Р Е Ш Е Н И Е № 241
гр. Сливен, 28.11.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четвърти ноември
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря
Ваня Костова
и с участието на прокурора
Христо Куков
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 362 по описа за 2018 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и се движи по реда
на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба подадена
от ЕТ “Е.-ПРИМ-Е.С.”, гр.Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против
Община Приморско, разглеждана по реда на чл.203 и сл. от АПК, с предмет –
искане за обявяване нищожност на Заповед № 134/14.02.2006 год. и Заповед №
142/15.02.2006 год. на кмета на община Приморско, както и свързаните с тях
фактически действия по премахването на стопанисван от ищеца търговски обект,
представляващ магазин “Д.”, находящ се в
гр.Приморско, ул.”Св.св.К.и М.” № …, разглеждане на
претенции за заплащане на наемна цена за обекта в периода 01.01.1998 год. – 18.02.2006 год. в размер на 12800 лв. ,
ведно със законната лихва в размер на 4826,69 лв. до 18.02.2011 г. (т.1.1), за
заплащане на унищожена стока в резултат на премахването на търговския обект в
размер на 33995 лв., ведно със законната лихва в размер на 12819,11 лв. до
18.02.2011 г. (т.1.2), за заплащане на унищожени лични вещи в резултат на
премахването на търговския обект на стойност 1209,60 лв., ведно със законната лихва
в размер на 456,13 лв. до 18.02.2011 г. (т.1.3), за заплащане на пропуснати
ползи в резултат на прекратен договор за съвместна дейност поради премахването
на обекта в общ размер 68000 лв., ведно със законната лихва в размер на
21980,50 лв. до 18.02.2011 г..(т.1.4) и за заплащане на обезщетение за
пропуснати ползи в резултат на премахването на обекта в размер на 30000 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 11312,65 лв. до 18.02.2011 г. (т.1.7),
както и законната лихва върху главницата на претендираните
суми, считано от завеждането на исковата молба, до окончателното им изплащане.
С допълнителна искова молба (заявление от 14.02.2018
г.(л.54—56 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС), уточнено
със заявление вх.№ 2239 от 21.02.2018 г. (л.73—75 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС) е предявен и иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от Заповед № 134/14.02.2006 год. и Заповед № 142/15.02.2006
год. на кмета на община Приморско, изразяващи се в големи болки и страдания,
изключително силен стрес от вида на унищожения търговски обект, от
плячкосването на цялото и имущество там-стока и вещи, при това поощрено от
местната общинска власт, от претърпяната огромна имуществена вреда, от обезмислянето на живота и, от оставане на нея и семейството
и без ясна икономическа перспектива за десетилетия напред, изпадане в състояние
на циклична депресия, на подтиснатост, безпомощност и
безперепективност за решаване на възникналите по вина
на ответниците проблеми. Като обезщетение на
неимуществените вреди от Заповед № 134/14.02.2006 год. се претендира сумата
39000 лв. заедно със законната лихва върху нея от 14583.55 лв., а относно и
Заповед № 142/15.02.2006 год. на кмета на община Приморско се претендира
главница в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Е.А. ***, поддържа предявените искове. Изменя същите,
като по т.1.1. от първоначалната искова молба да се
счита предявен за сумата 5790 лева и мораторна лихва
върху тази сума 3764 лева, по т.1.2. от исковата молба да се счита предявен за мораторна лихва 22104 лева, по т.1.3. от исковата молба да
се счита предявен за мораторна лихва 786 лева, по
т.1.4. от исковата молба да се счита предявен за мораторна
лихва 58002 лева, главницата по предявения иск по т. 1.7. да се счита предявен
за 21547,50 лева, а мораторната лихва да се счита
предявена за 14010 лева. В писмено
становище заявява, че от продължавания
повече от 20 години отказ на ОбС -
гр.Приморско да изпълни вмененото му задължение за вземане на решение за
приватизация на процесния магазин, както и в следствие на неправомерните
действия на кмета на Община Приморско, произтичащи от нищожните заповеди №
134/14.02.2006 г. и №142/15.02.2006 г. (като постановени в нарушение на чл.146,
ал.З, 4 и 5 от АПК), довели до събарянето на обекта на 18.02.2006 г.,
респективно до унищожаването на лични вещи и стоки, С. е претърпяла и продължава да търпя
изключително големи имуществени и неимуществени вреди, както следва:
От момента на обособяването на Община Приморско с
Указ №258/18.07.1997 г. на президента па Р.България, след която дата
компетентен орган по чл.3, ал.4 от ЗППДОП (отм.) е ОбС
- гр.Приморско, до 18.02.2006 г., когато фактически е премахнат магазин „Д.",
ищцата е заплащала месечен наем на общинското предприятие. В случай, че ОбС — гр.Приморско бе уважил искането й за приватизация в
нормален срок от пет месеца след конституирането му като орган на местната
власт, С. не би платила наемна цена на обекта за периода 01.01.1998
г. - 18.02.2006 г. в размер на 5790 лв.. С тази сума Община Приморско
неоснователно се била обогатила за сметка на ищцата, т.е. нанесената й
имуществена вреда е в размер на 5790 лева,
както и законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 — 18.02.2011 г.,
в размер на
3764 лв.
С разрушаването на магазина, извършено на 18.02.2006
г., е била унищожена стока на ищцата, намираща се там на обща стойност от 22
714.29 лв. по цени на едро. При реализиране продажбата на тази стока, С. би
спечелила от търговската надценка сумата от 11 280.61 лв., т.е. продажба с
надценка от минимум 50%. Доказателство за закупените стоки били приложените по
опис фактури (Док. №24). Следователно от унищожаването на стоката, описана
подробно в нарочен опис (Док. №25), на ищцата била причинена имуществена вреда
в размер на
33 995 лева, както и законната лихва
върху тази сума за периода 18.02.2006 - 18.02.2011 г., в размер на 22 104 лв.
С разрушаването на магазина, извършено на 18.02.2006
г., са били унищожени и вещи на ищцата, намиращи се там на обща стойност от
1209,60 лв. (Док. №26). Следователно от унищожаването на тези вещи на С. била
причинена имуществена вреда в размер на 1209.60 лева,
както и законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 - 18.02.2011 г.,
в размер на
786 лв.
На 17.01.2006 г. ищцата е сключила договор за
съвместна дейност с „Р.-Нова" ООД. Предмет на договора бил част от
процесния магазин - 100 кв.м., като срокът бил определен на пет години, считано
от 01.03.2006 г., при месечно възнаграждение в размер на 2000 лв., което било
дължимо на ищцата от страна на „Р.-Нова" ООД (Док. №27 и 28). В следствие
на премахването на обекта на 18.02.2006 г., С. прекратила посочения договор с
протокол от 24.02.2006 г., както и е върнала получената вече сума от 6000 лв.
(Док. №29). По този начин ищцата е пропуснала ползи за периода 01.03.2006 г. -
01.01.2009 г. в размер на 68 000 лева (34 месеца по 2000 лв. месечно), както и
съответната законна лихва върху всяко едно месечно възнаграждение за периода
01.03.2006 - 18.02.2011 г. в общ размер на 58 002 лв.
В следствие на незаконното унищожаване на търговския
обект магазин „Д.", в цетъра на гр.Приморско,
който обект ищцата като едноличен търговец стопанисвала и разработвала за
времето от 1993 г. до 2006 г. включително, С. пропуснала ползи, свързани със
загубата на клиенти — купувачи, които е познавала и редовно са посещавали
нейния търговски обект. От този обект ищцата е осъществявала търговски обороти
и търговска печалба, свързани с уникалността на мястото, където се намирал
обекта и известността му сред потребителите. Във връзка с горното С. пропуснала
ползи в размер на 21 547.50 лева, както и законната лихва върху тази сума за
периода 18.02.2006 — 18.02.2011 г. в размер на 14010 лв.
В следствие на неправомерните действия на кмета на
Община Приморско, произтичащи от нищожната заповед №134/14.02.2006 г., довели
до събарянето на обекта на 18.02.2006 г., респективно до унищожаването и на
лични вещи и стоки, ищцата е претърпяла и продължавала да търпи изключително
големи неимуществени вреди, изразяващи се в: големи болки и страдания,
изключително силен cтpec от вида на унищожения
търговски обект, от плячкосването на цялото й имущество там — стока и вещи, при
това с поощрението на местната общинска власт, от претърпяната огромна
имуществена вреда, от обезсмислянсто на живота й, от
оставянето й - нея и ссмейството й без ясна
икономическа перспектива за десетилетия напред, изпадане в състояние на
циклична депресия, на подтиснатост, безпомощност и
безперспективност за решаване на възникналите по вина на ответниците
проблеми. Във връзка с горното и по справедливост, претендира за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., заедно с мораторната
лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 — 18.02.2011 г. в размер на 15
083.55 лв., както и законната лихва върху главницата, начиная
от предявяването на иска.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответните страни – Кмета на Община Приморско и
Община Приморско, чрез пълномощниците си адв. Д. и адв. К. правят искане съда да прекрати производството по
делото поради недопустимост на иска на ЕТ"Е. Прим"
Е.С. за прогласяване нищожността на Заповед № 134/14.02.2006 г. и Заповед №
142/15.02.2006 г. на Кмета на Община Приморско и твърдяните
в тази връзка понесени вреди от ищцата, тъй като липсвал правен интерес у
ищцата от оспорването на процесиите заповеди. Тя не била адресат, нито
заинтересовано лице, което има правен интерес да ги оспорва. При условията на
евентуалност, в случай, че съда приеме оспорването за допустимо, съответно
исковата молба за допустима, то молят съда да я остави без уважение, като
неоснователна и недоказана. Считат, че с решение на ЕСПЧ ищцата била компенсирана за всички претърпени
от нея вреди включително и за разноски по водените дела, като била налице пълна
идентичност на претенциите за обезщетение от претърпени вреди претендирани както пред ЕСПЧ, така и по настоящото дело. В
тази връзка, нямало промяна във фактическата обстановка и по тази причина не
било необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, тъй като те
вече били отстранени от ЕСПЧ и на ищцата било присъдено обезщетения за
претърпените вреди, поради което тя нямала правен интерес от воденето на
настоящото производство.
Към процесния период като собственик на магазина се
е легитимирало лицето З.Г.Б., действащ в лично качество и като з. п. на „Фелинг" ООД, придобил собствеността въз основа на
валидна сделка (покупко-продажба) от трето лице- ОФ „Търговия" ЕООД, на движима
вещ като дълготраен материален актив. Тази сделка не била оспорвана и не била
предмет на настоящото производство, поради което е произвела своето
вещно-правно действие по прехвърляне на собствеността.
Нито преди, нито към този момент, ищцата е притежавала
вещни права върху постройката или терена, които да я легитимират като
заинтересована страна в производството. Самото премахване на постройката било
извършено не въз основа на процесиите заповеди, а въз основа на лична
инициатива от страна на собственика на постройката и собствениците на терена,
върху който тя е била поставена. С оглед отмяната на Заповед 134/14.02.2006 г.
на Кмета на Община Приморско общинската администрация не е пристъпвала към
принудителното и изпълнение, а фактическите действия по премахването и са
извършени от трети лица. Ако в случая е имало непозволено увреждане, то същото
е причинено от тези трети лица и то не в резултат на изпълнение на процесиите
заповеди, а по тяхна лична инициатива и отговорност. Ищцата не била доказала,
че премахването на постройката е извършено както в изпълнение на процесиите
заповеди, така и че фактическите действия по премахването са извършени от
общинската администрация.
Неоснователно било твърдението на ищцата за
нищожност на процесиите заповеди на кмета на Община Приморско. Въпреки, че в
исковата молба и в производството ищцата не била посочила конкретни основания
за твърдяната нищожност, то с оглед на представените административни актове и
преписката към тях се установявало, че и двете заповеди били издадени в
предвидената от закона писмена форма от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия. Същите съдържали фактически и правни основания за издаването им,
които обосновавали тяхната действителност, правилност и законосъобразност.
Всички претенции за претърпени имуществени вреди се
характеризирали с множество условности и настъпването на бъдещи несигурни
събития. Това определяло претенциите като немотивирани и логически несвързани с
действителната фактическа обстановка. Считат, че липсва пряка причинна
обусловеност между твърдените претърпени вреди и действителността на
административните актове. Претендират за направените по делото разноски.
Заинтересованата страна З.Г.Б. не изразява становище по предявените
искове.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
счита че предявеният иск се явява
основателен и до известна степен доказан единствено по отношение на
административните действия, които са свързани със събарянето на обекта, предмет
на настоящото производство и щетите, които следва да бъдат уважени, те можели
да бъдат единствено тези, които са в резултат на пряката и непосредствена
последица от тези административни действия и в тази връзка предлага съдът да
постанови съдебен акт.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С договор за наем № 4 от 28.04.1993г. между ОФ
„Търговия" - Приморско от една страна и ЕТ „Е. - Прим"
Бургас и ЕТ „В.“ Бургас от друга са предоставени под наем обекти: Текстилен
магазин - Китен и Д. - Приморско за срок от 5 месеца, считано от 01.05.1993г.
при наемна цена общо 120 000лв.(неденоминирани). (л.11-12 от АД № 423/2011 г.
на БАдмС) С анекс към този договор от 01.10.1993г. ЕТ
"Е. – Прим“ Бургас е наела магазин Д. -
Приморско за срок от 01.10.1993г. до 31.12.1993г. - 3 месеца при месечен наем
3800лв., или общо за 11400лв. (неденоминирани). (л.13 от АД № 423/2011 г. на БАдмС)
С нов договор без дата между страните ОФ „Търговия“
- Приморско от една страна и ЕТ „Е. - Прим"
Бургас от друга са предоставени под наем обекти: Хлебарница - Китен за 50000лв
и магазин Д. - Приморско за 95000лв или общо наемна цена 125000 лв. за срок
1994 г. (л.14-15 от АД № 423/2011 г. на БАдмС)
Магазин „Д.“ бил заведен като материален актив в
баланса на бившата ОФ „Търговия" - Приморско с балансова стойност 40980лв.
съгласно удостоверение изх.№ РД- 119/26.05.1993 г. Магазинът се намирал на
пресечка от север ул.“С.“ и от запад ул.“Св.Св.К.и М.",
граничеща с крайморски парк и подход за пристанището на Приморско, като преди е
бил в непосредствена близост до старата сграда на Общинската администрация
(сега Районното управление на Полицията). Представлявал метален павилион,
поставен на бетонови основи, с настилка с мозайка и мозаечни и мраморни плочи,
с размери 14,00 х 9,00 м. или с площ 126кв.м, според Констативен протокол от
03.02.2006г. на Община Приморско, а според Удостоверение № 3462/29.10.1997г. на
Община Приморско застроената площ на обекта е 145 кв.м и с година на
построяване 1980 год. - за Магазин „Д.". Видно от писмо изх.№ 967 от
12.04.1996 г. на Кмета на гр.Приморско, магазин Д. на ул.“К. и М.“ № … е
построен върху имоти пл.№ 377 и пл.№ 380. (л.42 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС)
При действието па ЗППДОП (отм.) ищцата е подала
предложение за приватизация с вх. № Е-94-36/18.09.1995 г. до тогавашния
компетентен орган по чл.3, ал.4 от закона, а именно
Общински съвет гp.Царево. Последвал е мълчалив отказ
от страна на административния орган, който ищцата е обжалвала по съдебен ред.
Отказът бил отменен с решение № 9856/04.11.2003 г., постановено по адм.д. № 6026/2003 г. по описа на ВАС, поправено с решение
№ 8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело (л.16-22 от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Съдът е приел, че ищцата е направила предложение за
приватизация на магазина в срок и към момента па подаването му е била в наемно
правоотношение с ОФ „Търговия" - гр.Приморско. Приел е още, че по
безспорен начин е доказано обстоятелството, че магазинът е обособена част
съгласно §2 от ДР па ЗППДОП (отм.). Наред с установените положителни
предпоставки, съдът е стигнал до извода, че липсват отрицателните предпоставки
по чл.38 от закона, обуславящи правото на собственика да откаже предложението
за приватизация и пречките за поисканата приватизация, а именно, че магазин „Д."
не е бил включен в годишната приватизационна програма па общинския съвет. При
така установеното наличие на положителните материалноправни
предпоставки по чл.35, ал.1, т.2 и отсъствието на отрицателните по чл.38 от
ЗППДОП (отм.), ВАС е прогласил мълчаливия отказ на общинския съвет за
незаконосъобразен, като същевременно административният орган е бил задължен,
при условията па §17, ал.З от ПЗР на ЗПСК, във връзка с чл.35, ал.1, т.2 от
ЗППДОП (отм.), да вземе решение за приватизацията на тази обособена част при
условията на чл.35, ал.2 и извърши следващите се по отменения закон действия.
С Указ на президента на Република България
№258/18.07.1997 г. е настъпила промяна в административно-териториалното
устройство на Община Царево, като от същата е отделена и обособена нова община
с административен център гр. Приморско.
Кметът на Община Приморско издал заповед
№103/16.02.1999 г., с която наредил премахването на съществуващите постройки в
посочените имоти, сред които и имот с пл.№377 по плана на гр.Приморско, където
бил разположен и процесният магазин (л.23-24 от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Със заповед № РД-09- 15/18.04.2000 г. на Областния
управител на Област Бургас, е прогласена нищожността на заповед №103/16.02.1999
г. на кмета на Община Приморско (л.25-27 от АД № 423/2011 г. на БАдмС).
Ищцата подала ново заявление до ОбС
— гр. Царево за приватизация с вх.№139/30.04.2004 г., като отново последвал
мълчалив отказ, който бил отменен с влязло в сила решение № III-276/2005 г., постановено по адм.д.
№ 595/2004 г. по описа на БОС (л.28-29 от АД № 423/2011 г. на БАдмС), потвърдено с решение №10519/28.11.2005 г. по адм.д. № 6322/2005 г. по описа на ВАС, 4 отделение (л.30-33
от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Съдът, имайки предвид
настъпилата промяна в териториалната компетентност, е задължил ОбС — гр.Приморско, при условията на обвързана
компетентност, да вземе решение за приватизация в полза на С..
Общински съвет гр.Приморско приел решение №
450/25.11.2005 г., с което отказал всички предложения за приватизация на
процесния магазин. За да се мотивира за този отказ, административният орган,
приел, че магазин „Д." не представлява обособена част от ОФ
„Търговия" - Приморско, поради което липсвали предпоставките на чл.35 от
ЗППДОП (отм.). Този административен акт ищцата е оспорила първо по
административен ред и с писмо изх.№ 9197-3/09.01.2006 г., Областният управител
на ОАЦ - Бургас приел за нищожно решение № 450/25.11.2005 г. на ОбС — гр.Приморско и дал указания да се приеме решение
съобразно съдебните актове на ВАС (л.34 от АД № 423/2011 г. на БАдмС). Ищцата обжалвала и по съдебен ред този изричен
отказ за приватизация на магазина, като с влязло в сила решение № I-155/14.06.2007 г., постановено по адм.д. № 43/2007 г. по описа на БОС е прогласена
нищожността на решение № 450/25.11.2005 г. на ОбС —
гр.Приморско, като отказът да открият процедура за приватизация е отменен и
съдът изрично и отново е дал задължителни указания на органа по чл.3, ал.4 от
ЗППДОП (отм.) да вземе решение за приватизация на обособена част — магазин „Д."
от ОФ „Търговия" - Приморско при условията на чл.35, ал.2 от ЗППДОП (отм.),
във вр. с §17, ал.3 от ПЗР на ЗПСК (л.35-38 от АД №
423/2011 г. на БАдмС). Решението на БОС е потвърдено
с решение на ВАС № 3717/31.03.2008 г., постановено по адм.д.
№ 11580/2007 г. по описа на съда (л.39-41 от АД № 423/2011 г. на БАдмС).
С четири броя жалби вх.№ 874, 875,876 и 977 от 02.02.2006 г. жители на гр.Приморско са сигнализирали кмета на
общ.Приморско за грозяща и опасна полумасивна сграда,
намираща се в близост до сградата на общинската администрация в Приморско и
представляваща бивш магазин на ОФ „Търговия“ Приморско. (л.33—36 от АД №
3240/2017 г. на БАдмС) На 03.02.2006 г. комисия от
служители на община Приморско извършила проверка във връзка с подадените жалби
и съставили констативен протокол от същото дата, с който установили, че в УПИ VIII-377 в кв.29 по плана на гр.Приморско е изградена
паянтова постройка с размери 14/9 м., от скелетна метална конструкция остъклена
с дограма с метални профили (винкели) и покрив от „LT“ ламарина със собственик З.Б.. Постройката се
ползвала по предназначение като „Магазин за промишлени стоки“ през летния
сезон. Същата била неестетична, нехигиенична, застрашена от самосрутване
предвид корозиралата и амортизирана конструкция. Сградата била вредна в
санитарно-хигиенно отношение и застрашавала живота и здравето, сигурността,
безопасността и спокойствието на гражданите. (л.37 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС). С изх.320 от 03.02.2006 г. на основание чл.179 ал.1
от ЗУТ и горепосочения протокол, Кмета на община Приморско издал предписание до
З.Б. да премахне изградената паянтова постройка с размери 14/9 м. в УПИ VIII-377
в кв.29 по плана на гр.Приморско, със срок 13.02.2006 г. (л.38 от АД №
3240/2017 г. на БАдмС)
Кметът на Община Приморско издал заповед № 134/14.02.2006
г., с която на основание чл.179 ал.2 от ЗУТ е наредено на З.Б. в тридневен срок
да премахне паянтова постройка с размери 14/9 м. в УПИ VIII-377 в кв.29 по
плана на гр.Приморско (л.39 от АД №
3240/2017 г. на БАдмС). Със заповед № 142/15.02.2006
г. кметът на Община Приморско е оттеглил своята предишна заповед
№134/14.02.2006 г. (л.40 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС).
На 18.02.2006 г., неизвестни лица започнали
разрушаването на магазина. Ищцата узнала за предприетите действия от свои
близки, които станали свидетели на фактическото премахване на магазина. Когато С.
пристигнала на място, същата установила
че магазинът е полуразрушен.
С вх. № 2284 от 27.03.2006 г. ищцата сигнализирала
Кмета на Община Приморско за извършвани строителни работи в УПИ VIII-377, 380 в
кв.29 по плана на гр.Приморско, където се намирал наетия от нея магазин, самоуправно съборен на 18.02.2006 г. В отговор е изпратено
писмо изх.№ 900 от 04.04.2006 г., че не са
констатирани в този имот строително –монтажни дейности и незаконно
строителство. (л.43-44 от АД № 3240/2017 г. на БАдмС).
В следствие на премахването на магазина и неуспехите
във връзка с процедурата по неговата приватизация, ищцата изпаднала в състояние
на дълбока депресия, на подтиснатост, безпомощност и безперепективност за решаване на възникналите проблеми. На С.
се наложило редовно да посещава психиатър, като специалистът е констатирал
нанесените й психични травми. Нейното състояние се задълбочило с преживяните два тежки депресивни периода. Ищцата била
лекувана с антидепресанти с временен терапевтичен
ефект. Състоянието й е наложило лечение и в болнично заведение за времето от
03.02.2011 г до 16.02.2011 г., Освидетелстването на С. от психолог през 2014
г. и последващите преки контакти на ищцата със св.Б.
водят до извода за трайни, неотзвучаващи и задълбочаващи се психологични
деформации у ищцата в следствие на проточилата се в продължение на близо 24
години процедура за приватизация на процесния обект, бездействието на Общинския
съвет в Приморско и органите на общинската администрация на Община Приморско,
както и физическото унищожаване на обекта. Ищцата се отчуждила от предишния си
приятелски кръг, тежко понесла лишаването и от магазина, както и трудностите
във връзка с невъзможността да упражнява търговска дейност в него.
От изслушаната съдебна психологична експертиза става
ясно, че въпросните събития се преживяват от С. като силно стресогенни
и травматични. Субективно те са възприети като създаващи изключителен, екстремален
стрес, надхвърлящ възможностите на субекта да се справи. Те се явяват отключващ
фактор за изявилата се тревожно - депресивна симптоматика и детерминират настъпилите
изменения в личността и психичното й функциониране в дългосрочен план.
Преживяното в годините има статут на хронична травма
за С.. То е довело до съществени изменения в психологически и емоционален
аспект, чийто интензитет е различен във времето. Нарушенията засягат
перцепцията й за себе си (засегнати биват чувствата на адекватност,
самоуважение и самоприемане), емоционалната стабилност
(фобичност, лесна раздразнителност), социалната включеност (оттегленост) и желанието
на субекта (в посока потискането му). Психологическата травма е придружена от
разместване на психичните пластове и дезинтеграция,
което продуцира ефекти в дългосрочен план.
Претърпените житейски неблагополучия се възприемат
от С. като посегателство засягащо личността и погазващо такива нейни фундаменти
като доверие и връзка с другите.
В съдебно заседание вещото лице Д.К. пояснява, че възприятията
на ищцата не биха могли да се отделят като причина за пораждане на преживявания
от едното и другото събитие. Може да се каже само, че има едно наслагване и
задълбочаване на проблема с отмяната на гласуването на допълнителната сесия,
която е назначена в общинския съвет и това се додава в цялата проблематика.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
като от заключението на вещото лице става ясно, че сумата платена от ЕТ „Е.П.- Е.С."
за наем на магазин „Д.". находящ се е
гр.Приморско, ул. "Св. св. К.и М." № … за периода 01.01.1998 г. ~ 18.02.2006 г. по налични данни е в размер на 5 110,00 лв., като
е осчетоводен и наем в размер на 100,00 лв., за който няма наличен платежен
документ.
Общият размер на изчислената лихва върху претендираните суми за период 18.02.2006 г. до 18.02.2011
г. е 108 722,00 лв. Общият размер на изчислената лихва за период 18.02.2011 г.
до 01.07.2019 г. е 1 043 820,56 лв.
Експертизата не е могла да даде отговор на въпроса,
каква е пазарната надценка за продажба на стоки, посочени в опис № 25, предвид
липсата на обективни данни за определяне на пазарна надценка при продажба на
всяка една от посочените в описа стоки. В приложения „Опис на стоките, намиращи
се в магазин Д. - Приморско към дата 18.02.2006 г", съдържащ 699 позиции
стоки, е посочена обща стойност по цени на едро с ДДС в размер на 22 714,29 лв.
Продажната им цена, съгласно същия опис е в размер на 33 994,90 лв. Стоките са
описани по артикули, брой, единична цена с ДДС на едро и цена на дребно. По
тези данни, експертизата е изчисли надценката на продаваните стоки по данни на ищеца
и тя е в размер на 49,663 %.
Съгласно оборотна ведомост за 2005 г.. приходите от
дейността на едноличния търговец са в размер на 13 037.97 лв. Осчетоводени са
разходи общо в размер на 11 848,47 лв.. в т.ч. за основната дейност - 5 288,77
лв., отчетна стойност на продадените стоки - 6 519,00 лв. и финансови разходи в
размер на 40,70 лв. Реализиран е счетоводен финансов резултат - печалба в
размер на 1 189,50 лв. За периода от 1993 г. до 2006 г. (13 години),
пропуснатите ползи на база реализиран счетоводен резултат за 2005 г. са в размер
на 15 463,50 лв.
Съгласно представена оборотна ведомост на ЕТ „Е.П.- Е.С."
за 2005 г., отчетените приходи от продажби на стоки са в размер на 13 037,97
лв. Продадените стоки са с отчетна стойност в размер на 6 519,00 лв. Надценка с
която ЕТ „Е.П.- Е.С." е продавала стоките е 100 %, съгласно оборотна
ведомост за 2005 г.
Според вещото лице е оправдано очакването, стоките
да бъдат продадени с 50 % надценка, предвид реализираната през 2005 г. надценка
от 100 %. Съгласно оборотна ведомост за 2005 г., осчетоводените разходи са общо
в размер на 11 848,47 лв., в т.ч. за основната дейност - 5 288,77 лв., отчетна
стойност на продадените стоки - 6 519,00 лв. и финансови разходи в размер на
40,70 лв. Реализиран е счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 1
189,50 лв. Ако от общите разходи се изключат разходите за „ремонт на покрив
магазин" в размер на 1 980,00 лв., осчетоводени на 22.07.2005 г. и в
размер на 1 140,00 лв., осчетоводени на 25.07.2005 г. или общо 3 120,00 лв., разходите
за основна дейност следва да се редуцират до 2 168,77 лв., а общо разходите на
едноличния търговец до размер 8 728,47 лв. Резултатът за 2005 г. в този случай,
ще бъде в размер на 4 309,50 лв. Пропуснатите ползи, изчислени на база
печалбата за 2005 г. в размер на 4 309,50 лв., за претендирания
в исковата молба период 18.02.2006 г. - 18.02.2011 г. ще бъдат в размер на 21
547,50 лв.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
като от заключението на вещото лице става ясно, че пазарен месечен наем (на
годишна основа) за процесния магазин поотделно за годините 2006, 2007, 2008,
2009, 2010 и 2011г., както следва:
|
година |
22006 |
22007 |
22008 |
22009 |
22010 |
22011 |
|
Годишен наем (лв) |
11790 |
11895 |
22028 |
22196 |
22556 |
22089 |
|
Месечен наем (лв) |
1150 |
1160 |
1169 |
1183 |
1188 |
1174 |
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените и приети по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели и
изслушаните експертизи между които няма противоречие и си кореспондират изцяло.
При установяване на фактите по дело съдът следва да изключи договор за
съвместна дейност от 17.01.2006 г. между ищцата и „Р.-Нова" ООД, както и протокол
от 24.02.2006 г. за прекратяване на този договор и връщане на получената сума
от 6000 лв. (л.235-239 от АД № 423/2011 г. на БАдмС).
