Решение по дело №2625/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2347
Дата: 4 декември 2019 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20197050702625
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер………………….       Година 2019                                            град Варна

 

 

Варненският административен съд                                           

Седми касационен състав

на четиринадесети ноември                          година две хиляди и деветнадесета

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова

                                    Таня Димитрова

 

 

секретар Миглена Петкова

прокурор Иванов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №2625 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез проц. представител ст. юриск. Д. О. срещу Решение № 1552 от 05.08.2019 г. по НАХД № 1537/2019 г. на  Районен съд – Варна, с което се отменя Наказателно постановление № 03 – 009749 от 12.09.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Арт Денс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Янош Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. № 102, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е постановено при нарушения на закона – касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Моли съда да отмени решението на ВРС и да потвърди атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание касатора редовно призован, чрез процесуален представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирана е писмена молба от процесуален представител, с която се оспорва жалбата.

 Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. Не се спори между страните, че на 31.08.2018 г. в гр. Варна бил сключен граждански договор между „Арт Денс“ ЕООД и св. Е И Й, по силата на който св. Й.поела ангажимент да участва в музикално – артистична програма на 01.09.2018 г. срещу възнаграждение в размер на 40 лева.

В нощта на 31.08.2018 г. срещу 01.09.2018 г. св. Пламен Боянов Байков – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство в клуб – дискотека „Порте“, находящ се в гр. Варна, пристанище Варна. В хода на проверката св. Байков установил, че върху подиум в заведението танцува св. .

Св. Байков предоставил възможност на св. Й.да попълни декларация, в която да изложи параметрите на своето трудово или гражданско правоотношение с дружеството, което я е наело да участва като танцьор в музикално – артистичната програма на клуб – дискотека „Порте“. Св. Й.посочила, че работи за „Арт Денс“ ЕООД с работно време от 00:30 часа до 03:30 часа, че получава дневно възнаграждение в размер на 40 лева, както и, че е била сключила с дружеството граждански договор.

Св. Байков установил, че между дружеството „Арт Денс“ ЕООД и Е.И.Й.не е бил сключван трудов договор в писмена форма, поради което и преценил, че със своето поведение на 01.09.2018 г. дружеството „Арт Денс“ ЕООД е извършило административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което и на 05.09.2018 г. св. Байков съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, с което го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 12.09.2018 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

За да отмени наказателното постановление, въззивния съд е приел, че между Й.и наказаното дружество има валиден граждански договор и нарушението заради което е ангажирана отговорността на „Арт денс“ не е осъществено.

            По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

При преценка налице ли е договор за услуга или трудов договор следва да се преценява изпълнението на задължението било ли е свързано с постигане на определен резултат на свой риск по арг. на чл. 280 от ЗЗД, както и налице ли са елементите на трудово правоотношение – определено работно място, работно време и трудово възнаграждение. 

От представения граждански договор се установява, че работата се извършва от Й , като е възложена от „АРТ ДЕНС“ ЕООД. Уговорено е участие в музикално – артистична програма, като от попълнената декларация от Й.на 01.09.2018 г. се установява, че задължението е поето в срок от 01.09.2018 г. до 01.09.2018 г. В случая няма установена многократност на положения труд, за да се приеме, че има установено работно място и време, поради което не е налице трудово правоотношение.

Й , в качеството на танцьор извършва свободна професия и дължи регистрация в регистър БУЛСТАТ, и в качеството на самоосигуряващо се лице дължи регистрация в НАП. В случая неспазването на тези задължения от Й.не я приравняват на лице, което извършва трудова дейност, поради това, че престирания труд е само на 01.09.2018 г. 

Съгласно чл.114а, ал.1 от КТ  е допустимо трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж, но в случая положения труд не е за селскостопанска работа, поради което не може да се приеме, че е налице трудово правоотношение.

Предвид изложеното, съдът намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.

 

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1552 от 05.08.2019 г. по НАХД № 1537/2019 г. на  Районен съд – Варна.

          Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.