Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
……2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
Председател: Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия
Банкова ч.гр.д. №446/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от “Ч.Е.Б.“ АД –
длъжник по изп.д. №20198510400595 на ЧСИ М.П.срещу постановление
за разноските, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение от
09.04.2019г., получена на 11.04.2019г.
Жалбоподателят
поддържа, че постановлението е незаконосъобразно в частта му, с която на
длъжника са възложени разноски в размер на 130.32 лв. с ДДС – такси по ТТРЗЧСИ.
Сочи и че пропорционалната такса по т.26 от Тарифата не следва да се изчислява
върху размера на адвокатското възнаграждение, а единствено и само върху сумата
по изпълнителния лист.
Взискателят
оспорва жалбата.
Въззивният съд намира следното:
От изпратената до длъжника ПДИ се
установява, че задължението по изп. дело възлиза на сума в размер на 616,31лв.,
от които – 200 лв. присъдени разноски, 280 лв. разноски по изп. дело /за
адвокатско възнаграждение, намалени до 230 лв. с разпореждане на ЧСИ от
19.04.2019г./, 5 лв. държавна такса за издаване изпълнителен лист, 1 лв.
банкова такса и 130,32 лв. – такси по ТТРЗЧСИ към 23.04.2019г.
Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определените такси по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са основателни. Макар по делото да
липсва сметка или друг акт, в който се определя размера на начислените такси
(как е формирана сумата от 130,32 лв.), от мотивите на ЧСИ, става ясно, че
сумата е формирана като сбор от следните такси: по т.1 – за образуване на изп.
дело, т.5 – изготвяне и връчване на ПДИ, т.9 – налагане на запор, т.3 – 6 лв. с
ДДС за задължителната справка за наличие на публични задължения и 2 бр. по т.4
– в размер на 24 лв. с ДДС за изпратените от ЧСИ съобщения до длъжника за
размера на редуцираните разноски по изп. дело и отстраняване нередовностите на
процесната жалба.
Буди недоумение фактът, че в ПДИ от
09.04.2019г. ЧСИ е включил разноски за действия, които не са били извършени към
този момент и е изчислил такси към дата с около две седмици след датата на
връчване на поканата /23.04.2019г./. От приложеното към частната жалба
изпълнително дело не може да се установи дали става въпрос за фактическа грешка
при датирането на документите, но доколкото петитумът на частната жалба, с
която е сезиран съдът, се отнася за разноските, както са посочени в ПДИ от
09.04.2019г., връчена на 11.04.2019г., това е и актът, предмет на настоящото
производство. Ето защо, съдът намира, че дължими от длъжника към този момент
такси, са както следва:
24 лв. с ДДС
– такса по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изп. дело;
24 лв. с ДДС
– такса от т.5 от ТТРЗЧСИ за изпратената до длъжника ПДИ;
6 лв. с ДДС
– такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ за изготвеното писмо до НАП относно установяването
наличието или липсата на публични задължения на длъжника.
Останалите
такси, посочени от ЧСИ в мотивите му по чл.436, ал.3 от ГПК, са
незаконосъобразно начислени. Няма основание за таксата по т. 9 от ТТРЗЧСИ, тъй
като по делото липсват доказателства за налагане на запор. Няма и основание за
начисляване на таксите по т.4, тъй като към 09.04.2019г. посочените от ЧСИ
уведомления до длъжника не са били изпратени, тъй като и двете са от по-късни
дати.
Що се касае
до оплакванията на жалбоподателя по отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, то
съдът не намира такава такса въобще да е включена в общата сума, посочена в
ПДИ, поради което и не разглежда този въпрос по същество. За пълнота на изложението съдът
намира за уместно да посочи, че размерът на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния
лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се
определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към
чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от
взискателя, и
направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер –
представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в
рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на
длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно
което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.
Обжалваното постановление следва да
се отмени в частта относно таксите по ТТРЗЧСИ за сумата над 54 лв. до
посочената от 130,32 лв. с ДДС.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в
производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са
дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване
са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността
за това не може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ М.П.относно разноските, съдържащо
се в покана за доброволно изпълнение изх. №18991 от 09.04.2019 г. по изп.д. 20198510400595, в частта за определяне на таксите
по ТТРЗЧСИ над сумата от 54 лв. до определения размер от 130,32 лв., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксите
по ТТРЗЧСИ, дължими към датата на изготвяне на поканата за доброволно
изпълнение – 09.04.2019г. - сумата от 54
лв. с ДДС
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.