№ 165
гр. Смолян, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20235400500131 по описа за 2023 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.439 ал.1 във вр. с чл.124 ал. ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с допустима въззивна жалба вх.№ 711 от
31.03.Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх. 361 от 17.01.2023година от
С. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес град С., ул. К. А. № *, община С., област С., действаща
чрез пълномощника си адвокат М. О., срещу: Решение № 373/22.12.2022г., постановено по
гражданско дело № 400/2022г. по описа на PC Смолян, с което са отхвърлени като
неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно основание чл. 439
ГПК, предявени от С. Й. Ц., ЕГН **********, с които се иска да бъде установено по
отношение на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК ********, че не дължи като погасени по давност
сумите по изпълнителен лист от 02.02.2012 г., издаден но ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа на
Смолянски районен съд, както следва: главница в размер на 3305,44 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011г. до окончателното изплащане на
сумата; надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по
подготовка и обслужване на заема в размер на 1704,41 лева; 785,48 лева - мораторна лихва
върху главницата за периода от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г. - дължими по договор за
потребителски паричен кредит с № ** **-******* от 17.01.2009 г., сключен е „БНП П. П.
Ф." ЕАД, както и съдебни разноски по делото в размер на 215,91 лева, за събирането па
които е образувано изп. дело № 20208810400524/2020 г. по описа на ЧСИ П. М.. е per. №
*** в КЧСИ, както и са присъдени и разноски в полза на ответника.
С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакуваното съдебно
решение поради неговата необоснованост. Изложено е оплакване, че PC Смолян се е
мотивирал с установените факти, че на 24.09.201 Зг. с налагането на запори върху
вземанията на длъжника във всички банкови сметки и депозити в две търговски банки
1
давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. По-късно след конституирането
на нови взискател - несионера на вземането, по негова молба на 15.06.2017г. от ЧСИ П. е
наложил нов запор във всички сметки и депозити на длъжника в ЦКБ АД и давността
отново е прекъсната, съответно е започнала да тече нова давност.Жалбоподателката се
позовава на ТР от 26.06.2015год. на ВКС по гьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване. когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените ог трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.Направен е
извод предвид посочената практика на ВКС,че производството по изпълнително дело №
2199/2013 г. по описа на ЧСИ К. П. е прекратено по силата на закона, на основание чл.433,
ал.1, т.8 П1К на 24.09.2015г. - взискателят по изпълнението не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 24.09.2013 г., когато е
разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху вземанията на длъжника в посочените две
търговски банки. Развива оплакване, че едва на 15.06.2017г. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до ЦКБ АД за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника. Тъй като
това действие е предприето след като вече изпълнителното производство е било прекратено
по силата на закона - чл.433 ал.1 т.8 от ТПК, то не представлява изпълнително действие,
годно да прекъсне погасителната давност за вземането, както и всички последвали
изпълнителни действия, предприети в рамките на вече прекратеното изпълнително
производство по изп. д. № 2199/201 Зг. Твърди също ,че от датата на предприемане на
последното същинско изпълнително действие - 24.09.201 Зг. е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност за вземането, която е изтекла на 24.09.2018г.Без значение
за извода за прекратяване на производството по изпълнителното дело по право е наличието
или липса на постановление на съдебния изпълнител, е което да е прогласено
прекратяването на вече перемираното производство по изпълнителното дело на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК.Последицата от настъпване на перемцияга, е че след прекратяване на
изпълнителния процес по право, извършените действия по изпълнението не пораждат
правни последици, а направени от взискателя искания или служебно предприетите от ЧСИ
действия за реализиране на изпълнителен способ, не прекъсват погасителната давност за
вземането.
Според жалбоподателката изложените съображения налагат извода, че вземането на
ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 02.02.2012г., издаден по ч.гр.д. №
2005/2011г. по описа на Смолянски районен съд, е погасено по давност, поради което и не се
дължи от ищеца С. Й. Ц.. Като е приел обратното, PC Смолян е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който моли окръжняит съд да отмени и вместо него да
постанови решение, с което да признае за установено, че по отношение на ..К. И. И. БГ“
ЕАД, ЕИК ******** С. Й. Ц., ЕГН **********, не дължи сумите по изпълнителен лист от
02.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа на Смолянски районен съд. -
главница в размер на 3305,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата: надбавка, представляваща печалба на
2
кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема в размер на 1704,41
лева; 785,48 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.09.2009 г. до
28.11.2011 г. - дължими по договор за потребителски паричен кредит с № ****-******* от
17.01.2009 г., сключен е „БНП П. П. Ф.'1 ЕАД, както и съдебни разноски но делото в размер
на 215.91 лева, за събирането на които е образувано изп. дело № 20208810400524/2020 г. по
описа на ЧСИ П. М., с per. № *** в КЧСИ, като погасени но давност. Претендира
направените разноски за двете инстанции.
В депозиарния в срока по чл.263ал.1 ГПК отговор се поддържа процесуална
допустимост и неоснователност на депозираната въззивна жалба.Според въззиваемата
страна постановеното решение е в синхрон с материалния и процесуалния закон, както и с
тълкувателната практика на ВКС и утвърдената практика на българските съдилища.
Първоинстанционният състав изрично е посочил изпълнителните действия,
предприети по изп. дело № 2199/2013 г. и изп. дело № 524/2020 г., доказващи тезата ни, че
вземанията не са погасени по давност, въпреки което следва да се направи изложение и по
коментираните в жалбата въпроси и практики.
Във връзка с прилагането на давността и значението на перемпцията се развива
довод,че въпросът относно приложимите съдебни актове и практика, която разграничава
двата института.
По въпроса дали до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК следва да се прилага Постановление № 3/18.11.1980
г. и респ. азбирането, че давност не е текла докато е траел изпълнителния процес, вече е
налице установена съдебна практика, както на Върховния касационен съд, така и на
окръжните съдилища в страната.
Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на
Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6, nap. 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана Решение от
19.02.2013 г. по дело П. П. срещу България /жалба № 2834/2006 г,/ и в Решение от
10.01.2019 г. по дело В. срещу България /жалба № 48149/2009 г./. Според последната, при
аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК
на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително
тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия
тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано
в чл. 6, nap. 1 КЗПЧОС. (6 този смисъл е и Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3982/2019 г.. Ill г. о., ГИ).В този смисъл е и Решение № 51/21.02.2019 по дело
№2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. : „С оглед отговора на правния въпрос, по който
касационното обжалване е допуснато, отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има действие от
26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване".; Решение №
911/22.10.2019г. по в.т.д. № 1091/2019г. на ВОС, TO, II- ри с-в: „Въззивният съд изцяло
споделя застъпеното в Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017IVг.о.на
ВКС(възприето и от районния съд) разбиране, че е конкретния случай следва да бъде
зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС N9 3/18.11.1980 г., тъй като както
взискателя, така и съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него преди
действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на
ВКС. Съответно за процесния случай не може да се приложи новото тълкуване, в какъвто
смисъл е оплакването на въззивника."
В описаните актове се приема, че до постановяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК приложимата задължителна
съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват е Постановление
№ 3/18.11.1980 г. Следва да се има предвид, че от момента на приемане на тълкувателната
разпоредба, тълкувателните актове, които постановява върховната съдебна инстанция имат
3
обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече
е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново
тълкувателно решение.
Твърди още, че доколкото тълкувателната практика има задължителен характер,
правните субекти следва да се съобразяват с действащото тълкуване към момента на
извършване на съответните процесуални действия. Правният въпрос за съотношението при
прилагането на Постановление № 3/18.11.1980 г. и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е изяснен в Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о., или по-точно въпросът във
връзка със спиране и прекъсване на давността в изпълнителното производство.
В Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. върховните
съдии извеждат констатацията, че не е налице законова регламентация относно момента, от
който започват да действат тълкувателните актове на ОС на ВКС, както и че
тълкувателните ППВС и ТР не могат да бъдат прилагани от съдилищата, преди същите да
бъдат постановени и обявени по съответния за това ред, като респ. тълкувателните ППВС и
ТР не съществуват самостоятелно и следва да бъдат прилагани само във връзка с
прилагането на тълкуваната от тях правна норма. В тази връзка на първоначално приетите
тълкувателни ППВС и ТР се придава обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е изразено в тълкувателните актове. В правния мир се
създава такава хипотеза, обаче, която да наложи постановяване на последващ тълкувателен
акт и респ. самото постановяване да не се отнася само за първоначално тълкуване на дадена
правна норма. Такава необходимост може да възникне при промяна в тълкуваната норма
или свързани с нея други правни норми, както и в самите обществено-икономически
условия, които правят неприложимо вече даденото тълкуване или несъотносимо към
действителния смисъл на закона. В този смисъл се поддържа,че е възможно да бъде
изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, като се постанови нов
тълкувателен акт и респ. да възникне въпросът от кой момент действа даденото с новия
тълкувателен акт тълкуване на правната норма. Твърди се също така,че дадените с
тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните
органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това задължение
следва да отпадне едва с отмяната на съответните актове., т.е не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е
действащ. От друга страна,разпоредбите, уреждащи задължителната сила на тълкувателните
актове, не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на другите
правни субекти извън посочените в тях.
Последните, обаче, могат да изискват от съответния орган макар и да не са адресати
на задължителната сила на тълкувателните актове, да съобрази решението си с тях. В
случай, че това не бъде направено, те имат възможността да оспорват взетите от
съответните органи решения по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от
тези органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите
органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. Следващо от това е
разбирането, че последващите тълкувателни решения нямат както първоначалните такива
обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателен
акт се състои от две части, като с първата от тях се дава новото тълкуване на правната
норма, а във втората следва да се обяви за загубил сила предшестващия тълкувателен акт.
От това следва, че предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение и съответните органи следва да прилагат
установеното с новото Тълкувателно решение тълкуване на правната норма, по случаите
4
които са от тяхната компетентност и когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях,
именно след приемането на новото ТР или по такива случаи, които са били заварени към
този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед
на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР,
което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз
основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би
довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването,
дадено с предшестващото ТР.)Твърди се още,че изложените съждения намират своето
потвърждение и в още едно постановено решение на Върховния касационен съд, а именно -
Решение №252/17.02.2020 подело №1609/2019 на ВКС, III г.о. Във въпросното Решение,
върховната инстанция приема принципното становище, противоречащо на разбирането
изразено от въззивника в жалбата, "че когато се касае до първоначално приети тълкувателни
решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с
нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В
тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от
момента, в който е постановено и обявено по съответния ред.". Описаните съждения са във
връзка с настъпване на обстоятелствата за прекратяване въз основа на реализиране на
хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и респ. зачитане на обстоятелствата за прекъсване на
давността в хипотезата на чл. 116 ЗЗД. Крайният извод е за приложимост на ППВС N9
3/1980 г. дори и при настъпване на гореописаните обстоятелства преди приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК.
Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, по
отношение на погасителната давност следва са се приложи именно тълкуването, дадено в
предшестващото ППВС № 3/1980 г. В конкретния случай върховната инстанция приема, че
считано от дата на настъпване на основанията за т.нар. „перемпция" започва да тече нова
погасителна давност. Последната отново подлежи на своето прекъсване и спиране и
доколкото са реализирани хипотезите по чл. 116 ЗЗД, материалното право продължава да
съществува.
Ето защо се поддържа, че извършената с т. 10 ТР N° 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., според горецитираните
решения на ВНС, поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение -
26.06.2015 г. В тази връзка, следва да се направи и категорично разграничение между
перемпционния и давностния срок. Точно такова разрешение дава едно от последните
постановени по тази тема решения, а именно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК,. В него е прието, че „когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения
и намираш се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
5
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела."
Много категорично се заявява, че „перемпцията е без правно значение за прекъсване
на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума
на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала
да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него."Според
решаващият състав на ВКС както е посочено по-горе, насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и нобходимостта
от образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е
преди изтичането на срока за перемпция). Но дори изпълнителното дело да е било
перемиоано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването
на давността."
Позовава се на практика обективирана в Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр.
д. N9 2766/2020 г., IV г. о., ГК,; Определение № 60667 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. N°
1722/2021 г., IV г. о., ГК; Решение N° 264663 от 12.07.2021 г. на СТС по в. гр. д. №
11391/2020 г.; Решение №266763 от 30.11.2021 г. на СТС по в. гр. д. № 13842/2020 г. и др.
Моли, съдът да съобрази, че въззиваемия поддържа изцяло изложеното в
депозирания отговор на искова молба по делото.Предлага съдът да потвърди атакуваното
съдебно решение. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закон за правната помощ, препраща към чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ - в размер на 300.00 лв. (триста лева).
В съдебно заседание жалбоподателят С. Ц. редовно и своевременно
призован не се явява и се представлява от адв.М. О., която поддържа депозираната въззивна
жалба изцяло.
Въззиваемата страна К. И. И. БГ ЕАД редовно и своевременно призован не изпраща
представител.
В писмено становище депозирано чрез пълномощника юрисконсулт Т. Х. е поискано
съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие. В
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата,възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото
доказателства съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, ал.1 във вр. с чл. 260, ал.1, т.1,2,4 и 7 от
ГПК, поради което е редовна. Подадена е в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 от ГПК на
17.01.2023г., а от разписките за връчване на обжалвания акт е видно, че е съобщен на
03.01.2023г., поради което е допустима и съдът пристъпи към разглеждане нейната
основателност.
По повод депозирано на 06.12.2011 г. заявление за издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „БНП П. п. ф.” ЕАД срещу С. Й. Ц. е
образувано ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа нa Районен съд - Смолян, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3600/28.12.2011 г.,съгласно
която е разпоредено длъжникът С. Ц. да заплати на кредитора „БНП П. п. ф.” ЕАД сумите:
6
3305,44 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит с № **** - ******* от
17.01.2009г., 1704,41 лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща
разходите по подготовка и обслужване на заема, 785,48 лева – мораторна лихва за периода
от 18.09.2009г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски по делото в
размер на 215,91 лева, представляващи заплатената от заявителя държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Установено е също така, че с лед влизане в сила на заповедта за изпълнение на
02.02.2012 г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя за присъдените суми.
С молба от 24.08.2013 г. „ БНП П. п. ф.” ЕАД въз основа на издадения изпълнителен
лист е поискало образуване на изпълнително дело срещу С. Ц. пред ЧСИ К. П. за събиране
на вземането. С молбата се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. и е образувано изп.д. № 2199/2013 г.
На 24.09.2013 г. ЧСИ П. е изпратил покана за доброволно изпълнение от длъжника
Ц., с която я е уведомил за образуваното изп. дело и е посочил размера на задължението –
общо 7 607.14 лв., от които 3305.44 лева – главница; 2 489.89 лв. неолихвяеми вземания
(сборът от печалбата на кредитора от 1704.41 лева и 785.48 лева –мораторна лихва за
периода от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.12.2011 г. до 08.10.2013 г. в размер на 612.43 лв., както и присъдените
съдебни разноски в размер на 215.91 лева, и 150 лв. разноски в изпълнителното дело.
Длъжникът е уведомен, че ЧСИ е наложил запор върху банковите му сметки в „ОББ“ АД и
„Банка ДСК“ ЕАД. Определен е двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Липсват
данни за връчване на поканата на длъжника.
ЧСИ П. е изпратил на 24.09.2013 г. запорни съобщения до „ОББ“ АД, „Банка ДСК“
ЕАД, с които е наложен запор на сметките на длъжника Ц. до пълния размер от 7 607.14 лв..
На 22.04.2016 г. между „БНП П. п. ф.” ЕАД като продавач и „К. И. И. БГ“ ЕАД като
купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени
вземанията на продавача срещу длъжници по потребителски кредити, които не се
изпълняват. Видно от приложение 1 към договора с пореден номер 8681 е прехвърлено и
вземането срещу длъжника Ц. в общ размер на сумата 7 689.14 лв. по изп.д. № 2199/2013
г.съгласно описа на ЧСИ П.. С уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията
ищцата е била уведомена за извършената цесия и че всички плащания следва да се
извършват към новия кредитор. Уведомлението е връчено на длъжника на 10.06.2016 г. чрез
Д. Ц. с известие за доставяне (л. 37).
С молба от 20.05.2016 г. „К. И. И. БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като
взискател по изп.д. № 2199/2013 г. на ЧСИ П. въз основа на договора за цесия. С резолюция
от 20.06.2016 г. същото е конституирано като взискател.
С разпореждане от 21.03.2017 г. на ЧСИ П. е насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника С. Ц., находящи се на адрес в гр. П., ул.„М.“ № 4.
С молба от 10.04.2017 г. взискателят „К. И. И. БГ“ ЕАД е поискал извършване на
справка в ел.регистър на БНБ за разкритите банкови сметки на
името на длъжника.
Със запорно съобщение от 15.06.2017 г. е наложен запор върху вземания на
длъжника в банковите сметки и депозити на нейно име в „ЦКБ“ АД до размера от 9 796.16
лв., изчислен към 29.06.2017 г..
С молба от 27.03.2019 г. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника, находящи се на домашния му адрес.
7
С друга молба от 04.06.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка в
ел.регистър на БНБ за разкритите банкови сметки на името на длъжника.
С преводно нареждане от 14.08.2020 г. „К. И. И. БГ“ ЕАД е превело по сметка на
ЧСИ П. 1 997.50 лв. такси по т. 3 и т. 31 ТТРЗЧСИ.
Със съобщение от 03.11.2020 г. (л. 66) по молба на взискателя ЧСИ П. е изпратил на
основание чл. 427 ГПК на ЧСИ М. изп.д. № 2199/2013 г. за продължаване на
принудителното изпълнение. Посочено е, че непогасените такси и разноски по тарифата към
ЗЧСИ са в размер на 219,90 лв. Така пред ЧСИ М. на 09.11.2020 г. е образувано изп.д. №
524/2020 г.
С призовка за принудително изпълнение от 01.02.2022 г. ЧСИ М. е уведомил
длъжника Ц., че пристъпва към принудително изпълнение по образуваното изп.д. №
524/2020 г. чрез извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, нейна
собственост, на адреса в г. С., ул. "К. А." № *, ако задълженията не бъдат платени до
22.02.2022 г. Посочен е размерът на непогасените задължения – 10 750.84 лв..
Призовката е връчена на 08.02.2022 г., с отбелязване, че е получена чрез снаха Д. Ц.,
поела задължението да я предаде на длъжника.
Смолянският районен съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 439 ГПК, за признаване установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи като погасени по давност сумите по изпълнителен лист от 02.02.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа на Смолянски районен съд за сумата 3305.44
лева - главница по договор за потребителски паричен кредит с № **** - ******* от
17.01.2009 г., 1704.41 лева - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща
разходите по подготовка и обслужване на заема, 785.48 лева - мораторна лихва за периода
от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски по делото в
размер на 215.91 лева, за събирането на които вземания е образувано изп. дело № 524/2020 г.
по описа на ЧСИ П. М.. с рег. № *** в КЧСИ.Изложени са фактически твърдения, че на
17.01.2009г. между ищцата и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит. През 2011 година по заявление на „ БНП П. П. Ф.“ ЕАД е образувано ч.гр.д №
2005/2011 г. на PC Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и в изпълнение на същата на 02.02.2012 г. е издаден
изпълнителен лист, по силата на който е осъдена да заплати сумата 3305.44 лева - главница
по договор за потребителски паричен кредит № **** - ******* от 17.01.2009 г.; 1704.41
лева - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по
подготовка и обслужване на заема; 785,48 лева - мораторна лихва за периода от 18.09.2009 г.
до 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски по делото в
размер на 215.91 лева, представляващи заплатената от заявителя държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди още, че през 2020 г. получила съобщение от ЧСИ П. М. за образувано срещу
нея изпълнително дело с взискател „К. И. И. БГ“ ЕАД като за изпълнителен титул е посочен
именно изпълнителният лист от 02.02.2012 г. по ч.гр.дело № 2005/2011 г. на PC- Смолян.
При извършена справка по делото установила, че между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и „К. И. И. БГ
ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на която е настъпило частно правоприемство и
„К. И. И. БГ“ ЕАД е встъпило в правата на кредитора по договора за паричен кредит.
Излага твърдения,че от момента на издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК- на 28.12.2011 г. до образуване на изпълнително дело № 524/
2020 г. по описа на ЧСИ П. М. са минали 9 години, в който период кредиторът е
бездействал, като не е предприел никакви действия за удовлетворяване на вземанията си по
горепосочения изпълнителен лист. Счита също така, че на 28.12.2011година,датата на
8
издаване заповедта за изпълнение по чл.гр.д.№2005/2011година и поради липсата на
действия довели до спиране или прекъсване на давността, пет годишния давностен срок е
изтекъл на 28.12.2016 година по смисъла на чл. 110 от ЗЗД . На основание чл. 119 ЗЗД счита,
че с погасяването на главното вземане следва да бъдат погасени и всички произтичащи от
него допълнителни вземания за законна лихва и вземането за съдебни разноски, вследствие
на които задълженията й към момента са в двоен размер.
При разглеждане на делото от фактическа страна е установено следното:
Няма спор между страните, че СРС е сезиран на 06.12.2011 г. със заявление за
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „БНП П. п.
ф.” ЕАД срещу С. Й. Ц.,въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2005/2011 г. по описа нa
Районен съд – Смолян и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 3600/28.12.2011 г.. С нея е разпоредено длъжникът С. Ц. да заплати на
кредитора „БНП П. п. ф.” ЕАД следните суми- 3305.44 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит № **** - ******* от 17.01.2009г., 1704.41лева – надбавка,
представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване
на заема, 785.48 лева – мораторна лихва за периода от 18.09.2009г. до 28.11.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011г. до окончателното изплащане на
сумата, както и съдебни разноски по делото в размер на 215.91 лева, представляващи
заплатената от заявителя държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, което
вземане е удостоверено с издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.
На основание депозирана молба от 24.08.2013 г. „ БНП П. п. ф.” ЕАД, въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело срещу С. Ц.- изп.д. №
2199/20133 г. съгласно описа на ЧСИ К. П. за събиране на вземането .
На 24.09.2013 г. ЧСИ П. е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника Ц.
(л.55), с която я е уведомява за образуваното изп. дело и е посочен размера на задължението
– общо 7 607.14 лв., от които 3305.44 лева – главница; 2 489.89 лв. неолихвяеми вземания
(сборът от печалбата на кредитора от 1704.41 лева и 785.48 лева – мораторна лихва за
периода от 18.09.2009 г. до 28.11.2011 г.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.12.2011 г. до 08.10.2013 г. в размер на 612.43 лв., както и присъдените
съдебни разноски в размер на 215.91 лева, 150 лв. разноски в изпълнителното
дело.Посочено е също така, че ЧСИ е наложил запор върху банковите му сметки в „ОББ“
АД и „Банка ДСК“ ЕАД и е пределен на длъжника двуседмичен срок за доброволно
изпълнение. По делото липсват данни за връчване на поканата на адресата, тъй като
разписката за получаване не е попълнена по надлежен ред(л.56)..
ЧСИ П. е изпратил на 24.09.2013 г. запорни съобщения до „ОББ“ АД и „Банка ДСК“
ЕАД, с които е наложен запор на сметките на длъжника Ц. до пълния размер на вземането за
сумата 7 607.14 лв.От приложените на л.57 и 58 запорни съобщения не е видно кога същите
са връчени на банките.
На 22.04.2016 г. между „БНП П. п. ф.” ЕАД като продавач и „К. И. И. БГ“ ЕАД като
купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени
вземанията на продавача срещу длъжници по потребителски кредити, като видно от
приложение 1 към договора с пореден номер 8681 е прехвърлено и вземането срещу
длъжника Ц. в общ размер на 7 689.14 лв. по изп.д. № 2199/2013 г. на ЧСИ П.(л.29-32).
Противно на поддържаното от длъжника с уведомление за извършеното прехвърляне
на вземанията ищцата е била уведомена за извършената цесия и че всички плащания следва
да се извършват към новия кредитор. Уведомлението е връчено на майката на С. Ц. -Д. Ц. с
известие за доставяне (л. 37), на 10.06.2016 година.
С молба(л.59) от 20.06.2016 г. „К. И. И. БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано
като взискател по изп.д. № 2199/2013 г. на ЧСИ П. въз основа на договора за цесия, която е
9
уважена видно от разпореждането на ЧСИ от същата дата.
С разпореждане от 21.03.2017 г. на ЧСИ П. (л.60) е насрочен опис на движими
вещи,собственост на длъжника С. Ц., находящи се на адрес в гр. П., ул.„М.“ № 4 за
26.05.2017 година.
С молба от 10.04.2017 г. взискателят „К. И. И. БГ“ ЕАД е поискал извършване на
справка в ел.регистър на БНБ за разкритите банкови сметки на името на длъжника(л.62).
Със запорни съобщение от 15.06.2017 г. е наложен запор върху вземания на длъжника
в банковите сметки и депозити на нейно име в „ЦКБ“ АД до размера от 9 796.16 лв.,
изчислен към 29.06.2017 г..
С молба от 27.03.2019 г. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника, находящи се на домашния му адрес(л.63).
С друга молба от 04.06.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка в
ел.регистър на БНБ за разкритите банкови сметки на името на длъжника(л.4) и е направено
искане за налагане запор върху откритите банкови сметки.
С преводно нареждане от 14.08.2020 г. „К. И. И. БГ“ ЕАД е превело по сметка на
ЧСИ П. 1 997.50 лв. такси по т. 3 и т. 31 ТТРЗЧСИ.
Със съобщение от 03.11.2020 г. (л. 66) по молба на взискателя ЧСИ П. е изпратил на
основание чл. 427 ГПК на ЧСИ М. изп.д. № 2199/2013 г. за продължаване на
принудителното изпълнение и е образувано ново изп.д.№524/2020година по описа на ЧСИ
М. на 09.11.2020 г.
С призовка за принудително изпълнение от 01.02.2022 г. ЧСИ М. е уведомил
длъжника Ц., че пристъпва към принудително изпълнение по образуваното изп.д. №
524/2020 г. чрез извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, нейна
собственост, на адреса в гр. С. ул. "К. А." № *, ако задълженията не бъдат платени до
22.02.2022 г. Посочен е размерът на непогасените задължения – 10 750.84 лв.Призовката е
връчена на 08.02.2022 г. чрез снаха Д. Ц., поела задължението да я предаде на адресата.
При така правилно установена фактическа обстановка районният съд, за да отхвърли
предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.439 ал.1
ГПК във връзка с чл.124 ал.1 ГПК приема, че вземанията не са погасени по давност. Приема
също така след извършена служебна проверка в архива на съда, че връчването на заповедта
за изпълнение на длъжника е извършено на 03.01.2012 г. чрез съпруг, както и че срокът за
възражение е изтекъл на 17.01.2012 г., на която дата счита,че е влязла в сила издадената
заповед за изпълнение в частта за главницата, печалбата на кредитора и мораторната лихва,
от който момент е започнала да тече и погасителната давност за вземането за главница,
печалба и лихва. В частта на присъдените разноски в размер на 215.91 лв. приема, че
заповедта е влязла в сила на 23.01.2012 г., когато е изтекъл срокът за обжалване от
заявителя, тъй като заповедта му е връчена на 16.01.2012 г.
Според изложените от районен съд мотиви - на 24.09.2013 г. с налагането на запори
върху вземанията на длъжника във всички банкови сметки и депозити в ОББ АД и Банка
ДСК ЕАД давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Приема също така, че
по-късно след конституирането на нови взискател – цесионера на вземането, по негова
молба от 15.06.2017 г. ЧСИ П. с наложения нов запор във всички сметки и депозити на
длъжника в ЦКБ АД давността отново е прекъсната и е започнала да тече нова давност.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и в съответствие с практиката на ВКС,
(която и настоящия състав споделя) обективирана в решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г., III г. о., приема че петгодишната давност за всяко отделно вземане –
главница, лихви и разноски е започнала да тече от 15.06.2017 г. и е направен извод, че към
момента на прехвърляне на изпълнителното дело и образуването му пред ЧСИ М. на
10
09.11.2020 г. и към момента на подаване на исковата молба – 29.04.2022 г. не е изтекла.
При така приетото с оглед извършената от Окръжния съд служебна проверка по реда
на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение
като краен резултат е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено, като се
съобразят и изложените от настоящия състав мотиви.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства - изтекла погасителна давност в периода
от момента на издаване заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК(28.12.2011г.) до
образуване изпълнително дело №524/2020година по описа на ЧСИ П. М., в който период
кредиторът според ищцата е бездействал, с което обосновава извод,че пет годишната
давност е изтекла още на 28.12.2016година.
От събраните в хода на разглеждане делото от районен съд доказателства се налага
извода направен и от районен съд, че издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
влязла в законна сила на 17.01.2012 година по отношение претендираната
главницата,печалбата на кредитора и мораторната лихва,тъй като след направена служебна
проверка е установено,че последната е връчена на длъжника на 03.01.2012година,чрез
съпруга на длъжницата и в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение, а в частта за
присъдените разноски в полза на заявитела - на 23.01.2012 година, когато е изтекъл срокът
за обжалване,тъй като заповедта му е връчена на 16.01.2012година.
При тази фактическа установеност по релевираните доводи относно срока на
погасителна давност за оспореното вземане, след отмяната на ППВС № 3/18.11.80,
извършена с ТР № 2/26.06.15 по тълк. д. № 2/13, ОСГТК, поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение - 26.06.15, като новото разрешение, дадено с него, се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, в какъвто смисъл е и задължителното за съдилищата
ТР№3/28.03.2023година,постановено по т.д.№3/2020година ОСГТК на ВКС.
При тези обстоятелства давността за процесното вземане въз основа на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2012г. е прекъсната на основание чл. 116 б. "в"
ЗЗД на 24.08.2013г. с образуването на изп. д. №2199/2013г. по описа на ЧСИ К. П..Съгласно
ППВС № 3/18.11.80 за периода 3.02.09-26.06.15 давност не е текла съгласно ППВС 2/80. От
момента на постановяването на т.10 от ТР№2 на 26.06.2015година по т.д.№ 2/2013година на
ОСГТК на ВКС, с което е дадено ново тълкуване на правната норма и е обявено за загубило
сила горното постановление и в съответствие с даденото разрешение с ТР№3 от
28.03.2023година постановено т.д.№3/2020година на ОСГТК е започнала да тече нова
погасителна давност от пет години. Същата обаче е била прекъсвана с предприемането на
действия от взискателя по принудителното изпълнение на вземането му по първото и
последващо образувано изпълнително дело.
От оскъдните данни по делото е видно,че на 20.06.2016 година е конституиран по
негова молба настоящия взискател по изпълнителното дело ,а на 15.06.2017 година е
наложен запор върху вземанията на С. Ц. в ЦКБ АД София, с които действия е прекъсната
погасителната давност и започва да тече нова давност, съответно от 20.06.2016 година, а
впоследствие от 15.06.2017година. Следователно към датата на налагане на запор от ЧСИ
вземането не е било погасено по давност (изтекли са били около 2 години).Налагането на
запор върху вземането на длъжника, представлява действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116 б. "в" ЗЗД, с ефект прекъсване давността за вземането и е започнала да
11
тече нова 5-годишна давност, извод изведен в съответствие разрешението, дадено в
тълкувателните актове, с които действия е прекъсната давността.
С разясненията по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС приема, че в
изпълнителното производство, предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността за погасяване на
вземанията, за които това изпълнително производство е образувано. Примерно се посочва,
че прекъсват давността насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан. За разлика от исковия процес обаче, в изпълнителния давността не
се прекъсва еднократно. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не
може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото
производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес, като иска извършване на съответните
изпълнителни способи.
В настоящия случай на 10.04.2017година е поискано ЧСИ да извърши справка в
електронния регистър към БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на
длъжника и при откриване на такива да се предприемат необходимите обезпечителни мерки
чрез налагане запор на банкови сметки, а на 27.03.2019година(л.88) е депозирана молба от
взискателя за опис,оценка и публична продан на движими вещи на длъжника на домашния
му адрес, за които не е ясно от данните по дело дали е реализирано принудително
изпълнение, с ефект на прекъсване на давността.
От 15.06.2017година до образуване второто изпълнително дело въз основа на
молбата на взискателя от 02.11.2020 г. не е изтекъл пет годишния давностен срок. В
молбата за образуване последващото изпълнително дело е налице възлагане по чл. 18
ЗЧСИ,поради което се налага извод,че е прекъснат давностният срок и на основание чл.
117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Към момента на
завеждане на второто изпълнително производство не е изтекъл 5 – годишният давностен
срок. Така давността е прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок,който към
момента на завеждане на делото и към момента на устните състезания във въззивното
производство, не е изтекъл.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя с прекратяване на
производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и посочване практика на окръжния
съд.
Поради противоречива практика на настоящия съдебен състав е служебно известно
обстоятелството, че с разпореждане от 09.03.2023 г. на Председателя на Върховния
касационен съд е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ВКС гражданска и
търговска колегии за приемане на тълкувателно решение по въпроса, формулиран в т. 3 –
"Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?" , като до момента не е дадено
разрешение на спорния в практиката въпрос.
В по-новата практика на ВКС обективирана в решение № 9/17.05.2021година на ВКС
по гр.д.№2766/2020година,ІVг.о,определение №60667/18.10.2021година на ВКС по гр.д.
№1722/2021година ІVг.о, решение № 37/2021 г. на ІV ГО, решение № 60282/2022 г. на ІІІ
12
ГО), решение № 37/24.02.21 по г. д. № 1747/20, ІV ГО се приема, че перемцията е без
правно значение за давността, доколкото перемпцията и давността са различни правни
институти с различни правни последици-изтеклата погасителна давност изключва правото
на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително
изпълнение. Прието е също така, че давността се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизане в сила на постановлението за
възлагане. Извършените изпълнителни действия или новото искане, след настъпила
перемция, също прекъсват давността, независимо дали е образувано ново дело, защото,
както вече се посочи, съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително
действие. В цитираната практика е застъпено становище,че перемцията е имала значение
при действие на ППВС №3/1980 година,тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започнала да тече от прекратяване на изпълнителното дело и гражданите,съдът, и
всички други държавни са били длъжни да се съобразяват поведението си с него.Посочено е
също така, че насочване на изпълнението,чрез налагане запор или възбрана прекъсва
давността, като за перемцията и необходимостта от образуване на ново дело значение има
също,кога е направено искането,както е в случая преди изтичане срока за перемция. Нещо
повече се излагат мотиви, че дори изпълнителното дело да е било
перемирано,необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсване
на давността.
Следователно към 15.06.17г.,когато давността е прекъсната и е започнала да тече
нова давност до предявяване на иска по чл.439ал.1 ГПК на 29.04.2022година погасителната
пет годишна давност не е изтекла.
Предвид гореизложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и
правилно е отхвърлен,а атакуваното решение като законосъобразно постановено следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да се възложат в тежест на жалбоподателката
направените разноски на въззиваемия за осъщественото процесуално представителство –
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300лева .
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/22.12.2022г. ,постановено по гр.д.№ 400/2022г. по
описа на Смолянски районен съд като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА С. Й. Ц., ЕГН **********да заплати на „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК
********направените разноски в производството пред окръжен съд за юристконсултско
възнаграждение в размер на сумата 300.00лева (триста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, при наличие на основанията на чл. 280ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14