№ 19
гр. Варна, 07.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
търговско дело № 20243001000566 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
Въззивникът Г. Д. Г., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Х,
редовно преупълномощена от адв. Д. и приета от съда от днес.
Въззиваемата страна ЗК „Лев инс“ АД гр. София, редовно призована, за
нея се явява адв. Д, редовно преупълномощена от адв. В. и приета от съда от
днес.
Третото лице помагач ЗД „Бул инс“ АД гр. София, редовно призовано, не
се явява представител.
Съдът докладва постъпила писмена молба с вх. № 730/04.02.25 г. от
пълномощника на ЗД „Бул инс“ АД гр. София – адв. Гочев, в която заявява, че
поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в съдебно
заседание, моли да се даде ход на делото, противопоставя се на така
депозираната жалба и изразява становище по същество на спора.
Адв.Х: - Да се даде ход на делото.
Адв. Д: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
в съответствие с определение № 729/02.12.24г., постановено по реда на
чл. 267 ГПК.
Страните заявиха, че са запознати с определението на съда и нямат
възражение по него.
Адв.Х: - Поддържам подадената от името на Г. Д. Г. въззивна жалба.
Представям списък с разноски, с препис за насрещната страна.
Адв.Д: - Оспорвам жалбата.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Х: - Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба подадена от Г. Г.. Подробни съображения са изложени в същата и няма
да се спирам на тях, извън това, че действително връзката между пострадалата
В П и Г. Г. е била кратка, около две години, но тя е била наситена с чувства,
емоции, любов. Неимуществените вреди, които търпи Г. Г. бяха установени
пред първоинстанционния съд, както досежно свидетелските показания, които
бяха дадени именно от роднините на В П, така и от приетата психологическа
експертиза. За тяхната близост беше акцентирано и с това, че те са сгодени и
са имали намерение да се женят и фактът, че именно Г. Г. е полагал грижи за
В П във времето, когато тя е имала най – много нужда от това, а именно след
ПТП, в периода от два месеца, в които тя е била на легло. По делото има
събрани доказателства, че той е наел жилище, за да може по - лесно да се
придвижва, наел е хосписи. Полагал е необходимата грижа, за да може тя да се
възстанови. Молим въззивната ни жалба да бъде уважена в цялост.
Адв.Д: - Уважаеми апелативни съдии, считам изцяло законосъобразно
решението на първоинстанционния съд, тъй като съдът считаме, че правилно
е установил, че между ищеца и починалата В П е съществувала степен на
близост, която може да се квалифицира, като трайни и дълбоки отношения, но
също е отчел правилно, че връзката между тях не е била продължителна, не
2
повече от две години. Доказателствата по делото, вкл. и справката за
задгранични пътувания показват, че В П е напуснала България на 24.10.2018 г.
и е пребивавала в Чехия до 23.11.20 г., което ограничава периода на реално
съжителство между двамата. Липсват доказателства за съвместно
домакинство в Чехия, а периода за реално съжителство в България е едва
няколко месеца, следователно, определеното обезщетение от 50 000 лв. е
справедливо, съобразено с практиката и в пълен баланс между
доказателствата и претърпените вреди. Правилно първоинстанционият съд е
отчел и наличие на съпричиняване от страна на В П. Вещото лице инж.
Михайлов категорично заключава, че ако В П е била с поставен
обезопасителен колан, то неминуемо би получила по - леки наранявания.
Същият извод е направен от Окръжен съд - Пловдив в решение № 44 от
21.01.24 г. по т.д. № 356/23г. и в решение № 63/19.12.23 г. по т.д. № 654/20 г.,
където съдът приема наличието на съпричиняване от страна В П поради
липса на поставен обезопасителен колан. В резултат размерът на
обезщетението по тези дела е намален с 1/3, което е напълно в съответствие
със съдебната практика. Следователно, приетото съпричиняване от страна на
първоинстанционния съд е напълно правилно и обосновано. Също така
считаме, че в настоящото производство има липса на основание за изменение
на първоинстанционното решение, тъй като въззивната жалба не съдържа
нови доказателства, които да опровергават установените факти и заключения
на вещите лица. Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени
доказателства и е направил правилни фактически и правни изводи. Ищецът не
доказва наличието на съществени нарушение на процесуалните правила, което
да обоснове отмяната на първоинстанционното решение. Моля въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в отхвърлителната му част.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Заседанието приключи в 14:43 часа.
3
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4