуснатата съдебно-техническа
ескпертиза се установява, че през процесния период 01.05.2016 - 30.04.2017 г.
АС обслужваща жилищния блок в гр. П., бул. "Б." № ***, вх.*, ет. *,
ап. ** е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Твърди се, че е
подадена общо 413,100259MWh ТЕ за
разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на
6,495878MWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Твърди се, че през
процесния период в имота имало монтирани 3 бр. отоплителни тела тип радиатор,
чиито уреди за ежемесечен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление не
са подменени. Поради тази причина консумираната енергия от тези отоплителни
тела се е начислявала по максималната им отоплителна мощност през отчетния
период. В имота имало монтирано 1 бр. отоплително тяло тип лира с мощност 427W
в помещение „Б.", което било без уред за отчет. Консумираната от същото ТЕ
за отопление се начислявала по максимална нормативна мощност.
Твърди
се, че през процесния период в имота има монтиран 1 бр. водомерно устройство за
ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за БГВ. Консумираната
ТЕ за БГВ на същия е начислявана за 1 бр. лица по 140 л./денонощие, поради
неосигурен достъп за отчет. ЗЛ. Отопляемия обем на имота е 122 м3. През имота
на ответника не преминава щранг лира.
В. л.
заявява, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във
връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост" приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването, за 3 бр. радиатор по максимална нормативна мощност, 1 бр.
лира без уред за отчет, както и за БГВ - на 1 бр. лица по 140 л/денонощие,
поради неосигурен достъп за отчет и не подменени уреди. Количеството ТЕ
разпределено в имота на ответника за периода 01.05.2016 - 30.04.2017 г. по
месеци, показано в приложената таблица е общо 7,4591 lMWh, в това число
l,43464MWh за отдадената от сградната инсталация, l,04407MWh за отопление и
4,9804MWh за БГВ.
Твърди,
че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, което било установено,
чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Нелбо" ЕАД и
„ЕВН България Топлофикация" ЕАД за абоната. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствал на специалната методика
от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и
начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на в.
л. М.П.М. по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че сумите на начисления ДДС по фактурите участват в
ежемесечния разчет с бюджета на
" ЕВН България Топлофикация " -
ЕАД - Пловдив. Задълженията на З.Г.А. *** с абонатен №****** и ИТН ***** са
редовно осчетоводени от
" ЕВН България Топлофикация " -
ЕАД - Пловдив по счетоводни сметки, дневници и регистри за
посочения период.
Установява се, че за времето 01.05.2016 г. -
30.04.2017 г. по партидата на ответницата не са издавани кредитни известия /
т.нар. минусови изравнителни сметки /. Стойността на топлинната енергия за периода
01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. по месеци и по компонента е в размер
на 562,15 лв., преди входиране на Заявлението по чл.410 от ГПК -
07.02.2018г., като няма разчетена / заплатена сума за задълженията за процесните
месеци и оставащата неразплатена сума към датата на Заявлението по чл.410 от ГПК и към датата на завеждане на исковата молба -
19.06.2018 г.
Размерът на лихвата за забава
върху главниците за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. -
30.04.2017 г. по настоящия иск по месеци, изчислен съгласно ПМС 426 /
2014г. във връзка с чл.86 от ЗЗД по основен лихвен процент плюс 10
пункта за периода от падежа на всяко плащане от 02.07.2016г. до датата
06.02.2018г. преди датата на входиране на Заявлението по чл.410 от ГПК на
07.02.2018г. е изчислен в Таблицата в Приложение - 1
към заключението и общо за периода е 57,28 лв.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено
следното:
По
делото е представена като доказателство в заверен препис Декларация по чл.14 от ЗМДТ, от която се установява че З.Г.А. ЕГН ********** е собственик на имот
находящ се на адрес: гр. П., бул. „Б.” № ***, вх. *, ет. *, ап. **.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си носител на вещтно право на ползване по отношение
на горецитирания топлоснабден имот, З.А. е имала и качеството на клиент на
топлинна енергия на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия е била длъжна
да заплаща месечните дължими суми за доставената й топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли.
Съгласно чл. 150 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). Общите условия ––(публикувани и на
сайта на дружеството: www.evn.faq) влизат в сила в тридесетдневен срок след публикуването им в един
централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на Раздел II
от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.
Установи се от заключението
на в. л. Ш., че имота е бил топлофициран, като апартамента е имало
монтирани 3 бр. отоплителни тела тип радиатор, чиито уреди за ежемесечен отчет
на изразходваното количество ТЕ за отопление не са подменени, като по тази
причина консумираната енергия от тези отоплителни тела се е начислявала по
максималната им отоплителна мощност през отчетния период, а в имота има
монтирано 1 бр. отоплително тяло тип лира с мощност 427W в помещение „Б.",
което е без уред за отчет и по тази причина консумираната от същото ТЕ за
отопление се начислява по максимална нормативна мощност.
Установи се от заключението на в. л. М.М., че за
процесния период 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. е дължима сумата от 562,15 лева като няма данни за плащане на
същата.
С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява
дължимост на сумите за топлинна енергия както са претендирани от ищеца и както са установени от заключението на в. л.
Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се дължи съответно
плащане.
Или
при така установеното исковете се явяват основателни и доказани до размер 562,15 лева главница и 57,28 лева лихва за забава, към датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 06.02.2018 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.
Следва
да се признае за установено дължимостта на законна лихва върху сумата 562,15 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК -07.02.2018
г., по ч. гр. д. № ****/2018 г. на ПРС, до окончателното издължаване.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България Топлофикация"
ЕАД
е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за
ищеца са в общ размер на
835,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за назначаване
на особен представител, 360,00 лева за възнаграждение на вещи лица и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Г.А. ЕГН **********,***, че от ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез *** А. Т., има вземане спрямо нея в размер на: 562,15(петстотин шестдесет и два лева и 15
ст.) лева главница представляващи стойност на консумираната
от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., 57,28(петдесет и седем лева
и 28 ст.)лева
представляваща законна мораторна лихва върху главницата 562,15 лева за периода 02.07.2016 г. до 06.02.2018 г., както и законна лихва върху главницата от 562,15 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № ****/2018
г. на ПРС - 07.02.2018 г., до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА З.Г.А. ЕГН **********,***, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез *** А. Т., сумата от 75,00(седемдесет и
пет) лева разноски направени в хода
на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № ****/2018
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА З.Г.А. ЕГН **********,***, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез *** А. Т., сумата от 835,00 (осемстотин тридесет и пет)лева
разноски направените в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Д. К.