Решение по дело №1097/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 106
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20214230101097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Севлиево, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101097 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К.Т.Ц., с ЕГН **********, от община
************************************ срещу К. К. П., с ЕГН **********, от гр.
************************************
Ищеца заявява, че е жител на с. *********************. На 24.06.2021 г. след като
се прибрал вкъщи от работа (около 19 ч.), чул, че се блъснала силно портата на двора.
Надникнал и видял, че в двора му, пред стълбището влязъл и стои ответника - мъж - на ръст
около 1,85 – 1,90, набито телосложение, гола обръсната глава, облечен в къси гащи,
бейзболна шапка с козирка и бяла тениска. Поздравили се с „Добър ден!“, след което той
попитал: „Имаш ли телета?". Ответника отговорил, че има, но са още много малки и не са за
продан. Мъжът с категоричен, нетърпящ възражение тон му отговорил, че настоява да го
заведе да ги види. Отново му обяснил, че телетата са прекалено малки и няма да му харесат,
но поради категоричността му, отговорил: „Добре, хайде да ти ги покажа да се увериш сам,
че няма да ти харесат". Въпреки съветите на жена му да си тръгва (тя се показала зад него,
когато излязъл да види кой тропа), двамата (ищеца и ответника) излезли навън и тръгнали
надясно в посока към обора. На улицата пред дома си, малко преди пресечката ищеца, видял
паркиран тъмносив лек автомобил „******" (тип „седан") с peг. № РВ 6064 (ТХ или XT),
чиито последни, знаци като, че ли умишлено били замазани с кал или с нещо подобно.
Усъмнил се и се притеснил, още повече, че такава кола в селото друг път не виждал, при
което се спрял и попитал лицето дали тази кола е негова. Мъжът oтговорил троснато, че не е
негова и няма какво му дава обяснения, да продължават да вървят към обора. Ищеца
разбрал, че се случва нещо нередно и му заявил, че няма да го води никъде, че явно не е
дошъл като купувач и че се връща обратно. Мъжът заявил с агресивен тон да продължават
1
към телетата. Ищеца отново заявил, че си тръгва, казал „чао!" и се извърнал настрани. В
този момент получил силен удар в лицето. Докато се осъзнае, получил още един удар.
Усетил страшна болка. За някакъв период от време явно изгубил съзнание, защото се
опомнил на земята и чул двигател на кола, която се отдалечава. Чул и виковете на жена си,
видял я да се надвесва над него. Тя и други съседи, коитo били наоколо, му разказали, че бил
ударен с „нещо", което мъжът бил поставил върху едната си ръка (впоследствие се оказало,
че било метален „бокс"), а с другата бил извадил и нож, но го прибрал, без да го използва.
Съпругата му, виждайки ножа в ръката му и локвата кръв около ищеца, помислила, че е
заклан и веднага съобщила на телефон 112, че е убит. Надигайки се после с чужда помощ
ищеца видял, че е лежал в локва от кръв. Дошли и полицейски служители, които след като
се уверили, че е жив отправили остри критики към съпругата му, не се отнесли сериозно към
случката, отказали да преследват и разследват каквото и да било. Бързо дошла линейка и
ищеца бил закаран в болницата в Севлиево, където му била оказана спешна медицинска
помощ. Бил получил тежки удари в областта на главата, носа, челюстта и изпитвал
неописуема болка. След оказаната спешна помощ останал за лечение в хирургичното
отделение в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов" в гp. Севлиево, като на 28.06.2021 г. бил изписан,
с издаден болничен лист за 30 дни домашно лечение. След това на 30.06.2021 г. посeтил и
съдебен лекар и МБАЛ „*********************, където бил прегледан обстойно и му било
издадено съдебномедицинско удостоверение. Две седмици след случката лявото му око
продължавало да „смъди" и сълзи, което му създавало сериозен дискомфорт (трудно му
било да шофира, да гледа телевизия). Отначало го отдавал на получената травма, но след
като по настояване на жена му посетил кабинет по очни болести се оказало, че в окото му е
останало парченце от металния бокс, с който бил ударен. От нанесените му с побоя травми и
психически стрес, освен гореописаната травма на окото, изпитвал силни болки и
изключителен дискомфорт. Повече от седмица го боляла силно челюстта и не можел да я
движи изцяло (можел да говори, но само чрез полуотварянето й и чрез „мънкане", което пък
дразнело събеседниците му, тъй като трудно се разбирало казаното), не можел и да се храни
с друга храна освен течна (кисело мляко, разбито на „айрян" и сокове). Не толкова
дъвченето, колкото движението на челюстта и при „мляскане" го карали да изпитва силна
болка. Имал болки в носа и на мястото на удара в главата (където била свалена и кожата),
което подтискал с приемането на обезболяващи. Изпитвал неудобство и дори невъзможност
да измие главата си, заради болката при допир с удареното дори и от струя. Не можел да спи
спокойно (постоянно подскачал и се ocлушвал за всеки шум), подсъзнателно изпитвал
неволно стрес и реагирал от шума при отварянето на портата дори и да знаел, че се прибира
жена му или детето му. При всяко излизане се оглеждал наоколо, изпитвал паника от това,
че някой може да върви зад него, оглеждал се за непознати хора и автомобили. Изпитвал и
силно неудобство от загрозения си външен вид и избягвал да излиза навън. Същевременно
изпитвал и страх да разрешава на съпругата си да ходи до магазина да пазарува. Подал
сигнал до ТП - Севлиево към РП Габрово за нанесения му побой, по който била образувана
предварителна проверка (преписка) № 2136 / 2021 г. и била установена самоличността на
извършителя. Проверката не била приключила. Иска постановяване на съдебно решение, с
2
което да се осъди ответника да му заплати сумата от 3000,00 лв., обезщетение за
причинените му с описаното в исковата молба деяние неимуществени вреди - причинени
болки, страдания и стрес, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника и в
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор. Ответника заявява, че не познава
ищеца, няма никакви отношения с него, интерес към телета не проявява. В с. ****** ходил
няколко пъти, толкова рядко, че последния път бил забравил, къде е къщата на съученика му
А., та се наложило да пита в магазина на центъра. Няма спомен, кога било това, освен че
било през лятото. Не се сеща за никаква причина, поради която да търси ищеца и да го бие.
От самата искова молба също не ставало ясно, какъв бил мотивът му да му нанася удари.
Заявява, че управлява лек автомобил „******" с посочения регистрационен номер. Не
познава ищеца и не е влизал в двора на ищеца, не знае, къде е и никога не е разговарял с
него, никога, включително и на посочената дата. В с. ****** ходил единствено в дома на А.,
при брат му М., не може да посочи кога последно, било топло. Не нанасял никакви удари с
никакви предмети по тялото на ищеца, никога нямал конфликт с този човек. Предвид
обстоятелството, че ищеца бил набит и веднага откаран в Бърза помощ и приет в МБАЛ-
Севлиево, а данните от епикризата били различни, оспорва факта, че въобще е бил бит по
това време, както и че са му били нанесени травми в областта на окото и намереното там
чуждо тяло след две седмици било парче от бокс. Счита, че няма механизъм, по който човек
да бъде ударен с метален бокс в областта на окото и там да попадне част от него, още повече
това да е единственото нараняване.
В съдебното заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск по доводите изложени в исковата молба. В писмена защита излага
подробни доводи за уважаване на иска.
В съдебното заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора по доводите изложени в него. В писмена защита излага подробни доводи
за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от писмо от 20.09.2021 г. и от писмо от 06.04.2022 г., двете от РП –
Габрово, ТО – Севлиево, че по сигнал от ищеца К.Т.Ц., се води образувано на 20.09.2021 г.
досъдебно производство № 326/21 г. на РУ – Севлиево, за това, че на 24.06.2021 г. в с.
********************* на К.Т.Ц. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение със загуба на съзнание, довело
до разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 1 НК,
като няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
На въпроси зададени на ответника, по реда на чл. 176 ГПК, същият заявява, че не
познава ищеца. Собственик е на автомобил ******, с peг. № ********. Не е влизал в двора
3
на ищеца, не помни на коя дата е ходил при приятеля си М.. Ходил лятото при приятеля си,
но не помни дата, бил по къси гащи. Нямал никакъв конфликт с ищеца К.Ц. и не му нанасял
удари.
От показанията на свидетелката И.Т., във фактическо съпружеско съжителство с
ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост, се установява следното: свидетелката заявява, че
знае за побой на 24.06.2021 г., около 18,00 часа; щели да вечерят с ищеца и с детето им; в
дома им се влязло с ритник на двора и пред стъпалата на къщата застанал мъж не много
висок, не и нисък, набит с татуировки с бяла тениска и в едната си ръка носел бокс, в
другата нож; извикал мъжа на свидетелката и заповеднически го накарал да отиде да му
покаже телетата, които притежавали; въпреки отказа от мъжа й, че телетата са малки той
настоял, след което излезли от къщата и свидетелката се притеснила, че отиват при другите
животни на ливадата, на около 600 - 700 метра от дома, поради което след 5 минути
тръгнала след тях; в момента, в който стигнала до кръстовището и видяла мъжа паднал в
локва кръв; видяла мръсно бяла кола с рег. № *******, като за последните две букви не била
сигурна, защото били зацапани; мъжа на свидетелката бил паднал в локва кръв на земята, а
въпросният мъж се качил в колата и избягал; нямало друг човек освен свидетелката;
свидетелката се обадила на телефон 112 и дошла линейка и полиция; мъжа бил откаран в
болницата; в болницата установили, че е със сътресение на мозъка, окото сълзяло
вследствие на удара, бил с разцепена вежда, устната била разбита и имал синини по лицето;
след известно време го завели на очен лекар и се установило, че има стружка в окото; мъжа
на свидетелката не можел да се храни и да говори, хранел се само с течни храни, приемал
храна със сламка, свидетелката го придружавала до тоалетна; при всеки шум ищеца се будел
нощем и питал дали вратата е заключена; свидетелката познава М.Ч., като има преки
пътища, по които може да се мине между дома му и нейния, за около 10 минути.
От показанията на свидетеля И.П., се установява следното: свидетеля познава ищеца
работят в една и съща фирма; научил за боя от него, било лятото, делничен ден, 8,20 часа;
нямало го ищеца на работа и свидетеля му звъннал; ищеца шепнел; казал, че бил в
болницата, един човек влезнал у дома му и го бил; предния ден ищеца бил на работа; ищеца
не познавал лицето, което го било, но казал, че тръгнал с кола – сив или бял ******, като
номера му започвал с 60.
От показанията на свидетеля М.Ч., се установява следното: свидетеля познава
страните; с ищеца е от едно село, а ответника бил съученик на брат му; годината преди
заседанието ответника идвал един път, търсел брата на свидетеля, защото бил във Франция
и от два месеца не си вдигал телефона; ответника бил с някакъв стар ****** пред дома на 30
метра от къщата на свидетеля, защото на по – близо било заето от автомобилите на
членовете на семейството на свидетеля; свидетеля не е чувал на ищеца нещо да му се е
случвало; село ****** имало 150 човека население; ищеца живеел на първата пресечка от
центъра, а свидетеля на третата, на около 700 метра.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – медицинска
4
експертиза и от изслушването на вещото лице, в съдебно заседание, преценени съвкупно с
епикризата на К.Т.Ц.. от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов" — гр. Севлиево, за периода
24.06.2021 г. - 28.06.2021 г., СМУ № 62/2021 г. и документ за преглед от кабинет за очни
болести от 09.07.2021 г. следните обстоятелства: при процесния инцидент на 24.06.2021 г.,
ищеца К.Т.Ц.., е получил следните увреждания - контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, разкъсно - контузни рани в лявата слепоочна област (външен край на
лява вежда) и на горната устна вляво, кръвонасядания и оток на лявата скула, на гърба на
носа и по клепачите на лявото око, деформация на гърба на носа с рана в левия носов отвор,
болка в лявата челюстна става; допълнително от очен лекар е установено чуждо тяло (твърда
частица 1-2 мм с неописан вид) в лявото око; проведено е лечение чрез хирургична
обработка и зашиване на раната в слепоочната област, медикаментозна терапия; имал е
субективни оплаквания от главоболие, гадене, затруднено хранене поради болки в челюстта,
дразнене на лявото око, оплаквания от стрес и нарушен сън; получените увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК/, с период на възстановяване около 1 месец; не е
регистрирана загуба на съзнание от медицинско лице на място, като свидетелските
показания също не посочват подобно състояние; възможно е пострадалият да е бил
зашеметен и дезориентиран след травмите; вещото лице установява, че размера на
причинената рана е по - малък, от описания в епикризата; какво точно е чуждото тяло в
окото не може да се каже, защото не е описано от лекаря; раната, която е получена в лявата
слепоочна област, която е във външния край на лявата вежда е резултат от удар върху или с
твърд предмет, но не може да се каже кое от двете; анатомичната зона, която е засегната има
малки артериални съдове, при описание на хирургичните процедури не е описано кървене
от артериален съд, не е описано и от свидетелите, като пръскащото кървене във вид на
струя, по - скоро е от дифузен тип венозен или капилярен и може да се прояви във вид на
капки; вещото лице не може да тълкува показанията на свидетелите описали локва кръв,
защото не е посочен диаметъра; от лабораторни изследвания при приемане на ищеца
показателите за хемаглобин и хематокрит са в рамките на нормалното и не отразяват
състояние на кръвозагуба, но за да е точно изследването за хемаглобин и хематокрит, следва
да се направи допълнително изследване след 2 дни, каквото не е направено; няма данни да е
извършена процедура по кръвопреливане; от един удар с бокс не би могло да се получат
едновременно всички увреждания, от няколко удара с бокс или с друг предмет би могло.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявения иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: поведение извършено от ответника
/действие или бездействие/; противоправност на поведението; вреда причинена на ищеца;
причинна връзка между поведението и вредата. В тежест на ответника е да докаже всички
изгодни за него твърдяни положителни факти, на които основава възраженията си.
5
В конкретния случай основния спор по делото е дали именно ответника е
осъществил вредоносното поведение – дали същият е извършил действията, които са
причинили на ищеца описаните в исковата молба и установени от заключението на вещото
лице по съдебно – медицинската експертиза вреди, претърпени от ищеца. Установи се по
делото от отговорите на въпросите зададени на ответника, по реда на чл. 176 ГПК, че
същият е собственик на автомобил ******, с peг. № ********, като последно ходил през
лятото при приятеля си – свидетеля М.Ч., живущ в селото, в което е извършено процесното
деяние. Установи се от показанията на свидетеля М.Ч., че около година преди заседанието
ответника идвал един път при свидетеля в с. ******, с ******, като бил паркирал
автомобила на 30 метра от къщата на свидетеля, а ищеца живеел през една пресечка от
свидетеля на около 700 метра. От показанията на свидетелката И.Т., във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на
всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост, се установи, че на
24.06.2021 г., около 18,00 часа, мъж въоръжен с бокс и нож, извикал съжителя на
свидетелката извън къщата им, като след 5 минути видяла мъжа паднал в локва кръв, а
въоръжения мъж се качил в мръсно бяла кола с рег. № ******* /за последните две букви,
свидетелката заявява, че не е сигурна, защото били зацапани/ и избягал, като нямало друг
човек наблизо. Свидетелката сочи, че по преки пътища, между дома на М.Ч. и нейния, се
стига за около 10 минути. Установи се и от показанията на свидетеля И.П., че в деня след
процесното увреждане ищеца разказал на свидетеля, че някакъв човек влезнал у дома му и
го бил, като си тръгнал с кола – сив или бял ******, чийто номер започвал с 60. При тези
данни установени от събраните гласни доказателствени средства следва да се приеме, че
предвид установеното от една страна посещение на ответника в село ******, където живее
ищеца, по време приблизително съвпадащо, с времето когато е извършено процесното
деяние, липсата на каквато и да била посочена от ответника причина автомобила на същия
да е паркиран до къщата на ищеца и липсата на твърдян от някоя от страните и установен от
доказателствата по делото друг автор на причинените на ответника вреди, по делото се
налага единствено възможния извод, че процесното деяние е извършено именно от
ответника. Съвпадението на марката и почти пълното съвпадение в регистрационния номер,
предвид и признанието още в отговора, че ответника управлява такъв лек автомобил,
налагат извод за идентичност между автомобилите на ответника и на причинителя на
деликта. Ответника и свидетеля М.Ч. заявяват, че ответника е ходил с автомобил ******, с
peг. № ******** при свидетеля Ч., през лятото на 2021 г., но тези изявления, дори да се
приемат за достоверни, не дават отговор на въпроса, по какви причини този автомобил е бил
паркиран на около 700 метра, през една пресечка и на не по – малко от 10 минути път от
дома на свидетеля Ч., пред дома на ищеца и защо в него се е качило лицето нападнало
ищеца на процесната дата. При тези данни неоснователни са доводите в писмената защита
на ответника, съобразно които предвид заявените от ищеца и свидетелката И.Т., данни за
количеството кръв, изтекла от ищеца и броя понесени от ищеца удари, изявленията на
същите са недостоверни. На първо място обратно на посоченото от ответника заключението
