Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, 10. 07. 2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-3 с-в в съдебно заседание на 08.06.2014г. в състав:
Председател: Лилия
Илиева
При участието на секретаря И.А., като разгледа
д. н. № 1688/15г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.625 и сл.
от ТЗ.
Постъпила е молба от „К.т.б.” АД, с която
се прави искане за откриване
производство по несъстоятелност на „Б.м.” ЕООД
Ищецът твърди, че с ответника имат
сключени 5 договора за кредит.
1. Договор за
инвестиционен банков кредит от 15.05.2009г., с който са били предоставени 2 000
000 лв. Кредитът бил изцяло усвоен. Била договорена лихва от 8% като при
нарушаване на сроковете за погасяване или предсрочна изискуемост се
начислявала наказателна надбавка в
размер на 10 пункта годишно.Кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10% годишно върху
начислената, но неплатена лихва. Дължал още и комисионна за управление и обработка на кредита в размер
на 0.7% върху неиздължената част от главницата , платима ежегодно до 25- то
число на м.януари от съответната година. Крайният срок за погасяване бил
договорен на 25.12.2018г.В т.17.2 от договора бил уговорен начина на погасяване- на 84 месечни
погасителни вноски, платими на 25-то число на съответния месец.Съгласно чл.35.1
б.”ж” в случай на изпадане на кредитополучателя в забава банката имала право едностранно да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Към 28.10.2014г. „Б.м.” ЕООД било изпаднало в
забава като не били платени 5 месечни вноски. С писмо, получено от длъжника на
14.11.2014г. банката обявила кредита за
предсрочно изискуем.В предоставения срок за доброволно изпълнение, такова не
последвало.
Към 11.03.2015г. по този договор
ответникът дължал общо 1 437 863.80лв.
2.
Договор за банков кредит от 29.06.2011г., с който са били предоставени 1 780 000 евро.С анекс от 28.12.2011г.
кредитът бил увеличен но 4 380 000. С анекс № 3 от 19.03.2013г. кредитът бил увеличен на 5 880 000 евро. С анекс № 6
размерът на кредита станал 6 460 000. Последният договорен размер бил изцяло
усвоен.Уговорени били условията и начина на погасяване, дължимите лихви и
такси, а крайният срок на погасяване бил определен но 15.01.2013г.Впоследствие
са били предоговаряни условията за погасяване. С анекс № 7 от
10.06.2014г.страните приели, че неиздължената част от главницата в размер на 5
223 750 евро и ще бъде погасена по
определения в анекса начин.
Към 28.10.2014г. „Б.М.” изпаднало в
забава и било предупредено с писмо,че задълженията му са вече изцяло предсрочно
изискуеми. В срока за доброволно изпълнение той не платил.
Към 11.03.2015г.задълженията на ответника
по този договор били 5 847 679.36 евро. Независимо от предсрочната изискуемост,
към момента на подаване на молбата вземанията на банката били вече с изцяло
настъпил падеж- 15.12.2014г
3. Договор за банков кредит от
22.07.2011г., с който били предоставени 5 200 000 евро, усвоени изцяло.Крайния
срок на погасяване бил уговорен на 20.01.2017г. Към 28.10.2014г.ответникът бил
вече в забава с погашенията, поради което с писмо му било съобщено, че цялото
му задължение е вече предсрочно изискуемо. В определения срок нямало плащане.
Към 11.03.2015г. задължението по този
договор възлизало на 3 862 183.30 евро общо.
4.
Договор за банков кредит от 30.03.2012г., с който на ответника били
предоставени 4 100 000 евро,изцяло усвоени. Крайния срок за погасяване бил
определен на 10.03.2015г.Към 28.10.2014г. длъжникът бил изпаднал в забава и
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем изцяло.
Към 11.03.2015г. задължението на
ответника по този договор било в общ размер от 2 058 316.15 евро.
5.
Договор за банков кредит от 16.05.2013г.
, с който на ответника били предоставени 14 300 000 евро, за покупка на
дълготрайни материални активи. Кредитът бил изцяло усвоен.Крайния срок за
погасяване бил 10.10.2019г.
Към 28.10.2014г.ответникът бил изпаднал
в забава и бил уведомен, че кредитът е вече изцяло предсрочно изискуем.
Към 11.03.2015г. задължението възлизало
общо на 1 640 682.42 евро по този договор.
Ищецът имал вземане към ответника в
размер на 1 437 863.80лв. и 13 408 862.23 евро. Ответникът не бил в състояние
да изпълни своите изискуеми парични задължения, възникнали на основание 5
банкови договора. Намирал се в състояние на неплатежоспособност. Освен това,
тъй като имуществото на длъжника не било достатъчно да покрие паричните му
задължения, той бил и свръхзадължен. Ищецът смята, че началната дата на
неплатежоспособност е 26.05.2014г. Иска
се постановяване на решение по чл.630,ал.1 от ТЗ.
Ответникът, редовно призован по реда на
чл.50,ал.2 от ГПК, не е взел становище по иска.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
„К.т.б.” АД в н. е кредитор на „Б.м.”ЕООД
с вземания, произтичащи от търговски сделки- пет договора за банков кредит.
Дължимите суми са значителни по размер.
По договор за инвестиционен банков
кредит от 15.05.2009г. се дължат 1 354
968.74лв., видно от заключението на счетоводната експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда.
По договор за банков кредит от
29.06.2011г. задължението е 5 475 896.62
евро.
По договор от 22.07.2011г. се дължат 3 616 934.04 евро.
По договор от 30.03.2012г. задължението е 1 931 459.51 евро.
По договор от 16.05.2013г. се дължат1 541 700.37 евро.
Според вещото лице в счетоводството на
банката към 31.12.2013г. се водят общо
задължения по всички договори в размер на 29
685 768.81лв.
Длъжникът е спрял
плащанията по всички договори на 25.06.2014г.
Обявената предсрочна изискуемост по
договорите за кредит и отразена в счетоводството на „КТБ” АД като на
13.11.2014г. целият остатък по кредитите е прехвърлен по сметки за просрочени
заеми.
Въз основа на баланси и ОПР към
31.12.2009г., 31.12.2010г., 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2013г.вещото
лице заявява, че през целия анализиран период ответното дружество работи на
загуба.Отчитането на загуба води до постоянно нарастваща декапитализация на
дружеството, видно и от отрицателната стойност на коефициента на капитализация
на активите.
Коефициентите
на платежоспособност, на собственост и задлъжнялост през целия период –
31.12.2009г.- 31.12.2013г., са с отрицателни стойности, което показва, че
дружеството е декапитализирано, т.е. с всичките си активи то не е в състояние
да покрие задълженията си.
Състоянието на декапитализация е налице
още към 31.12.2009г.
С
оглед изложеното съдът приема,че е осъществен фактическия състав на чл.608,
ал.1,т.1 от ТЗ- търговецът не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение отнасящо се до търговска сделка..
Неплатежоспособността в случая е обусловена от обективна невъзможност да се
извърши плащане. Това положение е налице
към 25.05. 2014г. когато длъжникът е спрял плащанията и по 5-те договора за
кредит.Състоянието на неплатежоспособност е необратимо, тъй като и понастоящем
задълженията по кредитите не се обслужват. Тази дата следва да се приеме и за начална
дата на неплатежоспособността.
Свръхзадължеността е специално основание
за откриване на производство по несъстоятелност. Тя не се прилага са всички търговци,
а само за капиталовите търговски дружества, каквато е и правната форма на
длъжника в настоящото производство.Съгласно чл.742,ал.1 от ТЗ търговското
дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения. За разлика от неплатежоспособността, тук не е
необходимо задълженията му да са изискуеми..
В случая вещото лице по категоричен начин е установило, че „Б.м.” ЕООД е
декапитализирано и съответно свръхзадължено още към 31.12.2009г.Това означава, че
имуществото на длъжника е на по-ниска стойност от неговите парични задължения.
И това е така за целия анализиран от вещото лице период.
Съгласно задължителна практика на ВКС-
решение № 54/08.09.2024г. по т-д. 3035/2013г. на ВКС, ІІ т.о. „ако свръхзадължеността
предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност , от значение е дали
състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на
постановяване на решението.При наличие на предпоставките и на двете , ще бъде
съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението”.
В настоящия случай началната дата на
свръхзадължеността предхожда значително началната дата на
неплатежоспособността. Свръхзадължеността е налице още към 31.12.2009г. и
продължава да е налице и към настоящия момент
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан и са налице предпоставките за
постановяване на решение по чл.630,ал.1 при констатирана свръхзадълженост.
Следва за временен синдик да се назначи лицето, изпълняващо тази длъжност по реда на
допуснато предварително обезпечение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Б.м.”
ЕООД ***.
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата на 31.12.2009г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност.
НАЗНАЧАВА за временен синдик И.В.В.
досегашен такъв с правомощията по чл.635,ал.1 от ТЗ предоставени по
реда на предварителните обезпечителни мерки, с определеното му месечно възнаграждение..
НАЛАГА
общ запор и възбрана върху
имуществото на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника.
СВИКВА
първо събрание на кредиторите на 23.07.2015г.-10ч.
Решението действа по отношение на всички и подлежи на
незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
СЪДИЯ: