№ 209
гр. Плевен, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20234430200555 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НЯСС-15/06.02.2023г. на *** на ДАМТН на
Община Плевен, представлявана от *** общината – Г.Л.С. на основание чл. чл. 201, ал. 12 и
чл. 200, ал. 1, т.39 от ЗВ (Закона за водите) е наложена имуществена санкция в размер на
1 000,00 (хиляда) лева за неизпълнение на задължение по чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 190а,
ал.1, т.3 от ЗВ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до
Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован се представлява от пълномощника
си – адв. В. П. от ПлАК, която ангажира становище, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като излага следните основни аргументи:
1.) При съставяне на АУАН послужил за издаване на обжалваното наказателното
постановление не е спазен установеният в чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок и 2.)
1
Жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нещо предвид издаденото срещу
него и Наказателно постановление № НЯСС-16/07.02.2023г. на *** на ДАМТН на Община
Плевен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
Наказателно постановление № НЯСС-15/06.02.2023г. на *** на ДАМТН на Община Пленен.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание и не ангажира
становище.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН,
в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 15.08.2022 година в гр. Плевен година против жалбоподателя – Община
Плевен, представлявана от *** Г.Л.С. е съставен АУАН № 03-010/15.08.2022 година, в който
е отразено, че на 26.05.2022 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закон за водите в
присъствието на Ц.П.Г. на длъжност *** на село *** - общ. Плевен (представител на
собственика) е извършена проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея
и документацията за експлоатацията на язовир „***" за установяване на изпълнението на
мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирната стена и
съоръженията към нея, чрез даденото в Констативен протокол № 03- 04-90/22.07.2021г.
предписание а именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по водния
откос.", със срок за изпълнение 29.04.2022 година. Отразено е че язовир „***" е собственост
на Община Плевен видно от Акт № 42623/25.06.2018 г. за публична общинска собственост,
Акт № 42624/25.06.2018 г. за публична общинска собственост и Акт № 42625/25.06.2018 г.
за публична общинска собственост. Язовирът е разположен в следните имоти: имот № ***
(стар номер № ***) в землището на с. ***, община Плевен, област Плевен; имот № *** (стар
номер № ***) в землището на с. ***, община Плевен, област Плевен и имот № 06690.122.9
(стар номер № ***2) в землището на с. ***, община Плевен, област Плевен. Описано е че
при извършването на проверката на 26.05.2022 г. чрез обход и оглед на язовирната стена и
съоръженията към нея било установено, че водния откос е обрасъл с многогодишна гъста
храстовидна и дървесна растителност, което създава предпоставки за компрометиране
целостта и стабилитета на въздушния откос. От направените констатации по време на
проверката следва, че състоянието на въздушния откос е същото, както е констатирано и в
КП № 03-04-90/22.07.2021 година. Язовирната стена на яз. „***" е класифицирана в първа
висока степен на потенциална опасност, съгласно чл. 141б, ал. 1 от Закона за водите, за
което е съставен Протокол - Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредба за условията и
2
реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.
Изложената в АУАН фактическа обстановка е обективирана в Констативен протокол №93-
04-31/06.06.2022 година. По посочения начин било установено, че Община Плевен, на
30.04.2022 г., в качеството си на собственик на язовир „***“, не е изпълнила даденото на
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предписание в Констативен протокол №
03-04-90/22.07.2021 г., а именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по
въздушният откос.” със срок за изпълнение 29.04.2022 г. което е нарушение на чл.190а, ал.2
от Закона за водите.
Изложената в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното
наказателно постановление, с което на Община Плевен, представлявана от *** общината –
Г.Л.С. на основание чл. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т.39 от ЗВ (Закона за водите) е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева за неизпълнение на
задължение по чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстанвока се подкрепя от ангажираните в
хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства чрез разпит на
актосъставителя С. Д. Д. и свидетелите Р. С. З. и А. Л. П. Е.Г.Д., чиито показания съдът
приема с доверие като убедителни, последователни и взаимно допълващи се.
От показаниятията на актосъставителя Д. се установява, че същият заема
длъжността *** в РО НЯСС (Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях/
„Северозападна България“, офис Плевен, при ДАМТН. Свидетелят посочва, че на
20.07.2021г. е извършена проверка на язовирната стена на язовир „***“, собственост на
Община Плевен, за която собственикът бил предварително уведомен. На 20.07.2021г., в
присъствието представител на собственика, бил извършен обход и оглед на язовирната
стена. Резултатите били обективирани в констативен протокол /КП/. Установява се, че с КП
било дадено предписание да се премахнат храстовидна и дървесна растителност по
въздушният откос със срок до 29.04.2022 година. След изтичане на срока, на 26.05.2022г.
извършили повторна проверка, за да се провери изпълнено ли е даденото предписание.
Съставен бил Констативен протокол /КП/, в който е отразено, че състоянието на водния
откос не се е променило от предходната проверка на 20.07.2021г. и предписанията не били
изпълнени. КП бил изпратен на собственика - Община Плевен. Актосъставителят пояснява,
че водният откос е неразделна част от язовирната стена, каквито са и въздушния и коронния
откоси. Била изпратена и покана за съставяне и връчване на АУАН, като на посочени в нея
дата и час се явил упълномощен представител с пълномощно и се съставил АУАН в
присъствие на нарушителя. Един екземпляр от акта бил връчен - на упълномощеният
представител на собственика. В съответствие с показанията на актосъставителя са и
3
показанията на свидетеля Р. С. З. - присъствал при установяване на нарушението и при
съставянето на акта. Свидетелят З. дава показания, според които при предходна проверка е
дадено задължително предписание, с поставен срок за изпълнение - 29.04.2022 година.
Предписанието било дадено с цел предприемане на мерки по отношение на осигуряване на
техническата изправност на язовирната стена, съгласно разпоредбите на Закона за водите,
като това осигуряване е задължение на собственика на техническото съоръжение. Посочва,
че след изтичане на
срока за изпълнение - май месец 2022 година е била извършена проверка по последващ
контрол за изпълнение на даденото предписание - „да се почистят храстовидната и дървесна
растителност от водния откос на язовирната стена“. При извършване на проверката по
последващ контрол, след обход и оглед на язовирната стена, която е изградена от земна
маса, уплътнен насип, е установено, че водния откос е с налична гъста, храстовидна и
дървесна растителност, която не е променена спрямо установената такава при предходната
проверка. Предвид изложените констатации било установено, че именно Община Плевен
като собственик на хидротехническото съоръжение, не е изпълнила даденото предписание,
което е задължително за изпълнение по Закона за водите в поставения срок
на изпълнение - 30.04.2022 година. От показанията на свидетелката П. се установява, че
АУАН е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Същият е съставен през месец август
2022 година в присъствието на упълномощен представител на собственика, с представено
пълномощно. Актът е подписан от лицето -упълномощен представител, без да е посочил
възражения при подписване на акта и е връчен по съответния ред на ЗАНН. Така обсъдените
гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
а именно: Наказателно постановление №НЯСС-15 дата 06.02.2023г., Писмо до Г-н Г.С. ***
на Община Плевен от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях“ от 09.02.2023г., Товарителница №2110013799840, Ежедневен опис за клиент ДАМТН
кореспондентски пратки за страната/София-град от дата 09.02.2023г., Покана за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, Известие за доставяне, Акт за
установяване на административно нарушение №03-010/15.08.2022г., Пълномощно РД-21-
5/12.08.2022г., Заповед № А-776 от дата 22.12.2021г., Заповед № А-354 от дата 27.05.2022г.,
Писмо от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ до г-н
Г.С. *** на Община Плевен, Известие за доставяне, Констативен протокол №03-04-
31/06.06.2022г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатацията, Писмо от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“ до г-н Г.С. *** на Община Плевен, Известие за доставяне,
Констативен протокол №03-04- 90/22.07.2021г., по проверка и контрол на язовирна стена и
4
съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, Акт №42623 за публична
общинска собственост, Акт №42624 за публична общинска собственост, Акт №42625 за
публична общинска собственост и Наказателно постановление № НЯСС- 16 от 07.02.2023г.
на *** на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
В обстоятелствената част на АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени
юридическите факти, обосноваващи предприетото администартивно-наказателно
санкциониране. Посочени са данни за дата, място и начин на осъществяване признаците на
нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – кой, кога и по какъв начин, кое задължително
предписание не е изпълнил с назоваване на предмета на това предписание и срока за
неговото изпълнение. В тази връзка описаните в АУАН и НП юридически факти, чието
съществуване безспорно се установява от анализа на доказателствения материал по делото,
по несъмнен начин обосновават извод за извършено нарушение, подлежащо на санкция по
съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, т. е. правилно описаните фактически обстоятелства са
съотнесени към приложимата правна норма. Посочено е и съответното нормативно
предписание за дължимо поведение, съдържащо се в чл. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите. Сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях поражда задължение на
собствениците да изпълняват дадените от контролните органи предписания.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че АУАН и НП са
съставени редовно, от компетентни длъжностни лица в кръга на техните законови
правомощия и съдържат изискуемите законови реквизити, визирани в чл. 42, съответно чл.
57 от ЗАНН (по арг. на приобщените към доказателствата по делото Заповед №А-
776/22.12.2021г., изменена и допълнена със заповед № А- 354/27.05.2022г. на *** на
ДАМТН). Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган по смисъла
на чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН - *** на ДАМТН.
Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено след изтичане на
едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като срокът е инструктивен и с изтичането
му не се прекратява възможността административно-наказващият орган да постанови акта, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Неоснователно е и оплакването, че не са спазени установените в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срокове
за образуване на административно-наказателното производство и по-конкретно
предвиденият в тази правна норма тримесечен срок за съставяне на АУАН от откриване на
нарушителя. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
5
нарушението. Анализът на разпоредбата показва, че в нея са регламентирани два
самостоятелни срока, в рамките на които следва се предприеме административно-
наказателно преследване за извършено административно нарушение. Първият от тях
(тримесечният от откриване на нарушителя) е свързан с момента на установяване/откриване
на нарушението, той представлява най-ранният такъв, от който съответните компетентни
органи да са в състояние да възприемат съставомерните обстоятелства относно конкретното
нарушение и нарушител, а вторият (едногодишният) е свързан с извършване на
административното нарушение. Тоест тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва да
тече от установяване на нарушението и нарушителя, а едногодишният - от извършването на
нарушението. За да е налице законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, следва АУАН да е издаден в рамките на двата срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В
конкретния случай задължителното предписание да се почисти от растителност язовирната
стена на язовир "*** " е дадено с констативен протокол № 03-04-90/22.07.2021 г., като
комисията по чл. 138а, ал. 3 ЗВ е определила срок на изпълнение: 29.04.2022 година. Тоест,
датата на извършване на нарушението е 30.04.2022 г. - първият ден, след изтичане на
определения срок за изпълнение на предписанието. Именно това е и посочената дата на
извършване на нарушението от АНО в процесното наказателно постановление. Това е и
първата възможна дата, на която нарушението е могло да бъде установено. Следователно, от
30.04.2022 г. е започнал да тече и едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.Тримесечният
срок, регламентиран в същата правна норма е започнал да тече от 26.05.2022 г. - датата на
извършване на проверката, при която е констатирано неизпълнението на даденото с
констативен протокол № 03-04- 90/22.07.2021 г. задължително предписание, тъй като на тази
дата компетентните длъжностни лица са установили извършването на нарушението от
страна на Община Плевен, респ. са открили нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1
ЗАНН.Същият изтича на 26.08.2022 година. АУАН № 03-11 е съставен на 15.08.2022 г., т. е.
в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, с който е поставено началото на
административно-наказателното производство по издаване на процесното наказателно
постановление,
Неоснователно жалбоподателят възразява, че тримесечният срок от откриване на
нарушителя е започнал да тече от датата на крайният срок за изпълнение на предписанието -
29.04.2022 година. Конкретното нарушение, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на Община Плевен по реда на ЗАНН и ЗВ - предмет на
оспореното пред РС - Плевен наказателно постановление, представлява неизпълнение на
предписание, а не действията, обективирани в самото предписание. Последното, по своята
правна същност, е едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в
правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително
6
поведение, за което е изискано да се представят пред контролния орган надлежни
доказателства в определен от органа срок. Това волеизявление е индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, който
ред е различен от този за налагане на административни наказания по ЗАНН. Ето защо, с
даването на предписанието не се повдига административно-наказателно обвинение на
лицето, и не се установява извършването на административно нарушение. Следователно на
29.04.2022 г., когато изтича срока за изпълнение на предписанието, липсва осъществен
състав на административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, поради което няма и
нарушител, който да бъде открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Едва след изтичане на
срока, определен за изпълнение на задължителното предписание, и констатиране от страна
на контролните органи на бездействието на адресата на предписанието да изпълни същото,
е възможно установяването на нарушението и нарушителя.
Съдът намери за неоснователно и направеното възражение, че жалбоподателят -
Община Плевен е наказан два пъти за едно и също нарушение. С наказателно постановление
№НЯСС-16/07.02.2023г. на *** на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, на ОБЩИНА ПЛЕВЕН е наложено административно наказание, за това,
че на 30.04.2022 г., в качеството си на собственик на язовир „***“, не е изпълнила даденото
на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предписание в Констативен протокол №
03-04-90/22.07.2021 г., а именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по
водният откос.” със срок за изпълнение 29.04.2022 г.
С наказателно постановление №НЯСС-16/07.02.2023г. на *** на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на ОБЩИНА ПЛЕВЕН е наложено
административно наказание за това, че на 30.04.2022 г., в качеството си на собственик на
язовир „***“, не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите
предписание в Констативен протокол № 03-04-90/22.07.2021 г., а именно: „Да се премахне
храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос.” със срок за изпълнение
29.04.2022 г.
И двете наказателни постановления са обжалвани и не са влезли в законна сила,
поради което към настоящия момент не са налице предпоставките за приложението на
разпоредбата чл. 15 от ЗАНН, по силата на който: Никой не може да бъде наказан повторно
за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда.
Според разпоредбата на чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите ***т на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица
контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на
7
язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация и в тази връзка
съгласно чл. 190а ал. 1, т. 3 ЗВ имат право да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. На това правомощие на контролните органи
съответства регламентираното в ал. 2 на чл. 190а ЗВ задължение на собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията.
Предписанието не е обжалвано по законовия за това ред, поради което предмет на
административно-наказателното производство, каквото по своя характер представлява
оспорването на наказателното постановление, е единствено изпълнението или
неизпълнението на предписанието.
В конкретния казус, административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на предписание, дадено на основание чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ, съгласно която разпоредба ***т на ДАМТН или оправомощени от него
длъжностни лица имат право да дават задължителни предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ "Собствениците на язовирни стени
и на съоръженията към тях са длъжни да изпълняват предписания по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а,
ал. 3, т. 5. " за чието неизпълнение е предвидена наложената по чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия
закон имуществена санкция.
Субект на задължението да се почистват и поддържат язовирните стени и
съоръженията към тях е на собственика на язовирната стена, съгласно чл. 141 от Закона за
водите, поради което и субект на предписанията по чл. 190а ал. 1, т. 3 и съответно на
задължението за тяхното изпълнение, а оттук и административно-наказателно отговорно
лице по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е именно собственикът.
Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на предписание, дадено
на Община Плевен като собственик на язовир „***“. Съгласно чл. 200, ал. 1 т. 39 от Закона
за водите се наказва с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. В случая е налице
предписание по чл. 190а, ал.1, т.3, което е обективирано констативен протокол № 03-04-
90/22.07.2021 г., с което на общината - жалбоподател било дадено предписание: “да се
премахне храстовидната и дървесна растителност по водния откос” със срок за изпълнение
29.04.2022г. като доводите относно неяснота на даденото предписание са неотносими към
предмета на спора.
В административно-наказателното производство при проверката за
8
законосъобразност на наказателното постановление съдът следва да установи единствено
дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението п о чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ,
а именно дадено задължително предписание на контролен орган на ДАМТН по чл. 138а ал.3
т.2 от ЗВ или задължение чл. 190а, ал. 2 от ЗВ и неговото неизпълнение от страна на
адресата на предписанието.
Неизпълнението на дадени от контролния орган предписания, подлежи на
санкциониране съгласно чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. В тази норма е предвидена санкция в
размер от 1000 до 5000 лева за физическото или юридическото лице, което не изпълни или
допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи. При определяне размера
на санкцията, АНО е преценил, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно, че нарушението е извършено за първи път, което е довело до определянето й към
нейния минимален размер.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Актът за установяване на административни нарушения е
съставен, а наказателното постановление издадено от компетентни за това органи, в
предвидените от законодателя срокове, при спазване изискванията визирани в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът намира, че случаят не е маловажен и по отношение на него не са
приложими правилата на чл. 28 от ЗАНН, като не разкрива необичайно ниска степен на
обществена опасност, а напротив - неизпълнението на предписанията на контролните органи
към собствениците на язовири и съоръженията към него, когато не отговарят на
изискванията за оператор на язовирната стена по смисъла на Закона за водите създава риск
за живота и здравето на хората от години в РБългария. Процесното нарушение е типично за
вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се
определи като маловажен.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
НЯСС-15/06.02.2023г. на *** на ДАМТН на Община Плевен, представлявана от ***
общината – Г.Л.С. на основание чл. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т.39 от ЗВ (Закона за
водите) е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева за
неизпълнение на задължение по чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Плевен в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10