на вещото лице по събраната съдебно – медицинска експертиза не установява конкретен
6
брой удари, понесени от ищеца или точно количество кръв, изтекло от последния, още по –
малко съществено различие относно тези обстоятелства със заявеното от ищеца и
свидетелката. На следващо място от човек, на който е нанесен побой и от неговите близки,
не може да се очаква, да посочат точен брой нанесени удари или конкретно количество
кръв, изтекло от пострадалия, защото в такъв случай тези изявления биха били нелогични и
поради това недостоверни. Без значение за основателността на предявеният иск е дали
ответника е имал мотив, какъв е бил той, ако го е имал, дали ответника е нападнал ищеца
подтикнат от някакви допълнителни цели и намерения, различни от постигнатото, дали
самото причиняване на вреди е било достатъчна цел, мотивираща ответника, дали е сторил
това поради грешка в личността на пострадалия или по други причини, поради което
неоснователни са доводите на ответника, основани на твърдения за липса на мотив у същия.
Предвид изложеното по – горе установи се от показанията на разпитаните по делото
свидетели, преценени съвкупно с писмените доказателства и заключението на вещото лице
по събраната съдебно – медицинска експертиза, че на 24.06.2021 г., в близост до дома на
ищеца К.Т.Ц., находящ се в с. ******, пл. „******“ № 5, община Севлиево, ответника К. К.
П., причинил на ищеца К.Т.Ц.., чрез удари с твърд предмет, следните увреждания: контузия
на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, разкъсно - контузни рани в лявата
слепоочна област (външен край на лява вежда) и на горната устна вляво, кръвонасядания и
оток на лявата скула, на гърба на носа и по клепачите на лявото око, деформация на гърба
на носа с рана в левия носов отвор, болка в лявата челюстна става. Проведено било на
ищеца лечение чрез хирургична обработка и зашиване на раната в слепоочната област,
медикаментозна терапия; ищеца имал субективни оплаквания от главоболие, гадене,
затруднено хранене поради болки в челюстта, дразнене на лявото око, оплаквания от стрес и
нарушен сън. Получените увреждания довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на ищеца /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК/, с период на възстановяване около 1 месец.
Предвид възприетите по – горе обстоятелства, съдът намира елементите от
фактическият състав на предявеният иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за установени от
доказателствата по делото. На първо място установи се, че твърдените и описани в исковата
молба от ищеца вреди, които съдът възприе по – горе за установени от заключението на
вещото лице по събраната съдебно – медицинска експертиза, са причинени в причинна
връзка с действията на ответника. Поведението на ответника е противоправно, тъй като
същият е нарушил общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди другиму. Вината в
гражданското право, се предполага до доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в
случая обсъдените по – горе доказателства обосновават извод за наличието й.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият
състав съобразява следното: характера и вида на причинените увреждания;
продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания; възрастта на
ищеца; установените преживявания на ищеца в резултат на получените увреждания и
7
обществено - икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. Предвид
изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по сходни на процесния
случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца следва да
бъде определено обезщетение в размер на сумата 3000,00 лева.
С оглед изложените обстоятелства съдът определя обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на ищеца от ответника, в размер на посочената сума, въз основа на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е доказан и поради това основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в размер на сумата от 1095,00 лева, за заплатени такси, адвокатско
възнаграждение, депозити за разпит на свидетел и за възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 ЗЗД, К. К. П., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати на К.Т.Ц., с ЕГН **********, от
община ************************************ сумата от 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от ответника на
24.06.2021 г., в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от
24.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. К. П., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати на К.Т.Ц., с ЕГН **********, от
община ************************************ сумата 1095,00 лева, представляваща
разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8