№ 4013
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20211110212648 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
1
и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 12648 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-015635 от
27.01.2021 г., издадено от началника на отдел „Пътна полиция” – СДВР, с
което на Л. В. Б. му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални
нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
С оглед на това се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят и
неговият процесуален представител, редовно призовани, не се явяват и не
изразяват допълнително становище по делото.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.
На 17.07.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 13:31
часа в гр. София, на бул. Генерал Скобелев, като водач на лек автомобил Рено
Меган с рег. № ***, управлявал същия с посока на движение от бул.
Стамболийски към ул. Позитано, и до Мол София, поради недостатъчно
разстояние реализира ПТП в рязко спрелия пред него лек автомобил
Мерцедес с рег. № *** – нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
първото нарушение и при идентичност правната му квалификация на двете
нарушения, на основание чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя му е наложена
2
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Съдът намира че приетите за установени по-горе фактически
положения, за извършено ПТП между двата автомобила, авторството на
деянието, както и механизма на ПТП, се установяват от наличната по делото
доказателствена съвкупност: показанията на свидетеля В. К. и писмените
доказателства по делото (л. 10-13 от делото). Доказателствените източници
относно всички тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП), не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН
и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
3
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 23, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, като
поради неспазване на необходимата дистанция е предизвикал ПТП с
движещия се пред него лек автомобил, който е спрял рязко.
Нарушението е извършено с форма на вината небрежност – деецът не е
предвиждал общественоопасните последици (настъпването на ПТП), но е бил
длъжен и е могъл да го стори, особено ако беше съобразил поведението си с
вменената като нарушена разпоредба на ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че той
не е успял да спре, защото автомобилът пред него е спрял рязко, а в същото
време неговото внимание е било отвлечено от паднала на пътя ламарина,
която е ударила движещия се пред него автомобил. Разпоредбата на чл. 23, ал.
1 от ЗДвП, е повече от категорична и вменява задължение на водача, да
спазва такава дистанция, от движещото се пред него превозно средство, че да
избегне удар в него, даже и когато това превозно средство намали скоростта
или спре рязко, като законът не се интересува от причината, поради която
това превозно средство е спряло. Задължението на водача, движещ се отзад е
абсолютно и не може да отпадне, защото вниманието му е било разсеяно от
някакво непредвидено препятствие на пътя. Законовата формулировка на
вменената разпоредба е именно такава, точно защото тя имплицитно съдържа
в себе си и тази хипотеза (на внезапно възникнало препятствие на пътя), чрез
която жалбоподателят се опитва безуспешно да се екскулпира. Поради тези
съображения, по пренценка на настоящата инстанция, това възражение се
явява неоснователно и като такова беше отхвърлено от съда.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил глоба в предвидения от закона размер, която е абсолютно
определена, поради което не може да бъде намалявана от съда.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (в резултат на него е било
увредено чуждо имущество) и на нарушителя (за същия не се установени,
нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност;
4
такова обстоятелство не е и внезапно появилия се предмет на пътя,
предизвикал внезапното спиране на увредения автомобил – тъй като това е
типичната ситуация, която урежда чл. 23, ал. 1 от ЗДвП), както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-015635 от
27.01.2021 г., издадено от началника на отдел „Пътна полиция” – СДВР, с
което на Л. В. Б. му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5