№ 218
гр. Пловдив, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20235300900034 по описа за 2023 година
Иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.
Ищецът Национална агенция за приходите е предявила иск за
установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на
публични вземания в общ размер от 12889,51 лв., от които главници от
9503,07 лв. и лихви от 3386,44 лв., включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на
„ЕВРОФУУД 2020“ ЕООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, като
обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ.
Твърди се исковата молба, че с Решение № 22/14.06.2021 г.,
постановено по т. д. 594/2020 г. на Пловдивския окръжен съд на осн.чл.632,
ал.1 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност срещу „ЕВРОФУУД
2020“ ЕООД с ЕИК 20253780109, като производството е спряно. С Решение
№ 228 от 14.06.2022 г. по същото дело производството по несъстоятелност е
възобновено на осн.чл.632, ал.2 ТЗ, което решение е вписано в ТРРЮЛНЦ на
15.06.2022 г.
Ищецът поддържа, че с молба изх. № М-24-15-65/20#27/06.07.2022 г.е
предявил публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски
в общ размер на 49402,41 лв. Част от посочените вземания в общ размер от
1
12889,51 лв., от които главници от 9503,07 лв. и лихви от 9503,07 лв. били
претендирани с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като
били обезпечени с издадено по реда на ДОПК Постановление изх.№ С190016-
020-0113171/02.12.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки от публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Вземанията били включени в списъка
на приетите вземания, обявен по партидата на длъжника „ЕВРОФУУД 2020“
ЕООД под № 20221005135401, но с поредност на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.6 ТЗ, вместо претендираната поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Твърди,
че е депозирал възражение изх. № м-24-15-65/20#30/11.10.2022 г. срещу
определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от приетите
публичните вземания, което е оставено без уважение с определение № 1311
от 30.12.2022 г., постановено по т. д. 594/2020 г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, обявено под № 20230103150121 в ТР. Предвид горното е
предявен настоящия иск, като ищецът твърди, че тези публични вземания са
за данъци и задължителни осигурителни вноски и са от категорията на
обезпечените по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
и като такива се ползват от предвидената в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ
привилегия на удовлетворяване. За обезпечаване събирането на част от
предявените публични вземания са наложени обезпечителни мерки, вписани
в Централния регистър на особените залози. Ищецът поддържа, че съгласно
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено
със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на
предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при
реализация на обезпеченото имущество.
Ответникът "ЕВРОФУУД 2020 " ЕООД- в несъстоятелност, не е
подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
Ответникът – синдик на дружеството- Д. М., в хода на устните
състезания, оспорва иска като неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 22/14.06.2021 г., постановено по т. д. 594/2020 г. на
Пловдивския окръжен съд на осн.чл.632, ал.1 ТЗ, е открито производство по
несъстоятелност срещу „ЕВРОФУУД 2020“ ЕООД с ЕИК 20253780109, като
2
производството е спряно. С Решение № 228 от 14.06.2022 г. по същото дело
производството по несъстоятелност е възобновено на осн.чл.632, ал.2 ТЗ,
което решение е вписано в ТРРЮЛНЦ на 15.06.2022 г.
С молба изх. № М-24-15-65/20#27/06.07.2022 г. / приложена по
настоящото дело/ и в срока по чл.685 , ал.1 ТЗ, НАП е предявила в
производството по несъстоятелност публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски и лихви в общ размер на 49402,41 лв.
Видно е от молбата и приложената към нея справка / л.20 от делото/, че част
от посочените вземания в общ размер от 12889,51 лв., от които главници от
9503,07 лв. и лихви от 3386,44 лв. , са били претендирани с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като били обезпечени с издадено
по реда на ДОПК Постановление изх.№ С190016-022-0113171/02.12.2019 г. за
налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, вписани в ЦРОЗ. Под № 20221005134501 по партидата на
"ЕВРОФУУД 2020 " ЕООД в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите
вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ,
приложен в копие и по настоящото дело, в който са включени публичните
вземания, като поредността им е по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. С представеното
възражение на стр. 70 и следващите от делото, НАП е оспорил списъка, като с
определение № 1311 от 30.12.2022 г., постановено по т. д. № 594/2020 г. по
описа на ПОС, обявено под № 20230103150121 по партидата на длъжника в
ТРРЮЛНЦ, възражението е оставено без уважение.
С исковата молба са представени справки- декларации, с който са
установени публичните задължения на несъстоятелния длъжник. Съгласно
представеното постановление изх. № С190016-022-0113171/002.12.2019 г. за
налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП Пловдив, на осн.чл.200 ДОПК е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки в посочените търговски банки, като
вземанията са в 10333,08 лв. по образувано изп.д.№ *********/2019 г. на
публичния изпълнител. Видно от представеното удостоверение №
1524003/27.06.2022 г. от Централния регистър на Особените залози,
наложените с горното постановление обезпечителни мерки за вписани на
15.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
3
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 694 от ТЗ е допустим, тъй като са налице
специалните процесуални предпоставки за неговото разглеждане- ищецът-
кредитор НАП е предявил в производството по несъстоятелност вземания
срещу несъстоятелния длъжник, заявени като обезпечени с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Вземанията са включени в списъка на
приетите вземания, но с определена от синдика поредност по чл.722, ал.1, т.6
ТЗ. В срок от обявяване на списъка е постъпило възражение от НАП срещу
определената поредност на вземанията му, а именно по чл. 722, ал. 1, т. 6 от
ТЗ, вместо претендираната по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като с определение на
съда по несъстоятелността, възражението е оставено без уважение. Исковата
молба е подадена в законоустановения двуседмичен срок от обявяването на
акта в ТР.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Спорният въпрос е дали приетите вземания на кредитора –ищец
следва да са с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, както
се претендира от него или с приетата от синдика поредност по чл. 722, ал. 1,
т. 6 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в ред първи се
удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози – от получената сума
при реализация на обезпечението.
В разглеждания случай наложените обезпечителни мерки са такива
по ДОПК /чл. 195 и сл. /, с които се забранява на длъжника да извършва
разпоредителни действия с определено имущество, като тези действия са
непротивопоставими на другите кредитори /чл. 451 ГПК/. Целта на
обезпечителните мерки е да обезпечат събирането на публичните задължения
по реда на ДОПК, но от тях не възниква право на предпочтително
удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото. В актуалната
съдебна практика е преобладаващо становището, че във връзка със запора,
вписан по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поражда в
полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително
удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за
предимството при конкуренция между различните способи за принудително
4
изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на
изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети
пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/.
С оглед на така възприетото в съдебната практика, вкл. от съставите на
Върховен касационен съд , което непълно се споделя от настоящия състав на
съда, се налага извода, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не
произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято
полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в
производството по несъстоятелност. Възприетият извод се подкрепя и от
уредбата на обезпечителния запор в ГПК, от който произтича само качеството
на обезпечения кредитор на присъединен взискател, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на съдебния
изпълнител да запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я
предаде, след като представи изпълнителен лист (чл. 459 от ГПК). Той
кореспондира и на разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК,
които също не регламентират привилегия на вземанията, обезпечени със
запор, наложен от публичния изпълнител, както и от нормата на чл. 724 от
ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и ипотекарният
кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор (в
този смисъл определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., Т. К., І
т. о. на ВКС).
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявените
от НАП публични вземания не са с поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като не попадат в хипотезата на горепосочената
разпоредба. С оглед горното искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а
ответникът не е заявил претенция за присъждане на такива. Доколкото
производството е с предмет публични държавни вземания, макар да не е
събирана ДТ предварително, по аргумент от чл. 84 от ГПК такси не се
дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от
Национална агенция за приходите /НАП/ с адрес – гр. София, бул. "Княз
Дондуков“ № 52 срещу "ЕВРОФУУД 2020 " ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес – с.Марково, ул.Здравец № 17 и синдика на
дружеството – Д. Н. М., с адрес – ***, за признаване за установено, че
публични вземания в общ размер на 12889,51 лв., от които главници от
9503,07 лв. и лихви от 3386,44 лв., включени в списъка, обявен под №
20221005135401 по партидата на "ЕВРОФУУД 2020 " ЕООД- в
несъстоятелност в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6