Решение по дело №559/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   467                                                         15.12.2021 год.                                                 гр. Стара Загора

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорски административен  съд, шести състав, на втори ноември две хиляди двадесет и първа год. в публично заседание в състав:

           

                                                                                                           Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

 

секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №559 по описа на Административен съд Стара Загора за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от В.П.В. *** за присъждане на обезщетение в размер на 1000.00 лв., представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2018 год. до 23.01.2021 год. от обявено за нищожно Решение №1808/27.09.2018 год. на Общински съвет Стара Загора. Ищецът твърди, че е собственик на имот в кв.“Бедечка“, гр. Стара Загора, по отношение на които е прието Решение №1808/27.09.2018 год. на Общински съвет Стара Загора. По негова жалба в частта за собственият му имот решението е обявено за нищожно. Поддържа, че предприетите действия от органите на местната власт спрямо собствеността му са се появили негативни чувства, емоции, изживявания и състояния на унижение и уронване човешкото и на професионалното му достойнство, незащитеност, напрегнатост, тревожност, нервност и гняв, страх, хронично безсъние, психо-емоционален стрес, физически и психически болки и страдания, отчаяние, безизходица, загуба на вяра в институциите, като част от правовата ни държава и незачитане на основни човешки права и ценности, преживян стрес вследствие на продължилото две години дело. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените вреди в претендирания размер и да присъди направените в това производство разноски.

Ответникът – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Н. оспорва иска като недопустим, алтернативно – за неоснователен и недоказан. Счита, че по делото не са доказани по безспорен начин причинната връзка между отмененият акт и настъпилите вреди за ищеца, както и самите вреди.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът В.В. е собственик на имот с идентификатор 68850.513.6864 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ІІІ-6159 в кв.812 по плана на гр. Стара Загора, кв. „Бедечка“, одобрен с Решение №283/28.06.2012 год. на Общински съвет - Стара Загора, видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №6 от 29.01.2014 год., том І, рег. №331, дело 5 от 2004 год.

С Решение №1808 по Протокол №36 от проведено на 27.09.2018 год. заседание на Общински съвет – Стара Загора на основание чл.124а, ал.2 и чл.135, ал.3 от ЗУТ, е дадено разрешение за изработване на проект за ПУП – Изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. Стара Загора, представляваща част от кадастрален район 513 по КККР на гр. Стара Загора, с посочен териториален обхват.

По жалба на В.В. от 16.10.2018 год. е образувано адм. дело №582/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с Решение №66/11.03.2019 год., с което Решение №1808 по Протокол №36 от проведено на 27.09.2018 год. заседание на Общински съвет – Стара Загора, е обявено за нищожно в частта му, с която е разрешено изработване на проект за ПУП – Изменение на План за регулация и План за застрояване относно УПИ ІІІ-6159 в кв.812 по ПУП – ПРЗ на кв. „Бедечка“, гр. Стара Загора. Решението е оставено в сила с Решение №2319/13.02.2020 год. по адм. Дело №4703/2019 год. на Върховен административен съд на Република България.

Разпитана в качеството на свидетел, М.В. заявява, че е съпруга на ищеца, като същият е собственик на имота от 2012 год. Тъй като общината не му позволявала ползването на имот, той се е сринал психически. Когато излязъл ПУП, Общината е следвало да издаде документ за собственост, но това е станало едва през 2015 год. През 2018 год. имала чувството, че съпругът й ще умре, когато с решение на Общината имотът е станал общински. Не можел да говори, да се движи, плакал. Тогава са извикали лекар. В града имат също така апартамент. Знае че са водели много дела във връзка с този имот, но не знае колко точно. След 2018 год. се е сринал емоционално, като не е добре със сърцето, има и диабет. Фирмата която имал е ЕТ“В.В.“, като децата са поели цялата отговорност за дейността на фирмата. Имотът е бил наследен от баща му.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна  дейност.

Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на актовете, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Неоснователно е възражението на ответника, че искът не е предявен срещу надлежен ответник. С оглед разпоредбата на чл.29а от Закона за местното самоуправление и местната администрация, тълкувана във връзка с чл.14 от същия закон, съгласно който единствено общината е юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, но не и Общинския съвет. С оглед на това, съдът намира, че именно Община Стара Загора е юридическото лице, срещу което правен субект следва да насочи исковата си претенция за вреди, причинени от незаконосъобразно решение на Общински съвет Стара Загора. Да се приеме обратното, би означавало гражданите и юридическите лица да нямат възможност за обезвреда по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от незаконосъобразните актове на общинските съвети, отменени като такива по съдебен ред, както и да не могат да се претендират вреди по ЗОДОВ, каквато не е и не може да бъде целта на закона. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че искът е допустим, като предявен от надлежен ищец срещу надлежен държавен орган, отговорен за последиците от обявеният за нищожен административен акт – решение на Общински съвет Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение  на административна  дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение в размер на 1000.00 лв, представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000.00 лв, за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2018 год. от обявено за нищожно Решение №1808/27.09.2018 год. на Общински съвет Стара Загора, е изцяло неоснователен и недоказан. Налице е само една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване правото на обезщетение по ЗОДОВ, а именно нищожен административен акт, който е прогласен за такъв от съда. В резултат на този акт обаче по делото не се доказа ищеца да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Предвид характера на акта – даване на разрешение за изработване на проект за ПУП – Изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на парк/ квартал „Бедечка“ по плана на гр. Стара Загора, той обективно не би могъл да причини твърдените вреди доколкото касае само предварителна устройствената процедура. С това решение не се отчуждава имота /както твърди свидетелката В./, а само се дава предварително съгласие за изработването на ПУП. Само по себе си разрешението за изработване на проект не означава, че изменението на ПУП –ПР и ПЗ съобразно предложението на вносителя ще бъде одобрено, респективно да засегна правото на собственост на ищеца В.. Следователно не е налице причинна връзка между описаните негативни преживявания и конкретния административен акт, още по-малко пряка и непосредствена. Отделен е въпросът, че и събраните гласни доказателства не сочат претърпени страдания от психичен характер и влошено здравословно състояние, причинени от това решение на Общински съвет Стара Загора.

Действително по делото бе разпитана свидетелката В., които показания обаче са противоречиви и съдът не ги кредитира. Така например същата заяви, че имота е наследствен от баща му, което обаче се оборва от приложените от ищеца писмени доказателства – нотариален акт от 2004 год. Съгласно този нотариален акт, имота е придобит чрез покупко-продажба, а не по наследство. Доколкото в същия не е отбелязано и наличието на роднинска връзка между явилите се пред нотариуса лица, то не може да се приеме твърдението на В., че е имота е придобит по наследство. Аналогични са и твърденията за прекратяване на дейността на фирмата на ищеца след приемане на решението на Общинския съвет, което впоследствие е прогласено за нищожно. Същото е прието през 2018 год., а видно от извършената служебно справка от съда в търговския регистър /който е публичен/, са подадени данъчни декларация за осъществяваната дейност от търговеца, като последната такава е за 2009 год., т.е. близо десет години преди приемането на решението. Не може да се кредитират и показанията в частта, касаещи здравословното състояние на ищеца. Наличието на заболяване следва да бъде доказано чрез прилагане на съответните медицински документи, от които да се установи вида на съответното заболяване, респективно от кога същото съществува и дали е налице причинно-следствена връзка между заболяването и обявеният за нищожен административен акт. Липсата на медицинско образование от страна на свидетелката, не предполага и кредитирането на показанията й в тази насока.

Не на последно място, видно от показанията на В., по отношение на процесният недвижими имот са водени множество дела, но не знае колко са точно. При извършената служебна справка в сайта на ВАС, ищеца е страна по следните дела: 12650/2016 год., 14523/2016 год., 7206/2018 год., 12794/2018 год., 13101/2018 год., 13368/2018 год., 14337/2018 год., 1702/2019 год., 13026/2019 год., 13801/2019 год., 10045/2019 год., 9731/2019 год., 3697/2020 год., 1492/2021 год., 4723/2021 год. и 137/2021 год. Всички тези дела са образувани във връзка с обжалване на постановени съдебни актове на Административен съд Стара Загора и са във връзка с процесния имот. Предмет на същите е разпоредената строителна забрана, допуснатото й предварително изпълнение; решение на Общинския съвет за възлагане изработването на ОУП; решението с което е приет общ устройствен план на гр. Стара Загора в частта за кв. „Бедечка“; постановена забрана за ограждане в парка и т.н. В този смисъл дори и да е налице емоционално сриване на ищеца, то не може да се приеме еднозначно, че същото е произтекло от воденото дело за конкретното решение, а е възможно да е породено от всяко едно тези дела.

По тези съображения така предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради недоказаност на претърпените вреди.    

Съгласно  чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, предвижда също така, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. При този изход на спора на ответника и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да се присъдят направените разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение като бъде осъден ищецът да заплати Община Стара Загора сумата от 100. 00 лева съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, а на основание  чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

             ОТХВЪРЛЯ иска на В.П.В. *** за присъждане на обезщетение в размер на 1000.00 лв, представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2018 год. до 23.01.2021 год. от обявено за нищожно Решение №1808/27.09.2018 год. на Общински съвет Стара Загора ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.П.В. *** да заплати на Община Стара Загора, представлявана от  Кмета Живко Веселинов Тодоров сумата 100 /сто /лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред Върховният админинистративен съд на Република България.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: