Решение по дело №4881/2013 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              

 

№ ...                                                                  05  ноември   2013 г.                               град С.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ  СЪД,      I гражданско отделение, 16 състав в публично  заседание  на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:    Е. Попова 

Прокурор:

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело                №   4881               по описа за 2013  година  съобрази, че:

 

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията  и договорите.

Ищецът “П.И. “ ЕАД с ЕИК ******, със  седалище и адрес на управление гр.С., район “С.”, ул.”С.С.”№*/ твърди против Д.М.В. с ЕГН ********** от гр.С., кв.”В.-ВЕЦ С.”, ул.”** век” №*, че е собственик на недвижим имот- ПИ №664, в кв.7  м.”В.” – ВЕЦ С.”, съставляващ дворно място от 660 кв.м., застроено с жилищна сграда с площ от 63, 17 кв.м. и гараж с площ от 21, 30 кв.м. с административен адрес гр.С., ул.”21 век” №4. Сочи, че ответникът владеел и ползвал същия без правно основание от 13.03.2009 г. до предявяване на исковата молба, въпреки отправените писмени покани да освободи същия и им дължи обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на месечния наем на процесния имот  за периода от  13.03.2009 г. до 23.01.2012 г.

ИСКАНЕТО е-след допуснато изменение на иска по молба от 23.11.2012 г.,  да се признае за установено по отношение на ответника, че “П.И.” ЕАД е собственик на процесния недвижим имот и да се осъди ответника да му предаде владението върху същия; да му заплати и сумата от 24 990 лв. представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от  13.03.2009 г. до 23.01.2012 г., както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 105, 16 лв. считано от 14.01.12 г. до 23.01.2012 г., ведно с присъждане на разноските.Сочи доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ, с писмения си отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, оспорва иска, като оспорва активната легитимация на ищеца по иска, поддържа че той не е собственик на процесния имот; поддържа, че е придобил собствеността върху същия на основание давностно владение на основание чл.79 вр. с чл.77 от ЗСоб и го владее на това основание. Ответникът оспорва твърденията, че бил поканен да освободи имота и да заплати обезщетение за ползването му, тъй като не е получавал писмените покани за плащане.

Софийският градски съд, като съобрази всички събрани по делото делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие от фактическа и правна страна следното:

            Видно от акт за общинска собственост №349 от 05.02.1999 г., съставен за процесният недвижим имот – застроено дворно място с жилищна сграда на 63, 17 кв.м. и гараж на 21, 30 кв.м., целият с площ от 660 кв.м., находящ се в гр.С., м.”В.”, ул.”***”№4,  при граници:улица,  имот пл.№665, имот пл.№ 662 и имот пл.№ 666  е бил отчужден на основание Заповед № РД -40-315 от 24.02.1987 г. и Заповед №РД -40-319 от 06.03.1988 г. на СНС на основание чл.98 от ЗТСУ /отм./ и Решение по гр.д.№ 1828/1987 г. на СГС. Съгласно разпоредбата на чл. 57, т.3 от ЗОС на актуване като общински подлежат недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди, както и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат премахнати за осъществяване на ново строителство или по други причини; съгласно §7, т.3 от ЗМСМА сред  държавните имоти, които преминават в собственост на общините са   и незастроени парцели и имоти, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. В този смисъл е и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС от 1999 г. От приложения акт за общинска собственост, е видно, че предишният акт за собственост е такъв за държавна собственост-АДС № 1938 от 28.05.1996 г. В случая е приложима материалноправна разпоредба е била тази на чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС в редакцията й към 2000 г. С предходно изменение на посочената разпоредба, обнародвано в ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г. и съпоставяне със заварената редакция от 21.05.1996 г. (Дв, бр. 44 от същата дата) се вижда,  че е отпаднало условието придобитите чрез отчуждителни производства парцели и имоти да са били незастроени и законът не изключва от обхвата на общинската собственост сградите, намиращи се в отчуждените парцели и имоти. Ето защо, на основание цитираната разпоредба на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС (ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г.), където изрично е посочено, че в собственост на общините преминават както незастроените, така и застроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, процесният недвижим имот, съставляващ дворно място и сгради е преминал в собственост на СО. Разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗМСМА определя кои държавни имоти преминават в собственост на общините по силата на самия закон, а с  ал. 2 /в сила от 30.05.1995 г./ са изключени от действието на ал. 1 имотите, които са включени в капитала, уставния фонд, или се водят в баланса на търговско дружество, фирма, или предприятие с държавно имущество. В случая и  тази отрицателна предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, е налице тъй като процесният имот не е бил включен в капитала на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество.

От изложеното следва, че процесният имот е  общинска собственост по силата на закона на основание чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС, за което е и съставен АОС, представен по делото. Действително актовете за държавна или общинска собственост няма правопораждащо права действие, а само констатират вече възникнали такива. Съгласно чл.5 от ЗОбС Общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост. Актът за общинска собственост обаче е официален документ, съставен от посочените в закона лица по определен ред и установена форма, като обстоятелствата, отразени в него се считат за верни до доказването на противното. В настоящето производство неговата доказателствена сила не е била оспорвана и опровергана. С представения акт № 349/05.02.1999 г.  за частна общинска собственост се установява по безспорен начин, че имотът е бил общинска собственост, на посочените основания обсъдени по-горе.

С Решение № 99 обективирано в Протокол №57 от 07.08.2003 г. /т.24/, на основание чл.21, ал.1, т.98 от ЗМСМА, Столичният общински съвет е дал съгласие на “Студентски пазар” ЕООД да увеличи капитала на дружеството си “К.” ЕООД с непарична вноска – обособени части дълготрайни материални активи по приложение №11 и възложил на Съвета на директорите на ЕАД да утвърди капитала  и приеме учределитен акт с отразената промяна. В приложение №11 под № 2 е описан процесния недивжим имот, съгласно акта за общинска собственост. В акта за държавна собственост е вписано, че възоснова на заповед № РД 09-115 от 23.09.2003 г. с приемо-предавателен протокол от 01.10.2003 г. недвижимият имот е бил предаден на дружеството “К.” ЕООД. Видно от приложената скица №СК 94-736/13.12.2005 г. имотът е записан на “К.” ЕООД. С решение №35 от 29.01.2009 г. на СОС “П.и.” ЕАД е преобразувано чрез вливане на “К.”ЕООД. Съгласно  чл.262 от ТЗ, като универсален правоприемник на “К. “ ЕООД ищецът е придобил всички активи и пасиви, включени в заключителния баланс. Представен е и договор от 21.10.2008 г. за преобразуване чрез вливане, съгласно чл.7 от който цялото имущество на преобразуващото се дружество преминава към приемащото дружество.   С решение №74 от 12.02.2009 г. на СОС е утвърдено изменението на капита на ищцовото дружество и изменение на устава, касаещо промяната съгласно приложение №2. По делото е представен и така утвърдения устав на ЕАД “П.и.” , приложение №2 към Решение №74 по протокол №31 от 12.02.2009 г. на СОС   от който е видно, че имотът е включен в капитала на ищцовото дружество под №39.Извършено е и вписване в ТР, видно от удостоверение изх. № 20090313140429 от 13.03.2009 г. По делото са представени удостоверения за актуално състояния на търговските дружества ; представена е скица № СК 94-35/24.01.2012 г., от която е видно че имотът е записан на ищеца на основание АДС № 349/05.02.1999 г.; удостоверение изх. № 160700-0067 от 12.11.2012 г. от СО Дирекция “ПАМДТ” от която е видно, че процесният имот е бил деклариран от “К. “ ЕООД  от 21.11.2003 г. и от ищеца- с декларация № 1609-91-02.03.2010 г.

Изложеното се установява от представените по делото писмени доказателства, чиято доказателствена сила не бе оборена, същите са приети като доказателства по делото и предвид дадените с  определение от открито съдебно заседание  от 13.11.2012 г. указания на съда, че са представени в съответствие с разпоредбата на чл.183 от ГПК  в заверени копия.

Възраженията на ответника се свеждат до възражение за придобиване на имота на основание давностно владение, упражнявано от него повече от 10 години. Безспорно е, че ответникът владее процения имот към момента на предявяване на иска. От показанията на разпитаните по делото свидетели И., Д. и П. се установява, че ответникът е ползвал процесния имот, обработвал градината и извършвал текущи ремонти по жилищната сграда. От показанията на свид.П. се установява, че той е започнал да живее там през м. септември 2000 г. Свид. Д. и П. депозират показания, че ответникът и семейството живеели в имота, били извършвани почистване и ремонти, обработвали градината и те-техни съседи,  смятали, че имота е собственост на ответника. За придобиването на недвижим имот на основание давностно владение обаче е необходимо упражняваното владение да  е необезспокоявано и без противопоставяне на действителния собственик. Видно от конкурсни книжа за Конкурс 02/2007 г., праводателят на ищеца  “К.” ЕООД е провел  конкурс за отдаване под наем на недвижим имот, в това число и процесния /п.54/; подавал е жалба до СРС с  вх.№ 54446/11 от 25.11.2011 г. във вр. с неоснователното ползване на имота от ответника; заявление за издаване на скица. От своя страна ищецът е подал жалба, по която е образувана пр.пр. № 54464/2011 г. пред СРП,   оправял е покани за освобождаване на имота към м. август 2010 г., което се установява по делото по представените писмени доказателства /л.86, л.85, л.87 / и показанията на разпитаните свидетели Георгиев и И., от чиято съвкупна преценка съдът формира извода си, че тези изявления на действитиления собственик с които се е протипоставял на установеното от ответника владение са достигнали до него  и владението му е смутено.С оглед на изложеното и като съобрази доказателствена тежест за релевиралият възражението за придобиване на имота по давност ответник, съдът намира че по делото не се установи чрез пълно и главно доказване последният да е осъществявал непрекъснато фактическо владение над вещта с намерението да държи същата като своя, което да е необезскопокоявано, освен това приложима е и разпоредбата на §1 от ЗС, съгласно която давността се спира и не е изтекъл е необходимия давностен срок по чл.79 от ЗС.

Възраженията на ответника, че се намира в имота на правно основание остана недоказано в производството по делото, не се установи да ползва имота на основание, противопоставимо на ищеца, поради което са налице всички изикуемите се предпоставки за уважаването на предявеният ревандикационния, като основателен и доказан.

По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът претендира обезщетение за това, че е бил лишен от възможността да ползва имота от ответника, за периода от 13.03.2009 г. до 01.01.2012 г. По делото се установи, че ответникът го ползва без основание и  искът за заплащане на обезщетение за лишаването от ползването на имота за посочения период е основателен. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД извън от случаите по чл.55-58 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването предявявайки субсидиарен иск, защото няма друга правна възможност обеднелият може да се защити- ал.2. Ищецът обосновава искането си за присъждане на претендираното обезщетение с твърдението, че е изключителен собственик на целия процесен имот и в това си качество е обеднял, тъй като бил лишен от ползването на същия от страна на ответника- ползвател, който се обогатил за негова сметка.От обективното и компетентно заключение на вещото лице по СТЕ,  по делото се установи, че средната пазарната наемна цена за ползване на имот с такива технически характеристики, големина и състояние на дворното място и сградата и съобразно предназначението му, отчитайки конюктурата на наеми за конкретния район  за процесния период, наемната цена възлиза на 22312 лв. за жилищната сграда и мястото и 2 891, 00 лв. – за гаража, или общо 25 203  лв. Ето защо съдът намира, че за периода, за който се търси обезщетение  13.03.2009  , следва да се присъди сума в размер на общо 22 990 лв. в размер на исковата претенция В този смисъл предявените искове за заплащане на обезщетение за ползването, от което е бил лишен собственика се явяват основателни и доказани за претендирания размер. Основателно е възражението, че ответникът не е бил поканен да заплати обезщетение за неоснователното ползване на процесния имот, за периода посочен в исковата молба – 14.01.2012 г. до предявяването на исковата молба на 23.01.2012 г., защото няма данни поканите с вх. №№ 49 и 50 от 16.01..2012 г. да са му връчени и кога, поради което той не е в забава и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли.

С оглед на горното и като последица от изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции: за ДТ в размер на 529, 62 лв. по иска за собственост, 995, 41 лв. държавна такса по останалите предявени искове / или общо 525, 03 лв. за ДТ/ и 202, 11  лв. деловодни разноски, съобразно уважената част от същите. Ответникът следва да бъде осъден да заплати   на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2876, 40 лв. съобразно уважената част от исковете и след приспадане на дължимото се на отевтника адвокатско възнаграждение за един адвокат съобразно отхвърлителната част.

            Водим от горното, СГС

 

Р          Е         Ш       И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Д.М.В. с ЕГН ********** от гр.С., кв.”В.-ВЕЦ С.”, ул.”** век” №*, че “П.И. “ ЕАД с ЕИК ******, със  седалище и адрес на управление гр.С., район “С.”, ул.”С.С.”№* е собственик на недвижим имот- ПИ №***, в кв.7  м.”В.” – ВЕЦ С.”, съставляващ дворно място от 660 кв.м., застроено със жилищна сграда, с площ от 63, 17 кв.м. и гараж с площ от 21, 30 кв.м. с административен адрес гр.С., ул.”** век” №*.   и го ОСЪЖДА да му предаде владението върху него.

ОСЪЖДА  Д.М.В. с ЕГН ********** от гр.С., кв.”В.-ВЕЦ С.”, ул.”** век” №*, да заплати на  “П.И. “ ЕАД с ЕИК ******, със  седалище и адрес на управление гр.С., район “С.”, ул.”С.С.”№* сумата от 24 990 лв. обезщетение на основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за неоснователно ползване на процесния имот за периода от 13.03.2009 г. до 23.01.2012 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “П.И. “ ЕАД с ЕИК ******, със  седалище и адрес на управление гр.С., район “С.”, ул.”С.С.”№* против Д.М.В. с ЕГН ********** от гр.С., кв.”В.-ВЕЦ С.”, ул.”* век” №*, иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за присъждане на сумата от 105, 16 лв. - обезщетение за забавено плащане на сумата от 24 990 лв., за периода от 14.01.2012 г. до 23.01.2012  г., като неоснователен.

ОСЪЖДА  Д.М.В. с ЕГН ********** от гр.С., кв.”В.-ВЕЦ С.”, ул.”* век” №*, да заплати на  “П.И. “ ЕАД с ЕИК ******, със  седалище и адрес на управление гр.С., район “С.”, ул.”С.С.”№* сумата от 1525, 03 лв.  за разноски за държавна такса,  сумата от 202, 11  лв. деловодни  разноски  и 2876, 40 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: