№ 877
гр. Пловдив , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300501978 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274- чл.279 във връзка с чл. 419, ал. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на ПЛ. СТ. Р., ЕГН **********, ИВ.
АНГ. М., ЕГН **********, и ИВ. Д. Д., ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв. А.П., против разпореждане от 05.03.2020г. за
незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК №221 от 05.03.2020г. по ч. гр. д.
№430/2020г. по описа на Районен съд- Асеновград, с което е постановено
незабавно изпълнение на заповедта и издаване в полза на „Първа
инвестиционна банка” АД на изпълнителен лист против жалбоподателите за
следните суми: 4074,78 евро- главница, 2392,38 евро- просрочена договорна
лихва за периода 26.08.2013г.-26.09.2019г.; 3200,73 евро- просрочена
наказателна лихва за периода 26.07.2012г.-27.02.2020г., дължими по
договор за банков кредит и договори за поръчителство от 29.09.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда - 28.02.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 428,17 лв.- разноски по делото. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното разпореждане, с което е уважена молбата за
незабавно изпълнение, като се иска отмяната му.
В законоустановения срок ответната страна по частната жалба „Първа
1
инвестиционна банка“ АД е подала отговор на същата, в който се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и се иска отхвърлянето й.
Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за
допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена в
срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана
по същество, е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Първа инвестиционна
банка” АД против кредитополучателя Т.Т.М..а и жалбоподзателите ПЛ.
СТ. Р., ЕГН **********, ИВ. АНГ. М., ЕГН **********, и ИВ. Д. Д.,
ЕГН **********,, в качеството им на поръчители, за вземания,
произтичащи от договор за банков кредит и договори за поръчителство
от 29.09.2009г. Като документ, от който произтичат вземанията, е
представено извлечение от счетоводните книги на банката, в което са
описани просрочените погасителни вноски по кредита. Представени са
договорът за банков кредит от 29.09.2009г., сключен между банката и
кредитополучателят Т.Т.М..а, и погасителния план към него, както и
договорите за поръчителство от същата дата, сключени с
жалбоподателите.
Съгласно разпоредбите на чл.417, т.2 и чл.418, ал.1 от ГПК, когато
заявителят е банка, какъвто е настоящият случай, същият може да
поиска издаване на заповед за изпълнение, постановяване на незабавното
й изпълнение и издаване на изпълнителен лист за вземания, които се
основават и установяват от документ или извлечение от счетоводните му
книги. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК изпълнителният
лист се издава, след като съдът провери от външна страна дали
документът е редовен и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на кредитора срещу длъжника.
В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното разпореждане за
незабавно изпълнение е опорочено, тъй като банката се е възползвала от
уредената в Общите условия към договора за кредит възможност да
променя едностранно размера на погасителните вноски по кредита,
2
посочени в погасителния план. Тези доводи са основателни. Видно от
т.9.3 и т.10 от Общите условия на банката, в същите е предвидена
възможност за едностранна промяна на лихвения процент по кредита и
на размера на дължимите погасителни вноски,без да са посочени
обективни обстоятелства за това, както и начин на формиране на
променените размери. При това положение посочените клаузи следва да
се приемат за неравноправни съгласно чл.143, ал.1, т.11 от ЗЗП, тъй като
предвиждат определяне на лихвата по кредита едностранно от кредитора,
без в договора или в общите условия към него да са посочени
основанията, въз основа на които същата се определя или би могла да
бъде променена. При съпоставяне на размерите на погасителните вноски,
посочени в погасителния план към договора за кредит, и тези, посочени в
представеното извлечение, е видно, че последните са в по- висок размер
от уговорените първоначално към датата на сключване на договора, от
което следва, че банката е променяла едностранно същите. При това
положение и предвид нищожността съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП на
договорните клаузи, предвиждащи възможност за едностранна промяна
на лихвата и размерите на погасителните вноски следва да се приеме,
че е налице съмнение относно размера на вземанията- предмет на
допуснатото незабавно изпълнение, поради което разпореждането за
незабавно изпълнение следва да бъде отменено.
Основателни са и изложените в частната жалба доводи за
погасяване съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД на отговорността на
жалбоподателите като поръчители по договора за кредит. Доколкото
жалбоподателите имат качеството на поръчители по договора за кредит,
то по отношение на отговорността им намира приложение разпоредбата
на чл.147, ал.1 от ЗЗД, съгласно която поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.4б на Тълкувателно решение №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е
преклузивен, прилага се служебно от съда и с изтичането му се погасява
самото поръчителство. В съдебната практика са налице различни
становища по въпроса за началния момент, от който тече този срок при
3
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи- от датата на падежа на всяка погасителна
вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително
при предсрочна изискуемост, като за преодоляване на противоречията е
образувано тълкувателно дело №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, по което все
още няма постановено тълкувателно решение. Настоящият състав на
съда споделя становището на по- новата съдебна практика, според което
срокът тече от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът
бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок,
с изтичането му се погасява задължението на поръчителя за заплащане на
тази вноска. В приложения погасителен план към договора за кредит са
посочени падежите на погасителните вноски по кредита, първата от които
е дължима на 26.10.2009г., а последната- на 26.09.2019г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено по куриер на
27.02.2020г. При това положение към датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК, от когато се счита за предявен искът, срокът по
чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл и отговорността на жалбоподателите, в
качеството им на поръчители, е погасена за вноските с падежи по
погасителния план в периода 26.10.2009г.-27.08.2019г., т.е. за всички
вноски, с изключение на последната, поради което и по отношение на тях
не следва да се допуска незабавно изпълнение. По отношение на
последната погасителна вноска с падеж по погасителния план-
26.09.2019г., която може да бъде претендирана от жалбоподателите, в
качеството им на поръчители, съдът констатира, че размерът на същата,
посочен в представеното извлечение от сметка- 295,46 евро- главница и
4,26 евро- лихва, се различава и е значително по- голям от този по
погасителния план към договора за кредит- 80,61 евро, като на този етап
от производството не би могло да се определи как е формиран същият,
поради което и по отношение на нея също не следва да се допуска
незабавно изпълнение, а действителният размер на задължението на
жалбоподателите следва да се установи в исковото производство за
установяване на вземането.
Предвид горното разпореждането за незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение по отношение на жалбоподателите следва да
4
бъде отменено, а издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист
спрямо него- обезсилен.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№221 от 05.03.2020г. по ч. гр. д. №430/2020г. по описа на Районен съд-
Асеновград, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта и
издаване в полза на „Първа инвестиционна банка” АД на изпълнителен
лист против ПЛ. СТ. Р., ЕГН **********, ИВ. АНГ. М., ЕГН **********,
и ИВ. Д. Д., ЕГН **********, за следните суми: 4074,78 евро- главница,
2392,38 евро- просрочена договорна лихва за периода 26.08.2013г.-
26.09.2019г.; 3200,73 евро- просрочена наказателна лихва за периода
26.07.2012г.-27.02.2020г., дължими по договор за банков кредит и
договори за поръчителство от 29.09.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 28.02.2020г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 428,17 лв.- разноски по
делото,
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповедта за изпълнение
изпълнителен лист спрямо ПЛ. СТ. Р., ЕГН **********, ИВ. АНГ. М.,
ЕГН **********, и ИВ. Д. Д., ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5