Решение по дело №897/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2018 г. (в сила от 19 февруари 2019 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20184120100897
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 344

 

град Горна Оряховица, 06.08.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на втори август две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ……………………… разгледа докладваното от съдията Станчев гражданско дело № 897 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл.150 във вр. с чл.143 от СК

 

ИЩЦАТА Д.И.Д., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетните Д.П.К. и И.П.К., е предявила против бащата П.Д.К. искове за увеличение на присъдената издръжка на децата. Посочва, че със съдебна спогодба по гр.д. № 120/2013 г. на РС-Елена бащата П.Д.К. бил осъден да плаща на всяко от двете деца чрез тяхната майка по 80 лв. месечна издръжка. В периода от одобряването на тази спогодба до настоящия момент нуждите на децата от издръжка нараснали. Д. и И. са ученици съответно в четвърти и трети клас. Като ученици се нуждаят от средства за дрехи, обувки, учебници, учебни пособия, извънкласни форми на обучение, закуски и други дребни разходи. За спортните тренировки, които децата посещават, се нуждаят от средства за екипировка. Ищцата посочва, че получава средства около минималната работна заплата, а ответникът е в трудоспособна възраст и не дължи издръжка на други лица. Предвид изложеното ищцата моли съда да увеличи определената с посочената по-горе спогодба издръжка, която бащата дължи на децата, от 80 лв. на 200 лв. месечно за всяко от децата, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцата адвокат Р.И. от ВТАК поддържа исковете. В обясненията си ответникът признал, че развива търговска дейност като производител на мебели и че въпреки представените доказателства за доходи в размер на минималната работна заплата е в състояние да заплаща издръжка в много по-голям размер от минималния.

ОТВЕТНИКЪТ П.Д.К. лично и чрез пълномощника адвокат Р.В. от ВТАК оспорва иска в частта относно увеличението над минималния размер на издръжката от 127,50 лв. Признава, че упражнява търговска дейност като производител на мебели чрез регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност. Посочва, че приходите от тази дейност не са постоянни, поради което не бил в състояние да плаща издръжка за децата в претендирания размер от 200 лв. месечно за всяко дете. Твърди, че живее на съпружески начала с друга жена, която има две деца, живеещи в същото домакинство. Поддържа, че ищцата не е доказала увеличените нужди на децата от издръжка. Моли съда да уважи иска частично, като увеличи издръжката до минималния размер от 127,50 лв. месечно за всяко от децата, да отхвърли исковете в останалата част – за увеличение на издръжката над 127,50 лв. месечно до пълния претендиран размер от 200 лв. месечно и да му присъди направените по делото разноски.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответникът П.Д.К. е баща на малолетните Д.П.К., роден на *** г., и И.П.К., роден на *** г.

Със съдебна спогодба от 30.09.2013 г. по гр.д. № 120/2013 г. по описа на РС-Елена било определено местоживеене на двете деца на страните при майката и на нея било възложено упражняването на родителските права спрямо тях.

Със съдебна спогодба от 21.04.2015 г. по гр.д. № 62/2015 г. по описа на РС-Горна Оряховица ответникът се задължил да плаща на всяко от двете деца чрез тяхната майка и законен представител по 100 лв. месечна издръжка, считано от 15.01.2015 г.

Двете деца живеят при своята майка, която полага основната част от грижите за тяхното отглеждане и възпитание. Майката и децата обитават двустаен тухлен апартамент, състоящ се от детска стая, спалня, кухня, санитарни помещения и коридор. Хигиенно-битовите условия в жилището са много добри.

Д. е завършил с отличен успех четвърти клас в *** в град ***. През следващата учебна година ще бъде ученик в пети клас в *** в същия град.

И. е завършил успешно трети клас в ***. През следващата година му предстои да бъде ученик в четвърти клас в същото училище.

В рамките на учебната година децата са посещавали клуб по спортно ориентиране и клуб по шахмат. За всяко от децата майката е заплащала по 15 лв. месечна такса за първия клуб и по 25 лв. – за втория.

Майката работи по трудов договор с месечно възнаграждение около минималната работна заплата. Д. получава и месечната помощ по чл.7 от ЗСПД в размер на 85 лв. за 2017 г. и на 90 лв. за 2018 г. (съответно чл.61, ал.2, т.2 от ЗДБРБ за 2017 г. и чл.63, ал.4, т.2 от ЗДБРБ за 2018 г.).

Според направеното признание в съдебно заседание бащата се занимава с производство на мебели. Тази дейност осъществява чрез еднолично дружество с ограничена отговорност, на което е едноличен собственик на капитала и управител. От вписаните данни в Търговския регистър (известни на съда и на страните по силата на чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ) се установява, че дружеството на ответника е регистрирано на ***.

Изложените по-горе факти по делото съдът установи от обясненията на ответника и от приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Исковете за увеличение на присъдената издръжка са частично основателни. Налице е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, което налага да бъде увеличен размерът на издръжката, дължима на двете малолетни деца. Изменението на обстоятелствата се изразява в трайно и съществено нарастване на нуждите на децата от издръжка при увеличаване на възможностите на ответника да осигурява такава.

От последното определяне на размера на издръжката са изминали повече от три години и половина. През този период децата са пораснали, като по-голямото дете е завършило началното си образование и му предстои учебна година в ново училище. Порастването на децата и натрупаната през изтеклия период от повече от три години и половина инфлация са довели до увеличаване на потребностите на децата от средства за храна, дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, учебни помагала, джобни пари, както и до поява на нови потребности – за разходи за заниманията на децата в клубовете по спортно ориентиране и по шахмат и за други разходи за тяхното свободно време, произтичащи от по-голямата им възраст. Посоченото нарастване на нуждата на децата от издръжка съдът преценява като трайно и съществено.

Видно от дадените в съдебното заседание обяснения и от вписването в Търговския регистър, след последното определяне на размера на издръжката ответникът е учредил еднолично дружество с ограничена отговорност, чрез което осъществява дейността си по производство на мебели. Така предприетата от К. стъпка за организиране на производството сочи на нарастване на приходите от дейността в периода след последното определяне на издръжката. Без значение за преценката на възможностите на ответника да осигурява издръжка е удостоверението за брутния му доход като физическо лице, издадено от дружеството, на което той е едноличен собственик на капитала и управител. В тези свои качества ответникът разполага с изключителното право да решава каква част от приходите на дружеството да отделя за собствената си и на децата си издръжка под формата на трудово възнаграждение, дивидент или друго плащане. Без правно значение за преценката на възможностите на бащата да плаща издръжка на децата си са сочените от него обстоятелства, че живее на съпружески начала с друга жена, която има две деца – на 19 и на 15 години, живеещи в същото домакинство. По силата на закона ответникът дължи издръжка само на собствените си деца – Д. и И., като изпълнението на това правно задължение има безусловно предимство пред изпълнението на моралното задължение да осигурява средства за домакинството, в което живеят фактическата му съпруга и нейните деца.

С оглед данните в представеното от ищцата удостоверение за доходите ѝ, издадено от нейния работодател, съдът приема, че възможностите на бащата да осигурява издръжка надвишават възможностите на майката.

Като отчита изложените по-горе обстоятелства, сочещи на трайно и съществено нарастване на нуждите на малолетните Д. и И. от издръжка, съдът преценява, че за осигуряване на нормалното физическо и духовно развитие на децата са необходими по 310 лв. месечно за всяко от тях. 45 лв. от тази сума следва да бъде осигурена от получаваната от майката помощ по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лв. за двете деца. С оглед по-големите материални възможности на бащата съдът приема, че остатъкът от необходимата издръжка за всяко от децата от по 265 лв. следва да бъде разпределен между родителите, както следва: 160 лв. да бъдат осигурявани от бащата и 105 лв. – от майката.

Предвид изложеното съдът следва да увеличи размера на дължимата от бащата на децата издръжка, определена със спогодбата по гр.д. № 62/2015 г. по описа на РС-Горна Оряховица, с по 60 лв. месечно за всяко дете, съответно от 100 лв. на 160 лв. За горницата до пълния предявен размер за увеличение до 200 лв. за всяко дете исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед искането на ищцата съдът да увеличи размера на издръжката, считано от влизане в сила на решението по настоящото дело, няма основание за допускане на предварително изпълнение на решението в частта относно увеличаването на издръжката съобразно разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Горна Оряховица държавна такса в размер на 172,80 лв., представляващи 4% върху увеличението на размера на издръжката, дължима за три години.

Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 180 лв. от платеното от нея адвокатско възнаграждение в общ размер от 300 лв.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син Д.П.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Д., ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***, ИЗДРЪЖКА в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева) месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от датата на падежа (първо число на месеца, за който се дължи) до окончателното ѝ изплащане, вместо дължимата преди тази дата издръжка в размер на 100 лв. месечно, определена със спогодбата по гр.д. № 62/2015 г. по описа на РС-Горна Оряховица.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за увеличение на издръжката за детето Д.П.К. В ЧАСТТА над уважения размер от 160 лв. месечно до пълния претендиран размер от 200 лв. месечно.

ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син И.П.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Д., ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***, ИЗДРЪЖКА в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева) месечно, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от датата на падежа (първо число на месеца, за който се дължи) до окончателното ѝ изплащане, вместо дължимата преди тази дата издръжка в размер на 100 лв. месечно, определена със спогодбата по гр.д. № 62/2015 г. по описа на РС-Горна Оряховица.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за увеличение на издръжката за детето И.П.К. В ЧАСТТА над уважения размер от 160 лв. месечно до пълния претендиран размер от 200 лв. месечно.

ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА сумата 172,80 лв. (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща 4% държавна такса върху увеличението на размера на издръжката, дължима за три години.

ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***, сумата 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляващи част от платеното адвокатско възнаграждение за защита в производството пред първата инстанция, съразмерна на уважения размер на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписа.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………