С отговор вх.№ 3181 от 08.04.2011 г. представен от пълномощниците
на ответника Община Приморско (л.294-300 от АД № 423/2011 г. на БАдмС) е оспорена датата на частния документ договор за
съвместна дейност от 17.01.2006 г., с твърдението, че същият е съставен след
посочената в него дата и при сключването му ищеца е знаел за премахването на
павилиона. Съгласно чл.193 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца е да установи
достоверността на датата на представения договор. По делото не са представени
доказателства в тази насока, нито такива по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК. В
този смисъл съдът следва да приеме, че горепосочения договор не е сключен на
датата посочена в него, като най-раната достоверна дата за сключването му
е тази на която е представен пред БАдмС. Поради тази причина не следва да бъде приета и за
достоверна датата на протокола от 24.02.2006 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни
изводи:
С първоначалната исковата молба, освен исковете
предмет на настоящото производство са предявени и искове да бъде осъдена Община
Приморско да заплати обезщетение за произтеклите от бездействието на Общински
съвет – Приморско да изпълни Решение № 9856/04.11.2003 г., постановено по адм. дело № 6026/2003 г. по описа на ВАС, Четвърто
отделение, поправено с Решение № 8362/18.10.2004 г. на ВАС, с които на ищеца е
предоставено правото да извърши приватизация на магазин “Д.”, находящ се в гр.Приморско, ул.”Св.св.К.и
М.” № …, като обособен обект на ОФ „Търговия“ гр.Приморско, а именно:
Обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи от неосъществени по вина на ответника инвестиционни намерения
съобразно действащия ПУП на гр. Приморско на мястото на обекта, предмет на
приватизацията, в размер на 850 000 лева главница, явяваща се като разлика
между инвестиционната цена и тази по сега актуалните пазарни цени на недвижими
имоти, както и законната лихва върху главницата до окончателното й
плащане, начиная от датата на завеждането
на исковата молба. (т.1.5)
Обезщетение за имуществени вреди в размер на 244 200
(двеста четиридесет и четири хиляди и двеста) лева, представляващи разликата в
продажната цена на процесния обект за приватизация, определена към
2003 г. съобразно Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (отм.),
и настоящата цена на същия обект за приватизация, както и законната лихва върху
главницата до окончателното й плащане, начиная от
датата на завеждането на исковата молба.( т.1.6)
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ищцата в размер на 40 000 лв. ведно със
законната лихва върху тази сума до 18.02.2011 г. в размер на 15 083.50 лева,
както и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното й плащане, произтичащи от мълчаливия отказ на ОбС – Приморско да изпълни съдебно вмененото му
задължение за вземане на решение за приватизация на магазин “Д.”, находящ се в гр.Приморско, ул.”Св.св.К.и
М.” № …, като обособен обект на ОФ „Търговия“ гр.Приморско, както и в следствие
нищожността на Заповед № 134/14.02.2006 год. и Заповед № 142/15.02.2006 год. на
кмета на община Приморско, като неимуществените вреди се изразяват в претърпени
болки и страдания и трайно продължаващо болестно състояние на ищеца. (т.1.8 от
обстоятелствената част на исковата молба).
По така подадената на 18.02.2011 г. искова молба е
образувано адм.дело № 423/2011 г. по описа на АдмС Бургас. С определение № 361 от 24.11.2011 г. по това
дело производството по подадената искова молба е разделено, като за разглеждане
по същото дело са оставени претенциите на ищцата по т.1.1, 1.2,
1.3, 1.4 и 1.7 от исковата молба, а тези по т.1.5 и 1.6, както и за
неимуществени вреди по т.1.8 са отделени в отделно производство по което е
образувано адм.дело № 465/2011 г. на АдмС Бургас.
Производството по
адм.дело № 423/2011 г. по описа на АдмС Бургас е прекратено с определение на съда № 1036 от
01.06.2011 г., оставено в сила с определение № 13216 от 17.10.2011 г. по адм.дело № 10880/2011 г. на ВАС.
По адм.дело № 465/2011 г. на АдмС
Бургас е постановено решение № 27 от 03.01.2014 г., което е частично обезсилено
и отменено с Решение № 14547 от 03.12.2014 г. по адм.дело
№ 3719/2014 г. на ВАС.
Определение на АдмС Бургас
№ 1036 от 01.06.2011 г. по адм.дело № 423/2011 г., както и определение № 13216 от
17.10.2011 г. по адм.дело № 10880/2011 г. на ВАС, са
отменени с Решение № 14148 от 21.11.2017 г. по адм.дело
№ 11295/2017 г. на ВАС, като делото е върнато на Административен съд Бургас за
ново разглеждане от друг състав на съда. Същото е преобразувано в адм.дело № 3240/2017 г. на БАдмС,
като същото след отвод на всички съдии е изпратено за разглеждане на АдмС Сливен и по него е образувано настоящото производство.
Решение № 27 от 03.01.2014 г., адм.дело
№ 465/2011 г. на АдмС
Бургас и Решение № 14547 от 03.12.2014 г. по адм.дело
№ 3719/2014 г. на ВАС, са отменени с Решение № 15984 от 22.12.2017 г. по адм.дело № 11296/2017 г. на ВАС, като делото е върнато на
Административен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда. Същото е
преобразувано в адм.дело № 3527/2017 г. на БАдмС, като същото след отвод на всички съдии е изпратено
за разглеждане на АдмС Ямбол и по него е образувано адм.дело № 100/2018 г. по описа на Административен съд
Ямбол.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че
предявеният в настоящото производство
иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от Заповед №
134/14.02.2006 год. в размер на 39000 лв. заедно със законната лихва върху нея
от 14583.55 лв., а относно Заповед № 142/15.02.2006 год. на кмета на община
Приморско главница в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв, е недопустим. Такъв иск е предмет на друго съдебно
производство, а именно това по адм.дело № 100/2018 г.
по описа на Административен съд Ямбол, тъй като с първоначалната искова молба е
предявени и иск за причинени неимуществени вреди вследствие неправомерни
действия на Кмета на Община Приморско, произтичащи от нищожни Заповед №
134/14.02.2006 год. и Заповед № 142/15.02.2006 год. на кмета на община
Приморско, довели до събаряне на обекта на 18.02.2006 г. и унищожаване на лични
вещи и стоки на ищцата. Този иск е отделен в друго производство, което се
разглежда от АдмС Ямбол, поради което разглеждане на
същия иск в настоящото производство е недопустимо съгласно чл.126 ал.1 от ГПК и
чл.159 т.7 от АПК. Тъй като този иск е предявен с допълнителна искова молба -
заявление от 14.02.2018 г., уточнено със заявление вх.№ 2239 от 21.02.2018 г.,
то се явява по-късно предявен спрямо иска предявен на 18.02.2011 г. и следва
производството по-него да бъде прекратено.
С Решение от 19.04.2017 г. по дело 8725/07 на ЕСПЧ е
разгледан иск за обезщетение на жалбоподателката относно нарушено правото на
мирно ползване на притежанията в съответствие с чл. 1 от Протокол № 1 и липса
на ефективно средство за защита в тази връзка по чл.13 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи. По това дело са разгледани и
действията на общинските органи и кмета на Община Приморско във връзка с
унищожаване на процесния магазин, стоките и вещите на жалбоподателката намиращи
се в него (т.12-17 от решението). С горепосоченото решение ЕСПЧ се е произнесъл
по исковете на Е.С. за присъждане на обезщетение в размер на 30 668 евро
по отношение на неимуществени вреди и 227 981 евро по отношение на
имуществени вреди, на основание чл.41 от КЗПЧОС, включително и относно 1)
обезщетение за наема, който е плащала от 1 януари 1998 г. до 18 февруари 2006
г., който представлява неправомерно обогатяване на общината; (2) обезщетение за
невъзможността ѝ да построи двуетажна сграда върху парцела, на който се
намира магазинът; и (3) обезщетение за това, че е напълно лишена от
възможността да придобие магазина при преференциални условия. (т.82 от
решението).
Съдът е приел, че обезщетението се дължи за това, от
което е лишена жалбоподателката, а именно възможност да закупи магазина при
преференциални условия и да развива търговска дейност в него, като държавата
следва да коригира тази пропусната възможност. (т.86). По отношение на претендираната сума за наем, която е платила
жалбоподателката между януари 1998 г. и февруари 2006 г., съдът не е намерил
връзка между констатираното от него нарушение, а именно неспазването на
окончателните решения в полза на жалбоподателката от ноември 2003 г., и
периода, посочен в претенцията за обезщетение за вреди. Съдът е стигнал до
извода, че изминалото време, големият брой неизмерими елементи и невъзможността
за точно количествено изчисляване на загубата на дружеството на
жалбоподателката, като се има предвид по-конкретно, че настоящият случай се
отнася до търговски дейности, които включват рискове и известна степен на
несигурност по отношение на използването и рентабилността на придобитото
имущество, следва да се произнесе по справедливост и е присъдил на
жалбоподателката 25 000 евро за имуществени вреди, плюс всякакви данъци, които
биха могли да се начислят върху тази сума. Съдът е отхвърлил останалата част от
претенцията на жалбоподателката за справедливо обезщетение. (т.5 от диспозитива на решението).
С определение № 18 от 18.01.2019 г. по настоящото
дело съдът е приел, че е налице идентичност между спора предмет на настоящото
производство и този разгледан от ЕСПЧ. С влизане в сила на това съдебното
решение, е формирана сила на присъдено нещо по този спор, разпростираща се
спрямо страните по него. Наличието на сила на присъдено нещо е отрицателна
процесуална предпоставка за предявяването на същия иск и съобразно разпоредбата
на чл. 299, ал. 1 ГПК вр. чл. 297 ГПК вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ, забраняваща пререшаването му,
поради което е прекратил производството по делото.
С определение № 5953 от 18.04.2019 г. по АД № 3947
/2019 г. г. на ВАС е отменено горепосоченото определение, като делото е върнато
за продължаване на съдобопроизводствените действия.
Прието е, че с исковата молба, по която е образувано адм.
д. № 362/2018 г. се иска обявяване за нищожни на административни актове на
кмета на Община Приморско и свързаните с тях фактически действия по
премахването на търговски обект, ползван от ЕТ „Е.П.– Е. С.“, гр. Бургас.
Предявените искове за обезщетение се основават на твърдяна нищожност на тези
актове и фактически действия на административния орган. Независимо, че фактите
по делата са едни и същи, въз основа на тях ищецът може да обоснове искове с
различно правно основание.
След като въпросът за допустимостта на съдебното
производство спрямо Решение от 19.04.2017 г. по дело 8725/07 на ЕСПЧ е решен с
горепосоченото определение, то се явя неоснователно искането на ответника за
прекратяване на производството на това основание.
Неоснователно е възражението на ответниците
за недопустимост на иска на ЕТ „Е. Прим- Е.С.“ за
прогласяване нищожността на Заповед № 134/14.02.2006 г. и Заповед №
142/15.02.2006 г. на Кмета на Община Приморско и твърдяните
в тази връзка понесени вреди от ищцата, поради липсва на правен интерес от
оспорването на процесиите заповеди, тъй като тя не била адресат, нито
заинтересовано лице, което има правен интерес да ги оспорва. По делото няма
спор, че Заповед № 134/14.02.2006 г. на Кмета на Община Приморско се отнася до
премахването на обособена част — магазин „Д." от ОФ „Търговия" –
Приморско, за който на ищцата е признато право за приватизация на при условията
на чл.35, ал.2 от ЗППДОП (отм.), във вр. с §17, ал.3
от ПЗР на ЗПСК. Както е посочено в горепосоченото Решението на ЕСПЧ, ищцата е
имала легитимно очакване, състоящо се в правото да ѝ бъде предложено да
закупи въпросния магазин при преференциалните условия на чл.35(1) от ЗППДОП. В
този смисъл всякакви действия от страна на общинската администрация относно
процесния обект е следвало да бъдат предприети след уведомяването на ищцата,
доколкото на същата с оглед решението на ЕСПЧ е признато „притежание“ по
смисъла на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Това притежание е съществувало към
момента на издаване на Заповед № 134/14.02.2006 г. на Кмета на Община
Приморско, поради което ищцата се явява заинтересовано лице в административното
производство по издаване на тази заповед. Следователно има правен интерес да
иска обявяване на нейната нищожност. От това следва, че има правен интерес да
иска обявяване нищожност и на акт, с който е оттеглена тази заповед, а именно
Заповед № 142/15.02.2006 г. на Кмета на Община Приморско, както и на действия
на общинска администрация Приморско във връзка с процесния обект. В тази връзка
са допустими и искове за обезщетяване на ищцата от нищожни и незаконосъобразни
актове и действия на органи на Община Приморско във връзка с процесния
обект.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на Глава единадесета АПК (чл.203, ал.1, ал.2), а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 1 от ЗОДОВ
постановява, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, съответно,
за да бъде доказана основателността на такъв иск е задължително да бъде
установено по несъмнен начин наличието на следните предпоставки, които да са
взаимно свързани, а именно: причинена вреда; нищожен акт или действие (за
процесния случай), незаконосъобразно действие на орган или длъжностно лице на
Държавата, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между нищожния акт, нищожно или незаконосъобразното
действие и настъпила вреда. Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен
административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение.(чл.204 ал.3 от АПК) Такава е и процедурата
относно иск за вреди от незаконосъобразно действието или бездействието.
Предвид
очертания по - горе фактически състав и по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ, на
изследване за случая подлежи: 1. налице ли е нищожен, респективно незаконосъобразен
оттеглен административен акт или незаконосъобразно действие от страна на орган
на Община Приморско; 2. причинена ли е имуществена вреда на ищцата; 3. налице
ли е пряка и непосредствена причинна връзка, между нищожен, респективно незаконосъобразен
оттеглен административен акт или незаконосъобразно действие от страна на орган
на Община Приморско и настъпила вреда.
Доколкото в АПК не са посочени изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната
теория и практика е възприет критерият, че такива са изброените в чл. 146 от АПК основания за незаконосъобразност, при условие че нарушенията са особено
съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, в правната теория са изградени
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: Липсата на компетентност е много сериозно и
тежко нарушение на законността в дейността на административния орган, поради
което винаги е основание за нищожност на акта; Неспазването на установената
форма е основание за нищожност, само когато е от такъв характер, че води до
липса на волеизявление – когато порокът във формата е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и в резултат – на липса на
волеизявление; Същественото нарушение на административнопроизводствените
правила е основание за нищожност, само ако е толкова съществено, че е довело до
липса на волеизявление. По правило, нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание този акт, който изцяло е лишен от
законова опора – не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат; само пълната липса на
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма, и липсата на каквото и да е основание, и изобщо на възможност за органа
да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото
основание; несъответствието с целта на закона по правило е основание за отмяна
на акта.
Процесната заповед № 134/14.02.2006 г. на Кметът на
Община Приморско е издадена на основание чл.179 ал.2 от ЗУТ, в качеството му на
териториално компетентен административен орган по смисъла на посочената
разпоредба и съобразно неговата редакция ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г.. Според
чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗУТ кмета на
общината въз основа на констативен
протокол, съставен от служителите на общинската
администрация, може да задължи със заповед собствениците или лицата,
които управляват строежите и поземлените имоти за тяхна сметка да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки,
септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат
необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите. Изброяването на обектите, чието премахване, преобразуване или
ремонтиране визира посочения текст, е изчерпателно. Това са сгради и
съоръжения, които по естеството си представляват временни строежи, обекти на
допълващо застрояване и техническата инфраструктура, огради и насаждения. Горе
цитирания текст не визира сгради на основното застрояване. (Решение № 7320 от
22.07.2005 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2005 г., II
о.) От представения по делото констативен протокол от 03.02.2006 г. на комисия от служители на община Приморско е
видно, че в УПИ VIII-377 в кв.29 по плана на гр.Приморско е изградена паянтова
постройка с размери 14/9 м., от скелетна метална конструкция остъклена с
дограма с метални профили (винкели) и покрив от „LT“ ламарина, която постройка се
ползва по предназначение като „Магазин за промишлени стоки“. В този смисъл не
може да се приеме, че тази постройка има характер на допълващо застрояване по
смисъла на чл.20 ал.3 от ЗУТ, от което следва извода, че тя представлява
основно застрояване. Кметът на общината няма компетентност да реализира
правомощията, визирани в разпоредбата на чл.
179, ал. 2 ЗУТ (отм.), относно обекти на основно застрояване, какъвто е
настоящия случай. В цитираната норма изчерпателно са изброени обектите за които
тя се отнася - обекти, които имат характеристиките на допълващо застрояване,
временни постройки и обекти на техническата инфраструктура - огради, канали и
насаждения. (Решение № 2525 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 1847/2008 г., II о.,) Като е издал заповед № 134/14.02.2006 г. по
отношение на сграда от основното застрояване, кмета на Община Приморско е
излязъл извън предоставената му от закона компетентност, поради което тази
заповед се явява нищожна, която нищожност следва да бъде прогласена от съда.
Със Заповед № 142/15.02.2006 г. кметът на Община Приморско е оттеглил своята
предишна заповед № 134/14.02.2006 г. Съгласно императивната норма на чл. 26, ал. 1
от ЗАП (отм.) в седемдневен срок, а когато органът е колективен - в двуседмичен
срок от получаването на жалбата или протеста, административният орган може да
преразгледа въпроса и да оттегли сам обжалвания акт или да го измени, или да
издаде съответен акт или документ, ако е отказал издаването му. В тези случаи
той е длъжен да уведоми заинтересуваните. Новият акт подлежи на обжалване по
административен ред на общо основание. А съгласно ал. 4 при условията по ал. 1
и в едномесечен срок от съобщението за издаване на акта може да се преразгледа,
от гледна точка на правилност и законосъобразност, и въпрос, решен с
административен акт, който не подлежи на обжалване по административен ред.
Предвид горното, принципно институтът на оттеглянето на акта от издалия
го орган (т. нар. "право на отзив") е приложим само за невлезлите в
сила административни актове, когато има подадена жалба за отмяната им и
административният орган намира тази жалба за основателна. Това право
административният орган упражнява на основание чл. 26, ал. 1 от ЗАП (отм.),
относно актовете, подлежащи на административно обжалване, а за
административните актове, които подлежат само на съдебен контрол - по реда и в
срока на чл. 26, ал. 4 от ЗАП (отм.), т. е. последната е приложима само по
отношение на въпроси, решени с административен акт, който не подлежи на
обжалване по административен ред. (Решение № 2274 от 3.04.2001 г. на ВАС по адм. д. № 309/2001 г., 5-членен с-в, Решение № 10094 от
3.12.2004 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2004 г., II
о.,) В случая е безспорно, че се касае до индивидуален административен акт,
който на основание чл. 215, ал. 1 от ЗУТ подлежи единствено на съдебен контрол
относно неговата законосъобразност, поради което административния орган може да
оттегли издадената от него заповед по чл.179 ал.2 от ЗУТ (отм.) само в
хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗАП (отм.), на което основание е издадена
заповедта. За да бъде упражнено обаче правото му на отзив от административния
орган следва да са налице две предпоставки, които са в кумулативна даденост в
хипотезата на чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от ЗАП
(отм.) - административния акт да не е влязъл в сила и срещу него да е подадена
жалба. Административният орган не е ангажирал доказателства към
административната преписка, както и в съдебно заседание, от които да е видно че
е депозирана жалба срещу заповед № 134/14.02.2006 г. на Кметът на Община
Приморско, която би била основание за приложение на чл. 26, ал. 4 от ЗАП (отм.), на основание на
който административният орган да упражни правата си по този член на "право
на отзив" и да издаде процесната заповед. (Решение № 6296 от 19.06.2007 г.
на ВАС по адм. д. № 235/2007 г., II о.) В този смисъл
кметът на община Приморско не е разполагал с правото на "отзив"по
смисъла на чл. 26, ал.4 от ЗАП (отм.),
поради което издадената заповед Заповед № 142/15.02.2006 г. на кметът на Община
Приморско е нищожна, като издадена при
липса на компетентност. (Решение № 2208 от 5.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 478/2007 г., II о.)
Кметът на
Община Приморско е орган на изпълнителната власт в общината, поради което
последната в качеството на юридическо лице, носи отговорност за неговите
незаконосъобразни актове и действия. С оглед гореизложеното е установена
първата от предпоставките за уважаване на иска по чл.203 ал.1 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.
По делото обаче не се установи втората задължителна материалноправна предпоставка за реализиране отговорност на
ответника, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не беше установено, че на
ищцата е причинена твърдяната от нея
имуществена вреда.
Ищцата твърди, че
от 01.01.1998 г. до 18.02.2006 г., когато
фактически е премахнат магазин „Д.", е заплащала месечен наем на
общинското предприятие в размер на 5790 лв.. Същата не би платила този наем в
случай, че ОбС Приморско бе уважил искането й за
приватизация в нормален срок от пет месеца след конституирането му като орган
на местната власт. С тази сума Община Приморско неоснователно се била обогатила
за сметка на ищцата, както и законната лихва върху
тази сума за периода 18.02.2006 — 18.02.2011 г., в размер на 3764 лв.
Обстоятелството, че ищцата
е заплащала наемна цена за процесния магазин не може да се приеме за причинена
вреда. Същата е заплащала този наем по сключени договори с ОФ „Търговия“
Приморско. Изпълнението на задължение по облигационен договор не може да се
разглежда като причинена вреда. Касае се за две насрещни възмездни престации, като липсва ощетяване на патримониума
на ищцата.
Ищцата твърди, че с разрушаването на магазина,
извършено на 18.02.2006 г., е била унищожена нейна стока, намираща се там на
обща стойност от 22 714.29 лв. по цени на едро. При реализиране продажбата на
тази стока, би спечелила от търговската надценка сумата от 11 280.61 лв., т.е.
продажба с надценка от минимум 50%. Следователно от унищожаването на стоката,
описана подробно в нарочен опис, на ищцата била причинена имуществена вреда в
размер на 33
995 лева, както и законната лихва върху
тази сума за периода 18.02.2006 - 18.02.2011 г., в размер на 22 104 лв.
С разрушаването на магазина, извършено на 18.02.2006
г., са били унищожени и вещи на ищцата, намиращи се там на обща стойност от
1209,60 лв.. Следователно от унищожаването на тези вещи на С. била причинена
имуществена вреда в размер на 1209.60 лева, както и законната
лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 - 18.02.2011 г., в размер на 786 лв.
По делото не са
представени доказателства, че към момента на премахване на процесния магазин - 18.02.2006
г., в него са се намирали стоки и лични вещи на ищцата. От представените по
делото доказателства се установява, че магазина е работил през летния сезон,
поради което дали през зимния сезон, когато е премахнат, в него е имало стоки и
лични вещи, по делото не е установено. Към исковата молба са приложени фактури
за закупени от ЕТ „Е.П.– Е. С.“, гр. Бургас стоки в периода 2001-2005 г., но
каква част от тях са реализирани чрез търговската дейност на ищцата и какво
част са останали и са се намирали в магазина по делото не е установено. Това
обстоятелство не може да бъде доказано, чрез приложения към исковата молба
опис, тъй като това е документ изхождащ от страната и съставен във връзка
образуването на съдебното производство. Обосновано е възражението на ответника,
че ищцата не е представила, нито вещото лице се е запознало с отчетни
документи, сочещи счетоводното отчитане и операциите по заприходяване
и отписване на твърдените стоки през годините, от които да се направи обоснован
извод за: движението на стоките, съответно наличието на стоките по представения
опис към момента на премахването на магазина. Вещото лице заяви, че не са и
представили складови оборотни ведомости, от които да се установи движението на
стоките и вещите които са били заприходявани в
счетоводството на търговеца за конкретния магазин. В тежест на ищцата е да
установи тези обстоятелства, като недоказването им, води до извода, че
посочените в исковата молба стоки и вещи не са унищожени с премахването на
магазина, поради което няма как ищцата да е била лишена от възможността да
реализира тяхната продажба с надценка.
Не се установи и че ищцата е претърпяла вреди от
неизпълнение на договор за съвместна дейност с „Р.-Нова" ООД. Както бе
посочено по-горе липсват данни, че този договор е бил сключен преди и към
момента на премахване на магазина, както и че по него са извършени плащания. В
този смисъл твърдението за причинени вреди от неизпълнението на този договор за
недоказани и хипотетични.
Хипотетично и свързано с множество условности е и
твърдението на ищцата, че в следствие на незаконното унищожаване на търговския
обект магазин „Д.", който обект
като едноличен търговец стопанисвала и разработвала за времето от 1993 г. до
2006 г. включително, пропуснала ползи, свързани със загубата на клиенти —
купувачи, които е познавала и редовно са посещавали нейния търговски обект. Във
връзка с горното С. пропуснала ползи в размер на 21 547.50 лева, както и
законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 — 18.02.2011 г. в размер
на 14010 лв. Претендираната от ищцата сума
представлява пропуснатите ползи, изчислени на база печалбата за 2005 г. в
размер на 4 309,50 лв., за претендирания в исковата
молба период 18.02.2006 г. - 18.02.2011 г. По делото се установи, че ищцата е
разполагала с още един търговски обект в гр.Китен. От данните по делото не е
установено каква част от печалбата за 2005 г. е реализирана от дейността на ЕТ
в гр.Приморско и каква част от дейността в гр.Китен, както и от цялостната
дейност на търговеца. В този смисъл свързването на дейността в процесния
магазин с цялостния финансов резултат реализиран от ЕТ не е подкрепено от
представените по делото доказателства. След като не е установено каква част от
реализираната от ЕТ печалба за 2005 г. се дължи на дейността в търговския обект
магазин „Д.", то не може да се
определи какви биха били пропуснатите ползи на ищцата от невъзможността да
упражнява търговска дейност в този обект. Съдът не може да основава решението
си на предположения, които са крайно несигурни и хипотетични. В този смисъл
следва да се направи извода за неоснователност на предявения иск.
В тежест на ищеца е да установи действително
претърпените вреди, което не беше сторено в производството по делото. От
изложеното следва, да се направи извода, че претендираните
за обезщетяване суми не могат да бъдат отчетена като причинени имуществени
вреди за ищцата.
Не е налична и пряка и непосредствена причинна
връзка между издадените от ответника нищожни заповеди и настъпилите вреди,
понеже както бе посочено по-горе липсва имуществена вреда, ощетяваща патримониума на ищцата. Обосновано е твърдението на
ответника, че премахване на постройката е извършено не въз основа на процесиите
заповеди, а въз основа на лична инициатива от страна на собственика на
постройката и собствениците на терена, върху който тя е била поставена. Общинска
администрация Приморско не е пристъпвала към принудителното изпълнение на издадената
от кмета заповед, а фактическите действия по премахването и са извършени от
трети лица, което обстоятелство не се оспорва от ищцата. Ако в случая е имало
непозволено увреждане, то същото е причинено от тези трети лица и то не в
резултат на изпълнение на процесиите заповеди, а по тяхна лична инициатива и
отговорност. В тази връзка, ищцата в чиято тежест бе да установи извършителя на
премахването, не доказа че премахването на постройката е извършено както в
изпълнение на процесиите заповеди, така и че фактическите действия по
премахването са извършени от общинската администрация.
Предвид изложеното предявените искове за имуществени
вреди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а производството по иска
за неимуществени вреди да бъде прекратено.
При този
изход на съдебния спор и на основание чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ, чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ищецът дължи да
възстанови на ответника заплатеното от него разноски за производството.
Съобразно константната практика на ВАС в разноски по смисъла на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не се включват сумите заплатени за възнаграждение за адвокат, каквито
доказателства единствено са представи от ответника. В този смисъл не следва му
бъдат присъждани разноски.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Заповед № 134/14.02.2006
год. и Заповед № 142/15.02.2006 год. на Кмета на община Приморско.
ВРЪЩА исковата молба на ЕТ “Е.-ПРИМ-Е.С.”, гр.Бургас, ЕИК …………., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Община Приморско, за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от Заповед № 134/14.02.2006 год. в размер на 39000 лв. заедно със законната лихва върху нея от 14583,55 лв., а относно Заповед № 142/15.02.2006 год. на кмета на община Приморско в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв. ), както и законната лихва върху главницата на претендираните суми, считано от завеждането на исковата молба, до окончателното им изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 362/2018 г. на Административен съд Сливен, в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ “Е.-ПРИМ-Е.С.”, гр.Бургас, ЕИК ………………, иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Община Приморско, за заплащане обезщетение за причинени
имуществени вреди изразяващи се заплащане на наемна цена за обект,
представляващ магазин “Д.”, находящ се в
гр.Приморско, ул.”Св.св.К.и М.” № …, в периода 01.01.1998 год. – 18.02.2006 год. в размер на 5790 лева, както и законната лихва върху тази сума за периода
18.02.2006 — 18.02.2011 г., в размер на 3764 лв. (т.1.1), за заплащане на унищожена стока и
пропуснат приход в резултат на премахването на търговския обект в размер на 33
995 лева, както и законната лихва върху
тази сума за периода 18.02.2006 - 18.02.2011 г., в размер на 22 104 лв. (т.1.2), за
заплащане на унищожени лични вещи в резултат на премахването на търговския
обект на стойност 1209.60 лева, както и
законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 - 18.02.2011 г., в размер
на 786 лв.
(т.1.3), за заплащане на пропуснати ползи в резултат на прекратен договор за
съвместна дейност поради премахването на обекта в общ размер 68000 лв., както и законна лихва върху всяко едно месечно
възнаграждение за периода 01.03.2006 - 18.02.2011 г. в общ размер на 58 002 лв.
(т.1.4)
и за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в резултат на
премахването на обекта в размер на 21
547.50 лева, както и законната лихва върху тази сума за периода 18.02.2006 —
18.02.2011 г. в размер на 14010 лв. (т.1.7), както и законната лихва върху главницата
на претендираните суми, считано от завеждането на
исковата молба, до окончателното им изплащане.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: