О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 368
гр.Стара Загора, 22.11.2017г
Старозагорският административен съд, в закрито заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, седми
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
участието на секретаря......................................................,
като разгледа адм.д. № 256 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/ във вр. с чл.144
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба вх.№ 4404/01.11.2017г от Община Поморие, чрез
пълномощника си П.Х., за допълване или евентуално изменение на Решение №236/18.10.2017г.
по адм.д.№ 256/2017г по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за
разноските като се присъдят такива в размер на 37 233,60 лева с ДДС,
съответно при данъчна основа (минимален размер на адв. възнаграждение) от
31 028 лева. Обосновава се, че съгласно §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху изчисления минимален
размер на адвокатското възнаграждение се начислява 20% ДДС, когато адвокатът (в
случая Адвокатско дружество – Х. и Банкова) е регистриран по ЗДДС и страната му
е заплатила сумата за дължимия ДДС, респективно минималния размер на
адвокатския хонорар, под който не може да се договоря адвокатско възнаграждение,
при облагаема по ЗДДС услуга се явява данъчна основа, върху която се начислява
ДДС. Моли съда да допълни, евентуално да измени решението в частта за
разноските, като ответника да бъде осъден да заплати на Община Поморие сума в
общ размер на 38 046,06 лева, представляващи направени по делото разноски,
от които 37 233,60 лева с ДДС – заплатен адвокатски хонорар и 812,46 лева
– възнаграждение за вещо лице.
Ответникът по молбата – Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Околна среда 2007 – 2013г.”, чрез процесуалния си представител –
старши експерт Стефан Трайков, в срока по чл. 248, ал.2 от ГПК, с писмен
отговор изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК при благоприятен за жалбоподателя изход на
спора ответникът му дължи възнаграждение само за един адвокат. Заявява, че в
случая Община Поморие е представлявана от трима адвоката и от пълномощници по
делото. Твърди, че видно от подписите, жалбата и настоящата молба са подписани
от един адвокат, списъкът с разноските от друг, а явяването в откритите съдебни
заседания е от повече от един адвокат, което безспорно доказва, че присъдените
срещу МОСВ разноски за адвокатска защита на жалбоподателя са за тримата му
процесуални представители. С оглед на това обосновава, че жалбоподателят може
да претендира възнаграждение само за един адвокат, а не за трима процесуалния
представители, като максимално възможната за удовлетворяване претенция за
адвокатско възнаграждение е 10 617,09 лева без ДДС, респ. – 12 740,51
лева с включен ДДС. Сочи също, че по делото не са представени документи,
доказващи, че адвокатско дружество „Х. и Банкова” е регистрирано по ЗДДС. Моли
съда да отхвърли подадената от Община Поморие молба по чл.248 от ГПК, като
неоснователна, както и да намали присъденото в полза на Община Поморие
адвокатско възнаграждение от 31 851,28 лева на 10 617,98 лева.
Съгласно разпоредбата на
чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебния административен процес по
силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането на Община Поморие е подадено
в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо, а
разгледано по същество се явява основателно.
С Решение №236/18.10.2017г. по
адм.д.№ 256/2017г по описа на Административен съд Стара Загора е отхвърлено
искането на Община Поморие за прогласяване на Писмо изх.№08-00-365/02.05.2017г.
на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „Околна среда 2007 – 2013г., за
нищожно, като неоснователно. Със същото решение е отменено по жалба на Община
Поморие Писмо изх.№08-00-365/02.05.2017г. на Ръководителя на Управляващия орган
на ОП „Околна среда 2007 – 2013г.”. С решението е осъдено МОСВ да заплати на
Община Поморие сума в размер на 31 851,28 лева, представляваща направените
по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от бюджета на
органа, издал отменения акт. По принцип отговорността за разноски не се
реализира служебно, а след отправено искане от заинтересованата страна в
определен срок и при условие, че
размерът и видът на съдебните разноски са доказани пред съответната съдебна
инстанция.
В случая процесуалният
представител на ответника е депозирал молба съдържаща списък с разноски за
сумата от 37 233,60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и
сумата от 812,46 лева – възнаграждение за вещо лице (т.III, л.1238).
Към молбата са приложени фактура №**********/15.06.2017г., издадена от
„Адвокатско дружество – Х. и Банкова” (т.III, л.1239)
и преводно нареждане (т.III, л.1240). Фактурата е
издадена за сумата от 37 233,60 лева, от които 31 028 лева данъчна
основа и 6 205,60 лева ДДС. С платежното нареждане сумата от
37 233,60 лева е заплатена от Община Поморие на „Адвокатско дружество – Х.
и Банкова”.
С разпоредбите на чл.8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес. Съгласно т.6 от този текст при интерес от
1 000 000 до 10 000 000 лева възнаграждението е 12 530
лева, плюс 0,3 % за горницата над 1 000 000 лева. В разглеждания случай материалния интерес,
представляващ общата сума на регистрираната нередност, е 7 166 275,04
лева. Горницата над 1 000 000 лева за тази сума е 6 166 275,04
лева, а 0,3% от нея се равняват на 18 498,83 лева. След сборуване на опреденият
размер по чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. от 12 530 лева плюс
0,3 % за горницата над 1 000 000 лева, която в случая е
18 498,83 лева, се налага извода, че минималното възнаграждение е в размер
на 31 028, 83 лева.
Съгласно текста на § 2а от Наредба №1/09.07.2004г. за
регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати, дължимия данък се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. С оглед регламента на тази разпоредба следва да се приемe,
че върху минималното възнаграждение, което в случая е 31 028, 83 лева,
следва да се начисли ДДС, което се явява неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение и което е в размер на 37 233,60 лева, като
на основание чл.143, ал.1 от АПК това възнаграждение следва да се възстанови на
жалбоподателя от бюджета на органа, издал отменения акт.
С Решение №236/18.10.2017г. по адм.д.№ 256/2017г по описа на
Административен съд Стара Загора МОСВ е осъдено да заплати на Община Поморие в
размер на 31 851,28 лева, представляваща направените по делото разноски,
от които 31 038,82 лева – заплатен адвокатски хонорар и 812,46 лева
възнаграждение на вещото лице. С оглед всичко гореизложено обаче съдът намира,
че присъдената на жалбоподателя сума от 31 851,28 лева, следва да се
коригира, като се присъдят на жалбоподателя разноски в размер на 38 046,06
лева, от които 37 233,60 лева – заплатен адвокатски хонорар и 812,46 лева
възнаграждение на вещото лице
Възраженията,
изложени в писмения отговор на молбата по чл.248 от ГПК, че присъдените
разноски на жалбоподателя са за тримата му процесуални представители, а
съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца възнаграждение само за един
адвокат, следователно заплатената сума следва да се раздели на три и да се
присъди само една трета от нея, са неоснователни. Жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение на адвокатско дружество, а дали процесуалното представителство
по делото е осъществявано от представители на това дружество или от други
преупълномощени защитници е ирелеватно обстоятелство за определяне на
възнаграждението, тъй като жалбоподателят не е заплатил възнаграждение за всеки
един от тях поотделно. Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, респ.чл.143, ал.1 АПК, намира приложение тогава, когато жалбоподателят е представляван от няколко
адвокати, на които е заплатил отделни възнаграждения, като едва тогава
ответника, при наличие на останалите предпоставки, заплаща възнаграждение само за
един адвокат. Настоящия случай обаче не е такъв.
Неоснователни се явяват и възраженията
относно липсата на доказателства за регистрация на адвокатското дружество по
ЗДДС. В издадената от дружеството фактура е посочен ДДС номер на дружеството, а
справките за регистрираните по ЗДДС лица са общодостъпни в интернет
пространството, поради което не е необходимо да бъдат представени изрично доказателства,
касаещи тази регистрация.
Водим от тези мотиви и на
основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският
административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение №236/18.10.2017г.
по адм.д.№ 256/2017г по описа на Административен съд Стара Загора В ЧАСТТА за
разноските като ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на
Община Поморие сума в размер на 38 046,06 лева (тридесет и осем хиляди
четиридесет и шест лева, и шест стотинки), представляваща направените по делото
разноски.
Определението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: