РЕШЕНИЕ
№ 14839
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20221110156302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № .............. г. на О. С. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. ............... срещу Ф. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. с която са
предявени при условията на обективно евентуално съединяване осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, и чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9 166,66
лева – припадаща му се част от задължение за заплащане на непогасена главница по договор
за заем от 17.08.2017 г., сключен между ищеца – в качеството на заемодател, и
наследодателя на ответника – ............. М., в качеството на заемател, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г., до окончателното плащане,
съответно сумата в размер на 9 166,66 лева – платена без основание сума с платежно
нареждане от 17.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.10.2022 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че между О. С. М. и наследодателя на
ответника – ............. М., починала на 04.08.2020 г., е бил сключен договор за заем от
17.08.2017 г., по силата на който ищецът – като заемодател, е предоставил на ............. М. –
като заемател, сумата в размер на 27 500 лева, платена по банков път с платежно нареждане
от 17.08.2017 г., срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената в заем
сума в срок до 17.08.2020 г. На 04.08.2020 г. ............. М. починала, като видно от
Удостоверение за наследници изх. № ............. тя е оставила за свои наследници по закон
следните лица: ответника Ф. Е. Г. – син, М. Г. М. – дъщеря, и ............... – съпруг. В
уговорения по договора за заем срок – до 17.08.2020 г., заемната сума не била върната на
заемодателя, поради което за последния възникнал правен интерес да търси тази сума по
съдебен ред от наследниците на заемателката, вкл. от ответника, който като неин син
отговарял за задълженията до размера на 1/3 от тях, или до претендираната сума от 9
166,66 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба,
чрез назначения му по реда ба чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че е син, респ.
наследник по закон на ............. М., която е починала на 04.08.2020 г. Оспорва
обстоятелството, че между наследодателката му и ищеца е бил сключен договор за заем с
1
посоченото в исковата молба съдържание, вкл. че заемната сума е следвало да бъде върната
в срок до 17.08.2020 г. Оспорва твърденията на ищеца, че соченото за заемател лице не е
върнало заемната сума, както и твърденията, че ответникът е извършил фактически и правни
действия по разпореждане с имущество на ............. М. чрез представения с исковата молба
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1958, дело №
13/2021 г. на нотариус ...............
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представено по делото Удостоверение за наследници изх. № РСЦ20-УГ0-
3539/18.08.2020 г., издадено от СО – район ............... ............. М., ЕГН **********, е
починала на 04.08.2020 г., като е оставила за свои наследници по закон следните лица:
............... – съпруг, М. Г. М. – дъщеря, и Ф. Е. Г. – син, последният от които ответник в
настоящото производство.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 123, том 227, дело № 44746/1997 г. на нотариус .......... с
който Тодорка Стефанова Касабова е дарила на децата си – ................. и ............. М.,
собствения си недвижим имот, представляващ ........... находящ се в гр. .............. В
нотариалния акт липсва посочване на обема на прехвърлени вещни права на всеки от
надарените, с оглед на което съдът приема, че всеки от последните двама е придобил по ½
идеална част от правото на собственост върху гореописания недвижим имот. Последното се
потвърждава и от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 011, том I, рег. № 172, дело № 9/2007 г. на ................, с който .................
се е разпоредил със собствената си ½ идеална част от правото на собственост върху ...........
като е продал същата на М. Г. М..
От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1938, дело № 13/2021 г. на нотариус
Р.......... Е..............., се установява, че М. Г. М., Ф. Е. Г. и ............... са се разпоредили с
вещните си права върху ........... находящ се в гр. ............., съответно М. Г. М. със собствените
си 4/6 идеални части, Ф. Е. Г. със собствената си 1/6 идеална част и ............... със собствената
си 1/6 идеална част, като са продали същите на лицето Благой Красимиров Велков срещу
насрещно задължение на последния да им заплати определена продажна цена.
При съвкупен анализ на гореизброените легитимационни актове досежно правото на
собственост върху ........... съдът приема, че въз основа на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 123, том 227, дело № 44746/1997 г. на нотариус .......... ............. М. е
придобила правото на собственост върху ½ идеална част от посочения недвижим имот. Със
смъртта на същата на 04.08.2020 г., по силата на наследственото правоприемство, от
момента на откриване на наследството , вещните права на ............. М. върху апартамент №
3 са придобити от нейните наследници по закон – при равни квоти от по 1/3, или всеки от М.
Г. М., Ф. Е. Г. и ............... е придобил по наследство от нея по 1/6 идеална част от апартамент
№ 3. Отделно от това се установи, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 011, том I, рег. № 172, дело № 9/2007 г. на нотариус ....... М. Г. М. на
самостоятелно основание е придобила притежаваната от ................. ½ идеална част от
правото на собственост на същия имот, с което е станала титуляр на 4/6 идеални части от
правото на собственост на апартамент № 3 – това обстоятелство се потвърждава и от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1938, дело №
13/2021 г. на нотариус ............... където тя се легитимира именно на 4/6 идеални части. Видно
от последния нотариален акт Ф. Е. Г. се легитимира като титуляр на 1/6 идеална част от
правото на собственост на ........... какъвто, както се посочи по-горе, той е станал по силата
на наследственото правоприемство от майка си ............. М. – това обстоятелство се
потвърждава и от посочения под т. 4 като представен пред нотариуса документ,
легитимиращ продавачите като собственици на имота, предмет на разпореждане по
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1938, дело №
13/2021 г. на нотариус ............... а именно Удостоверение за наследници на ............. М.. В тази
насока следва да се отбележи, че нотариалният акт представлява официален документ –
съставен е от нотариуса, в качеството му на оправомощено длъжностно лице, в рамките на
предоставената му компетентност и по установените в закона форма и ред. Като такъв
документ той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно
2
изявленията пред него и относно извършените от и пред него действия, в това число и
относно представените и описаните в акта документи. Тази доказателствена сила важи
спрямо всички, т. е. нотариалният акт притежава обвързваща доказателствена сила относно
третите лица, като ги задължава да приемат, че изявленията пред нотариуса, извършените от
и пред него действия са се извършили по посочения в него начин. С оглед на така
изложеното и като съобрази, че ............. М. е починала на 04.08.2020 г., а договорът за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 106, том I, рег. №
1938, дело № 13/2021 г. на нотариус ............... е сключен на 17.05.2021 г., т. е. след нейната
смърт, съдът приема, че същият представлява действие на разпореждане с придобито по
наследство имущество от страна на Ф. Е. Г., поради което и на основание чл. 49, ал. 2 ЗН
настоящият състав приема, че извършвайки това действие ответникът е приел наследството
на починалата ............. М., респ. намира за неоснователни възраженията на ответната страна
в противния смисъл, направени в срока по чл. 131 ГПК.
По делото е представен и приет като писмено доказателство платежен документ с
рег. № 170817110756065/17.08.2017 г., удостоверяващ извършен от О. С. М. паричен превод
на сума в размер на 27 500,00 лева в полза на ............. М. с посочено основание на превода
„по договор за заем от 17.08.2017 г. предоставяне заем“. Плащането е извършено по
следната банкова сметка на получателя: .................., съответно от следната банкова сметка на
наредителя: IBAN .......................
По делото е изискано извлечение от банковата сметка на ............. М. с IBAN
......................идно от което на 17.08.2017 г. е отразен извършеният от О. С. М. превод на
сумата от 27 500,00 лева при горепосоченото основание, а именно договор за заем от
17.08.2017 г.
От изисканите и представени по делото данни от „..................... АД, с универсален
правоприемник понастоящем „..................“ АД, вкл. извлечението от банковата сметка на
............. М., не се установяват плащания на суми от последната в полза на лицето О. С. М..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
евентуално съединяване осъдителни искове, както следва: главен иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 9 166,66 лева – припадаща му се част от задължение за
заплащане на непогасена главница по договор за заем от 17.08.2017 г., сключен между ищеца
– в качеството на заемодател, и наследодателя на ответника – ............. М., в качеството на
заемател, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г.,
до окончателното плащане, и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9 166,066 лева –
платена без основание сума с платежно нареждане от 17.08.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г., до окончателното плащане.
По главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл.
60, ал. 1 ЗН
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, е обусловена от кумулативното позитивно
установяване на следните материални предпоставки: 1./ наличието на облигационно
правоотношение с наследодателя на ответника по договор за заем с посоченото в исковата
молба съдържание, вкл. уговорения срок за връщане на заемната сума – до 17.08.2020 г., 2./
предаване в заем на наследодателя на ответника на процесната сума, 3./ настъпила
изискуемост на вземането за заемната сума; 4./ качеството на ответника на наследник по
закон на починалата заемателка ............. М.. По аргумент от изричното правило на
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на посочените
правнорелевантни обстоятелства се носи от ищеца по делото.
При установяване на горните факти в доказателствена тежест на ответника е да
докаже погасяване на задължението по процесния договор.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че главният иск е
основателен. Мотивите за това са следните:
По своята правна същност договорът за заем е двустранен, неформален и реален
договор.
Съгласно правната норма на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
3
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
За да е налице облигационно отношение по договор за паричен заем /като
разновидност на договора за заем/, е необходимо да се установи наличието на съществените
му елементи – размер на заемната сума и предаването й на заемополучателя. Срокът за
връщане на заемната сума не е съществен елемент от договора за паричен заем и ако не е
уговорено друго, тя следва да се върне в срок от един месец от поканата – аргумент от
разпоредбата на чл. 240, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД.
На първо място, по делото не е спорно, а и се установява от Удостоверение за
наследници изх. № РСЦ20-....................г., издадено от СО – район ................“, че ответникът
Ф. Е. Г. е наследник по закон на ............. М., починала на 04.08.2020 г., като неин син. Видно
от удостоверението за наследници, наред с ответника, наследници по закон на ............. М. са
още ............... – съпруг, М. Г. М. – дъщеря. По аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН
тримата наследници са придобили равни части – по 1/3, от наследството на починалия си
общ наследодател.
При вече изложените по-горе мотиви съдът приема, че ответникът Ф. Е. Г. е приел
наследството на починалата ............. М., поради което и на основание чл. 60, ал. 1 ЗН той
отговаря за задълженията, с които то е обременено, съобразно получения от него дял – т. е.
до размер на 1/3.
На второ място, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че на 17.08.2017 г. О. С. М. е
превел по банковата сметка на ............. М. сумата в размер на 27 500,00 лева – посоченото
обстоятелство се установява по категоричен начин от представения с исковата молба
платежен документ от 17.08.2017 г. и от изисканото и представено извлечение от банковата
сметка на ............. М., в което се съдържа отбелязване на извършения превод от 17.08.2017 г.
В случая, представеният по делото платежен документ от 17.08.2017 г. за извършен
банков превод на сумата от 27 500,00 лева от ищеца в полза на наследодателката на
ответника съдържа отбелязване на конкретното основание за превода „по договор за заем
от 17.08.2017 г. предоставяне на заем“, което следва да се цени като индиция за наличието
на сключен между наредителя и получателя договор за паричен заем за сумата от 27 500,00
лева, както и за самото предаване на тази сума на ............. М.. В този смисъл съдът намира за
доказано по делото сключването на договор между О. С. М. – в качеството на заемодател, и
............. М. – в качеството на заемател, имащ характеристиките на договор за паричен заем с
размер на заемната сума от 27 500,00 лева.
От изисканите справки от търговската банка, при която е открита банковата сметка на
............. М., вкл. извлеченията от тази банкова сметка, се установява, че след получаване на
сумата от 27 500,00 лева наследодателката на ответника не е извършвала парични преводи в
полза на ищеца О. С. М.. По делото не се твърди и не се установява от ответната страна,
чиято е доказателствената тежест за този факт, погасяване на процесната сума чрез плащане
в брой или чрез друг погасителен способ, поради което съдът приема, че сумата в размер на
27 500,00 лева не е била върната на заемодателя.
В сезиращата съда искова молба се навеждат твърдения за уговорен между страните
падеж за плащане на заемната сума 17.08.2020 г. По делото обаче не се ангажират
доказателства в тази насока. Както се отбележи по-горе срокът за връщане на заемната сума
не е съществен елемент от договора за паричен заем и ако не е уговорено друго, следва да се
приложи диспозитивното правило на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, а именно че заемателят трябва да
върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. По делото не е
представено доказателство за покана на длъжника преди образуване на делото. В случая
обаче характер на покана следва да се предаде на исковата молба.
По делото не са представени доказателства за погасяването на дълга, поради което и
предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН,
се явява основателен в пълен размер.
С оглед уважаване на главната претенция съдът не дължи разглеждане на предявената
такава при условията на евентуалност, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за
това.
По разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
разноски за платена държавна такса, за внесен депозит за особен представител и платен
4
адвокатски хонорар. Съдът констатира, че ищецът е внесъл двукратно държавна такса в
размер на 366,67 лева, като с оглед вида съединяване на искове в настоящото производство
се дължи внасяне на една такса в общ размер на 366,67 лева. С оглед на това в полза на
ищеца следва да се присъди само сумата от 366,67 лева – платена държавна такса, а за
разликата до пълния внесен размер за нея съществува процесуална възможност да иска
възстановяване на надвнесената такса. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата в
размер на 1 216,67 лева – внесен депозит за особен представител на ответната страна, както
и сумата в размер на 1 550,00 лева – платен адвокатски хонорар по договор за правна защита
и представителство от 16.05.2023 г.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. на основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, ДА ЗАПЛАТИ на О. С. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ............... сумата в размер на 9 166,66 лева – припадаща му се част от задължение
за заплащане на непогасена главница по договор за заем от 17.08.2017 г., сключен между О.
С. М. – в качеството на заемодател, и наследодателя на Ф. Е. Г. – ............. М., в качеството
на заемател, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022
г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ф. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на О. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............... сумата в размер на
3 083,34 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № .............. г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5